Майк Гейл
Вечеря за двама (105)

на сутринта

Десет без четвърт на другата сутрин е и аз съм в „Тийн Сийн“. Преди да напусна жилището си съм се обадил на Фран, за да се уверя, че момичетата са добре, и тя ми е съобщила, че всичко е наред. Имам да сваля две телефонни интервюта с две почти идентични момчешки групи (никой от тях не казва нищо интересно), да вържа страницата с клюки за поп певци, да се справя с пощата за Доктор Любов, както и да измисля следващата си колонка за „Фам“ и да я изпратя по електронната поща на Изи. Тъкмо съм започнал да работя върху едно от интервютата, когато в офиса влиза Джени.

— Добро утро, Дейв — поздравява ме тя.

— Здрасти, Джен.

Тя приближава и се надвесва над единия край на бюрото ми.

— Сигурно вече си научил за Стела и Лий.

— Да.

— И какво мислиш по въпроса?

— Малко е тъжно, но в известен смисъл можеше да се очаква, нали? Изи прекара цялата нощ при Стела, която, изглежда, е много разстроена.

— Имам намерение да й се обадя по-късно и да разбера как е. А ти? Говори ли с Лий да го видиш как е?

— Не.

— Защо? Нима истинските мъже не се обаждат на приятелите си, които са прекъснали продължителна връзка?

— Сигурен съм, че Лий е добре, но ти знаеш отлично, че повече няма да го видим. Стела е нашата приятелка, а Лий беше само гаджето й. Според закона, когато една двойка се разпадне, този, който е дошъл последен, си отива първи. Става дума за приятелството. Стела беше наша приятелка преди да се появи Лий, така че повече няма да го видим.

Джени въздиша.

— Жестоко е, но сигурно си прав. Тогава какво ще правим, ако вие с Изи се разделите? Кой от вас двамата ще наследи приятелството и кой ще трябва да си отиде?

— Нямаме намерение да се разделяме. Така че, слава на Бога, няма да се наложи да разгадавате този ребус.