Нора Робъртс
Заговор в смъртта (13)

Тринайсета глава

— Некадърници, които изобщо не са си свършили работата! — възкликна Ив, докато нервно се разхождаше из кабинета на Рурк. Трябваше да изкара яда си на някого и този някой беше съпругът й. Рурк съчувствено кимаше, докато четеше току-що получения факс относно изграждането на курорта „Олимп“, намиращ се на далечна космическа станция.

Хрумна му, че няма да е зле с Ив отново да посетят „Олимп“. Разходката щеше да се отрази благоприятно на съпругата му. Реши да организира пътуването в удобно и за двамата време.

— Двама детектива — продължаваше да говори тя. — Две ченгета, които са прецакали разследването. Как ли ги обучават в Чикаго? Може би им пускат сериала „Тримата глупаци“.

Рурк само се усмихна, но не се осмели да й противоречи, за да не разпали още повече гнева й.

— Абсолютни бездарници! Половината от документацията е изгубена. Липсват протоколите от разпитите на свидетелите, както и заключението на съдебния лекар. Установили са самоличността на жертвата, но не са се потрудили да научат нещо повече. Или пък сведенията не са въведени в компютъра.

Рурк поправи сумата, упомената във факса (разликата беше „едва“ седемстотин и петдесет хиляди долара) и го препрати на сътрудника си.

— С какво разполагаш? — попита съпругата си.

— Мъртвец с липсващо сърце! — сопна се тя и намръщено се загледа в Рурк, който извади бутилка вино от хладилника. — Разбирам, ако едното ченге не се е справило с работата си. Не го одобрявам, но подобни грешки се случват. Ала е невероятно двама детективи да провалят едно и също разследване. А сега и двамата не са на разположение, така че утре ми предстои да „ухажвам“ шефа им. — Ив тежко въздъхна. — Започвам да подозирам, че някой ги е подкупил или ги е заплашил… — В гнева си тя несъзнателно скубеше косата си. — Какво, ако престъпникът има шпиони не само в нюйоркската полиция?

— Доколкото си спомням, нахалният сенатор е от великия щат Илинойс.

— Да. — Ив отпусна ръце. Господи, ненавиждаше политиката и хората, които я бяха превърнали в свой занаят. — Навярно ще се наложи лично да се срещна с колегата от Чикаго, но първо трябва да получа разрешение от Уитни.

Рурк наля вино в двете чаши, взе ги, прекоси кабинета и застана пред Ив.

— Ще те придружа.

— Това е работа на полицията.

— А ти си моята полицайка. — Подаде й чашата и добави: — Няма да ти разреша да заминеш сама за Чикаго.

Ив знаеше, че няма смисъл да протестира. Опита се да се отпусне, отпи от чашата си и заобяснява:

— Бауърс е подала още две оплаквания срещу мен. Тази сутрин беше отишла първа на местопрестъплението, но отново започна да се заяжда с мен, затова я освободих. Шефовете разполагат с видеозапис на случилото се и съм сигурна, че когато го изгледат, ще оправдаят постъпката ми, но тази жена започва да ме изнервя. — Стомахът й се сви на топка, докато говореше. — Мой стар познат, който е член на дисциплинарната комисия, ме предупреди, че Бауърс продължава да се заяжда с мен и дори е дала интервю за телевизията.

— Скъпа, светът е пълен с мръсници и тъпанари. — Той докосна трапчинката на брадичката й. — Повечето дори се гордеят с „качествата“ си. Повярвай, че тази жена сама ще се накисне.

— Сигурно, но Уебстър е много разтревожен.

— Кой е този Уебстър?

— Моят познат от дисциплинарната комисия.

— Така ли? — Надявайки се да я разсее, той престорено сърдито продължи: — Никога досега не си споменавала името му. Значи е твой стар познат, а?

— Вече не се срещаме често…

— Но едно време сте били близки, нали? — Рурк я стисна за рамото и тя присви очи от болка, сетне отвърна:

— Беше много отдавна…

— Какво е имало между вас?

— Отдавна отмина времето, когато с него се напивахме, събличахме се и се чукахме — процеди тя през зъби. — Доволен ли си?

Рурк се засмя, наведе глава и леко я целуна.

— Направо съм съкрушен. Сега ще трябва да се напиеш, да се съблечеш и да се чукаш с мен като компенсация за младежките ти лудории.

Ив ядно си помисли, че нямаше да бъде зле, ако той поне се престореше на ревнив съпруг. Безразличието му към любовните й авантюри я жегна и тя още по-нервно заяви:

— Извинявай, чака ме много работа.

— Мен също. — Той остави чашата си и взе Ив в прегръдките си. — Да те ухажвам е сложна работа, лейтенант.

Ив извърна глава и си каза, че този път ще устои на страстта, която Рурк неизменно събуждаше в нея. Усети как той леко я ухапа по шията и промърмори:

— Не съм пияна, приятелче.

Рурк взе чашата й, остави я на масичката и заяви:

— Ще се задоволя само със събличане и… чукане. — После я дръпна на пода.

 

 

Когато кръвта престана да бучи в ушите й и отново можеше да разсъждава трезво, Ив се зарече никога да не признава на съпруга си, че изпитва удоволствие да се люби на пода.

— Получи своето, а сега ме остави на мира.

Рурк притисна устни към гърлото й и прошепна:

— Ухаеш прекрасно. — Леко я ухапа и почувства как сърцето й лудо затуптя. — Искаш ли отново да се любим?

— Престани! — възкликна Ив и усети познатото замайване. — Казах ти, че имам работа. — Отблъсна съпруга си, докато още имаше сили и изпита едновременно облекчение и разочарование, когато той се отмести.

Скочи на крака и грабна ризата му, защото й беше под ръка. Внезапно си помисли: „Господи, навярно винаги ще се възхищавам от прекрасното му тяло!“ Опитвайки се да прикрие чувствата си, промърмори:

— Нима възнамеряваш цяла нощ да лежиш гол на пода?

— С удоволствие щях да го направя, но ни предстои много работа.

— На нас ли?

— Да. — Той стана и обу панталоните си. — Ако изчезналите материали по следствието изобщо съществуват, ще успея да ги открия.

— Ще успееш ли… — Тя се сепна и вдигна ръка. — Дори не искам да знам как ще го направиш. Ще действам по каналния ред.

Щом изрече последните думи, й се прииска да си отхапе езика. След помпозното си изявление нямаше смелост да помоли Рурк неофициално да открие подробностите около самоубийството на Уестли Френд.

— Както искаш. — Той сви рамене и отново взе чашата си. — По всяка вероятност щях да ти дам информацията след един-два часа.

Предложението му беше изключително примамливо, но тя поклати глава.

— Сама ще се справя… Моят видеотелефон звъни — добави и погледна през отворената врата между двата кабинета.

— Ще прехвърля разговора тук. — Той заобиколи бюрото, натисна няколко бутона и видеотелефонът иззвъня. На монитора се появи лицето на Надин, която гневно възкликна:

— По дяволите, Рурк, къде е Далас?

Той долови с периферното си зрение как Ив отрицателно поклати глава.

— В момента не е тук. Мога ли да ти помогна с нещо?

— Включи телевизора на Канал 48. Слушай, кажи на Ив, че съм готова да излъча на живо опровержението й.

— Ще й предам. Благодаря. — Той нареди на телевизора да се включи на Канал 48.

Видяха озлобеното лице на Бауърс, която говореше:

— След трите мои оплаквания шефовете на отдел „Убийства“ повече не ще могат да си затварят очите за безобразното поведение на лейтенант Далас. Жаждата й за власт е накарала тази жена да забрави всякаква предпазливост, да не се подчинява на разпорежданията, да фалшифицира документи и да манипулира свидетелите така, че да дават показания, които й помагат набързо да приключи случаите.

— Полицай Бауърс, това са сериозни обвинения…

— Мога да докажа всяко едно. — Бауърс заплашително размаха пръст под носа на грижливо гримираната репортерка. — В момента се извършва вътрешно разследване от дисциплинарната комисия. Обещах на колегите да им предоставя необходимата информация, включително онази, че лейтенант Ив Далас е предлагала сексуалните си услуги, а в замяна е получавала сведения и е била повишавана.

— Значи си била уличница, скъпа — престорено спокойно промълви Рурк и прегърна съпругата си, въпреки че кръвта му кипеше от гняв. — Сега ще трябва да се разведем. Това не е шега.

— Тази жена е жалка лъжкиня. Ще изключа телевизора.

— Недей. Искам да чуя всичко.

— Скоро ще бъдат потвърдени подозренията, че Рурк, съпругът на лейтенант Далас, е замесен в редица престъпни деяния. Напомням, че в началото на миналата година той беше заподозрян в убийство. Разследването на случая беше поверено на въпросната Далас. Рурк беше оневинен, а тя вече е съпруга на този могъщ и приказно богат човек, който я използва, за да прикрива незаконните си сделки.

— Този път Бауърс премина всички граници. — Ив се разтрепери от гняв. — Няма право да те намесва в мръсните си игрички!

Рурк с престорено безразличие оглеждаше лицето на екрана, сетне промърмори:

— Неизбежно е, след като съм твой съпруг.

— Полицай Бауърс, преди малко казахте, че лейтенант Далас е властна и може би опасна жена. — Репортерката злорадо се усмихна. — Не се ли страхувате да изказвате публично подозренията си.

— Крайно време е някой да каже истината. — Бауърс вдигна брадичка, придаде си сериозно изражение и извърна глава така, че да гледа право в камерата. — Има опасност шефовете да прикрият едно корумпирано ченге, но аз уважавам професията си и не желая да участвам в заговора.

— Ще я изхвърлят като мръсно куче! — възкликна Ив. — Възможно е и аз да пострадам, но тази жена току-що сложи край на кариерата си. Вече няма да я преместват в различни участъци, а ще я изритат.

Рурк нареди на телевизора да се изключи и взе Ив в прегръдките си.

— Бъди спокойна, не може да ти навреди. Още малко ще продължи да те дразни и да ти причинява неприятности, после ще я уволнят. Ако искаш, можеш да заведеш дело срещу нея, тъй като тя наруши закона за свободата на словото. — Прокара ръце по гърба й и добави: — Все пак послушай съвета на човек, по когото и преди са хвърляли кал — преструвай се, че не се е случило нищо особено. — Целуна я по челото, опитвайки се да я успокои. — Не прави изявления, не се опитвай да се оправдаваш. Бурята ще отмине по-бързо, ако проявиш безразличие.

Ив затвори очи и отпусна глава на рамото му.

— Иска ми се да й счупя врата…

— Ще поръчам дроид с нейното лице, за да си изкарваш яда върху него.

— Прекрасна идея — позасмя се тя. — А сега ще се опитам да поработя. Ще полудея, ако продължим да разговаряме за колежката.

— Добре. — Той я пусна и пъхна ръце в джобовете си. — Знаеш ли…

— Какво? — Тя спря на вратата и се обърна.

— Ако се загледаш в очите й, ще разбереш, че тази жена не е с всичкия си.

— Отдавна съм го забелязала.

Когато Ив се затвори в кабинета си, той дълбоко се замисли. Лудостта на Бауърс я правеше още по-опасна. С риск да разгневи съпругата си Рурк реши да използва нерегистрирания си компютър и да събере информация за полицай Бауърс.

 

 

Ив включи двигателя на колата си и с раздразнение огледа тълпата репортери, които се бяха скупчили пред портала и един през друг й задаваха въпроси, без да се смущават от мълчанието й. Беше свикнала с досадното им поведение, но този път нападките им бяха отправени към самата нея и нямаха нищо общо с работата й.

Продължи да седи в колата си и да наблюдава как възбудата на журналистите нарастваше заедно с температурата на въздуха. Под топлите лъчи на слънцето снежните човеци бързо се топяха.

Обмисляше различните възможности, включително предложението на Рурк да включат устройството за електричество с високо напрежение. Представи си как нахалните репортери безпомощно щяха да изпопадат на земята…

Все пак избра по-директен подход.

Включи мегафона, бавно подкара към портала и заговори:

— Намирате се в частно имение. Отдръпнете се от портала. Всеки, който се осмели да влезе, ще бъде арестуван и обвинен в нарушаване на закона за частната собственост.

Онези дори не се помръднаха, а продължиха да задават идиотските си въпроси. Камерите и фотоапаратите приличаха на зейнали усти на чудовища, които се готвеха да я погълнат.

— Сами си го изпросихте — промълви тя и включи механизма за отваряне на портала.

Репортерите се втурнаха напред. Ив продължи да шофира, като непрекъснато повтаряше предупреждението си. Със задоволство забеляза как някои от досадниците изплашено отскочиха встрани, когато осъзнаха, че тя няма да спре. Други се вкопчиха в дръжките на вратите и продължиха да крещят.

Щом премина през портала, Ив побърза да затвори плъзгащите се врати, надявайки се да прищипе пръстите на по-големите смелчаги. После злорадо се усмихна и натисна газта, при което трима-четирима отхвръкнаха встрани и гневно заругаха.

Виковете им прозвучаха като музика за нея и внезапно настроението й се повиши.

Когато пристигна в управлението, тя отиде направо в залата за съвещания и сърдито промърмори, тъй като не завари никого от екипа си. Въздъхна и седна пред компютъра. Разполагаше с около час, след това й предстоеше да отиде в „Дрейк“ и да проведе разпитите.

Пийбоди беше уговорила срещите й с лекарите една след друга и Ив възнамеряваше да приключи работата си там до края на деня. Ако късметът й проработеше, положително щеше да открие нещо.

Нареди на компютъра да се включи и се загледа в монитора.

Центърът „Дрейк“ в Ню Йорк.

Клиниката „Нордик“ в Чикаго.

Болницата „Жана Д’Арк“ във Франция.

Здравният център „Мелкаунт“ в Лондон.

Четири града, в които бяха открити шест трупа с липсващи органи.

След като внимателно се беше запознала със сведенията, събрани от Макнаб, беше насочила вниманието си към четирите лечебни и изследователски центрове. Най-любопитното беше, че Уестли беше работил или изнасял лекции във всички тях.

— Добре си се справил, Макнаб — промърмори тя. — Браво. Очевидно ключът към загадката е доктор Френд, но за съжаление и той е мъртъв. Питам се чий приятел е бил той. Компютър, интересувам се дали са съществували приятелски или служебни отношения между Френд, доктор Уестли и доктор Кагни.

Работя…

— Не бързай толкова — меко го скастри тя. — Интересуват ме и взаимоотношенията на Френд с Тая Уо, Майкъл Уейвърли и Ханс Вандерхавен. Засега това е всичко. Действай.

Работя…

— Веднъж и ти да свършиш нещо — промърмори Ив и отиде да си налее кафе. Миризмата му я накара да потръпне, повдигна й се при вида на мътната течност в чашата. Иронично си помисли, че много се е разглезила. Доскоро изпиваше десетина чаши от отвратителното кафе и изобщо не се оплакваше. Отмести чашата и съжали, че сътрудничката й още не е пристигнала, за да прескочи до канцеларията си и да си приготви свястно кафе. Точно когато се готвеше да го направи, Пийбоди влезе и затвори вратата.

— Отново закъсня — сопна й се Ив. — Това е много лош навик. Не мога да се справям с всичко сама… — Тя млъкна, защото едва сега забеляза, че сътрудничката й беше бледа като мъртвец. — Какво се е случило?

— Бауърс…

— Майната й. — Ив грабна чашата и на един дъх изпи отвратителното кафе. — Нямаме време да се занимаваме с нея. По-важно е да открием убиеца.

— Същият човек може би е очистил и нея.

— Какво?

— Тя е мъртва, лейтенант. — Пийбоди дълбоко си пое въздух, за да успокои лудото биене на сърцето си. — Снощи е била пребита до смърт. Преди няколко часа са я открили в мазето на сградата, където е живеела. Оръжието й и картата й за самоличност липсвали. Разпознаването е направено по отпечатъците от пръстите й. — Тя избърса устните си с опакото на дланта си. — Казват, че лицето й било напълно обезобразено.

Ив внимателно остави чашата си.

— Сигурно ли е, че именно Бауърс е жертвата?

— Лично проверих, след като научих за случилото се. Отпечатъците и ДНК пробите съвпадат.

— Боже мой! — Ив залитна, притисна с пръсти клепачите си и се опита да размисли.

Приключих. Как желаете информацията — на екрана или на разпечатка?

— Съхрани я. Боже мой! — повтори тя и отпусна ръце. — Подозират ли някого?

— Нямам представа. Няма свидетели. Бауърс е живеела сама, никой не я е очаквал. В пет и половина сутринта неизвестно лице се обадило в полицията и съобщило за инцидент, като посочило нейния адрес. Двама униформени открили мъртвата. Това е всичко, което знам.

— Дали е била убита с цел грабеж? Била ли е изнасилена?

— Лейтенант, наистина не знам. Всичко се пази в тайна.

Ив усети странна тежест в стомаха си и с изненада разбра, че я обзема ужас.

— Известно ли ти е кой е поел разследването?

— Чух, че са натоварили Бакстър, но не съм сигурна.

— Добре. — Ив машинално разроши косата си. — Дано да е Бакстър, той ще ми даде всички необходими сведения. Най-вероятно е убийството да не е свързано с онези, които разследвам, но не бива да изключваме подобна възможност. — Тя отново вдигна поглед. — Казваш, че била пребита до смърт.

— Да — едва преглътна Пийбоди.

Ив знаеше какво е да те налагат с юмруци, да бъдеш безпомощен да спреш ударите, да агонизираш и да чуваш пращенето на костите, заглушавано от собствените ти писъци.

— Жестока смърт — промълви тя. — Бауърс беше некадърно ченге, но не заслужаваше да умре по този начин.

— Всички колеги са потресени.

— За съжаление нямаме никакво време. По-късно ще се свържем с Бакстър, дано да се съгласи да ни помогне. Разпитите са насрочени за след по-малко от час, трябва да се подготвя.

— Лейтенант… искам да ви предупредя… чух да споменават името ви…

— Какво?

— Ами… — По-младата жена раздразнено въздъхна, когато видеотелефонът иззвъня. На екрана се появи лицето на Уитни.

— Лейтенант, незабавно ела в кабинета ми!

— Сър, подготвям се да разпитам…

— Веднага! — прекъсна я той.

— Само това ми липсваше! Пийбоди, прегледай материалите, които току-що получих, направи разпечатка. Ще я прегледам, докато пътуваме към „Дрейк“.

— Лейтенант…

— Ще ми разкажеш клюките, когато имаме повече време. — Побърза да излезе, мисълта й беше заета с предстоящите разпити. Дано да я допуснеха в изследователския отдел на „Дрейк“. Може би щеше да получи отговор на въпросите, които я вълнуваха. Например какво правеха с органите, които се отстраняваха по време на операциите. Дали просто ги изхвърляха или пък експериментираха с тях?

Този „колекционер“ имаше някаква цел. Ако тя успееше да докаже, че действията му по някакъв начин са свързани със законни медицински изследвания, това щеше да улесни работата й.

Някой спонсорираше тези изследвания, следователно трябваше да накара Макнаб да провери откъде идваха парите.

Влезе в кабинета на Уитни и стомахът й отново се сви, като видя, че освен командира, там я очакват Уебстър и началникът на полицията Тибъл.

— Затвори вратата, лейтенант — нареди Уитни. Ив си помисли, че той изглежда като болен, после Тибъл пристъпи към нея.

Беше внушителен мъж, не знаеше какво е умора и бе прочут с честността си. Погледът му не издаваше какво чувства в момента.

— Лейтенант, длъжен съм да ви уведомя, че можете да отговаряте само в присъствието на адвоката ви.

— Не ви разбирам, сър. — Тя погледна към Уебстър, сетне отново извърна очи към Тибъл. — Ако членовете на дисциплинарната комисия имат допълнителни въпроси, ще им отговоря без… защитник. Гледах телевизионното интервю, в което към мен бяха отправени обвинения от личен и професионален характер. Уверявам ви, че са безпочвени. Сигурна съм, че вътрешното разследване ще докаже невинността ми.

— Далас… — започна Уебстър, но млъкна, когато Тибъл гневно го изгледа.

— Лейтенант, навярно знаете, че полицай Елън Бауърс е била убита.

— Да, сър. Току-що то научих от сътрудничката ми.

— Ще ни кажете ли къде бяхте снощи между осемнайсет и трийсет и деветнайсет часа?

Ив беше в полицията от единайсет години, но никога не й бяха нанасяли толкова изненадващ удар. Разтрепери се, устата й пресъхна, чу собственото си задъхано дишане.

— Сър, това означава ли, че съм заподозряна в убийството на полицай Бауърс?

Той продължаваше невъзмутимо да я наблюдава. Погледът му не издаваше мислите му. „Има очи на ченге“ — помисли си Ив и внезапно я обзе паника.

— Искаме да ни съобщите къде сте била през този половин час.

— Между осемнайсет и трийсет и деветнайсет пътувах с колата си към дома си. Мисля, че напуснах управлението в осемнайсет и десет.

Тибъл безмълвно се приближи до прозореца и застана с гръб към присъстващите.

Ив почувства как страхът забиваше нокти в стомаха й.

— Сър, Бауърс ми създаваше неприятности, но се постарах да действам според правилника и по установения ред.

— Това е документирано, лейтенант — каза Тибъл, без да се обръща. Нервно стискаше юмруци зад гърба си. — Необходимо е да спазваме процедурата. В момента сте заподозряна в убийството на полицай Бауърс. Уверен съм, че скоро невинността ви ще бъде доказана.

— Значи ще докажете, че не съм пребила до смърт своя колежка? Че не съм пренебрегнала идеалите си, на които съм посветила работата си? Но защо да го правя? — Паниката й нарастваше, обля я ледена пот. — Може би защото тази нещастница се опита да ме очерни пред колегите и зрителите от цялата страна? За бога, всеки, който я погледнеше, щеше да разбере, че е умопобъркана.

— Далас, изслушай ме. — Уебстър пристъпи към нея. — Прегледахме видеозаписа и се убедихме, че си я заплашвала с физическа саморазправа. Обади се на адвоката ти.

— Не ме учи какво да правя! — тросна му се тя. — Единствената ми вина е, че съм изпълнявала дълга си. — Опита се да преодолее паниката, която сякаш се беше превърнала в хищно зверче с остри зъби. — Искаш ли да ме разпиташ? Да вървим, готова съм.

— Престани, лейтенант! — намеси се Уитни. Тя рязко се обърна към него и дори не се опита да прикрие гнева си. — Правилникът изисква да проведем разследване на убийството на полицай Бауърс. Нямаме избор. — Той тежко въздъхна и повтори: — Нямаме избор. Докато обвиненията срещу теб отпаднат, ще бъдеш освободена от длъжност.

Уитни извърна поглед при вида на мъката в очите й и лицето й, което пребледня като платно.

— Искрено съжалявам, но те моля да ми предадеш оръжието и значката си.

Ив се вцепени, като че беше марионетка, на която бяха прерязали конците. Не чувстваше нито ръцете, нито краката си, сърцето й беше престанало да бие.

— Значката ли? — повтори неразбиращо.

— Далас, чуй ме. — Командирът пристъпи към нея и съчувствено я изгледа, сетне повтори: — Нямаме избор. Отстранена си от длъжност, докато трае разследването на смъртта на Елън Бауърс. Моля те да ми предадеш значката и оръжието си.

Тя нямо се взираше в очите му, сякаш беше хипнотизирана. Не чуваше нищо, в съзнанието й ехтеше отчаян писък. Като насън извади значката от джоба си и с трепереща ръка извади оръжието си от кобура. Когато ги подаде на Уитни, й се стори, че му подава изтръгнатото си сърце.

Чу как някой произнесе името й, но слепешката се отправи към вратата, отвори я и тръгна по коридора, а токовете на ботушите й потракваха по плочките. Стъпи на ескалатора и толкова силно се вкопчи в перилата, че кокалчетата на пръстите й побеляха.

Уебстър с един скок се озова до нея и я сграбчи за рамото.

— Далас, послушай ме. Свържи се с адвоката си.

— Махни си ръката! — Думите й прозвучаха неубедително, нямаше сили да се отдръпне. — Разкарай се и да не си посмял отново да ме доближиш!

— Ще се махна, но преди това ще ме изслушаш. — Той я издърпа от ескалатора и я притисна до стената. — Разбери, че никой от нас не го искаше. Нямахме избор. По дяволите, отлично знаеш каква е процедурата. Щом докажем невинността ти, ще ти върнем значката. Приеми, че ще имаш няколко почивни дни — това е всичко.

— Разкарай се!

— Бауърс е имала дневник — побърза да заговори той, защото се страхуваше, че Ив ще побегне. — Записвала си е какви ли не глупости по твой адрес. — Уебстър знаеше, че нарушава устава, но изобщо не го беше грижа. — Трябва да проведем официално разследване, защото някой буквално я е смазал, Далас. След час телевизионните станции и пресата ще разгласят новината. Ако не те отстраним от длъжност, ще излезе, че се опитваме да те прикрием.

— А може би хората щяха да си помислят, че началниците и колегите ми вярват… Не ме докосвай — повтори тя с треперещ глас, който накара Уебстър да отстъпи назад, после заговори:

— Трябва да те придружа. — Преструваше се на равнодушен, но ръцете му издайнически трепереха. — Можеш да вземеш само личните си вещи, после ще те изпратя до входа. Длъжен съм да конфискувам комуникатора ти и ключовете от колата.

Ив затвори очи, опитвайки се да се овладее.

— Престани! — прошепна му.

Докато вървеше по коридора, краката й се подкосяваха. Чувстваше, че се задушава, искаше й се да поеме глътка чист въздух. Залитна, но се подпря на вратата на залата за съвещания. Отвори я и й се стори, че вижда всичко изкривено, сякаш гледаше във вода.

— Пийбоди…

— Лейтенант! — Сътрудничката й се изплаши от вида й и скочи на крака. — Какво ви е?

— Взеха значката ми.

Фийни за секунда прекоси залата, сграбчи Уебстър за ризата и го заплаши с юмрук.

— Що за глупости? Уебстър, ако имаш пръст в това, ще си изпатиш!

— Фийни, ти ще проведеш разпитите. — Ив сложи ръка на рамото му най-вече да потърси опора, не да му попречи да се нахвърли върху служителя от отдела по вътрешна сигурност. Не беше сигурна колко още ще издържи на крака. — Пийбоди… Пийбоди има списък на заподозрените и… необходимата информация…

Ирландецът нежно хвана треперещата й ръка.

— Какво се е случило, Далас?

— Заподозряна съм… — стори й се, че чува гласа си отдалеч — … в убийството на Бауърс.

— Никога не съм чувал по-глупаво нещо.

— Трябва да тръгвам.

— Почакай само минута.

— Трябва да тръгвам — като робот повтори тя, а Фийни забеляза, че погледът й е замъглен от преживяния шок. — Нямам право да остана тук.

— Лейтенант, позволете да ви закарам до дома ви — обади се Пийбоди.

Ив погледна сътрудничката си и поклати глава.

— Не. Остани с Фийни. Не мога… да остана тук. — Тя изтича навън.

— Божичко! — разплакано възкликна Пийбоди. — Какво ще правим сега?

— Ще действаме, какво друго! Обади се на Рурк — нареди ирландецът и в пристъп на ярост ритна бюрото. — Трябва да си е вкъщи, когато тя се прибере.