Артър Хейли
Свръхнатоварване (49)

3

Когато Ивет бе казала на Нанси Молино, че вече не я е страх, тя бе казала самата истина. Просто предишния ден Ивет бе взела едно решение, което я освободи от ежедневното й безпокойство и болка и премахна мисълта, която най-много я безпокоеше, а именно, мисълта за ареста й и за това, че ще бъде осъдена на доживотен затвор.

Вчерашното й решение беше, че след като даде касетите на журналистката, която трябваше да знае какво да прави с тях, Ивет щеше да се самоубие. Днес, когато излезе за последен път от къщата на „Крокър Стрийт“, тя беше взела със себе си всичко необходимо.

Тя вече бе предала касетите, тези касети, в които обвиняваше Георгос и Дейвид Бърдсонг, които разкриваха какво бяха извършили досега и какво възнамеряваха да извършат. Също така на касетите беше и сценарият за планираната за ранната утрин на следващия ден акция в хотел „Христофор Колумб“. Георгос не подозираше, че тя е в течение, но Ивет знаеше.

Докато се отдалечаваше от бара, където се бе срещнала с Нанси Молино, Ивет ставаше все по-спокойна.

Спокойствие най-сетне.

За нея не бе имало отдавна такова спокойствие. С Георгос такова не можеше да има, макар че в началото тя споделяше неговия ентусиазъм, беше зашеметена от неговото внимание, от неговата образованост и от това, че споделяше с нея всичко. Тогава нищо нямаше значение… А сега вече беше твърде късно, макар и напоследък тя да се чудеше дали все пак Георгос не беше болен и дали неговата интелигентност и образованост не се бяха превърнали в нещо изродено.

Сега тя вече беше твърдо убедена, че Георгос беше болен, ако не направо луд.

И въпреки това тя беше все още загрижена за него. И каквото и да му се случеше, тя се надяваше, че той нямаше да страда много… Въпреки че кой знаеше какво щеше да стане, след като онази журналистка чуеше касетите.

Що се отнася до Дейвид Бърдсонг, на Ивет изобщо не й пукаше. Тя никога не бе го харесвала. Бърдсонг беше зъл човек, който нито веднъж не се бе държал поне малко любезно с тях. На Ивет й беше все едно дали щяха да го убият или да лежи цял живот в затвора. Ивет обвиняваше Бърдсонг за много от нещата, които им се бяха случили с Георгос. Идеята за хотел „Христофор Колумб“ също беше негова.

В един момент тя осъзна, че всъщност нямаше да разбере нито какво се е случило на Бърдсонг, нито на Георгос, понеже тя самата щеше да бъде мъртва…

Боже! Та тя бе едва на двадесет и две години и не бе видяла почти нищо от живота. Не й се искаше да умира, но перспективата да прекара целия си живот в затвора беше още по-лоша. По-лоша дори от смъртта.