Ана Ахматова
Пред любимата дават обет…

Пред любимата дават обет!

Нелюбима съм аз и не бива.

Как се радвам, че тънкия лед

над безцветна вода се разбива.

 

И приемайки риска, сама

ще премина по него нарочно.

спастряй всичките мои писма —

нека знаят потомците точно

 

колко мъдър, прославен и чист

си живял и заминал оттука.

Мигар може в такъв летопис

да намери окото пролука?

 

Как опива живота могъщ,

в колко мрежи се впримчват сърцата.

Нека в своя учебник веднъж

мойто име да срещнат децата

 

и на мойта сърдечна печал

да погледнат с усмивка лукава…

Ни любов, ни покой си ми дал,

подари ми горчивата слава.

 

1913