Песничка любовна пея в утринния час

и се каня да полея лободата аз.

А пък виж, че скубя всяко стръкче от пръстта.

И девойче босокрако плаче край плета.

Как е страшен всеки вопъл на бедата зла

и разпръскват мирис топъл мъртвите стьбла.

Вместо хляб очаквам камък за награда аз.

А небето диша пламък нес мене твоя глас.

1911

Край

Читателите на „Песничка“ са прочели и:

Ана Ахматова
Песничка

Вечер

Сега се моля на лъча… 5

Две стихотворения 5

Четейки „Хамлет“ 5

И когато се проклехме двама… 5,3

Първо завещание 0

Любов 4,7

Там мраморният двойник мой… 0

Само сплетох ръце под воала… 4,5

Песен за сетната среща 0

С тънка сламка ми пиеш душата… 6

Смугъл юноша в тази алея… 0

Момчето, дето с тънка свирка свири… 0

Спомен за слънце в сърцето слабее… 4

Подобно белка беше полетяло… 0

Не познахме съпричастие… 0

Винаги се чувствам весела… 6

Диша знойната природа… 4,3

Написах такива слова… 4

Тъмната тераса… 0

С кожения бич ядосано… 5,7

Ето ме и тук, безделница… 5,5

В бялата нощ 0

Към музата 0

Сивоокият крал 5,3

Рибар 5

По новолуние потегли… 5

Мъгла се спусна над пътеката… 5

Метаданни

Данни

Информация

История

Сваляне / Връзки