Майк Гейл
Вечеря за двама (126)

тук

— Дейв! — възкликва Никола, когато отваря вратата.

— Здрасти. — Целувам я и й подавам двата пакета, но задържам бутилката вино, която съм донесъл.

— Благодаря. — Тя отново ме целува. — Мама каза, че трябва да изчакам всички гости и чак тогава да започна да отварям подаръците. Двама от братовчедите ми все още ги няма. Но те винаги закъсняват, така че ще почакаме.

— Е, как е на четиринайсет? — питам. Звуча като някой дядка.

— Изглеждам ли ти по-голяма?

Оглеждам я, преди да отговоря. Очевидно е облякла част от подаръците, защото всичко е чисто ново — чифт индиговосини цепнати джинси, относително високи сандали с ремъци и тясна черна блузка с надпис „Babelicious“ на гърдите, изписана с лъскави камъчета. Спиралните й къдрици, нейната запазена марка, са пуснати и въпреки че си е сложила грим тип „за излизане“, не е прекалено наклепана. Наистина изглежда по-голяма. Но също така и много красива.

— Да — усмихвам се широко. — Изглеждаш по-голяма. Може ли да вляза?

Никола се разсмива, когато осъзнава, че все още стоим на прага.

— Ами да — съгласява се.

Въвежда ме в дневната, където един от ужасните й дискове с клубни миксове свири достатъчно високо, за да забавлява приятелите й, но възрастните да не са принудени да си крещят. Стаята е претъпкана — има най-малко трийсет човека. Никола ме пита дали искам нещо за пиене, но аз й казвам, че ще се самообслужа. Тя ме уведомява, че майка й е в кухнята и се занимава с храната.

— Дейв! — възкликва Кейтлин, когато влизам в кухнята. Точно пъха във фурната някаква тава. Друга жена отвива табла със сандвичи, покрита с прозрачно фолио. Тя се обръща, измерва ме преценяващо, после поглежда Кейтлин и се усмихна.

— Радвам се да те видя отново — казва Кейтлин. — Наистина се радвам, че дойде. — Затваря фурната и избърсва ръце в хавлиена кърпа. Изглежда напълно различна от последния път, когато я видях. По-блестяща. И тя като Никола е пуснала косата си, която обгражда лицето й като красива рамка. Не носи очила. За мое учудване е облечена с цепнати джинси, сандали с ремъци и високи токчета и тясна черна блуза, на която пише „Babelicious“.

— Имам чувството, че и виждам двойно — казвам.

Кейтлин се засмива.

— Имаш предвид дрехите ли? Ние, момичетата О’Конъл, обичаме шегичките. С Никола от време на време се преструваме на сестри. Джинсите и обувките си ги имах, а блузката получих като подранил или закъснял подарък за Деня на майката — макар че се наложи да си я платя сама.

Подавам й бутилката вино.

— О, благодаря — казва тя. — В момента пием доста по-евтино, така че промяната е добре дошла.

Забелязвам, че приятелката й няма търпение да бъде представена. Нещо в нея ми се струва познато, но не мога да се сетя какво. Накрая тя изоставя всякаква тайнственост и казва:

— Аз съм Колийн, най-добрата приятелка на Кейтлин и кръстница на Никола. — Протяга ръка. — Приятно ми е.

— Аз съм Дейв — казвам, друсайки нейната.

Кейтлин се усмихва.

— Не е особено срамежлива, нали? Дейв това е Колийн, Колийн — Дейв. Смешното е, че вече си я виждал.

— Не си спомняш, нали? — пита Колийн. — Бях заедно с Кейтлин през онази ваканция. Тогава се отнесохме с твоя приятел Джейми.

Всичко изплува в съзнанието ми.

— Но, разбира се — отвръщам весело. — Радвам се да те видя отново.

— Умира да говори с теб, откакто разбра, че сме се видели.

— Защо?

Двете жени разменят заговорнически погледи.

— Макар да е само съмнителна възможност — обяснява Кейтлин през смях. — Колийн се надява, че все още поддържаш контакт с Джейми и че той все още е свободен. — И двете избухват в кикот.

— Искаш да ти дам телефона на Джейми Ърлс? — изумен съм.

— Той беше много сладък — задавя се от смях Колийн. — Имаше дупе като праскова.

— Не съм го чувал от векове — успявам да произнеса едва когато потискам смеха, който ме напушва при това определение. — Последното, което знам е, че живее в Бърнмаут и работи в хотелиерския бизнес. Имам телефона на родителите му, така че ще можеш да му звъннеш.

— Отлично — доволна е Колийн. — Мисията е изпълнена, така че отивам да видя дали всички гости имат за пиене. И ви оставям насаме. — Все още кискайки се, тя сграбчва две отворени бутилки вино, едната бяло, другата червено, и излиза.

— Ще трябва да й простиш — оправдава я Кейтлин, бършейки един от плотовете с хартиена салфетка. — Току-що за пети път скъса с гаджето си и затова е малко нервна…

Усмихвам се, но не казвам нищо.

— Значи накрая успя да избереш какво да купиш на Никола?

— Почти — отвръщам колебливо. — Много беше трудно.

— Каквото и да си взел, тя ще го хареса.

— Радвам се да знам, че ще бъде милостива към мен.

— Нямах пред вид това.

— Знам.

— Тя искрено се притесни заради присъствието ти тази вечер. Дрехите, косата, гримът — всичко е за теб.

— За мен ли?

— Днес следобед ми каза, че иска да изглежда идеално за теб. Уверих я, че ще ти е все едно, но тя не ми повярва.

— Наистина изглежда прекрасно.

— Така е. Дошли са няколко съученици и на всички им текат лигите.

— Без Брендан Кейси?

— О, не, той вече е минал в забвение.

Замлъкваме.

— Съжалявам, че жена ти не успя да дойде.

— Аз също — отвръщам. — В момента изпълнява длъжността главен редактор и има страшно много работа… — Гласът ми заглъхва. Очевидно е — Кейтлин не ми вярва. — Всъщност истината е, че тя не иска да дойде — поправям се.

— И аз така си помислих — поглежда ме с разбиране Кейтлин. — Сигурно не й е лесно. Не съм убедена дали няма да се държа по същия начин, ако си сменим ролите.

— Но какво е решението в такъв случай? Не мога да изключа Никола от живота си! Тя вече присъства в него, тя е част от мен… така както Изи е част от мен.

— Сигурно е трудно да стърчиш по средата.

— Ти не разбираш — разпалвам се. — Много по-сложно е. — И като си поемам дълбоко дъх, разказвам за помятането.

— Колко тъжно — изрича тя, когато свършвам. — Не се учудвам, че не иска да види Никола.

— Но какво да направя? Не искам Изи да се чувства така. И не искам Никола да си мисли, че вината е нейна. Сега, когато всички знаят, нежеланието на Изи да я види сигурно ще й стори странно.

— Не искам да се меся… но, честно, ако има нещо, което аз мога да сторя за теб? Наистина ме боли заради това, как се обърнаха нещата. Чувствам се виновна, защото не се опитах да се свържа с теб, когато разбрах, че съм бременна. Заради мен Никола не е имала баща в живота си досега. Просто мисля, че ако има нещо, с което поне малко да поправя нещата, ще го направя.

— Благодаря ти. Наистина благодаря, че го каза. Но истината е, че никой от нас не може да направи нищо. В крайна сметка Изи трябва да се справи сама. Надявам се с цялото си сърце, че ще успее, но трябва да приема, че съществува и обратната възможност и то е нейно право.