Ана Ахматова
Откъс

… И някой невидим под тъмни простори

зашумя в листопаден килим

и ми викна: „Какво ти стори,

какво ти стори твоя любим!

 

Като с туш нарисувани, падат вече

твойте клепки под ъгъл суров.

На скръб и досада сама обрече

беззащитната си любов.

 

Дори не чувстваш, когато иглата

острието си в тебе опре.

Нито си весела, нито крилата —

в гроб да легнеш е по-добре!“

 

Отговорих му: „Хитър и черен,

отдръпни се, от срам сразен.

Той е нежен, покорен и верен

и е влюбен завинаги в мен!“

 

1912