Артър Хейли
Свръхнатоварване (39)

8

— Ванески, естествено, беше съвсем прав — обясняваше Хари Лондон на Ним Голдман. — Момчето беше само на осемнадесет, току-що завършило търговското училище. Естествено, всичко си призна. И по-нататък Ванески и Браун използваха неговата информация, за да притиснат до стената и другите двама.

Бяха изминали четири дни от случая в сградата „Зако“. Веднага след като се бе върнал, Хари Лондон бе информирал Ним накратко за случая. В настоящия момент те обядваха в стола на GSP & L, предназначен за висшите служители на компанията.

— Продължавай! — каза му Ним. — Кажи ми повече подробности!

Разговорът спря за момент, за да могат и двамата да се насладят на задушеното агнешко, което беше един от специалитетите на заведението.

— Както ми предаде Борис Ванески, едрият висок мъж, Каснер, не е говорил много. Той има полицейско досие, арестуван е неколкократно, но не е осъждан. По-възрастният мъж успял да каже някои интересни неща, преди да се усети. Но вече полицията разполагала с необходимата информация и с камиона им.

— Да, какво стана с камиона? Полицията конфискува ли го?

— Точно така! — Хари Лондон продължаваше да бъде в отлично настроение през последните няколко дни — Камионът беше натоварен дори с повече улики, отколкото открихме на мястото. Имаше електромери, пломби, специални кабели, пригодени за размерите на броячите, вътре имаше каквото ти душа желае. И, естествено, повечето неща бяха крадени. Тези неща в магазина не можеш да ги намериш. Явно тези хора се снабдяват от самата компания и в момента разследваме кой може да е техният съучастник.

— Какво открихте за униформите на компанията, обслужваща електро– и газови установки?

— Много неща. В камиона имаше достатъчно улики, за да поиска лейтенант Ванески ордер за обиск на въпросната компания. Той го получи бързо и полицията им направи посещение, преди изобщо да се усетят.

— Ще ти изстине агнешкото. Много е вкусно — каза Ним.

— Не се и съмнявам. Защо не ме уредиш да си хапвам по-често тук?

— Ако продължаваш с тези удари като миналата седмица, ще ядеш тук, без дори още да си го осъзнал.

Залата за хранене, която беше предназначена за служители от ранга на вицепрезиденти, не се отличаваше с някакво особено обзавеждане или украса, но за сметка на това храната беше наистина фантастична и превъзхождаше с няколко нива това, което се предлагаше в основния стол.

— Да се върна към въпросната компания, казва се „Куейл“. Те имат доста добър законен бизнес. Работят с двадесет и пет камиона. Имат също така и мрежа от изпълнители, на които възлагат работа. Както изглежда в момента, и аз пак ще употребя думите на лейтенант Ванески, явно законният им бизнес служи за прикритие на големите операции по кражба на електроенергия. В помещенията на компанията открихме подобни артикули, както и в камиона от сградата „Зако“.

— Можеш ли да ми обясниш защо една подобна компания, която си има законен бизнес, ще се занимава с кражба на електроенергия?

Хари Лондон само повдигна рамене:

— Най-вероятна е тривиалната причина: парите. Както и в други подобни компании бизнесът замира поради високите цени. А ако услугите им са нелегални, те могат да искат пет и шест пъти по-високи такси. И организациите, в случая наемателите на сградата „Зако“, са още по-склонни да приемат услугите им, понеже техните икономии ще бъдат още по-големи. Има още един важен момент, Ним. Това е, че досега всичко това им се е разминавало.

— Както съдя по думите ти, има още доста неща за разкриване?

— Цяло кълбо. И може би ще минат месеци, преди картината да се изясни. Засега нещата са в наша полза. Областният прокурор лично се е заинтересувал от случая, пък и в компанията „Куейл“ са се водили детайлни отчети за извършената работа и за фирмите, които понякога са използвали.

Ним попита:

— И полицията разполага ли с тези документи?

— Вероятно в момента са при областния прокурор. Бяха открити в офиса им по време на обиска. Единственият проблем е, че никъде не е означено кои от извършените услуги са законни и кои — не. Тук на помощ идват хората от моя отдел.

— По какъв начин?

— Проверяваме всяка от услугите, която компанията „Куейл“ е извършила през изминалата година. В техните отчети прецизно е отбелязано във всеки от случаите какви материали са били използвани. Ако сме в състояние да докажем, че някои от материалите са били откраднати и използвани за незаконни цели, а в повечето случаи явно ще можем да го направим, областният прокурор ще може да приготви един доста добър процес.

Ним размишляваше над информацията, която беше получил. Той попита Хари Лондон:

— Какво ще стане с компанията, притежаваща сградата „Зако“, и с всички останали компании, за които те са извършвали незаконни услуги? Би трябвало да се заемем и с тях, не мислиш ли?

— Съвсем си прав. Вероятно в счетоводните им книги са отбелязани сумите, които са изплатили на „Куейл“. Това е достатъчно основание, за да заведем дела и срещу тях.

Гласът на Хари Лондон издаваше нарастващия му ентусиазъм.

— Казвам ти, Ним, този път ги хванахме. Сигурно доста известни имена ще бъдат замесени в тази история.

— Вероятно председателят на управителния съвет ще поиска подробен доклад за случая, както и отчети за хода на следствието.

— Ще ги има. Ти също.

— Как си с хората? Ще се справиш ли с тези, които имаш в момента?

— Не съм сигурен, но ако имам нужда от помощ, ще ти кажа следващата седмица.

— Какво ще стане с тримата арестувани?

— В момента са пуснати под гаранция. Полицията охранява момчето, тъй като възнамеряват да го използват за свидетел по делото. Впрочем, той спомена, че само най-доверените екипи на „Куейл“ са се занимавали с незаконните операции. Ако успеем да установим кои точно екипи, задачата ни още повече ще се улесни.

— Нещото, което все още не ми е ясно, е защо, след като са извършили вече необходимите операции в сградата „Зако“, са се върнали отново?

— Това е най-смешното — отговори Лондон. — Както е казало момчето на Ванески, някой ги е предупредил, че ние с Арт Ромео душим наоколо, и те са решили да преработят системата, за да бъде кражбата в по-малки мащаби. Ако бяха оставили нещата, както си бяха, можехме още да си чакаме.

— Хари, ще ти изстине яденето.

 

 

По-късно след обяд Ним беше в кабинета на Ерик Хъмфри, като му излагаше основните постановки от доклада на завеждащия отдел „Защита на собствеността“.

— Това е един доста добър подарък за Коледа — каза му Ним.

Хъмфри изрази накратко задоволството си, усмихна се на забележката на Ним и остави темата настрана. Както Ним усещаше, имаше много по-важни неща, които в момента занимаваха ума на председателя на управителния съвет.

Първото беше Турнипа, второто — водата, а третото — нефтът.

Публичното обсъждане на проекта Турнипа протичаше дори по-бавно от очакваното. Вероятно щяха да минат месеци, преди да бъде завършен настоящият първи етап, като следващите етапи можеха да отнемат години. Що се отнасяше до останалите комисии, там обсъжданията дори още не бяха започнали.

В резултат на това Оскар О’Браян беше променил предварителните прогнози, че обсъждането ще продължи седем-осем години. Вчера той каза в доклада си:

— Както вървят нещата, могат да минат и десет години, преди да получим разрешение за строителство. Ако изобщо го получим.

Останалите проекти — Девилс Гейт и Финкасъл, се придвижваха също толкова бавно.

В същото това време ръководството на GSP & L осъзнаваше, че денят, в който обществените потребности от електроенергия ще надминат възможностите на компанията, необратимо се приближава.

Другият проблем на председателя на управителния съвет беше водата. Независимо от двете силни бури, съпроводени с проливни дъждове, количеството на сезонните води в Калифорния беше изключително недостатъчно. Ранната суша беше опустошила резервоарите и пресушила язовирите. Снегът, който падаше винаги по това време в планините на Сиера Невада, беше съвсем малко, а за една компания като GSP & L снегът през зимата беше равностоен на пари в банката. През пролетта той се топеше, правеше реките пълноводни и осигуряваше работа на хидроелектроцентралите за цялото лято.

Тази година явно количеството електроенергия, произвеждано от електроцентралите, щеше да бъде сведено до двадесет и пет процента поради липсата на снежна вода.

Голям проблем беше и газьолът.

За GSP & L, както и за другите електрически компании, газьолът представляваше най-голямата въпросителна и най-голямото безпокойство. Несигурността в цените и в доставките беше надвиснала над GSP & L като черен облак, защото голяма част от мощностите на компанията се нуждаеха от горивото, което в повечето случаи беше вносно.

Вече започваше да се усеща и недостигът на газ. Недостигът на газьол, газ и вода много обезпокояваше Ерик Хъмфри, Ним и другите членове на ръководството на GSP & L. Понякога те дори предпочитаха да не мислят за тези проблеми, понеже ги побиваха тръпки.

 

 

— Как мислите, има ли някакъв шанс губернаторът да промени мнението си в полза на проекта Турнипа? — попита Ерик Хъмфри Пол Шърмън Йейл. — Все пак при очертаващата се енергийна криза би могъл да премисли.

Пол Шърмън Йейл се беше присъединил към Ним в кабинета на Ерик Хъмфри малко след като Ним бе приключил доклада по кражбата на електроенергия. Преди един ден новият говорител на GSP & L беше посетил губернатора в Сакраменто.

— Губернаторът намира тези аргументи за основателни и се колебае. Вчера се видях с него и го помолих да направи изявление в полза на Турнипа. Бих казал, че шансовете са 60 на 40% в наша полза.

— Радвам се да го чуя — каза Ерик Хъмфри, чието настроение видимо се подобряваше.

Ним още веднъж си помисли колко мъдро бе решението на Ерик Хъмфри да привлече в компанията Пол Шърмън. Той явно имаше достъп до кабинета на губернатора и до членовете на законодателната комисия, когато си пожелае.

— Господа, трябва да ви кажа, че в Сакраменто до голяма степен се притесняват за нефта и горивата. За тях е почти неизбежно въвеждането на лимит за използването на бензина.

— Лично аз бих сметнал това за много полезно — каза Ерик Хъмфри. — С тези големи автомобили американците наистина се отнасят към разходите на бензин доста неикономично. За европейците това дори сигурно изглежда като безотговорност.

Ним едва се въздържа да не напомни на председателя на управителния съвет за неговата собствена голяма кола. Вместо това той каза:

— Предполагам, че в Сакраменто им е ясно, че е много по-икономично нефтопродуктите да се използват за производство на електроенергия, отколкото за гориво за автомобилите.

Пол Шърмън Йейл се усмихна.

— Мога да ви уверя, че не пропускам нито един повод, за да им го напомня.

Ним се подсети, че преди една седмица Пол Шърмън наистина излезе с подобно становище в телевизионната програма „Срещи с пресата“, където той показа забележително познаване на проблемите на GSP & L, независимо че бе в компанията отскоро. Докато гледаше предаването по телевизията, Ним отново бе почувствал съжаление, че не е вече говорител на компанията, но трябваше да признае, че Пол Шърмън се справяше изключително добре.

— Предполагам, че GSP & L все още включва в своите програми изграждането на електроцентрали — каза Пол Шърмън.

— Официално — да — отговори му Ним. — В момента в строителство са две атомни електроцентрали, за които получихме разрешение малко преди времето, когато получаването на подобно разрешително би било абсурдно. Също така сме подали документи за още две атомни електроцентрали, но там положението е почти безнадеждно. Тоест неофициално… — Ним само сви рамене.

— Вече е факт — допълни Ерик Хъмфри, — че одобряването на подобен проект в Калифорния е почти невъзможно. Единственото сигурно нещо е, че дебатите „за“ и „против“ атомната енергия ще продължават, но без да има някакъв резултат. А ние не можем да чакаме.

Ерик Хъмфри се върна към тяхната предишна беседа за нефта.

— Мисля си, че ако аз бях някой от арабските страни, също надали бих се съгласил да приемам хартиените пари в замяна на моя нефт. Сигурно бих предпочел злато или поне валута със стабилно златно покритие. Чудя се, ако настане подобна ситуация, дали Съединените щати ще са готови да се простят с част от златния си резерв…

— Дали действително имаме толкова злато, колкото се предполага, че трябва да имаме? — попита Ним. — Съществуват съмнения по този въпрос.

Ерик Хъмфри изглеждаше учуден, докато Пол Шърмън само се усмихваше.

— Абониран съм за финансовия вестник на Хари Шулц. Там често пъти пишат неща, които се оказват верни, но които другите вестници не желаят да публикуват. Там четох една статия за двама души, които доста се съмняваха, че състоянието на златния ни резерв е такова, каквото го очакваме. Единият беше вашингтонски адвокат, доктор Петер Бетер, съветник на Търговската банка на Съединените щати, а другият — Едвард Дърел, индустриалец.

Пол Шърмън добави:

— Мнозина във Вашингтон са чували за случая, но малцина го признават. Между другото, аз също съм абониран за този вестник.

— Това, за което става дума в статията, е, че Бетер и Дърел твърдят, че златото във форт Нокс не е било ревизирано от 1953 година. Но също сочат, че голямо количество от златото не е чисто, тъй като в преработените монети е имало и сребро, мед и други примеси. Само този факт ще намали запасите поне с 20%.

— Никога не съм чувал за това — каза Ерик Хъмфри.

Ним продължи:

— Има и още нещо. Предполага се, че по време на кризата на долара през 1960 година доста от златото е било използвано, за да се закрепи валутата с намерението по-късно количествата да бъдат възстановени. Но това не стана.

— В такъв случай защо го държат в тайна?

Пол Йейл се намеси:

— Отговорът е много прост. Ако целият свят научи, че доларът не е осигурен от златен резерв, ще настъпи паника на валутния пазар.

Той се замисли и добави:

— И във Вашингтон имаше много слухове за това изчезнало злато. Твърдеше се, че всеки новоназначен държавен казначей е трябвало да се закълне да пази тайна, преди да му бъде разкрит този факт. Едно нещо обаче е сигурно — правителството никога няма да позволи независима комисия да ревизира златните запаси във Форт Нокс. Не зная дали това, което твърдят Бетер и Дърел, е вярно, но не бих се учудил. Колко по-странни неща са ставали във Вашингтон.

Ерик Хъмфри въздъхна:

— Има дни, в които ми се иска моят помощник да знае по-малко да чете по-малко и поне веднъж да сложи юзди на безспирно търсещия си ум. Имам толкова много грижи — Турнипа, водата, нефта… Сега той прибави към тях и златото.