Артър Хейли
Свръхнатоварване (61)

15

— Струва ми се, че хората вече започнаха по-реално да гледат на енергийната криза — каза Рут Голдман, докато прелистваше неделния „Кроникъл Уест“.

— Ако бяха слушали какво им говори татко — вметна Бенджи, — щяха отдавна вече да са наясно.

— Благодаря ти, Бенджи — каза Ним. — Оценявам високо поддръжката ти.

Беше неделя сутрин и цялото семейство се бе събрало в спалнята на Рут и Ним. Рут все още лежеше в леглото и току-що беше свършила със закуската, която Ним специално бе приготвил и я бе донесъл на една малка табла.

Рут се беше върнала от Ню Йорк преди два дни. Изглеждаше доста бледа и отпаднала и имаше тъмни кръгове под очите. Все още беше рано за каквито и да било резултати, а и щеше да ходи отново в института „Слоун-Кетъринг“ след три седмици, но Рут каза, че мненията на лекарите са били доста обнадеждаващи.

Ним й каза за предстоящото спиране на тока и че това ще засегне и техния квартал.

Рут каза с обичайния си оптимизъм:

— Няма проблем. След като знаем предварително, ще можем да се подготвим.

Майката на Рут също трябваше да идва няколко пъти в седмицата, за да помогне на Рут и за да може Рут да си почива повече.

— Чуй това — каза Рут, държейки в ръка вестника.

БОРБА ЗА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ

„Нашият вестник, който претендира да изказва обективни и прями мнения по всички въпроси, признава, че има известни съмнения за мнението си, изказано за предстоящата енергийна криза и строежа на нови електроцентрали.

Както и мнозина други, ние се противопоставихме на изграждането на нови електроцентрали в името на околната среда…

Нека това не звучи като извинение, но напоследък и ние сме принудени да признаем, че електрическите компании имаха право, когато казваха, че ние им връзваме ръцете, като се противопоставяме абсолютно на всичко…

Нека си спомним всичко това, когато угаснат светлините в сряда…“

— Кажи, какво мислиш за всичко това? — попита Рут.

— Статията е добра, но това е всичко. Освен това закъсня поне с пет години.

— Не мисля, че ме интересува — каза Рут. — Може би би трябвало, но е така. Това, което ме вълнува, е да бъда вкъщи с всички вас и да ви обичам.

 

 

Следобеда, независимо че бе неделя, Ним отиде до GSP & L. Там нещата вървяха под пълна пара.

Ним се отби в разпределителния център на компанията. Там беше и главният диспечер, който му каза:

— Надяваме се, че всичко ще върви по план. Направили сме всичко, което зависи от нас. Но нали знаете, че винаги има едно „но“… Все пак всичко може да се случи.

— Е, вече се случиха доста неочаквани неща — каза Ним.

— Когато идват тези неща, те не питат, сър Винаги има време за още нещо неочаквано да се случи…

Около два часа, след като Ним се беше прибрал, Георгос Арчамболд излезе от апартамента си в Норт Кесъл. Колкото повече приближаваше денят, определен за операцията, толкова по-нервен и по-подозрителен ставаше той. Във всяка сянка и зад всеки ъгъл той виждаше преследвачи и врагове. Но всичко това се оказваше само продукт на въображението му.

Той успя да си набави необходимите продукти, за да не се налага да излиза преди вторника, купи си неделния вестник и на прибиране пусна тъпия въпросник на скапаната компания…