Ана Ахматова
Сивоокият крал

Слава на теб, безизходна печал!

Вчера умря сивоокия крал.

 

Есенна вечер пламтеше отвън,

каза мъжът ми почти като в сън:

 

„Знаеш, от лов го донесли на гръб,

ничком бил паднал под стария дъб.

 

Жалко, кралицата зло сполетя.

Само за нощ посивяла е тя.“

 

Взе от камината вехта лула,

седна над своите нощни дела.

 

Щерката будя и както личи,

тя е със същите сиви очи.

 

А зад прозореца шепнат листа:

„Няма го краля ти вече в света…“

 

1910