Майк Гейл
Вечеря за двама (136)

Основно ястие

Става осем и петнайсет, и аз събирам сили, за да поставя основния въпрос, заради който седим на тази маса:

— Мисля, че е време да поговорим за Никола.

— Прав си — съгласява се жена ми. — Откъде да започнем?

— Не знам. Ти какво мислиш за нея?

— Ако трябва да бъда напълно искрена, макар да знам, че звучи ужасно, бих искала тя да не бъде част от нашия живот, никога да не беше я срещал. Бих искала да заживеем отново стария си живот.

— Но това не е възможно.

— Знам, но то не ме спира да го желая, нали?

— Предполагам, че е така.

— Най-странното е, че отлично си давам сметка, че ако знаех за Никола, по-точно, ако ти си знаел за нея и ми беше казал още когато се срещнахме, изобщо нямаше да има проблем. Толкова много хора имат деца от предишните си връзки.

— Тогава каква е разликата?

— Трудно ми е да определя. Свързано е с шока, също и с начина, по който ти ме лъга, но най-много от всичко с помятането. Исках да ти дам син или дъщеря, но не можах. Вместо това ти получи едно красиво момиче, което е част от теб и някаква друга жена. Страшно боли.