Хорст Бингел
Нападението

В тази нощ рибите излязоха на сушата. Биеха барабани, развяваха знамена — рибите излизаха на сушата. Градът спеше, когато шествието на рибите потегли от пристанището, спеше, когато рибите се строиха на пазарния площад, спеше, а барабанът биеше. Спеше. Оксижени, бургии, лостове, ключове. Рибите излязоха на сушата, разбиха касите на държавната банка, натрупаха парите накуп върху пристана. После пренесоха парите на корабите. Беше по времето, когато рибите плуваха по морето с кораби, беше в онова велико време, за което разказват хронистите.

И пак спеше градът, пак дойдоха рибите в четвъртия час на сутринта. Биене на барабан. Рибите се люшнаха наляво. Биене на барабан, пет дузини надясно, още шест полунадясно, една самотна ги последва. Риби. Пред къщата. Риби. Къщи. Иха! Хората се разбудиха: най-сетне очи, очи като врати в тази нощ, накуп в нощта. Кметът, бирникът и гражданите. Мнозина бяха натоварени на камиони. Кметът и гражданите. Бяха отведени на корабите.

Когато всички бяха вече на палубата, един отряд под водачеството на адмирала слезе от кораба. Спуснаха се надолу по въжетата, напуснаха адмиралския кораб. Гмурнаха се надолу. Отвориха клапаните.

Долу стояха стотици риби с лопати, отдадоха чест, присъединиха се към колоната на другите, навили знамето на руло, в ръцете — с лопати. Грапава и неравна беше почвата, вървяха крачка по крачка, предпазливо, но вървяха напред. Навсякъде риби — с лопати в ръце, някои копаеха, полагаха релси, тикаха вагонетка след вагонетка навътре, изсипваха пясъка, тинята и мръсотията в морето, та чак се вдигна пяна и то стана жълто в тази нощ. Стояха рибите с лопати, копаеха, колоната напредваше, все по-дълга ставаше колоната на рибите, докато стигнаха на края под центъра на града.

Изкачиха се по въжени стълби, шест на брой, другите останаха. Мълчаха. Шестте прекосиха църковния кораб, изкатериха се на кулата, задърпаха едновременно и четирите въжета, забиха камбаните. Камбанен звън. Две от тях закараха пазача долу. Камбаните биеха, когато двете риби се върнаха отново горе, знамето беше все още на руло, но сега го развяха. Камбанен звън. Пазарният площад. Хора, жена до жена, тук-таме деца, жени с деца на ръце, крясъци, мъжете на групи. Гледаха рибите върху кулата.

Две все още биеха камбаните, когато другите се изтеглиха обратно през шахтата, минаха бързо по тунела, разбутаха тук-таме вагонетките настрана — някои от тях още пълни, — захвърляха лопатите. Когато в пристанището вече издигаха вимпелите, когато пристанището заеча от глъчката на хората, които объркани тичаха насам-натам и безпомощни се събираха на групички, когато започнаха да стрелят с оръдия, рибите вдигнаха котви, отсякоха въжетата, вятърът изду платната. В града все още биеха камбани на кулата.

В тази нощ рибите отвлякоха рибарските флотилии, навсякъде гърмяха оръдия. Две риби продължаваха да бият камбаните във всеки град и когато корабите отдавна бяха в открито море. Плуваха.

Плуваха шест седмици. Пет и половина седмици плуваха тези, които бяха по-близо до острова, който рибите строяха от месеци. Бяха извадили пясък от дъното на морето, с лодки бяха докарали камъни. Една армия от риби бе издигнала остров там, където преди имаше само море. Бяха насипали земята с кофи, по-късно с кранове, със стени бяха укрепили творението си. Работеха денем, нощем, все още мъкнеха отдолу пясък. Тук и там полагаха още по някой камък, вдигаха къща след къща, кметството, някъде поставяха покривите, настилаха рибния пазар и улиците. Все още настилаха, когато първите кораби се приближиха и хвърлиха котви в морето. Спуснаха лодки на вода, изпратиха напред пратеници, които спряха в новопостроеното пристанище. После дадоха знак на флотата с димни сигнали, понесоха се сигнали с флагчета от кораб на кораб, заспускаха се лодка след лодка, много риби с лопати се смъкнаха по въжени стълби, загребаха към брега.

Темпото се ускори, сега строяха все по-бързо и по-бързо. Завършиха за два пъти по шест дни града. Отново изпратиха димни сигнали към корабите. Върху всички къщи се заразвяваха знамена. Сигнали от рог откъм всички страни на града. Танцуваха по всички улици. Риби. Празнични огньове. Сигнали. Отговор от корабите. Спуснаха отново лодки. Загребаха към брега.

Градът на рибите, положен здраво камък върху камък — високо към небето се вдигаше димът на многото огньове. Когато лодките от всеки кораб се приближиха, когато флотата, останала в открито море, наруши строя си, когато корабите бавно влязоха в пристанището и пуснаха котви кораб до кораб, израсна гора от мачти с надиплени платна — насочени към хоризонта мачти, мачта до мачта.

С корабите бяха докарали хората на брега, предоставиха им града заедно с корабите освен три. Цяла нощ празнуваха рибите, преди да отплуват обратно в морето, преди да изчезнат отново в глъбините му.

Там, където преди много-много време рибите потопиха три от корабите, някога, когато бяха съградили новия град, сега на това място в морето рибите отново се събираха. Водорасли и пясък бяха затрупали корабите, тук се подаваше мачта, там трябваше да се намира кораб, дъното на морето беше силно издуто, това беше сборният пункт на рибите. Бяха натоварени със сонди, с лопати и пак сонди, за да пробият дъното на морето.

Рибите се събраха, когато рибарите отново бяха излезли в морето и рибите от новия град започнаха пак да ловят риба ден и нощ, а после да просват рибите по паважа на пазара, когато жените на рибарите отново затъргуваха, когато рибарите понесоха парите към банката. Метър след метър покриваха рибите своята шахта, разширяваха я, след като слизаха все по-надълбоко. Копаеха наляво, надясно, разклониха шахтата, изкарваха пясъка нагоре, изнасяха земята отдолу към дъното на морето; на края пуснаха водата да потече надолу, построиха си ново море и изчезнаха в него.