Артър Хейли
Свръхнатоварване (7)

7

— Някои хора в компанията си мислят, че кражбата на електроенергия е нещо ново — заяви Хари Лондон. — Но това съвсем не е така. Може да ти се стори чудно, но първият регистриран случай в Калифорния е от преди един век.

Хари Лондон имаше маниерите на учител и в момента се държеше по подобен начин, макар че слушателят му беше само един — Ним Голдман.

— Повечето неща не ме учудват, но това наистина ме изненада — каза Ним.

— Тогава чуй и това.

Хари Лондон беше нисък набит мъж, който се отличаваше с педантичния си стил, когато се впускаше в някакви обяснения. Той беше сержант от флота, след това детектив в полицията на Лос Анджелисс, докато дойде на работа в GSP & L като заместник-началник по безопасността. През последните шест месеца Хари Лондон оглавяваше отдела за защита на собствеността и по време на това те двамата с Ним се бяха сприятелили. В момента те се намираха в офиса на Хари Лондон.

— Това се случило през 1867 година във Валехо. Газовата компания на Сан Франциско била открила свой клон там, като за негов началник бил назначен някой си Йънг. Един от собствениците на хотели във Валехо, който се казвал Лий, бил хванат, че краде електроенергия. Бил подправил показанията на електромера.

— Възможно ли е? Преди толкова години…

— Чакай, не си чул още цялата история. Йънг се опитал да събере дължимото, но Лий го прострелял с пистолет и после бил осъден за преднамерено убийство.

Ним попита скептично:

— И всичко това е вярно?

— Пише го в историята на Калифорния. Ако не ми вярваш, можеш да го прочетеш там.

— Както и да е. Нека видим при нас как стоят нещата.

— Прочете ли доклада ми?

— Да, прочетох го. Прочете го и председателят на управителния съвет. — Ним се сети за инструкциите на Ерик Хъмфри да подсили собствената му заинтересованост.

— Ще получите резултатите не по-късно от края на седмицата.

— Имаш предвид Бруксайд?

— Именно.

Бруксайд — район на около двадесет мили от града беше споменат в доклада на Хари Лондон, и именно там щеше да бъде първата проверка.

— „Денят хикс“ в Бруксайд е вдругиден.

— Това е четвъртък. Не очаквах да се задействате толкова бързо.

В доклада се споменаваше, че предстои проверка в Бруксайд, без да се посочва конкретен ден. Акцията щеше да се проведе от отдела по защита на имуществото, а именно: Лондон, заместникът му Арт Ромео и трима помощници. Заедно с тях щяха да бъдат и други тридесет души — специалисти по показателите на електромерите, дванадесет инженери по поддръжката и фотографи.

Цялата група щеше да бъде отведена до въпросния квартал с един автобус. Щеше да има и радиокола, която да служи за предаване на информация, както и портативни радиостанции.

Предишния ден всички щяха да получат инструкции за действие, без да им се съобщава обаче мястото на събитието.

С пристигането си в Бруксайд ще започнат да се контролират всички електромери по частни домове и фирми. Специално внимание щеше да се обърне на супермаркетите, тъй като за тях разходите на електроенергия бяха най-големи и често пъти служителите им се опитваха да ги скрият.

— Колкото по-бързо проведем операцията, толкова по-малка е опасността от изтичане на информация — измърмори Хари Лондон. — Във флота се справяхме по-бързо и с по-големи задачи.

— Добре, добре. Само че и аз бих искал да участвам в операцията.

Независимо от факта, че Ним беше служил в армията съвсем кратко време, имаше нещо, което го свързваше с Хари Лондон. Веднага след завършване на колежа Ним беше изпратен в Корея Там, един месец след пристигането му, техният полк беше бомбардиран от американски самолети, събитие, по-късно определено като „приятелски огън“. Четирима бяха убити, много ранени, сред които и Ним. Вследствие на случая бе получил пълно оглушаване с лявото ухо По-късно той бе освободен от армията и се завърна в Щатите. И днес повечето от колегите му знаеха, че чува добре само с дясното си ухо, но малцина знаеха причината. Хари Лондон бе един от тях.

— Бъди мой гост в четвъртък — каза Лондон.

След като си уговориха среща, те се разговориха за експлозията в Ла Миссион, която бе отнела живота на Уолтър Талбот и останалите. Макар че Хари Лондон не бе директно зает с разследване, той често си говореше с началника на охраната на компанията за това, когато сядаха на чашка след работа.

— Шерифът се е заел със случая заедно с хората от ФБР и градската полиция — каза той на Ним. — Засега обаче всички следи водят до задънена улица. Явно онези нехранимайковци, които са поставили експлозива, нямат полицейски досиета, което още повече утежнява ситуацията.

— А какво се чува за неизвестния в униформата на Армията на спасението?

— Все още работят по случая. Съществуват хиляди начини да се сдобият с униформата, и в повечето случаи тези начини не могат да бъдат проследени. Естествено, ако опитат пак да минат със същия номер, ще ги хванат. Всички са нащрек.

— Мислиш ли, че ще опитат пак?

— Те са фанатици, което ги прави умни в едни ситуации, глупави в други, но винаги непредсказуеми. Ако чуя нещо, ще ти кажа.

— Благодаря ти.

Това, което му каза Хари Лондон, той бе казал в сряда вечерта на Ардит. Той се подсети, че трябва да се обади на Ардит. Той се бе видял с нея на погребението на Уолтър в събота сутринта. Там те си бяха разменили няколко общоприети фрази и сега Ним се чудеше дали трябваше да изчака, преди да й се обади. Или на този етап би било смешно изобщо да се съобразява с благоприличието.

— Ще се видим в „деня хикс“ тогава — каза Ним на Хари Лондон на раздяла.