Нора Робъртс
Заговор в смъртта (9)

Девета глава

Ив ненавиждаше бляскавите светски тържества почти колкото лекарствата. Избягваше ги, когато беше възможно (това рядко й се отдаваше, откакто беше омъжена за Рурк), а когато присъствието й беше наложително, решително стискаше зъби и се опитваше да не обръща внимание на нещата, които я дразнеха.

Но сега с нетърпение очакваше благотворителния бал на „Дрейк“, защото нямаше да присъства като гостенка. Този път отиваше в ролята си на ченге.

Съжаляваше, че не ще може да вземе оръжието си — тежестта му й придаваше увереност, но нямаше как да го скрие под елегантната си вечерна рокля. Беше избрала да носи тоалет, сътворен от Леонардо, тъй като той беше сред моделиерите, чиито творения щяха да бъдат показани на модното ревю.

Гардеробът й беше препълнен с негови модели. Откакто Леонардо се беше появил в живота на Мейвис, следователно и в живота на Ив, тя притежаваше толкова елегантни рокли, че биха стигнали за цяла театрална трупа. За щастие можеше да носи на работа любимите си джинси, панталони и ризи.

Беше избрала роклята заради цвета й на потъмняла мед и заради семплия модел. Дрехата стигаше до глезените й, което я наведе на мисълта да прикрепи оръжието към прасеца си. Накрая го пъхна във вечерната си чантичка заедно със значката си. Обичаше да бъде подготвена за всякакви изненади.

Когато влезе в балната зала, си помисли, че въоръжените ченгета нямат място сред елегантните гости, отрупани със скъпоценности. Долови уханието на парниковите цветя и на скъпите парфюми. Отнякъде звучеше тиха музика.

Сервитьори с изискани черни униформи поднасяха на гостите кристални чаши с шампанско и различни екзотични питиета. Присъстващите тихо разговаряха, от време на време се разнасяше приглушен смях.

Ив си каза, че всички до един й изглеждаха помпозни и досадни, а атмосферата — потискаща. Точно когато възнамеряваше да сподели мисълта си с Рурк, се дочу възторжен писък и звън на счупена кристална чаша.

Мейвис Фрийстоун, която напомняше пъстра птица сред облечените в черно дами, замаха с ръка и многобройните й пръстени проблеснаха на светлината на разкошните полилеи. Изкиска се, извини се на сервитьора, когото беше блъснала, и тичешком прекоси залата, като се полюшваше на петнайсетсантиметровите токчета. Ив забеляза, че приятелката й носеше сребристи сандали, а ноктите на краката й бяха боядисани в яркосиньо.

— Далас! — отново извика певицата и се хвърли на шията на приятелката си. — Тук е направо вълшебно! Мислех, че няма да дойдеш. Леонардо ще се зарадва, като те види. В момента е в гардеробната на манекенките и е изпаднал в истерия. Посъветвах го да вземе успокоително, че току-виж се издрайфал върху някого. Здрасти, Рурк.

Преди Ив да успее да я спре, певицата прегърна съпруга й.

— Божичко, и двамата изглеждате супер! Успяхте ли да пийнете нещо? Коктейлите „Торнадо“ са върховни. Изпих вече три.

— Изглежда са ти се отразили добре. — Рурк неволно се усмихна като наблюдаваше дребничката певица, която вече беше полупияна.

— Ей, недей да ме занасяш. За всеки случай си нося хапчета за изтрезняване, за да подкрепям Леонардо, когато манекенките започнат да представят неговите модели. Но преди това… — Тя понечи да вземе нова чаша от подноса на сервитьора и за малко не падна. Ив я прегърна и прошепна:

— Но преди това ще хапнем нещо.

Страничният наблюдател би си помислил, че не е виждал хора, които толкова се различаваха помежду си. Рурк беше изключително сексапилен в елегантния си смокинг, Ив изглеждаше неотразима в семплата си вечерна рокля, а Мейвис привличаше вниманието със сребристата си дреха, която изглеждаше като мокра и ставаше прозрачна на сантиметри под чатала й. Върху едното й бедро беше татуиран ухилен гущер.

Дългата й до раменете коса беше боядисана в същия яркосин цвят като ноктите й.

— Истинската вечеря ще бъде след ревюто — отбеляза тя, но все пак си взе от съблазнителните малки сандвичи.

— Защо да чакаме дотогава? — Ив напълни чинията си с апетитни соленки и сладкиши, но дори не ги опита, а развеселено наблюдаваше приятелката си.

— Божичко, храната е страхотна — заяви Мейвис, после се изкиска и притисна корема си. — Ако продължавам в същия дух, ще повърна. Май ще е по-добре да си взема хапчетата за изтрезняване и да отида при Леонардо. Може би има нужда от мен — толкова се изнервя преди всяко ревю. Честно да си кажа, радвам се, че сте тук. Повечето от тия хора са… абсолютни досадници.

— Отивай при Леонардо. Аз трябва да остана и да разговарям с досадниците.

— Ще седнем на една маса по време на вечерята и ще си правим майтап с другите. Видях кошмарни тоалети! — Певицата тръсна глава и се отдалечи.

— След една-две седмици пускаме на пазара дискове и видеофилми с нейни изпълнения — обърна се Рурк към Ив. — Питам се какво ли ще бъде мнението на публиката за Мейвис Фрийстоун.

— Сигурна съм в успеха й — никой не може да устои на чара на Мейвис. — Ив усмихнато погледна съпруга си. — Хайде, запознай ме с досадниците. Мисля, че присъствието ми ще изнерви някого.

За пръв път блестящото събитие не й се струваше скучно. Всеки, с когото се запознаваше, беше потенциален заподозрян. Някои се усмихваха, други учтиво кимваха, трети учудено вдигаха вежди, когато научаваха, че тя е ченге от отдел „Убийства“.

Ив забеляза между гостите доктор Майра и Кагни; изненадана беше, когато видя и Луиз Димато. Реши, че ще поговори с тях по-късно и протегна ръка на доктор Тая Уо.

— Приятно ми е да се запознаем, лейтенант, слушала съм много за вас.

— Нима?

— Да. Редовно следя местните новини. През последната година непрекъснато срещам името ви в пресата и в различни телевизионни репортажи. Журналистите обичат да описват подвизите ви, но станахте още по-популярна след брака ви с Рурк.

Гласът на лекарката беше дрезгав, но не дразнеше слуха. Изглеждаше изключително елегантна в черната си рокля. Единственото й бижу беше малка златна значка, изобразяваща две змии, увити около жезъл, увенчан с крила — древния лекарски символ.

— Да работиш в полицията съвсем не означава да извършваш подвизи — промърмори Ив.

Доктор Уо се усмихна — по-точно устните й се разтегнаха за миг, но очите й останаха сериозни.

— Не исках да ви обидя. Според мен новините са най-висшата форма на забавлението. Много по-правдоподобни са от книгите и видеофилмите, защото показват хората в истинската им светлина, те изказват собственото си мнение. Освен това престъпленията ме интересуват.

— Мен също. — Ив си помисли, че жената й беше предоставила идеална възможност да насочи разговора към темата, която е интересуваше. — Може би ще ви бъде любопитно да научите, че в момента разследвам серия от убийства. Жертвите са бездомници, наркомани, улични проститутки.

— Животът на тези хора е ужасяващ.

— И смъртта им е била ужасна. На всеки един чрез операция е отстранен вътрешен орган. Операциите са дело на отличен хирург, а бедните хорица насила са били превърнати в донори.

Доктор Уо присви очи.

— Не съм чула нищо по този въпрос.

— Ще чуете — с престорено безразличие заяви Ив. — В момента проследявам няколко души. Разбрах, че сте специалистка по трансплантация на органи. — Тя замълча и забеляза как лекарката понечи да каже нещо, но се отказа. — Питам се дали не можете да ми помогнете с някакво предположение… от медицинска гледна точка.

— Ами… — Доктор Уо машинално посегна към значката си. Ив забеляза, че ноктите й бяха късо подрязани и не бяха лакирани. — Може би престъпникът зарежда черния пазар, макар че след създаването на евтините изкуствени органи търсенето на човешки е много ограничено.

— Най-странно е, че откраднатите сърца, бъбреци, черен дроб са били увредени.

— Така ли? Тогава си имате работа с безумец. — Тя поклати глава. — Никога няма да проумея какво става в човешкото съзнание. С тялото е много по-лесно — то е като двигател, който може да бъде поправен и настроен. Но човек никога не е сигурен какво се случва в мозъка дори на нормалните хора, винаги съществува възможност да се допусне грешка. Все пак имате право — тази тема е изключително интересна.

Тя извърна очи, а Ив доволно си помисли: „Иска й се да прекрати разговора, но не знае как да ме зареже, без да обиди богатия ми съпруг.“

— Съпругата ми е много упорита. — Рурк прегърна Ив през раменете. — Никога не се предава, докато не открие онова, което търси. Мисля, че в известно отношение ченгетата и лекарите си приличат. Въпреки че работата им е трудна и отговорна, те изцяло са посветени на професията си.

— Така е. Извинете… — Уо махна на някакъв мъж.

Ив позна Майкъл Уейвърли от снимката в досието му. Беше най-младият в списъка; тя си спомни, че докторът беше ерген и в момента бе председател на Лекарския съюз.

Беше много висок, доста привлекателен и се държеше по-свободно от колегите си. Златистата му къдрава коса стигаше почти до раменете му, той носеше смокинга си с черна риза без яка и с посребрени копчета.

Когато се усмихна, цялото му лице засия и това подсили чара му.

— Здравей, Тая. — Той се наведе и я целуна по страната, сетне протегна ръка на Рурк. — Радвам се отново да ви видя. Ние в „Дрейк“ високо оценяваме щедростта ви.

— С удоволствие отпускам средства за благородната ви кауза. Запознайте се със съпругата ми. — Рурк не отдръпна ръката си от рамото на Ив, защото забеляза с какъв интерес хирургът втренчи поглед в нея. Не му допадаше, когато мъжете проявяваха толкова голям интерес към Ив. — Лейтенант Далас.

— Лейтенант ли? — Хирургът й протегна ръка и се усмихна още по-чаровно. — О, да, бях чул, че жена ви е ченге. Приятно ми е. Да предполагаме ли, че градът е в безопасност, щом имате възможност да присъствате на нашето празненство?

— Ние, ченгетата, никога не предполагаме, докторе.

Той се засмя и приятелски стисна ръката й.

— Тая призна ли пред вас, че се интересува от престъпленията? Чете само медицински списания и криминални романи.

— Точно разказвах за серия престъпления, които за съжаление не са плод на въображението ми — обясни Ив и отново описа случилото се, като внимателно наблюдаваше Уейвърли. Забеляза как по лицето му пробягваха различни изражения — любопитство, изненада, учудване и най-сетне разбиране.

— Убедени сте, че престъпникът е лекар, по-точно хирург. Трудно ми е да го повярвам.

— Защо?

— Необходими са доста години и упорит труд, за да станеш добър хирург и да спасяваш хората. Каква причина може да накара способния лекар да отнема живота на ближните си? Много съм озадачен. Подозирате ли някого?

— Няколко души, но още нямам повод да обвиня когото и да било. Ето защо реших да проуча всички добри хирурзи в Ню Йорк.

Уейвърли се изсмя.

— Следователно ние с колежката Уо сме във вашия списък на заподозрените. Поласкан съм. А ти, скъпа?

— Понякога чувството за хумор ти изневерява — гневно процеди доктор Уо и им обърна гръб. — Извинете.

— Тя приема нещата прекалено насериозно — промърмори златокосият хирург. — Е, лейтенант, няма ли да ме попитате къде съм бил в нощта на престъплението?

— Трябва да ми дадете отчет не само за една нощ. Благодаря, че проявихте разбиране — учтиво каза Ив.

Той изненадано примигна и усмивката му помръкна.

— Мисля, че в момента не е уместно да обсъждаме този въпрос.

— Ще ви повикам на разпит в най-близко време.

— Нима? — В гласа му се промъкнаха ледени нотки. — Виждам, че не обичате да си губите времето, лейтенант.

Тя реши, че е успяла да го оскърби, но не и да го нервира. Очевидно смяташе, че благодарение на репутацията си е извън всякакво съмнение.

— Още веднъж ви благодаря за проявеното разбиране. Рурк, трябва да поговорим с доктор Майра.

— Разбира се. Извинете, докторе… Справи се блестящо — прошепна й, докато си пробиваха път сред множеството.

— Научила съм го от теб. Често съм те наблюдавала как с привидна учтивост нанасяш смъртоносен удар на противника си.

— Благодаря, скъпа. Гордея се с теб.

— Радвам се. А сега ме запознай със следващия хирург.

Рурк дори не въздъхна, а се огледа и заяви:

— Току-що видях Ханс Вандерхавен. Като имам предвид настроението ти, мисля, че сега е моментът да ви запозная.

Поведе я към едър, плешив мъж с елегантно подстригана бяла брада, който стоеше до жена с огромни гърди и дълга червеникава коса.

— Навярно това е последната съпруга на доктора — прошепна той.

— Изглежда си пада по младите дами.

— И по тези с пищна гръд — съгласи се Рурк и тръгна към двойката преди съпругата му да го скастри за „наблюдателността“ му. — Здравей, Ханс.

— Как си, Рурк? — Дълбокият глас на хирурга заглуши тихата музика. Той огледа Ив от главата до петите и добави: — Навярно това е съпругата ти. Приятно ми е да се запознаем, госпожо. Разбрах, че работите в полицията.

— Точно така — рязко отговори младата жена. Стана й неприятно от начина, по който Вандерхавен я оглеждаше и по който й целуна ръка. Но поведението му очевидно ни най-малко не разтревожи жена му, която продължи да се усмихва изкуствено. Когато тя отпи от шампанското си, Ив забеляза пръстена й с огромен диамант.

Докторът се зае да ги представи.

— Запознайте се — съпругата ми Фон, Рурк и…

— Далас. Ив Далас.

— О, чувала съм за вас. — Фон се изкикоти и кокетно запърха с дългите си ресници, които подчертаваха светлосините й очи. — Никога досега не съм разговаряла с полицайка.

Ив си помисли, че ако зависеше от нея и сега не би разговаряла с тази празноглава кукла. Усмихна се и побутна Рурк, който разбра какво се иска от него. Обърна се към Фон и я обсипа с комплименти, а красавицата звънливо се засмя.

Ив съсредоточи вниманието си върху хирурга.

— Забелязах, че доктор Уо носи значка като вашата.

Докторът машинално докосна значката на ревера си и отвърна:

— Нарича се „жезъл на Хермес“ и е наш почетен знак. Навярно и хората с вашата професия имат свои символи. Но да преминем към същината на въпроса. Съмнявам се, че накарахте съпруга си да забавлява хубавата ми жена, за да обсъждате с мен допълненията към облеклото.

— Много сте наблюдателен, докторе.

Изражението му стана сериозно, той сниши глас.

— Колин ми каза, че разследвате убийство, свързано с кражба на човешки органи. Сериозно ли мислите, че престъпникът е хирург?

— Да. И то много добър специалист. — Ив тайно изпита облекчение, че Вандерхавен беше толкова директен и не се опитваше да увърта. Той още беше в списъка на заподозрените, но това не й пречеше да му бъде признателна за откровеността. — Надявам се да ми помогнете. През следващите няколко дни трябва да разпитам вас и ваши колеги.

— Това е обидно. — Той взе чашата си и по цвета и миризмата Ив разбра, че докторът пиеше уиски вместо обичайния коктейл, какъвто поднасяха на подобни празненства. — Навярно е необходимо от ваша гледна точка и все пак се чувствам засегнат. Повярвайте, че нито един лекар не би отнел безпричинно човешки живот по начина, който сте описала на Колин.

— Безпричинно ли? Ще разберем дали е било така, когато установим мотива му — спокойно отговори тя и забеляза как Вандерхавен гневно стисна устни. — Ето фактите, докторе: някой е убил човек и е извадил сърцето му. Според специалистите този някой е бил отличен хирург. Имате ли друго предположение?

— Секта — лаконично отговори той, отпи от уискито си и дълбоко си пое въздух. — Извинете, че избухнах, но става въпрос за мои колеги… с който сме като членове на едно голямо семейство. Мисля, че е секта — повтори с повелителен тон, подсказващ, че Ив трябва да приеме предположението му. — Предполагам, че неин член има медицинско образование. Отдавна е отминало времето, когато лекарите използваха органи от донори. Увредените органи вече не ни интересуват.

— Откъде знаете, че са били увредени, след като не съм ви го казала? — попита тя, без да откъсва поглед от лицето му.

Вандерхавен неразбиращо я изгледа, сетне примигна.

— Предположих, че е бил увреден, щом жертвата е била от бедняшките квартали. Тези хора нямат пари за лекари и обикновено здравословното им състояние е печално. А сега ме извинете. Искам да запозная съпругата си с някои от гостите. — Хвана Фон под ръка и въпреки очевидното й нежелание да се раздели със събеседника си, я поведе към другия край на залата.

— Добре ме подреди — изстена Рурк, взе чаша шампанско и отпи голяма глътка. — Идиотското й кикотене ще ме преследва дори в съня ми.

— Тази жена е отрупана с бижута като коледна елха — отбеляза Ив. — Мислиш ли, че не са фалшиви?

— Не си нося бижутерската лупа — кисело каза той, — но съм сигурен, че са истински. Според мен тези първокласни диаманти и сапфири струват поне четвърт милион. Естествено един първокласен хирург може да си ги позволи. — Рурк й подаде чашата с шампанско. — Въпреки че голяма част от хонорарите му отиват за издръжката на бившите му съпруги и на децата от предишните му бракове.

— Разговорът с него беше… любопитен. Той вече знаеше всичко и ме упрекна, задето подозирам него и колегите му. — Ив отпи от шампанското и подаде чашата на Рурк. — Имам усещането, че двамата с Кагни бяха разговаряли по въпроса.

— Напълно разбираемо е. Те са не само колеги, но и приятели.

— Ще помоля Майра да ми разкаже за личния живот на тези хора.

Рурк долови промяната в ритъма на музиката и каза:

— Модното ревю ще започне всеки момент. По-късно ще се видим с Майра. Струва ми се, че сега не бива да я безпокоим.

Ив забеляза, че Кагни беше сложил ръка на рамото на психиатърката и й говореше нещо. Напрегнатото му изражение подсказваше, че разговорът е неприятен.

Майра поклати глава, сетне потупа ръката му и се отдалечи.

— Онова, което й каза Кагни, я разтревожи — промълви Ив и изненадващо почувства, че й се иска да защити Майра. — Може би трябва да поговоря с нея, да се опитам да я успокоя…

В този момент се разнесе гръмка музика и гостите се струпаха от двете страни на подиума, по който щяха да дефилират манекените. Ив изгуби психиатърката от погледа си и се озова лице срещу лице с Луиз.

— Добър вечер, лейтенант Далас. — Младата лекарка й кимна високомерно. Прическата й беше великолепна, а червената й рокля бе изключително елегантна. Носеше обици с диаманти, които очевидно не бяха фалшиви. — Не очаквах да ви видя тук.

— Аз също — заяви Ив, а мислено добави: „И не очаквах да изглеждаш като истинска богаташка“. — Не приличаш на лекарка в бедняшка болница, доктор Димато.

— И вие не приличате на ченге, лейтенант.

— Посещаването на бляскави празненства е любимото ми занимание — присмехулно изрече Ив и Луиз неволно се усмихна, после протегна ръка на Рурк.

— Казвам се Луиз Димато и ще бъда консултантка на съпругата ви. Мисля, че с нея бързо ще се сприятелим или пък ще се намразим, преди да сме приключили съвместната ни работа.

— Искате ли да се обзаложим какво ще се случи? — усмихна се той.

— Още не съм преценила на коя възможност да заложа. — Младата лекарка погледна към подиума и сухо отбеляза: — Кой знае защо, но манекенките ми напомнят за жирафи.

— Много по-интересно е да наблюдаваш жирафи — намеси се Ив. — Мисля си, че много по-просто беше да се дадат на „Дрейк“ средствата, изразходвани за това пищно празненство.

— Миличка, разсъждаваш прекалено логично и не разбираш целта на благотворителните инициативи. Организаторите изразходват огромни суми, сетне взаимно се поздравяват, когато изчисляват приходите — как иначе ще се чувстват полезни за обществото?

— Да не забравяме, че по този начин се създават и връзки — обади се Луиз и лъчезарно се усмихна на Рурк. — Светилата в областта на медицината довеждат половинките или любовниците си и се запознават със „стълбовете на обществото“, какъвто е и Рурк.

— Страхотен стълб, няма що — презрително изсумтя Ив.

— Луиз има предвид, че всеки… състоятелен човек автоматично бива причисляван към тази категория.

— Същото се отнася и за съпругата му.

— Ченгетата не стават за стълбове на обществото. — Ив откъсна поглед от манекенките с прозрачни летни рокли и се втренчи в Луиз. — Изяснихме защо ние с Рурк сме тук, но се питам как една лекарка с мизерна заплата може да си позволи скъпия билет за благотворителния бал.

— Може, ако е племенница на главния лекар на „Дрейк“. — Луиз грабна чаша шампанско от подноса на минаващия покрай тях сервитьор и я вдигна като за тост.

— Значи си племенница на Кагни.

— Да.

„Приятели, колеги, роднини… — помисли си Ив. — И всички са като членове на секта, които се съюзяват помежду си, за да прогонят натрапниците.“

— Защо работиш в онази дупка, вместо в някоя луксозна клиника?

— Защото искам, лейтенант. До утре. — Тя кимна на Рурк и си запробива път през тълпата.

Ив тежко въздъхна.

— Само това ми липсваше — консултантка, която е племенница на един от заподозрените.

— Ще се откажеш ли от помощта й?

— Още не. Ще видим какво ще излезе.

 

 

Последната дългокрака манекенка напусна подиума. Разнесе се тиха музика, която сякаш подканяше гостите на дансинга. Ив намръщено се взираше в чинията си и се питаше дали е безопасно да яде храната, обагрена с изкуствени оцветители. Мейвис възбудено я задърпа за ръката.

— Моделите на Леонардо бяха супер, нали? Нито един от другите дизайнери не може да се мери с него. Рурк, непременно трябва да купиш на Далас червената рокля без гръб.

— Цветът няма да й подхожда — обади се Леонардо, приближи се и огромната му длан покри двете длани на Мейвис. В златистите му очи грееше любов към дребничката певица. Личеше си, че изпитва огромно облекчение, че ревюто е приключило благополучно. Когато човек видеше този исполин, никога не би допуснал, че е простодушен и голям добряк, и че се страхува от публичните изяви като първолак преди първия учебен ден. Толкова беше изнервен, че действително се беше „издрайфал“, както се беше изразила Мейвис.

— Но зелената копринена рокля е нещо друго… — Той стеснително се усмихна на Рурк. — Признавам, че я създадох специално за Ив. Цветът на материята и кройката много ще й подхождат.

— Тогава ще трябва да й я купя. Какво ще кажеш, скъпа?

Ив продължаваше да ровичка в чинията си и само промърмори:

— Питам се дали нещо става за храна.

— Това се нарича художествена кулинария — засмя се Рурк и й предложи кифличка с големината на кредитен жетон. — Тук естетическият вид е по-важен от вкуса. — Той се наведе, целуна я и добави: — Преди да се приберем у дома, ще изядем някъде по една пица.

— Чудесно. Ще обиколя залата — дано открия Майра. А може би ще подплаша с присъствието си още някого от великите хирурзи.

— Ще дойда с теб. — Рурк стана и учтиво й помогна да се изправи.

— Добре. Ревюто беше чудесно, Леонардо. И зелената рокля много ми хареса.

Исполинът засия от удоволствие, привлече я към себе си я целуна по страната. Докато се отдалечаваше, Ив чу как Мейвис се изкиска и заяви на Леонардо, че иска да изпие още един коктейл, за да отпразнува големия му успех.

В огромната зала бяха поставени маси, застлани със снежнобели покривки. Шест огромни полилея се спускаха от високия таван и разпръскваха сребриста светлина. Многобройните сервитьори наливаха вино и разчистваха празните чинии, като се движеха безшумно и грациозно, сякаш изпълняваха сложен танц.

След като бяха изпили по няколко чаши шампанско, присъстващите бяха по-разговорливи и по-шумни, смеховете им бяха по-невъздържани.

Гостите сядаха ту на една, ту на друга маса, за да разговарят с познатите си. Ив забеляза, че мнозина се възхищаваха от храната в чиниите си, но не я докоснаха.

— Колко струва една порция? — обърна се тя към Рурк. — Пет или десет хиляди долара?

— Малко повече, скъпа.

— Какво разсипничество! Виж, Майра излиза от залата. Сигурно отива до тоалетната. Ще я последвам. А ти се опитай да научиш нещо — струва ми се, че господа докторите са малко по-разговорливи.

— С удоволствие. След това ще потанцуваме и ще хапнем по една пица. Аз искам моята да бъде с люти чушки.

Ив широко се усмихна и не се изчерви, когато той я целуна, въпреки че погледите на всички бяха отправени към нея и съпруга й!

— Предложението се приема. Връщам се веднага.

Тя излезе от балната зала, прекоси огромното фоайе и намери помещението, където дамите освежаваха грима си. Гардеробът се обслужваше от дроид с елегантна черна униформа и бяла риза, който беше готов да изпълни всеки каприз на посетителките. До едната стена беше поставена дълга маса, боядисана в розово, върху нея бяха подредени красиви шишенца и бурканчета с парфюми и кремове, четки и гребени за еднократна употреба, телове и лакове за коса. Всяко от дванайсетте огледала беше обградено с лампички.

Ако гостенката беше загубила или забравила червилото си или кутийката с гримовете си, дроидът предлагаше богат избор от най-добрите марки.

Майра седеше пред едно от огледалата. Беше включила лампичките, но още не се беше заела с грима си.

Ив си помисли, че приятелката й беше необичайно бледа и изглеждаше много разтревожена. Понечи да излезе, но Майра я видя в огледалото, обърна се и се усмихна.

— Здравей, Ив. Казаха ми, че присъстваш на празненството.

— Видях те за миг, после ревюто започна и те изгубих от погледа си. — Ив се приближи до нея.

— Ревюто беше чудесно. Няколко модела много ми допаднаха, но Леонардо си остава ненадминат. Мисля, че и твоята рокля е сътворена от него.

Ив машинално приглади дрехата си.

— Да. Той знае, че не обичам екстравагантните модели.

— Леонардо те разбира…

— Разтревожена си — прекъсна я Ив и видя как очите на приятелката й се разшириха от изненада. — Какво се е случило?

— Нищо. Боли ме глава — това е всичко. Искаше ми се за малко да остана сама. — Тя се обърна към огледалото и извади червилото от чантичката си.

— Видях те да разговаряш с Кагни — настоя Ив. — По-точно той ти казваше нещо, което те е разтревожило. Ще го споделиш ли?

— Не забравяй, че не се намирам в помещението за разпит — отговори Майра, и затвори очи като забеляза, че резкият й тон е обидил по-младата жена. — Извини ме, не исках да те засегна. Не съм разтревожена, но съм… обезпокоена. Мислех си, че умело се прикривам, но ти ме разобличи.

— Не забравяй, че професията ми изисква да бъда наблюдателна — поусмихна се Ив. — Възхищавам се от теб, защото винаги изглеждаш много спокойна и неизменно си изключително елегантна.

— Нима? — Психиатърката се засмя и се втренчи в изображението си. Знаеше, че не е красавица, но беше поласкана и същевременно изненадана от факта, че жена като Ив я намираше съвършена. — Точно си казвах, че е крайно време да посетя козметичния салон.

— Нямах предвид само външността ти, но и обноските ти. Тази вечер си изнервена — личи си по маниерите ти. Ако проблемът е личен, няма да те разпитвам повече, но искам да знам, ако е свързан с Кагни и със случая, който разследвам.

— Вярно е и едното, и другото. С Колин се познаваме отдавна. — Тя вдигна очи и срещна погледа на Ив. — Някога бяхме… повече от познати.

— О, така ли? — Ив се изчерви от смущение. Отвори чантичката си, но се досети, че беше взела само значката и оръжието си. Взе една от четките и се престори, че вчесва косата си.

— С Колин бяхме близки, преди да се запозная със съпруга си. След като се разделихме, останахме приятели, макар и не много близки. Оттогава изминаха много години и всеки от нас има свой живот — тъжно промълви Майра. — И все пак ние бяхме любовници, Ив. Не ти го казах, когато ме помоли да бъда твоя консултантка, защото мислех, че не е свързано с работата. Все още съм на същото мнение. Но ми е трудно в личен план…

— Слушай, ако искаш, можеш да се откажеш.

— Не, не искам. Точно това заявих на Колин. Разбирам и него — разтревожен е от разследването ти, от факта, че докато приключиш, той и колегите му ще бъдат заподозрени. Помоли ме да му съобщавам какво сме научили с теб или да се откажа от съвместната ни работа.

— Помолил те е да му съобщаваш поверителна информация?

— Е, не се изрази съвсем директно — побърза да каже Майра и се обърна с лице към Ив. — Моля те да разбереш, че той се чувства отговорен за сътрудниците си и за подчинените си. Той е на важен пост, а това има своите недостатъци.

— Ако ти беше истински приятел, нямаше да поиска от теб да направиш компромис със съвестта си.

— Може би си права, но Колин ежедневно е подложен на стрес, ето защо го оправдавам. Чувствам, че участието ми в разследването ще помрачи приятелството ми с него, може би дори ще го загубя. Признавам, че ще ми бъде тежко, че ще страдам. — Тя дълбоко въздъхна. — Но и аз имам своите отговорности… Знам, че след онова, което току-що ти казах, имаш право да ме отстраниш от разследването. Ще те разбера и няма да се засегна.

Ив остави четката за коса и погледна Майра в очите.

— В началото на следващата седмица очаквам от теб психологическия профил на престъпника.

— Благодаря ти.

— Недей. Искам да работя с най-добрите специалисти, за това си ми необходима именно ти. — Тя скочи на крака, защото забеляза как очите на Майра се насълзиха. — По-добре ми кажи какво знаеш за племенницата му Луиз Димато?

— Не много. — Психиатърката се опита да се овладее и прибра червилото си. — Винаги е била много самостоятелна. Мисля, че е много умна, изключително независима и е изцяло посветена на професията си.

— Мога ли да й се доверя?

Майра машинално понечи да отговори утвърдително, после си каза, че не бива да се влияе от чувствата си.

— Може би. Вече ти казах, че не я познавам добре.

— Благодаря. Искаш ли… искаш ли да остана тук с теб?

Майра втренчено се усмихна. Ив изглеждаше ужасена от перспективата да я утешава.

— Не. Ще остана сама. Тишината ми действа успокояващо.

— Тогава се връщам при Рурк. — Тя тръгна към вратата, но на прага се обърна: — Слушай, ако се окаже, че той е виновен, ще можеш ли да се справиш?

— Ако Кагни излезе престъпник, значи изобщо не го познавам. Горчиво ще съжалявам, че съм била влюбена в подобен човек. Бъди спокойна, ще се справя.

Но когато Ив излезе, Майра затвори очи и се разплака.