Пери О’Шонеси
Мечът на правосъдието (29)

ГЛАВА 24

В понеделник Пол, Нина, Сенди, Уиш и доктор Джинджър Хирабаяши седяха около масата в конферентната зала. Бяха заели пози, които според Нина идеално пасваха на ролите им. Пол, лукавият шпионин, се люлееше невинно на стола с ръце на скута, сякаш си беше вкъщи и гледаше футбол по телевизията, но очите на загорялото му лице се бяха втренчили остро в нея. Сенди, стражът, пазеше вратата. Уиш, чиракът, слушаше внимателно, а широко отворените му очи не изпускаха нищо. Джинджър, вечният скептик, скръстила ръце и навела леко глава, следеше за дефекти в сградата, която изграждаше Нина.

— Най-лошото нещо в цялата история е, че Хенри Макфарланд придобива влияние от истерията по малолетната престъпност, обхванала околността. Решил е да съди Ники като възрастна. Направо паднах на колене пред него…

— Имаш предвид, както се ходи да се пуска сухо на конгресмените или както го правеше Моника? — намеси се Пол.

Нина го изгледа. По устните му играеше усмивка, раменете му бяха огромни, ръцете — сръчни, кафявите очи долавяха всичко и тя отново си помисли за базилиска, сравнявайки думата с човека, когото си въобразяваше, че познава. Нечовешки студен отвътре. Убиец.

Той улови погледа й.

— Извинявай. Тъпа шега.

С усилие на волята Нина си наложи да продължи:

— Обвинението спечели много от това решение и няма да има съдия, който да тръгне срещу общественото мнение. Цялата страна е луднала по престъпленията, извършени от деца на нейната възраст. Тя е обвинена в убийство първа степен. Няма опасност от смъртна присъда, но доживотният затвор е много вероятен изход. — Поклати глава и се вторачи в чашата с кафе. — Невероятно е. Всичко противоречи на факторите, изредени в случая Кейс и…

— Как стана така, че е обвинена в убийство първа степен? — попита Сенди. — На съдебните заседатели би трябвало да им изглежда като убийство в момент на заслепение. Никаква хладнокръвност. Никакъв предварителен план.

— Имаш предвид предварителна подготовка за убийството, мамо — поправи я Уиш.

Той изучаваше наказателното право в обществения колеж и вече навлизаше в терминологията. Сенди го стрелна с поглед и той изохка.

— Знам какво имам предвид — сопна се Сенди.

— Разбира се, мамо.

— Много добре знае — потвърди и Пол.

— Ти не се обаждай — предупреди го Сенди.

— Уиш просто иска да помогне, нали така, Уиш?

Уиш кимна.

— Нещо му се върти в главата — добави Пол.

— Ще му е за пръв път.

— Какво си мислиш, Уиш? — попита го Джинджър. — Умирам да разбера.

— Купих пикапа на Пол. Имам работа по него. Нови спирачки, ново СВ, нова тапицерия отзад.

— Сменяш ми тапицерията? — удиви се фалшиво Пол.

— Ъ, имаш предвид леопардовата кожа, нали? Много е демоде. Все едно хипарски микробус или нещо такова.

— Какво ще сложиш на нейно място?

— Изкуствен линолеум. Ще си държа отзад колелото, а приятелите ми няма да има нужда да си събуват обувките.

— Точно ми се случи да имам в излишък такъв модерен индустриален линолеум — каза Пол. — Ела в Кармел, когато мине изслушването, и ще ти дам. Даже може да излезе работа за теб, докато отново започнеш училището.

— Чудесна идея.

— Извинете. Може ли да се върнем към важния въпрос, който зададе Сенди? — попита Нина. — Защо Ники е обвинена в убийство първа степен? С обичайната си прозорливост Сенди уцели най-важната точка в този случай. Първо, Сенди, не е необходима предварителна подготовка, за да бъде обвинен някой в убийство първа степен. В нашия случай обвинението е основано върху така нареченото правило на углавно престъпление, комбинирано с убийство.

— Убийство, което се извършва в съчетание с друго престъпление — обяви Уиш, гледайки странично към Сенди. Тя не даде да се разбере, че го е чула.

— Точно така — съгласи се Нина. — Теорията е, че Ники е извършвала или поне се е опитвала да извърши грабеж по време на убийството. Грабежът е углавно престъпление. Затова сме изправени пред обвинение в убийство първа степен. Сега трябва да върнем Ники обратно под юрисдикцията на съда за малолетни. Струва ми се, че успях да убедя съдията Флахърти да отхвърли грабежа като част от обвинението. Така случаят ще се превърне в убийство втора степен и има много по-голям шанс Флахърти да я прехвърли към съда за малолетни. Това ще е основната ни стратегия в предстоящото изслушване.

— Какво ще се случи с нея там? — попита Уиш.

— Ще излезе на двайсет и пет. В най-лошия случай.

— Девет дълги години — каза Уиш. — Това ли е най-доброто, на което се надяваме?

Всички погледи се насочиха към Нина, която не отговори веднага, а отпи един-два пъти от чашата си.

— Не — отвърна накрая. — Това не е най-доброто, на което можем да се надяваме, но просто в момента такива са възможностите ни. Мисля, че клиентът ни е невинен. Проблемът е, че не можем да го докажем. Още е твърде рано. Имаме много следи, които трябва да се проверят докъде водят. На този етап нямам аргументи да искам цялостно сваляне на обвинението. Затова атакувам техническите подробности, което значително ще облекчи задачата ни по време на самия процес.

— Следователно предприемаш междинни действия. Опитваш се да я върнеш в системата за малолетни, а не се опитваш да докажеш, че е невинна — констатира Джинджър.

— Ако можех, щях да го направя.

— Какви са основните следи, по които работиш?

Пол отговори на Джинджър, като започна да изброява, свивайки пръсти:

— Едно. Направила го е майката на момичето. Тя е била там през нощта на убийството. Момичето може би я прикрива или самата тя прикрива Ники. Две. От няколко години доктор Сайкс е започнал да допуска грешки в работата си. Извършил е тежка професионална грешка, която е мотивирала някого да го убие. Всъщност мисля за Линда Литърбеър.

Сенди се размърда, но си премълча.

— Три. Денис Ранкин е имал разправия с нашия доктор малко преди смъртта му. Четвърто. Може наистина да е било грабеж. Едно момче на име Скот Кабано е направил кариера, като е разбивал къщите около езерото. Може би е отишъл след Ники. Пет. Хора, до които още не сме се приближили, са желаели смъртта на доктор Сайкс и едновременно с това на сина му. Те са саботирали самолета. И това е само началото.

Всички се замислиха. Отпиваха от кафето си, барабаняха с пръсти, а Уиш тропаше с крак по пода, докато майка му не го накара да спре.

— Добре — обади се Нина. — Попълваме документите тази сутрин, за да атакуваме част от свидетелствата на предварителното изслушване. Всички ли разбирате това?

Отвсякъде се заклатиха глави в знак на съгласие.

— Предприемам обжалване на решенията на съда от предварителното изслушване. Процедурата е да отправя искане за така нареченото „изслушване 995“. То се основава на алинея 995 от Наказателния кодекс, където се разглеждат недостатъците и грешките в свидетелските показания и уликите, представени по време на предварителното изслушване. Има вероятност да свалим от Ники обвинението в убийство първа степен. Ще атакувам уликите на обвинението в частта им за грабежа. За да стане това, ще атакувам две неща: всички заключения на следователите, че кръвта по меча е на Ники, както и свидетелските показания на Луис Гарибалди. Има един проблем обаче. Изслушване 995 обикновено се основава на писмените протоколи от предварителното изслушване, не е обичайна практиката да се призовават свидетели. Трябва да осигурим по някакъв начин присъствието на детектив Дитмар и на Луис Гарибалди.

— И как си представяш съдията да си промени мнението?

— Открих една рядко използвана подточка.

Джинджър широко се усмихна и Нина се засмя.

— Алинея 995 б. Важното е да убедя съдията, че в писмените обвинения съществуват малки грешки, така че да принудя Хенри да поиска ново изслушване на свидетелските показания, за да се поправят грешките. Самата аз не мога да го направя, затова се налага той да свърши моята работа. Искам да го изнервя достатъчно, че да призове за нови показания детектив Дитмар, неговия експерт по кръвни проби, и Луис. Това ще ми отвори вратата за кръстосан разпит и може би дори ще поставя Джинджър на предната огнева линия.

— Значи имаш началния план. После какво? Как точно ще убедиш съдията да отхвърли обвинението в грабеж?

— Първо ще атакувам всички улики, поставящи Ники в кабинета. Ще покажа, че детектив Дитмар не е заключила безусловно, че по меча има от кръвта на Ники. Жената беше доста объркана на предварителното изслушване. Без доказателство за кръвта на Ники по меча не съществува улика, че Ники е била в кабинета. Не е грабеж просто да нахлуеш в собствеността на доктор Сайкс или да скочиш в басейна му, или пък да надничаш в кабинета отвън. Нищо от това не сочи опит или намерение за грабеж.

— Но тя е взела нещо от кутията, скрита в плувния басейн — отбеляза Джинджър. — Съседката, как й беше името…

— Луис Гарибалди — помогна й Сенди.

— Луис е дала показания, че я видяла да взима нещо!

Как ще се справиш с това?

— Ще твърдя, че Луис е некомпетентен свидетел, така че показанията й са несъстоятелни. Ще атакуваме половината от уликите, представени на предварителното изслушване, ако не и всичките.

— Некомпетентна? Как? — учуди се Уиш.

— Очаквам да чуя това от Джинджър — каза тя. Пол най-сетне бе благоволил да й разкаже за преживяването си, без да навлиза в подробности. — Нека просто кажем, че Луис е удивително жизнерадостна за мрачния свят, в който живеем. — Засмя се и не обърна внимание на недоумението на Сенди и Уиш.

— Ако атаката ти над уликите успее, нищо не поставя Ники на местопрестъплението — заключи Пол. — Чакай! Но какво ще правим с кръвта й от външната страна на кабинета и с признанието й пред ченгетата?

— На това изслушване не можем да направим много, Пол. Не мога да сваля цялото дело, защото остават още доста улики. Затова се опитвам просто да сваля углавното престъпление от целия пейзаж.

— Звучи като първа стъпка от план — коментира Пол.

— Не може да има план, без да има елемент на изненада в него. Ето я и моята изненада. У мен са може би най-ценните опали, взети от къщата на доктор Сайкс през онази нощ. Вероятно ще се наложи да ги предам на Хенри.

— Но тогава ще стане ясно, че тя е взела много ценни предмети, следователно все пак е извършила грабеж, не е ли така? — попита Уиш.

— Има една вратичка. Не можеш да откраднеш собственото си имущество. Направих проучване и взех присърце тази идея. Ако успея да докажа, че идват от семейния парцел на Ники… може би ще успеем да извикаме като свидетел Тим Сайз, който да потвърди, че опалите са точно оттам.

— Таен план зад друг таен план. — Пол я потупа по коляното. — Това е, момичето ми! — Веждите му се свиха, като усети как тя конвулсивно се отдръпна от него.

Уиш се почеса по дългата си брадичка и одобрително изпръхтя.

Всички останали изглеждаха изпълнени със съмнения.

— Как можем да го докажем? — попита Сенди, като ровеше в бележника си.

— Уверена ли си, че ти е казала истината? Сама ли си призна какво е взела? — попита Джинджър.

— Тя е взела торбичка с опали, дадени на Бил Сайкс в края на март от Денис Ранкин, който си мислил, че доктор Сайкс притежава парцела, където ги е открил. Само че той не е бил собственост на Сайкс. Принадлежал е съвместно на Дария Зак и Бет Сайкс. Следователно Сайкс не е имал право да вземе и да задържи опалите. Но го е направил.

След няколко дена успял да убеди Дария да му продаде дела си. — След това обясни и някои от подробностите, научени от разказа на Ники.

Когато Нина свърши, Джинджър прокара ръка по косата си и каза:

— Аз имам един въпрос.

— Стреляй — подкани я Нина.

Тя си мислеше за изслушването следващата седмица и се опитваше да открие нещо недогледано и недомислено в цялостната й постройка. Толкова беше крехка. Напрегна се, очаквайки Джинджър да я събори с един удар.

— Жената на Сайкс, Бет, нейни са половината опали. Какво ще кажеш за съвместната собственост? Това не прави ли Сайкс съсобственик на скъпоценните камъни?

— Добър въпрос — облекчено въздъхна Нина. — Отговорът е, че опалите не са съвместна собственост. Според законите на Калифорния наследеното имущество е отделно, докато собственикът изрично или имплицитно не реши да промени характера му. Снощи поговорих с Бет. Тя обеща да свидетелства, че никога не е имала намерение да превръща парцела в обща съпружеска собственост. Ще свидетелства, че няма нищо против, задето Ники си е върнала опалите.

— Добре, добре — похвали я леко иронично Джинджър. — Изградила си чудесна пирамида от юридически съждения. Толкова се радвам, че се занимавам с наука и не ми се налага да издигам подобни въздушни небостъргачи.

— Прилича на училищна задача по геометрия. Започваш с това, че знаеш какво искаш да докажеш, а след това се движиш отпред назад, за да откриеш въпросите на отговорите, които вече имаш.

— Какви са шансовете Тим да открие опали в онзи парцел? — попита Пол. — Нали не би трябвало да има такива в тази област?

— Само че има.

— Какво е това? Тим се е обадил, така ли?

— Преди двайсет минути — тържествуващо се облегна назад Нина, наслаждавайки се на реакцията, която щеше да предизвика. — Трябваше да го чуеш, Пол. Каза, че е намерил най-голямата жила на черни огнени опали от 1972 година насам, когато е бил открит гигантски опал във Върджин Вали. Открил е стената, където Ранкин е работил. Всичко е станало още същия ден преди да се мръкне. Има следи от скорошно разместване на пластовете, което е разкрило жилата. Отнесъл е няколко мостри в Невадския университет и каза, че са впечатляващи.

Въпреки обърканите си чувства към Пол тя усети, че го дарява с широка усмивка. Пол също й се усмихна.

— Необоримо доказателство! Продължавай.

— Добре, докъде бях стигнала? А, да. Да предположим, че съдията ме изкара от равновесие по време на изслушването. Флахърти си има своите дни. Ще видим. Ако разреши, Тим ще свидетелства, после Ранкин може да потвърди откъде е изкопал опалите и да свидетелства, че ги е дал на Доктор Сайкс. След това ще се облегна на изявленията на Дария и Бет, за да докажа, че Бил Сайкс е нямал никакви права над парцела на Логан по времето, когато е взел опалите. Победа. Като в приказка. Така сваляме обвинението в грабеж поради липса на състоятелност. Какво остава?

— Толкова много труд, а убийството си остава — отбеляза Сенди. — Но поне ще имаш повече пространство за маневриране.

— Освен това ще изчистим образа й на симпатично момиче, изпаднало в беда — добави Джинджър. — Желая ти успех. Дано се справиш.

— Джинджър, знам, че работиш по ДНК резултатите. Рови по-надълбоко. Трябва да се подготвим за атака над кръвните улики. Колкото по-рано получа химическия анализ от еликсира на Луис, толкова по-добре. Нямаме много време.

— Има един човек от Сакраменто, с когото работя понякога. Сега е зает да изважда някакви свои приятели от щатския затвор на основата на ДНК свидетелства с екипа на Бари Шек, но скоро ще се върне. Много е добър. Ще се консултирам с него.

— Чудесно. Пол, вземи Уиш и направи така, че Ранкин да се появи на изслушването. Той няма да иска да се замесва, но вече му връчихме призовката и няма къде да мърда.

— Вчера попълних документите за временното му назначаване на работа. Ще има доказателство за стаж — обърна се Нина към Сенди, която си отбеляза нещо в бележника.

— Тя вече достатъчно го експлоатира — вметна Пол.

— Освен това, Пол, ще ни трябват документите за собственост в Невада. Както и регистрацията на парцела.

— Проверих. Ще ги взема утре. Следобед оглеждам парчетата от самолета.

— Ще подготвя Дария и Бет да свидетелстват. Трябва да подкарам цялата тази машина.

— На коя дата ще искаш да насрочиш изслушването? — попита Сенди.

— Трябва да спазим двайсет и един дневния предупредителен срок плюс три дни за изготвяне на документите. Така че… — Сенди вече гледаше в календара. — Най-рано на шестнайсети юли.

— Значи, шестнайсети юли.

Вратата се отвори към светая светих на къртиците от НСБТ. Пол влезе, без да почука. Откри Чък Дейвис да редактира някакви документи и да подчертава един абзац с червен маркер. Мястото бе пълно с папки и книжа. Постави обратно маркера в една глинена чашка, затвори тетрадката и предложи стол на Пол.

— Приключихме разследването си на мястото на катастрофата. Утре екипът се връща във Вашингтон.

— Някаква промяна в първоначалните ви заключения? Още ли се придържате към версията за пилотска грешка?

— Ние сме много внимателни — не отговори направо той. Взе тетрадката си и я сложи в чекмеджето на бюрото си. — Нека да ви разкажа за процеса малко по-подробно от първия път, когато разговаряхме. Ако един самолет катастрофира, дори да има смъртни случаи, не следва автоматично разследване от страна на НСБТ.

— Не знаех това.

— Всичко струва пари, а и не всички катастрофи предизвикват подозрения. Повечето са ясни от пръв поглед. В този случай разследването се плаща от застрахователната компания на производителя на самолета.

— Не от правителството, така ли?

— Точно така. Но повярвайте ми, въпреки заключенията, които можете да си направите, ние сме безпристрастни, а не подлоги на застрахователната компания. Ние търсим истината. Това е всичко.

— Залогът за застрахователната компания сигурно е висок?

Дейвис се усмихна.

— Не искат да плащат за некачествен самолет, ако машината не е била повредена.

— Очевидно — съгласи се Пол.

— И те са доволни от заключението, че в случая причината е в пилотска грешка.

— Значи няма да се опитвате да сглобите отново самолета?

— Не. Частите засега ще останат на летището в Рино.

Пол усети, че Дейвис е несигурен. Явно той не бе съвсем доволен от резултатите.

След като намекна за несъгласието си, Дейвис се върна към разследването.

— Много внимателно огледахме двигателя на бийчкрафта, хидравликата и авиационната му система. Търсихме нещо подозрително в измервателните уреди на кабината, въпреки че те бяха напълно стопени. Проверихме радарите и интервюирахме инструктора, който за последен път е проверявал Скип Бейли. Самолетът е модел 18, построен през шейсетте, но напълно обновен. Двигателят бе само на няколко години. Всички останали части бяха рехабилитирани или подменени през последните няколко години. И — допълни той, изпреварвайки въпроса, който предугади, че Пол се кани да зададе — работата бе свършена много внимателно. Прегледахме дори болтчетата на останките. — Извади изпод бюрото си увит в хартия сандвич. — Ще ме извините ли, изпуснах обяда си.

— Значи не сте намерили нищо ново.

— Ще ви обясня някои от нашите размишления по случая.

Очевидно Дейвис беше решил да изтормози пленника си с пълното обяснение за процеса на разследване, да говори надълго и нашироко, преди да изгони изтормозената си жертва. Облегна се удобно назад, сякаш се готвеше за уютен разговор около камината. Пол последва примера му, като качи възстановяващия се крак на другия стол.

— Изследването ни по двигателната и горивната система показват липса на повреда преди сблъсъка със земята — продължи той, като междувременно отхапваше от сандвича си.

— Така ще пише в крайния доклад, нали?

— Чак до другата година тази информация ще бъде много внимателно проверявана. В състояние съм да ви дам само предварителни мнения. Данните от последния радарен сигнал показват, че самолетът е летял стабилно на три хиляди метра височина — малко ниско за област, където се срещат върхове четирихилядници. Не е имало сигнали за бедствие или прекъсване на комуникацията със сигналната кула. Предполагаме, че пилотът е продължил рутинния си полет, като се е осведомявал за метеорологичната обстановка по уредите си. Именно неуспехът му да поддържа достатъчна височина над планинския терен, което може да е породено от илюзорните събития, които ви описах при предишната ни среща, е причина за катастрофата. Пол нервно барабанеше с пръсти.

— А какво казва вашият свидетел?

— … освен ако по неизвестна причина не е отказал двигателят.

— Значи във вашия доклад заключението е в полза на пилотската грешка. Въпреки целия му опит вие сте решили, че, първо, реагирал е грешно на някой порив на вятъра и, второ, не е обръщал достатъчно внимание на метеорологичните условия. Трудно ми е да повярвам, че изключвате отказ на двигателя.

— Не сме го игнорирали. Когато зарежда самолета, добрият пилот винаги проверява бензина за примеси. Понякога е смесен с малко вода.

— Така се продава?

— Обикновено не, но стават такива неща. Случилото се горе, засечката на двигателя, която беше спомената от свидетеля, ни кара да се чудим дали горивото му не е било с примеси, защото когато имаш известно количество вода, двигателят започва да „кашля“, а ако нямаш късмет и водата е повече, получаваш засечка. Двигателят спира. Ако не искаш да имаш засечки на мотора, трябва винаги да проверяваш горивото си.

— Колко вода ти трябва, ако искаш да си сигурен, че машината ще откаже?

— Имате предвид, ако се опитате да предизвикате повреда в двигателя?

— Да.

Дейвис го изгледа внимателно.

— Има ли нещо, което да предполага такава възможност?

— Абсолютно нищо.

— Една чаша ще предизвика голям проблем.

— Дали пилотът е проверил горивото?

— Неговият механик се закле, че и той, и пилотът са го проверили. Понеже ние сме подозрителни дяволи, проверихме другите двама клиенти, които са купили от същата цистерна гориво същия ден. Горивото беше добро. Нямаше вода.

— Какво друго открихте в резервоара?

— Спомнете си, казах ви, че е имало пожар.

— Аха, изпарението. Следователно няма доказателства за наличие на вода?

— Точно така. Но ако, слагам това ако, защото изглеждате скептичен въпреки всички свидетелства, които вече представих. Ако някой е искал да свали самолета, пилотът самоубиец, ревнивата му жена, врагът от детството му… ако злодеят е искал двигателят на самолета да засече и да се разбие, вода в резервоара щеше да причини наблюдаваното от свидетеля, преди самолетът да падне.

Пол се принуди да не издаде изненадата по лицето си. Значи Дейвис е взел на сериозно неговите съмнения и бе търсил улики, за да ги оправдае. Явно не е задникът, за когото първоначално го бе взел Пол.

— Беше ли останало гориво в резервоара?

— Резервоарът беше смачкан и разкъсан, освен това повреден от огъня. Дори да беше останало малко гориво, нямаше да има смисъл да правим химически анализ, освен ако нямаме силни подозрения за вероятно замърсяване на горивото. — Скръсти ръце. — Както споменах, нашето разследване показва, че горивото е било чисто.

— Добре — каза Пол. — Виждам, че екипът си е свършил съвестно работата. Не мога да имам възражения към работата ви. Но аз съм тук, за да огледам парчетата от самолета, затова май е време и аз да си свърша моята работа.

— Ще ви вкарам вътре.

Смачка хартията от сандвича и я хвърли в кошчето. Изправи се и двамата излязоха навън под ослепителното слънце и оглушителното движение.

Половин час по-късно бяха в Рино. Стара сграда, съседна на летищните хангари, се навеждаше опасно надясно. Вътре обаче се оказа изключително чиста, включително и бетонният под.

Гордостта и радостта на Скип Бейли лежеше разглобена на хиляди детайли. Малките парчета бяха положени върху бели листи хартия в далечния край на залата, а по-големите като пречупените крила бяха в центъра. Вървяха покрай тях с ръце в джобовете, докато не се доближиха до резервоара или по-скоро каквото беше оцеляло от него.

— Виждате в каква лоша форма е — отбеляза Дейвис.

— Какво е това? — Пол вдигна едно изкривено парче.

— Горивен екран.

— Той би трябвало да спира…

— Частици, които да не попаднат в помпата към двигателя.

— Хм. — Пол внимателно постави парчето обратно. — А онова? — посочи друго парче.

Дейвис имаше много неща да каже за този втори детайл, което означаваше, че по някаква странна причина иска да му отвлече вниманието, затова той си остана зает и щастлив, докато Пол галеше горивния екран с ръка.

След продължително оглеждане на парчетата и безкрайни лекции Пол беше готов да си тръгва. Докато вървяха към изхода, той забеляза още един предмет. Лежеше близо до седалките и бе удивително добре запазен.

— Какво е това? — Можеше и сам да разбере какво е от пръв поглед. Бял, с големината на топче за пинг-понг. Взе го в ръка. Стиропор. Познато. Някъде напоследък бе видял подобно нещо…

Дейвис повдигна вежда и в този момент сигурно някаква камбана заби в мозъка му. Нещата започнаха да се подреждат и той бързо си сложи маска на невъзмутимост.

— Нищо. Открихме го под креслото на Кристофър Сайкс.

— Не е изгорял по време на пожара?

— Пламъкът е бил концентриран другаде. Тази част от самолета е останала студена и предметът е оцелял.

— За какво служи?

— Не мога да се сетя за някаква полезна функция по време на полет.

— Тогава какво прави в самолета?

— Забавление? — сви рамене Дейвис, очевидно раздразнен. — Не харесваше този предмет по неизвестна причина, а не харесваше и това, че Пол е открил единственото нещо, което не се вписваше в теорията му. — Преди полета вътрешността на самолета е била идеално почистена. Всички други нефункционални предмети са били притежание на Кристофър Сайкс — чанта, клетъчен телефон, слънчеви очила, бейзболна шапка. Така и не разбрахме какво прави тази топка под седалката на пътника. Ако откриете, обадете ми се.

Значи Дейвис все пак попадаше в редовете на търсачите на истината.

— Благодаря — рече Пол. — Видях достатъчно.

Щом се върнаха на паркинга в Карсън Сити, Дейвис се обърна към него:

— Когато видиш парчетата, чак тогава осъзнаваш, че двама души са загинали. Като видиш в какво са се превърнали, иска ти се да направиш нещо и да предотвратиш подобни нещастия. След това се връщаш във Вашингтон и седиш няколко седмици. После идва следващото обаждане в полунощ. Не съм тук, за да прикривам истината. Ако вие и вашите експерти откриете нещо, моля, незабавно ми се обадете.

Подаде на Пол визитката си. Ръкуваха се.

 

 

Обади се от уличен телефон в Карсън Сити. Това му дойде добре след разорителните обаждания по клетъчния.

— Джинджър? Тук е Пол ван Уегънър.

— Здравей, Пол. Току-що се върнах от лабораторията.

— Изпращам ти по „Еър експрес“ едни предмети. Два предмета. Единият е метален. Представлява филтриращ екран за авиационно гориво. Направи всички химични тестове, които са възможни. Търся замърсители.

— Какъв вид замърсители?

— Нямам представа.

— Трябва да ми дадеш някаква насока. Намекни нещо. Иначе няма да мога да заспя от напрежение.

— Не мога да помогна с много… освен… виж, потърси свидетелства за наличие на вода.

— Вода? Ела да си го вземеш след пет минути.

— Знам, знам. Този филтър е бил в резервоар по време на самолетна катастрофа. После е бил обхванат от пламъци. Пълна развалина е.

— Добре, да търся доказателства за наличие на вода в смачкан, изсушен филтър. За какви други малки чудеса ще ме помолиш?

— Пращам ти и една малка топка. Накарай я да проговори и да обясни предназначението си и откъде се е взела. — В този момент се сети къде е виждал подобни топки. В стаята на Дейв Льоблан. Може би Кристофър Сайкс е видял една от тях в хангара и я е взел? Както бе предположил Дейвис. Просто защото му е попаднала пред очите и си е играл с нея.

— Къде си я намерил?

— Под едната седалка на разбития самолет. Искам да знам защо. Ти си експертът, обади ми се, като откриеш отговора.

— Не мога да го направя моментално, Пол. Разбираш ли? Ти ме караш да правя тестове за всичко.

— Знам. Сигурно няма да откриеш нищо.

— Ако там има нещо, ще го открия. Друго?

— И още нещо, Джинджър, какво й става на Нина?

— А?

— През последните няколко дена се държи странно с мен. Сякаш съм я разстроил с нещо.

— Не мога да разбера защо искаш съвет от мен за собствения си любовен живот. Мога да ти кажа само, че преди сбирката бяхме заедно пред умивалника и се вчесвахме. Тя каза нещо за теб.

— Какво?

— Изглеждаше толкова тъжна, че я попитах дали мисли за покойния си съпруг, а тя отговори, че мисли за теб.

— Аха.

— Трябва да тръгвам.

Все едно го бяха ударили. Детето й е разказало всичко, помисли си Пол. Не биваше нищо да му казвам. Докато обмисляше какво значи това, в ума му преминаваха като на филмова лента образи на Нина — голите й крака върху бюрото, как се разхожда, лицето й, порозовяло от вятъра, как плува, дългата й коса, разляна като лилия зад нея.

Това вече беше окончателният край.

Всъщност почувства облекчение. Всичко, което трябваше да направи, бе да чака тя да заговори.