Нора Робъртс
Заговор в смъртта (12)

Дванайсета глава

— Ако сега се намирах в нашия отдел, щях да получа данните два пъти по-бързо, отколкото от този архаичен компютър, който сигурно е бил в Ноевия ковчег.

— Но сега си в отдел „Убийства“, Макнаб.

— Не е необходимо да ми го напомняш. Щом искаш пълните данни за жертвата в Лондон, ще ти ги предоставя. Все пак аз съм специалистът по електронна обработка на информацията.

— А пък аз съм сътрудничка на лейтенант Далас, която се занимава с разследването… Отдръпни се, престани да ми дишаш в лицето.

— Миришеш прекрасно, сладурче.

— След пет секунди ще ти разбия носа и вече не ще можеш да правиш тъпи комплименти.

Ив стоеше на прага на канцеларията си и докато ги слушаше, й идваше да скубе косата си от отчаяние. Членовете на нейния „екип“ се караха като петгодишни хлапета, останали сами вкъщи.

Бог да й е на помощ, ако трябваше да разчита на тях.

Когато влезе, двамата гневно се измерваха с погледи. Щом видяха Ив, гузно се отдръпнаха и се престориха на ни лук яли, ни лук мирисали.

— Почивката свърши, деца. Пренасяме се в залата за съвещания. Фийни ще дойде след няколко минути. Искам информацията по всички случаи да бъде сравнена до края на работното време. Трябва да пипнем мръсника, преди да е обогатил колекцията си.

Тя побърза да излезе, а Макнаб доволно се усмихна и възкликна:

— Майчице, колко ми харесва да работя с нея! Мислиш ли, че отново ще ръководим операцията от дома й? Рурк има най-страхотните играчки в квартала.

Пийбоди се залови да събира дисковете и папките и поучително заяви:

— Ще работим, където нареди лейтенант Далас. — Изправи се, сблъска се с него и нервите й не издържаха. Втренчи се в игривите му зелени очи и промърмори: — Престани да ми се мотаеш в краката, Макнаб.

— Старая се да ме забележиш. Между другото, как е Чарли?

— Чарлс е много добре, но изобщо не ти влиза в работата да се интересуваш от него — изсъска Пийбоди. — А сега размърдай кльощавия си задник и се махни от пътя ми! — Блъсна го с лакът и изпита удоволствие, когато чу как той изстена от болка.

Макнаб въздъхна и потърка удареното място, сетне промълви:

— И все пак си падам по теб, сладурче. Бог знае защо, но те харесвам.

 

 

Ив нетърпеливо крачеше из залата за съвещания, опитвайки се да забрави за оплакванията на Бауърс. Беше сигурна, че ако още няколко минути мислено ругаеше онази противна жена, щеше да я запрати в някое далечно ъгълче на съзнанието си, като в тъмна килия. „Ще я заключа там с няколко плъха и с парче плесенясал хляб“ — каза си тя и се усмихна. Пое си дълбоко въздух и заговори на Пийбоди, която току-що беше влязла:

— Постави на дъската снимките, заснети на местопрестъплението. Искам карта на света, като заградиш с кръгчето местата, където са били извършени убийствата. Срещу имената на жертвите отбележи в кой град са намерили смъртта си.

— Слушам, лейтенант.

— Макнаб, говори.

— Ами…

— И задръж за себе си коментарите. Говори по същество — добави тя, а Пийбоди ехидно се изкиска.

Младежът се изчерви, но сдържа гнева си.

— Лейтенант, предоставям ви на дискове и разпечатки сведенията за научноизследователските центрове в градовете, които ви интересуваха. Съпоставих данните със списъка ви на лекари от Ню Йорк. — Подаде й разпечатката и продължи: — Виждате, че всички по някакъв начин са служебно свързани с поне един от изследователските центрове. Проучванията ми показаха, че само около триста хирурзи, специализирали се в трансплантация на органи, биха могли да извършат операциите, които са причинили смъртта на жертвите. — За миг той замълча, очевидно беше възхитен от стегнатия си рапорт. — Още търся убийства, при които извършителят е откраднал органи на мъртъвците. Забавянето се дължи на факта, че колегите не са обърнали достатъчно внимание на въпросните случаи. — Младежът приседна на ръба на бюрото и кръстоса крака. — По всичко личи, че някои детективи са изоставили разследването, тъй като никой не се е интересувал от смъртта на някакъв си бездомник, или пък са решавали, че това е обикновено престъпление. „Погребали“ са информацията толкова дълбоко, че доста ме затрудняват. За съжаление най-често се натъквам на жертви на семейни скандали и на различни секти. Открих много мъже, които са били кастрирани от съпругите си или от любовниците си. Направо е невероятно как мадамите с лека ръка осакатяват за цял живот мъжете, които си падат по… разнообразието. През последните три месеца само в Северна Каролина шестима представители на силния пол са били превърнати в евнуси. — Той потръпна и едва се въздържа да не докосне собствения си пенис, за да се убеди, че е на мястото му. — Все едно, че е избухнала епидемия…

— Онова, което разказваш, е любопитно, но не е свързано с работата ни, Макнаб — прекъсна го Ив. — Предлагам да се съсредоточиш върху вътрешните органи. — Тя посочи към компютъра. — Необходим ми е поне един здравен център в дадения град, който да се занимава с присаждане.

— Вашите желания са закон за мен.

— Фийни, ето те и теб! — облекчено възкликна Ив, когато ирландецът влезе в залата, стиснал в ръка обичайното пликче със захаросани бадеми. — Какво откри за значката?

— Нищо конкретно за онази, която си намерила на местопрестъплението. По принцип в три магазина се продават подобни значки, изработени от осемнайсет карата злато: в центъра „Дрейк“, в „Тифани“ на Пето авеню и в „Дебауър“ в търговския район на града. — Той машинално си взе захаросан бадем, докато наблюдаваше как Пийбоди прикрепва снимките към таблото. — Осемнайсеткаратовите дрънкулки струват по пет бона. Повечето скъпи болници са редовни клиенти на „Тифани“, тъй като купуват значки на едро, за да ги подаряват на дипломиралите се лекари. Всъщност има и значки от сребро, които са предназначени за завършващите с по-слаб успех. Само през миналата година в „Тифани“ са били поръчани седемдесет и един златни и деветдесет и шест сребърни отличителни знака с Хермесовия жезъл. В деветдесет и два процента от случаите парите са били преведени директно от болниците.

— Луиз каза, че подобни значки се раздавали на всички лекари — замислено отбеляза Ив. — Но не всички ги носят. Забелязах Хермесов жезъл на ревера на Тая Уо, на Ханс Вандерхавен… и на Луиз — намръщено добави тя. — Дано да открием кой наскоро го е загубил. Ще държим под наблюдение трите магазина в случай, че престъпникът реши да си купи нова значка.

Тя пъхна ръце в джобовете си и се обърна към таблото.

— Преди да започнем трябва да ви уведомя, че командирът обяви разследването за строго секретно. Забранени са всякакви изявления пред медиите. Компютърните файлове следва да бъдат кодирани.

— Навярно се съмнявате в някого от отдела — предположи Фийни.

— Може би. По-важното е, че от Вашингтон оказват политически натиск. Фийни, какво можеш да откриеш за сенатор Уейлан от Илинойс, без той или сътрудниците му да разберат, че го проучваш?

Грозноватото лице на ирландеца се озари от усмивка.

— О, почти всичко, дори размера на бельото му.

— Обзалагам се, че този тип има дебел задник и малка пишка — промърмори Ив, а Макнаб се изкиска. — И така, да обобщим фактите. — Тя се приближи до таблото със снимките. — Престъпникът колекционира органи. Не знаем дали печели от продажбата им или убива, за да се забавлява. По-важното е, че той се интересува от увредени органи. В един от случаите сме сигурни в наличието на контейнер за пренасяне, следователно може да се предположи, че подобен метод е използван и при другите убийства. Щом полага грижи за запазването на органите, следователно разполага с място, където да ги съхранява…

— Лаборатория — намеси се Фийни.

— Очевидно. И то частна. Може би дори се намира в дома му. Следващият важен въпрос е как той набелязва „обектите“ си, защото е ясно, че те са грижливо и предварително подбрани. Тези трима — Ив посочи снимките, — са били убити в Ню Йорк и са били свързани по един или друг начин с болницата на „Канал“. Престъпникът е имал достъп до техните картони, значи работи в клиниката или някой служител му съобщава необходимата информация.

— Ами ако е някое ченге? — промълви Пийбоди и неловко се размърда на стола, когато всички погледнаха към нея. Тя смутено се изкашля и продължи: — Кварталните полицаи и „събирачите на трупове“ познават тези хора. Ако приемем, че в нашия отдел има предател, много вероятно е той да е доставял сведения на убиеца.

— Права си — каза Ив, след като помисли няколко секунди. — Възможно е шпионинът да е сред нас.

— Бауърс работи в района, където са били убити две от жертвите! — възбудено възкликна Макнаб. — Вече знаем, че тази жена не е цвете за мирисане. Мога да й направя пълно проучване.

— Да му се не види! — Ив се приближи до прозореца и присви очи срещу блясъка на слънчевите лъчи, които снегът отразяваше. Ако разрешеше проучването, то трябваше да бъде извършено по каналния ред и да бъде изтълкувано от мнозина като нейно желание, за да си отмъсти на Бауърс.

— Ще го възложиш не ти, а ние от електронния отдел — намеси се Фийни, който веднага беше разбрал какво я тревожи.

— Аз разследвам случая — промълви Ив — и лично ще подпиша заповедта за проучването. Изпрати я още сега, Макнаб, не бива да губим време.

— Слушам, лейтенант. — Младежът се обърна към компютъра.

— Колегата от Чикаго още не е благоволил да ни съдейства — продължи Ив. — Трябва да го притиснем. Очакваме и сведенията от Лондон. — Върна се до таблото и се втренчи в сътрудниците си: — А междувременно ни предстои къртовска работа. Пийбоди, какво мислиш за политиката?

— Че е необходимо зло, а политиците общо взето са корумпирани типове. — Тя се усмихна и добави: — Привържениците на „Свободна ера“ не обичат да се занимават с политика, лейтенант. Но ние сме много активни при организирането на мирни протести.

— „Настрой“ се на вълната на „Свободна ера“ и се опитай да откриеш корумпираните личности в Американския лекарски съюз. Аз ще пришпоря онзи глупак от чикагската полиция и ще проверя дали Морис е приключил с аутопсията на Джилеса Браун.

Тя се върна в канцеларията си и се свърза с Чикаго. Когато отново я посъветваха да се свърже по електронната поща с Кимики, чашата на търпението й преля.

— Некадърник — промърмори тя и поиска да разговаря с неговия командир.

— Тук лейтенант Сойер.

— Безпокои ви лейтенант Далас от нюйоркската полиция — обясни Ив и внимателно огледа събеседника си. Изпитото му лице беше жълтеникаво, очите му — тъмносиви, а устните му бяха много тънки. — Работя върху серия от убийства, които са свързани с престъпление, извършено във вашия град. — Тя му съобщи подробностите, като не откъсваше поглед от лицето му. Ето защо не пропусна да забележи промяната на изражението му.

— Един момент, лейтенант. — Сойер изключи видеото.

Цели три минути Ив се взираше в монитора и нетърпеливо барабанеше с пръсти по бюрото си. Когато Сойер отново се появи, лицето му беше непроницаемо.

— Не съм получил молба за изпращане на информация по случая, който е бил причислен към престъпленията, извършени от неизвестен престъпник.

— Слушайте, Сойер, преди седмица разговарях с детектива, който е бил натоварен с разследването. Изпратих и писмена молба. Имам вече три убийства и фактите доказват, че онова, което е извършено в Чикаго, е дело на същия престъпник. Щом сте решили, откажете се от разследването и го поверете на мен. Моля ви за услуга като колега. Информацията ми е необходима много спешно.

— Детектив Кимики в момента е в отпуска. Да не си въобразявате, че ние тук стоим със скръстени ръце? Колкото до молбата ви, сигурно се е загубила.

— Ще си направите ли труда да я откриете?

— След час ще получите сведенията. Моля да ни извините за забавянето. Продиктувайте ми номера на личната ви карта, както и къде да ви изпратим данните. Лично ще се заема с това.

— Благодаря.

„С този приключих“ — помисли си тя и се обади на Морис.

— В момента подготвям заключението си, Далас. Току-що приключих аутопсията.

— Съобщи ми най-важното.

— Жената е мъртва.

— Голям шегобиец си, няма що.

— Готов съм на всичко, за да те разведря… И тъй, смъртта е настъпила след разреза в коремната област. Направен е бил с лазерен скалпел, отново е действал опитен хирург. Жертвата е била упоена преди операцията. В този случай раната не е била затворена и кръвта на жената е изтекла. Черният й дроб липсва. Открих, че е имала рак, който е засегнал точно този орган. Очевидно е вземала лекарства, които са й подействали благотворно, тъй като се виждат новоизградени тъкани. Сигурен съм, че е било възможно жената да оздравее.

— Разрезът прилича ли на другите?

— Направен е професионално. Престъпникът не е бързал. Според мен той е извършил и другите убийства. Но останалото… е по-различно. Този път убиецът не се е гордеел с „работата“ си, а жертвата не е била на смъртно легло — възможно е било да живее поне още десет години.

— Добре. Благодаря.

Тя се облегна назад, стисна клепачи и се опита мислено да подреди новополучените сведения. Когато отвори очи, видя Уебстър на прага.

— Извинявай, че те събудих — промърмори той.

— Какво искаш? Ако продължаваш да ми досаждаш, ще повикам адвоката си.

— Няма да е зле. Постъпило е ново оплакване срещу теб.

— Много добре знаеш, че онази Бауърс лъже. Сравнихте ли гласа на жената, която се е обаждала, със записа на гласа ми? — Тя почувства, че дълго сдържаният й гняв всеки момент ще избухне. — По дяволите, известно ти е, че не съм по анонимните обаждания!

Ив скочи от стола. До преди миг не беше осъзнавала колко силна е яростта й, която сякаш я стискаше за гърлото. В безсилието си тя сграбчи празната чаша и я запрати към стената.

Уебстър също се изправи, стисна устни и кимна към отломките.

— По-добре ли се чувстваш, Далас?

— Да — тежко въздъхна Ив.

— Ще сравним гласовете и съм сигурен, че няма да съвпаднат. Наистина те познавам — не си от хората, които действат подмолно. Но с Бауърс ще си имаш много неприятности — не я подценявай. Сега се оплаква, задето тази сутрин си я изгонила от местопрестъплението.

— Всичко е записано. Прослушай записа, после отново ще разговаряме.

— Ще го прослушам — уморено въздъхна той. — Действам по устава, защото мисля, че така ще бъде по-добре за теб. Направи ми впечатление, че си наредила да я проучат. Не биваше да го правиш — излиза, че се заяждаш с нея.

— Проучването е свързано със случая, върху който работя. Наредих да проучат и Трухарт.

— Защо?

— Нямам право да ти отговоря. Дисциплинарната комисия няма нищо общо с работата ми. Уитни нареди резултатите от разследването да бъдат засекретявани.

— Според мен само усложняваш положението.

— Само изпълнявам задълженията си.

— Аз също, Далас. Има още една „радостна“ новина. — Уебстър пъхна ръце в джобовете си. — Бауърс обяви, че ще даде изявление пред медиите.

— Господи, тази жена напълно е откачила, щом прави от мухата слон.

— Заплаши, че ще съобщи как от отдела те прикриват и какви ли не още небивалици. Твоето име е в състояние да повиши рейтинга на всеки репортер — очаквам, че до довечера всички телевизионни станции ще раздухат историята.

— Няма нищо любопитно, нали?

— Напротив, хората се интересуват от теб, от прочутото ченге, което само преди година изобличи прочут политик. Ченгето, омъжило се за най-богатия човек на планетата и извън нея, който случайно има доста тъмно минало. Ти си новината, Далас, и журналистите ще се възползват от случая.

— Това не ме засяга — рязко отвърна тя, ала гърлото й пресъхна, а стомахът й се сви на топка.

— Засяга отдела. Някой ще трябва да отговори на неудобните въпроси, които ще бъдат зададени. Помисли кога ще дадеш изявление, за да успокоиш обществеността.

— Няма да стане, Уебстър. Не мога да контактувам с репортерите, защото резултатите от разследването са секретни.

Той я погледна в очите, надявайки се Ив да разбере, че е приятелски настроен към нея.

— В такъв случай ще се окажеш в особено неблагоприятно положение. Записът на гласа ти ще бъде сравнен с анонимното обаждане и резултатът ще бъде официално оповестен. Ще изгледаме и видеозаписа на случилото се днес сутринта на местопрестъплението, сетне дисциплинарната комисия ще се произнесе по въпроса за поведението на двете ви. Дотогава молбата ти за проучване на Бауърс няма да бъде разглеждана. Това е официалното становище на нашия отдел. А сега ми позволи да ти дам приятелски съвет — ангажирай адвокат, най-добрия адвокат в града (Рурк може да си го позволи) и гледай да приключиш с тази история.

— Не възнамерявам да използвам съпруга си, за да се измъкна от кашата, която сама забърках.

Той отново въздъхна.

— Винаги си била упорита като магаре, Далас. Това е едно от качествата ти, които харесвам.

— Целуни ме отзад!

— Навремето се опитах, но не излезе нищо. — Уебстър престана да се усмихва и пристъпи към нея. — Държа на теб, като на приятелка и колежка. Предупреждавам те, че Бауърс иска да те закопае. Малцина ще ти протегнат ръка за помощ. Постигнала си големи успехи в личния си живот, имаш блестящи професионални изяви и всичко това кара хората тайно да ти завиждат. Подобен скандал ще даде повод на завистниците да се нахвърлят върху теб.

— Ще се справя.

— Добре. — Уебстър поклати глава и тръгна към вратата. Преди да излезе, се обърна и подхвърли: — За последен път те предупреждавам — пази се!

Тя уморено се отпусна на стола, прокара пръсти през косата си и се запита какво да предприеме.

Едва изчака края на работното време. Прибра в чантата си всички материали, включително разпечатката на сведенията, които най-сетне бяха пристигнали от Чикаго. Докато шофираше към дома си, настроението й се помрачи още повече от непоносимото главоболие и от обичайното задръстване на движението по Медисън авеню.

 

 

През това време Бауърс излезе от метростанцията на „Деланси“. За разлика от друг път изглеждаше доволна и щастлива. Беше успяла да съсипе кариерата на Ив Далас. „Така й се пада на мръсницата!“ — помисли си и едва не заподскача по тротоара.

Ах, какво удоволствие беше изпитала, докато описваше пред камерата униженията, на които е била подлагана, а репортерката съчувствено кимаше!

Крайно време беше хората да я видят по телевизията, да чуят думите й!

Искаше й се да разкаже на всички, че мъките й бяха започнали от мига, когато Ив Далас постъпи в полицейската академия и буквално обсеби вниманието. Мръсницата беше счупила всички рекорди, но не в академично отношение, а в сексуално. Как иначе да се обясни отличният й успех, ако не с факта, че беше духала на всички инструктори? Нищо чудно да беше „оправила“ и надзирателките. Всеки с малко ум в главата би се досетил, че уличницата години наред се чука с Фийни и може би с Уитни.

„Царството й свърши“ — доволно заключи Бауърс и се отби в денонощния супермаркет, за да купи голяма кутия със сладолед. Щеше да го изяде, докато записваше в дневника си случилото се през деня.

Онази гадина си въобразяваше, че ще й се размине безнаказано, ако издевателства над Елън Бауърс, но беше сбъркала адреса. Безкрайното й преместване от участък в участък най-сетне беше дало резултат. Беше си създала връзки. Точно така, вече познаваше влиятелни хора.

Унищожаването на Ив Далас щеше да я направи известна и уважавана, да й донесе така мечтаното назначение в отдел „Убийства“.

Този път тя щеше да бъде телевизионна звезда.

„Да, крайно време беше“ — отново си помисли и почувства, че омразата започва да я задушава. Щеше да унищожи Ив Далас, сетне щеше да се погрижи онзи педераст Трухарт да плати за предателството си.

Много добре знаеше, че Далас му е позволила да я чука.

Не можеше да се примири с мисълта, че една жена беше направила кариера благодарение на развратността си. Самата тя никога нямаше да позволи на някой лъжец да си вкара онази работа между краката й.

Елън Бауърс знаеше какво е мнението на колегите й за нея. Казваха, че била скапано ченге, че нещо не било наред в главата й.

Всички до един бяха гадняри, от Трухарт до началника на полицията Тибъл.

Нямаше да им позволи тихомълком да я отстранят от отдела и да й подхвърлят половин пенсия. Когато приключеше с отмъщението си, Елън Бауърс щеше да бъде най-важната клечка в нюйоркската полиция.

Щеше да унищожи всички, започвайки с Далас. Защото именно тя беше причината за униженията й.

Гневът помрачи доброто й настроение. Години наред той беше неин неизменен спътник, който й нашепваше как да постъпи и караше кръвта й да бушува. Ала тя умееше да го контролира, защото беше умна, по-умна от всички. Всеки път, когато на някой гадняр му хрумнеше да я подложи на психотест, тя вземаше доза успокоително и успяваше да издържи, като натриваше носовете на враговете си.

Вярно бе, че напоследък й бяха необходими по-големи дози и се чувстваше най-добре, когато ги смесеше с малко дрога, но продължаваше да контролира положението.

Знаеше как да заблуди тъпите психиатри, знаеше и как да действа, за да постигне желаната цел. Сега беше на върха на вълната и щеше да се възползва от предимството си.

Имаше таен източник на доходи и беше натрупала солидна сума, която щеше да й помогне да осъществи амбициите си.

Зави по тъмната улица към дома си, като замечтано се усмихваше. Щеше да бъде богата и прочута, както си беше мечтала. А приятелят й щеше да й помогне да довърши Далас.

— Вие ли сте полицай Бауърс?

— Да. — Тя присви очи и се втренчи в мрака, като машинално посегна към оръжието си. — Какво има?

— Трябва да ви предам съобщение от вашия приятел.

— Така ли? — Тя се успокои. — Казвай.

— Въпросът е деликатен. Искам да поговорим насаме.

— Готово, мой човек. — Бауърс пристъпи напред и се усмихна при мисълта, че ще получи нова информация, която ще използва. — Да се качим в апартамента ми.

— Никъде няма да ходим. — Дроидът с безцветни очи и с невъзмутимо лице изскочи от сянката на сградата. Замахна и стовари металната тръба върху главата на Бауърс, преди тя да успее да изкрещи.

Кутията със сладоледа отхвръкна встрани, кръв обагри тротоара, когато дроидът повлече жертвата си във входа, сетне надолу по стъпалата към мазето.

Когато я свали в тъмното помещение, побърза да се изкачи и да заключи вратата. Не му беше необходима светлина, тъй като беше програмиран да вижда в мрака. Съблече униформата й, взе личната й карта и оръжието и заедно с тръбата ги напъха в чантата, която беше донесъл. По-късно щеше да захвърли чантата в предварително набелязания апарат за рециклиране, който нарочно беше повредил.

Сетне, с присъщото на всички роботи хладнокръвие, той преби до смърт жертвата си.