Пери О’Шонеси
Мечът на правосъдието (10)

ГЛАВА 8

Вторник вечерта е, денят преди изслушването. Тринайсетият ден от месеца и както винаги дори когато Ники беше свободна, не се случва абсолютно нищо. Освен това беше прахосала цялото си телефонно време да слуша брътвежите на Дария. Някъде измежду безкрайните й плоски шеги и подправена жизнерадост, сред подлудяващо тривиалните клюки, с които я засипа, майка й подхвърли и една истинска новина. Леля Бет изплувала от синята мъгла и била предложила да се погрижи за наемите и сметките им. В края на краищата нямало да изгубят дома си.

— Точно както ти казвах, Ники! — обясняваше Дария по типичния си вбесяващ начин: всичко беше рози и разкош, а те са на пикник в парка. — Нещата имат качеството сами да се оправят.

Добре де, и този път се бяха оправили, бяха спасени до следващата голяма криза или следващото й лошо гадже, което все някой ден щеше да се появи.

Стоеше в килията с ръце, обвити около главата, и се опитваше да заглуши шума около себе си. Нито мизерната обстановка, нито трите й съквартирантки, нито дори тесните дрехи, предназначени вероятно за някой недорасъл фъстък, не я дразнеха толкова много, колкото липсата на телефон и възможността да се обади на някого. Искаше да звънне на Боб, да му разкаже за хората тук, за нещата, които е научила. Искаше той да й каже, че майка му утре ще я измъкне оттук и тя ще се прибере вкъщи. Липсваше й Интернет и китарата. Дария започваше някаква нова работа утре и щеше да се прибира прекалено уморена. Трябваше да й осигури нещо топло за ядене.

Отнякъде се чу вик и косъмчетата по тялото й настръхнаха. Не можеше да повярва, че е в затвор. Изхлузи обувките си и ги изрита настрани. По лицето й имаше нещо като пот или сълзи и тя побърза да го изтрие с ръка. Докато Цялото това лайно не бъде почистено, трябва да се държи като нормален човек. Но отсега нататък щеше да си остане попарена като цвете от слана.

Е, може би наистина тук й бе мястото. Отдавна в живота й всичко се беше променило. Светът просто наваксваше, като се стремеше да се промени според самата нея. До десетгодишна възраст прекрасно се вписваше във всичко. Беше се присъединила към организацията „Браунис“ и дори се беше научила да плете с другите момичета, нищо че Дария й беше купила прекалено дълги куки и неподходящо фина прежда.

Изведнъж дойде нощта, когато баща й не се завърна вкъщи. Дария претопляше вечерята отново и отново, докато не се превърна във въглен. След това се обади по телефона на всички познати. После седна на пода, увита в чергата, трепереше от студ, но не си направи труда да запали печката, която бе само на метър от нея.

Ники чакаше скрита под леглото. Мислеше си, че ако я няма и не си личи колко отчаяно се нуждаят от него, може би той ще се завърне.

Но не успя да издържи будна и заспа. Дори това не успя да направи както трябва.

Някакъв друг шум обърна мислите й към Боб. Само да можеше да се види с него. Харесваше го, защото не мислеше като останалите деца. Приличаше на извънземен, толкова различен и толкова невъзмутим, сякаш с него се случваше нещо много специално или скоро щеше да се върне на родната си планета и не дава пет пари за скапаната Земя. Разбираше, че е по-малък, но какво значение имаше това? Той беше толкова самоуверен.

Боб бе единственият й приятел освен Интернет и групите, които слушаше нощем.

Не че му беше позволила да узнае този позорен факт.

Светлините угаснаха и тя се уви в завивките. Миналата година все още се опитваше да се впише в живота, записваше се на танци и разни други глупости. Прозя се при мисълта за Скот. Само каква разлика има между приятел и гадже. Скот й беше гадже, всъщност като стана дума, вече бивше, щом не си направи труда дори да се обади и да я попита как е. Гаджето те развежда насам-натам и те учи на разни неща.

Тази нощ беше толкова объркана, че ако имаше телефон, въпреки всичко щеше да му се обади. Беше толкова отегчена и ужасена, а нещата, които вършеше със Скот, обикновено я изпълваха с такава паника, че забравяше за действителните си проблеми. Сега й трябваше точно това.

Може би тогава нямаше да се безпокои дали Дария си е спомнила да плати водата след наема, или дали ще бъде осъдена доживот, или за великото изслушване утре сутринта. Нямаше да се тревожи, че полицията ще реши да претърси дома й и да открие нещата, които беше заровила в гората зад къщата.

— Да се върнем към дневния ред — каза съдията Харолд Васкес.

Отново седяха в малката съдебна зала на Съда за малолетни в Плейсървил, сякаш не бяха изтекли две тежки седмици — Ники в своето готическо черно, за да си придаде безразличен вид. Нина в черния си адвокатски костюм, за да подчертае достойнството си, Харолд Васкес в черната си съдебна тога, знак за авторитет и власт, Дария в черното си трико под раздърпаната пола, защото не знаеше как трябва да е облечен човек в съда, и Бет от горе до долу в черно, защото беше в траур. Яркочервеното одеяние на Барбара изпъкваше, за да символизира самоувереността на обвинението. Присъстваха още и Барбет Шрьодер от „Тахо мирър“, който си водеше записки в бележника, Пърл Смит от следствената служба, писарят и гимназиалният учител по история, който отговаряше за Ники до смъртта на Бил Сайкс. Последният нямаше и трийсет години, нервничеше, но бе готов за сражение.

— Добре — обяви Васкес. — Близо сме до петнайсетия Ден, определен като краен срок за задържане на малолетната във временния арест, и искрено се надявам, че всички сте готови да продължим.

— Готови сме, ваша чест.

— И ние сме готови, ваша чест.

— Пред мен има заверено искане Никол Зак да бъде обявена за подлежаща на съдебно преследване по параграф 602 от Закона за благосъстоянието и институциите. Областният съд е постановил предстоящата процедура в съответствие с подточка б на алинея 650 и на алинея 26500 — прочете съдията. — Сега, госпожице Зак, ще се обърна директно към вас, защото вие сте най-заинтересована от това изслушване. Тази петиция изисква от мен да ви обявя за неподходяща за съдебно преследване по кодекса на Съда за малолетни. Преди да сторя това, трябва да реша, че вие сте неподходяща за грижите, обучението и изправителните програми на Съда за малолетни. За да стигна до това заключение, трябва да взема предвид пет фактора: степента на криминална сложност във вашия случай, дали можете да се поправите, докато навършите възрастта, когато законите за малолетни престават да действат спрямо вас, предишното ви поведение пред закона, предишните успехи или неуспехи на Съда за малолетни да ви превъзпита, обстоятелствата и тежестта на престъплението, което се предполага, че сте извършили. Искането определя вашето криминално деяние като углавно престъпление и изброява фактите, които са ви изправили пред този съд. Също така разполагам с доклад от следствената служба, отнасящ се за вашите поведенчески модели и предишна социална история. Освен това притежавам и декларация от потърпевшата страна, подписана от Бет Сайкс, която е съпруга на покойника. Госпожо Рейли, вие и вашият клиент получихте ли копие от тези доклади?

— Да.

— Някакви новини за местонахождението на бащата?

— Засега не — отвърна Барбара. — Той не е в системата и дори няма шофьорска книжка от този щат.

— Много лошо. Госпожице Зак, това, което трябва да направя днес, е да взема предвид някои фактори и да реша дали да последвам или не препоръката на областния прокурор. Ще обърна особено внимание на доклада от следствената служба, прикрепен към вашия случай. Вече съм го прочел. Госпожо Рейли, имате ли някакви други свидетели, които бихте желала да призовем на това изслушване?

— Учителят по история на госпожица Зак не е имал възможност да говори със следователя. Затова днес е тук. Също така майката на моя клиент би се радвала на възможността да говори пред вас.

— Чудесно. Да започнем с доклада.

Служителят на следствието Пърл Смит се изправи и обобщи доклада, докато Ники нервничеше на стола. Пърл се опита да открие някои социално приемливи факти в живота на Ники, но не се справи особено добре. Започна с училищния доклад на Ники при завършването на единайсета степен, в който на Ники беше дадена оценка три минус, няколкото задържания, достатъчния брой пропуснати часове, за да я накарат да повтаря, и пълния консенсус сред учителите й, че не обръща никакво внимание на уроците.

— Нещо да добавите? — Васкес попита Нина, когато този нещастен доклад беше обобщен.

— Мисля, че времето е подходящо да призова господин Едуардс — обяви Нина. Учителят по история на Ники пристъпи напред, прочисти гърлото си и седна на свидетелската скамейка. Изглеждаше още по-нервен отпреди.

— Преподавах на Ники само през миналия семестър — започна той. — Но преди това често сме разговаряли след часовете. Не мога да разбера пълната липса на интерес към училището, защото съм убеден, че е изключително умна. Чете много добре и има страстен интерес към историята. Четеше всичко, което й препоръчвах, и издържа много добре изпитите си. Има невероятен потенциал и е сигурно, че с известна помощ може да бъде превъзпитана, дори и да е извършила въпросното престъпление. За нея ще е трагедия да бъде прехвърлена към системата за пълнолетни.

Ако й бъде позволено да остане под домашен надзор или нещо подобно, ще се радвам да поема ангажимента да бъда неин независим координатор по учебните занятия. Харесвам Ники и искам да й помогна по всякакъв възможен начин.

— Благодаря — Васкес одобрително клатеше глава, но Нина прекрасно знаеше какво ще последва. — Госпожо Банинг, някакви въпроси?

— Хубаво е, че се притекохте на помощ на Ники, господин Едуардс — каза Барбара. — Двамата споделяте подобна политическа философия, права ли съм?

— Е… може и така да се каже.

— Вие сте я окуражавали да напише едно есе за Че Гевара, в което поддържа идеята за насилствено сваляне на нашата система на управление, и сте й дали най-висока оценка, нали така?

— Есето беше много добро — господин Едуардс кършеше ръце.

— Тогава каква е госпожица Зак? Анархист? Нихилист? Комунист?

— Ученик.

— Какъв късмет, че е попаднала под вашето крило. Някога да е проявявала интерес към убийството на публични фигури?

— Не, не…

Барбара извади есето, което Хенри размахваше пред Нина в своя офис.

— Прочетете пасажа, който съм подчертала на втора страница от есето на госпожица Зак.

Той взе есето и започна да чете:

— Понякога единственият начин да се прекрати потисничеството е чрез екзекуцията на политическите потисници, с които не може да се разговаря по друг начин. Нека да обясня…

— Дайте ми да видя това — прекъсна го Васкес.

Нина вече беше прочела есето няколко пъти. Вътре откри цялата грандиозна арогантност, която обикновено маскира незрялостта, но не видя нищо злокобно в криволичещото политическо пробуждане на една млада девойка. Почувства се достатъчно раздразнена от инсинуациите на Барбара по повод писанията на Ники, за да се намеси.

— Значи тя е достатъчно възрастна, за да бъде завряна в щатския затвор, но недостатъчно възрастна, за да й бъде позволено да се възползва от първата поправка към конституцията. Така ли трябва да бъде? Защо не й позволявате да има мнение? Говорим за нейната интелигентност, за нейния потенциал…

— Точно така, за потенциала й да извършва още убийства — каза Барбара.

— Достатъчно — заяви съдията Васкес. — Оставете ме да го прочета.

Той прочете цялото есе. Когато вдигна поглед, на лицето му имаше тъжно изражение. Благодари на господин Едуардс, който на излизане кимна окуражително на Нина.

— Добре, да се върнем към доклада — предложи съдията.

Пърл отбеляза, че Ники никога не се е включвала в училищни клубове, не е имала извънучилищни дейности, не ходи на църква, не е извършвала доброволна обществена дейност, имала е малко приятели и не е постъпвала на работа. Докато обсъждаше предишните й търкания със закона и връзката й със Скот Кабано, Ники потъваше все по-дълбоко в стола си.

— Бих искала да призова Дария Зак — каза Нина, когато рецитацията приключи.

Дария се опита да говори спокойно.

— Ваша чест, това, което четете, и това, което представлява Ники, са две съвсем различни неща. Просто Ники не се вписва в конвенционалното поведение на обикновените ученици. Тя не се включва в клубове и не се кандидатира за училищен президент, не работи в училищните вестници. Никога няма да се превърне в прилежна домакиня. Но нима това е причина да я пращате в затвор за възрастни? На практика Ники има много интереси. Обожава да кара байка си из планините и в гората. Прекрасно свири на китара и има хубав глас. Сигурно знае всичко за компютрите. Пише поезия и обича да чете. Мисли си за безбройните страдащи хора по света и това я ядосва, ваша чест, но никога не би посегнала и на муха. Тя не е убила своя чичо. Дори Бет, моята сестра, която ви написа писмо… дори тя не вярва, че Ники има нещо общо. Ники се научи да готви и да води домашния финансов баланс, помага ми в толкова много неща. — Самообладанието на Дария започна да се пропуква, но тя успя да се вземе в ръце. — Ако решите, че може да я пуснете вкъщи, ако си спомните, че тя е много млада и просто се нуждае от помощ, аз… аз ще се опитам да положа повече грижи за нея. Моля ви, ваша чест. — Тя изтри очите си.

Васкес я слушаше сериозен.

Барбара на свой ред я пое, като се опита всичко казано от Дария да прозвучи зловещо и отново да превърне Ники в самотен терорист, заловен точно навреме, преди да устрои поредната кървава баня. Но Дария вече нямаше сълзи. Тя седеше изправена и отговаряше на подвеждащите въпроси възможно най-добре. Самият Васкес примигна няколко пъти, може би и той не обръщаше особено внимание на бойкия стил на Барбара.

— Благодаря ви, госпожо Зак — рече съдията и я освободи. — Нещо друго, госпожо Рейли?

— Тя е едно много младо момиче, което никога преди не е било обвинявано в сериозно престъпление. Върховният съд на Съединените американски щати е отсъдил в процеса Кент срещу Съединените щати, че това кратко и неофициално изслушване е в същото време от критическа важност при определяне на жизнения статут и институционалните права на това дете. Уверена съм, че съдът ще чете между редовете на този доклад и ще разбере, че съществуват всички възможности за превъзпитание на това дете в рамките на системата за малолетни, ако предположим, че бъде призната за виновна в извършване на углавно престъпление — нещо, което е под въпрос. Да, тя е самотник, мислител, обича да чете. Това я прави само по-възприемчива към помощта, която този съд може да й окаже.

Васкес кимна.

— Госпожо Банинг?

— Тя е самотник, така е и непрекъснато затъва във все по-тежки беди отново и отново. Обвинена е в жестоко, нека не забравяме това, жестоко престъпление. Разбира се, Бет Сайкс говори в нейна полза, ала тя е нейна племенница. И кой друг дойде да говори в нейна защита? Един-единствен учител, който е по-подходящ да преподава в Куба, и нейната майка! Колкото до нейната интелигентност, Юнабомбър също е интелигентен. Не мога да съзра как това я прави по-възприемчива към превъзпитание в системата за малолетни. Областната прокуратура не стигна лесно до решението за това искане. Нашата препоръка е обоснована от огромен, дългогодишен опит, който не бива да бъде пренебрегван с лека ръка от съда. Благодаря.

Ники седеше на стола толкова неподвижно, сякаш бе спряла да диша.

Васкес се наведе над книжата пред себе си, изпъна робата си и примигна няколко пъти. Накрая каза:

— Оценявам сериозната работа, извършена и от двете страни, представени днес. За мен това е изключително трудно решение. Искам да съм много внимателен и не бих изпратил едно дете в системата за възрастни без достатъчно убедителни причини. В този случай, след като прецених доклада и изказванията, реших да удовлетворя петицията на областната прокуратура.

Той продължи, като изреди причините и заключенията си, но Нина повече не го слушаше. Чудесно знаеше какво се случва. Хвърли бърз поглед към Дария. Барбара си позволи на устните й да заиграе тънка усмивчица. Ники вече бе нейно и на Хенри притежание.

Рундът беше изгубен.

Но в последния момент Васкес хвърли един кокал и на защитата. Въпреки гръмогласните възражения на Барбара Ники беше поставена под домашен арест с електронно наблюдение. На глезена си щеше да носи електронен монитор и нямаше да има право да напуска дома си без изрично разрешение.

Ники беше толкова щастлива от незабавното си напускане на ареста, че, изглежда, не се интересуваше от нищо друго.

— Оковаха ме във вериги и пранги — весело изчурулика тя на майка си и на Нина, след като най-сетне приключиха всички подробности по освобождаването й.

— Разчитам на теб да спазваш правилата — строго я погледна Нина.

— Засега няма да ходиш на училище. — Настроението на Дария бе далеч по-мрачно. — Съдията каза, че няма да можеш да напускаш къщата.

— Дълга ваканция. Чудесно!

— Трябва да ти намеря учител.

— Дария, дръж се сериозно. Нямаме пари. Как ще наемеш учител?

— Остава само един месец до лятната ваканция. Може би ще се уговорим с твоите преподаватели. Може да помолим господин Едуардс да ти стане независим учител.

Ники почти се хвърли в колата.

— Хайде, Дария, да видим дали мястото не се е разпаднало.

Нина влезе в колата, събу си обувките и се облегна назад, затворила очи. Беше загубила много важна предварителна престрелка. Сега щеше да бъде насрочено предварително изслушване по доказателствената част. Сега е двайсет и пети май. Значи датата ще е в средата на юни…

Нечия врата на кола се хлопна наблизо, стресна Нина и я събуди. Тя запали двигателя и се включи в безумния трафик на забързания свят.