Пери О’Шонеси
Мечът на правосъдието (1)

В своя сън той убива убиеца.

Смразяващият студ и дългото очакване парализират пръстите му около дръжката на ножа, той използва силата на раменете си, за да го притисне към гръбначния стълб на убиеца. Те са застанали на верандата пред бунгалото. Зима е. Убиецът е с гръб, занимава се с ключалката и натиска бравата. Наоколо всичко е мрак, звезди, лед и вятър.

Очакваше го от часове. Беше си обещал, че ако се появи около бунгалото на жената и се опита да проникне вътре, ще трябва да умре.

Притисна ножа към гръбнака му и убиецът се изви от болка. Докато проклинаше, се протегна назад към ножа, сякаш се опитваше да смаже някоя досадна оса. Пръстите му докоснаха металното острие.

Изтече безкрайно много време.

Главата на убиеца бавно се обърна надясно и той погледна назад. Тялото му предпазливо се завъртя около острието на ножа. Той вече е наясно със своя център, знае къде се е приютила смъртта.

Иска да види ужас в лицето на убиеца, докато той бавно умира. Но убиецът не е ужасен. Убиецът се смее.