Майк Гейл
Вечеря за двама (131)

Ордьовър

Часът е осем, аз и Изи влизаме в ресторанта направо от работа. Тя носи въгленосив широк панталон, бяла риза с три разкопчани копчета и сако от деним. Косата й е прибрана. С една дума — много е красива.

— Как си? — пита ме тихо.

— Добре. А ти?

— Имала съм и по-добри дни.

— Изглеждаш страхотно.

— Липсваш ми — признава тя.

— Ти също ми липсваш.

Мълчим дълго.

— Как се оправяте с Фран?

— Спя на дивана. Всичко е наред, диванът е удобен.

— А как върви животът в „Саунд Сийн“?

— Добре. Но не мисля, че ще се задържа дълго там. Имам по-добри новини.

— Какви?

— Помниш ли Ник, моя стар главен редактор от „Лаудър“? Обади ми се вчера, за да ми каже, че се връща в Би Ди Пи, за да подготвя пускането на ново списание. Иска да говори с мен.

— Срещнах го няколко пъти в сградата, но не знаех нищо за проекта. Поздравявам те. Музикално списание ли ще бъде?

Свивам рамене.

— И аз не знам.