Артър Хейли
Свръхнатоварване (51)

5

Нанси Молино се приготвяше вече да си ляга в нейния луксозен апартамент. Естествено, тя би могла да живее и на друго място и да се справя със собствените си средства, но баща й така или иначе винаги и предлагаше пари… Защо да не ги приеме?

Въпреки това тя внимаваше никой от колегите й да не разбере за това и именно по тази причина не канеше никого от тях в апартамента си.

Докато оправяше леглото си, Нанси се сети за касетите, извади ги от чантата си и ги сложи до касетофона, за да ги прослуша утре сутринта.

Тя беше пуснала и радиото, което беше на една музикална станция. Докато си миеше зъбите в банята, тя чу, че музиката бе прекъсната от някакво съобщение:

„… Държавният секретар на Съединените щати замина за Саудитска Арабия за подновяване на преговорите… Кремъл отново обвинява западни журналисти в шпионаж… Нови дела, заведени срещу градски съветници, обвинени в корупция… Полицията се обръща с призив за разпознаване на тяло на млада жена, която очевидно се е самоубила в местността Лоунли Хил… макар че тялото е ужасно обезобразено, на ръката на жената са откъснати два пръста, явно последствие от предишна злополука…“

Нанси за малко не изпусна четката си за зъби.

Чу ли тя наистина това, което й се стори, че е чула?

В един момент тя беше решила да се обади в радиостанцията, и да иска повторение на новините, но после размисли. Беше чула достатъчно, за да бъде сигурна, че тялото на младата жена е това на Ивет. О, боже! Тя беше оставила момичето да излезе и не бе го последвала! Можеше ли да помогне? И какво й бе казала Ивет — „Вече не ме е страх“.

Сега вече беше ясно защо.

А тя още не беше чула касетите…

Умората на Нанси бе изчезнала без следа.

Тя си облече халата, включи лампата в хола и сложи първата касета в гнездото на касетофона. Нанси се настани в едно кресло, като беше взела един бележник и молив.

Тогава от касетофона се чу гласът на Ивет.

„Става дума за «Приятели на свободата», за всичките тези убийства и експлозии… «Приятелите на свободата» се намират на «Крокър Стрийт» № 117. Лидерът им се казва Георгос Арчамболд. Аз съм любовницата му и също съм замесена. Замесен е и Дейвид Бърдсонг, който осигуряваше средствата за закупуване на експлозиви и други неща…“

Нанси усещаше как я полазват тръпки, устата й бе отворена от изумление.

Ивет говореше още, а след това се включи в разговор между двама мъже — единият вероятно беше споменатият от Ивет Георгос, а другият без съмнение принадлежеше на Дейвид Бърдсонг.

На втората страна на касетата Ивет описваше случая в околностите на Милфийлд — експлозията в подстанцията и убийството на двамата пазачи.

Нанси не можеше да повярва на ушите си! Та тя притежаваше най-страхотния материал, който някога си бе представяла…

Отново разговор на Бърдсонг и Георгос… Някакви уговорки за хотел „Христофор Колумб“… бомби във вид на пожарогасители… червен пикап… втората вечер от конференцията… три часа след полунощ.

Нанси цялата настръхна Тя се опита да сметне нещо, погледна часовника си и се втурна към телефона.

Материалът вече беше без значение.

Ръката и трепереше, докато набираше номера на полицията.