Ана Ахматова
Вечер

Звънеше музика отвред,

наляла в жилите ни тежест.

И остро на море и свежест

дъхтяха стридите във лед.

 

И той ми каза: „Аз съм твой!“

До мойта рокля се докосна.

Една прегръдка съдбоносна

не е такава, боже мой.

 

Ласкаят котките така

или ездачки гледат стройни…

За миг в очите му спокойни

припламна хитра светлинка.

 

Цигулките изплакват зов

и жалба някаква голяма:

„Изричай своя благослов —

за първи път сте с него двама.“

 

1913