Артър Хейли
Свръхнатоварване (30)

13

Ним се чувстваше доста изтощен, а перспективата за предстоящите въпроси съвсем го довършваше.

Дори и през нощта той не можа да мигне, а когато задрямваше, сънуваше, че се намира в някаква килия, заобиколен от Дейвид Бърдсонг, Родерик Причет и Лаура Бо Кармайкъл. Той се опитваше да извика, но от гърлото му не излизаше нито звук.

В момента Ним отново беше на свидетелското място.

Оскар О’Браян започна с въпросите:

— Колко акции от GSP & L притежавате?

— Сто и тридесет.

— Каква е тяхната настояща стойност?

— Според сутрешните сведения две хиляди сто и шестдесет долара.

— Тоест твърдението, че вие бихте спечелили от проекта в Турнипа, е…

— Смешно и обидно предположение! — рязко каза Ним, още преди въпросът да бъде завършен. Той лично бе помолил О’Браян да включи този въпрос, за да може да бъде отразен в пресата, както бяха отразени и безпочвените обвинения на Бърдсонг.

— Сега нека се върнем към въпроса за опазването на околната среда. В своя отговор мисис Кармайкъл подчерта, че…

Идеята за повторното свидетелстване бе да се противопоставят свидетелите, защитаващи различни позиции, и да се изчистят моментите, които можеха да бъдат сметнати за предумишлени, погрешни или неточни. Докато отговаряше на въпросите на О’Браян, Ним се чудеше дали всичко това би могло да има някакъв ефект.

О’Браян приключи за по-малко от половин час. Той бе последван от Холиуок, адвоката на комисията, и от Родерик Причет, с които Ним нямаше някакви особени проблеми.

Оставаше само Бърдсонг.

— Тези ваши акции, мистър Голдман, казахте, че струват около две хиляди долара, нали? — попита Бърдсонг, като същевременно за всеки случай хвърли един поглед върху записките си.

— Да, точно така.

— Начинът, по който го съобщихте пред мен и пред всички останали — показваше, че за вас тези пари са нищо. Е, за някой като вас, който е свикнал да борави с милиони и да се вози на хеликоптери…

Председателят на комисията го прекъсна:

— Това въпрос ли е, мистър Бърдсонг? Ако е такъв, моля ви, задайте го по същество.

— Разбира се, сър! Само дето този Голдман направо ми лази по нервите, като се мисли за голяма работа, а пък не иска да разбере какво значат тези пари за обикновените хора…

Председателят на комисията почука рязко с чукчето си по масата и каза:

— Продължавайте по същество, моля!

Бърдсонг отново се усмихна, тъй като беше почти убеден, че колкото и забележки да му правят, шансовете да бъде изведен от залата са почти нищожни. Той отново се обърна към Ним.

— Е, въпросът ми е следният. Не сте ли се замисляли, че тези две хиляди долара, за които говорихте с такова пренебрежение, за обикновените хора са цяло състояние, за тези хора, които ще трябва да финансират проекта Турнипа със скромните си средства?

— На първо място не съм говорил за тези пари с пренебрежение, както и много добре ми е ясно, какво значат те за хората И на второ място трябва да заявя, че за мен тези пари също са от голямо значение.

— Щом като означават толкова много за вас, сигурно бихте искали да ги удвоите?

— Може би, но по дяволите, какво осъдително има в това?

— Аз задавам въпросите тук — усмихна се злобно Бърдсонг. Тоест, признавате, че искате да си удвоите парите и това ще стане още по-лесно, ако се осъществи проектът Турнипа, нали? Той само махна с ръка. — Няма нужда да отговаряте. Ние сами ще си направим изводите.

Ним вече едва се сдържаше. Той забеляза как О’Браян внимателно го наблюдаваше, сякаш се опитваше да му напомни да внимава и да не се пали.

— Стана въпрос и за икономиите не електроенергия. По този въпрос бих искал някои разяснения…

Въпросът за икономията на електроенергия беше частично повдигнат при въпросите на О’Браян, което от своя страна даваше повод на Бърдсонг отново да го постави.

— Вие знаете ли, Голдман, че такива големи и богати компании като GSP & L харчат милиони долари за разни идиотски проекти, вместо да ги влагат в програмите за икономия на електроенергия? Така бихме могли да намалим с четиридесет процента разходите на електричество!

— Не, подобна постановка не ми е известна, тъй като да говорим за икономии в размер на четиридесет процента е просто абсурдно. Вероятно вие сте взели тази цифра някъде от въздуха, както съм забелязал, че обикновено постъпвате. Но най-многото, което би могла да даде програмата за икономии, е една отсрочка, преди да се изправим пред енергийния проблем.

— Мислите ли, че ще ви повярваме? — каза Бърдсонг язвително. — Или просто програмата за икономии не ви изнася, защото няма да получавате тлъстите печалби?

— Това е самата истина и не се опитвайте да продължавате с вашите инсинуации. — Ним знаеше, че умишлено го дразнят, но почти беше готов да захапе въдицата. О’Браян седеше намръщен, но Ним реши да не гледа в тази посока.

— Аз ще игнорирам вашата забележка — величествено каза Бърдсонг — и ще задам още един въпрос. Защо компанията Голдън Стейт не разработва проекти за използването на слънчевата енергия и силата на вятъра? Вероятно защото тези видове енергия са много по-евтини и няма да ви донесат милиони, какъвто е случаят с Турнипа?

— Отговорът ми е „не“, макар че самият ви въпрос е далеч от реалното положение на нещата. Слънчевата енергия не би могла да се използва в необходимите количества. Може би това ще стане чак през следващия век. Освен всичко себестойността на слънчевата енергия е много по-висока от тази, получавана от въглища. Третият момент е този, че слънчевите батерии могат да се превърнат в най-големия замърсител на околната среда. Що се отнася до силата на вятъра, няма какво изобщо да обсъждаме. Тя може да се прилага за захранването на съвсем малки източници.

Председателят на комисията се наклони към Ним и го попита с интерес:

— Правилно ли сме ви разбрали, мистър Голдман, че слънчевите батерии замърсяват околната среда?

— Точно така, господин председател. При сегашната технология една централа, която осигурява енергия колкото Турнипа, ще трябва да се разположи на около сто и петдесет декара земя, за да бъдат разположени там акумулаторите. Това е около 25 пъти повече от територията, която ни е необходима за построяването на Турнипа. И земята, на която ще бъдат разположени слънчевите батерии, не би могла да бъде използвана изобщо за нещо друго…

Той не довърши изречението си, тъй като председателят на комисията кимна и каза:

— Много интересна гледна точка, мистър Голдман. Болшинството от нас явно не са се замисляли върху този въпрос.

Бърдсонг определено нервничеше по време на размяна на репликите между Ним и председателя на комисията и когато видя, че жертвата му е свободна, поднови атаките си.

— Кажете ни, Голдман, защо слънчевата енергия ще се използва в големи мащаби чак през следващия век? И изобщо трябва ли да вярваме на подобни ваши твърдения?

— Ако искайте вярвайте, ако не искате недейте. — Ним определено искаше да подчертае презрението си към Бърдсонг. — Въпросът е, че техническите проучвания сочат, че едно подобно използване на слънчевата енергия е възможно след повече от двадесет години. Именно докато това време дойде, ние се нуждаем от централи, подобни на Турнипа. Дори ще има нужда от много такива електростанции, за да можем да посрещнем енергийната криза.

— Какво сега, пак ли ще си говорим за тая измислена криза?

— Когато се случи обаче, вие ще трябва да си вземете думите назад и да поемете цялата отговорност!

Председателят на комисията се бе приготвил да призове към спокойствие, но след това се разколеба. Явно му беше интересно какво ще последва.

Лицето на Бърдсонг почервеня, устните му заплашително се свиха.

— Няма изобщо да си взимам думите назад и да поемам някаква отговорност! Вие ще го направите! Вие и вашата шайка! Защото ние ще вкараме този проект в съда, ще пишем петиции и апели, ще направим всичко възможно, за де не ви позволим да построите тази станция. Дори и това да не е достатъчно, ще намерим други поводи цялото това обсъждане да започне отначало и така цялата история ще се проточи двадесет години! Хората ще спрат жаждата ви за печалби! Хората ще победят!

Дейвид Бърдсонг спря за миг да си поеме дъх и продължи:

— Така че, мистър Голдман, слънчевата енергия може би ще се използва, преди вашият проект да е реализиран. Защото ще ви кажа едно нещо: Вие няма да построите Турнипа, нито която и да било електроцентрала с въглища!

Председателят отново се колебаеше дали да се намеси, привлечен от словесния дуел. На репликата на Бърдсонг някои от залата отвърнаха с аплодисменти. Именно в този момент Ним се взриви. Той удари с юмрук по облегалката на креслото и скочи на крака.

— Вероятно можете да спрете проекта Турнипа. Както стана с атомните електроцентрали, така ще стане и с тези, използващи въглища И ако всичко това стане, ще бъде защото системата е такава, че дава прекалено много права на мошениците и шарлатаните като вас!

Внезапно в залата се възцари тишина. Ним продължи, като гласът му се извисяваше:

— Но избавете ни от проповедите си, Бърдсонг, че вие представлявате хората. Не е вярно! Ние представляваме хората обикновените, почтените хора, които разчитат на компании като нашата, да стоплят и осветят домовете им, да осигурим електроенергия за фабриките, за да могат тези хора да правят хиляди други неща, от които вашето недомислие и егоизъм могат да ги лишат!

Ним се обърна към комисията.

— Това, от което се нуждаем в момента, е един разумен компромис, компромис между техническия прогрес и опазването на околната среда. Нашата компания приема необходимостта от този компромис. Решението няма да е лесно, но недейте да ни лишавате от енергия!

Той отново се обърна към Бърдсонг.

— Вие искате хората да страдат. Да страдат от липсата на електроенергия, от безработица, от многото малки и големи неща, които просто няма да работят без електроенергия! Когато настъпи кризата, къде ще бъдете вие, Бърдсонг? Вероятно ще се криете от хората, които дотогава ще са разкрили, че сте само един позьор и измамник!

Докато говореше, Ним осъзнаваше, че е стигнал твърде далеч, че бе нарушил правилата на публичните обсъждания, както и линията на GSP & L. Може би дори беше дал основания на Бърдсонг да заведе дело срещу него за обида… Но една друга част в него му повтаряше, че всичките тези неща трябваше да се кажат, че всяко търпение си има граници и че някой трябваше да каже всичко това и да понесе последствията.

Ним продължи със същия устрем.

— Вие говорите за икономии! Не ви ли е ясно, че това значи да се лишаваме от много неща, за да постигнем тези 40% икономии? Някои твърдят, че и без това живеем твърде добре и е време да си смъкнем малко стандарта… Но това не са решения, които ще вземе нашата компания. Ние трябва да поддържаме стандарта на живот на хората и да го защитаваме. И това ще правим, докато не получим някаква друга заповед. Сериозна заповед от сериозни хора, а не от такъв мошеник като вас!

Председателят запита:

— Свършихте ли, мистър Голдман?

— Не още, господин председателю. Бих искал да кажа още някои неща.

— Господин председател, бих предложил почивка… — Оскар О’Браян се опитваше да привлече вниманието на комисията.

Ним каза твърдо:

— Имам намерение да приключа изказването си, Оскар.

Той беше забелязал, че журналистите грижливо записваха всяка негова дума.

— Засега няма да има почивка — обяви председателят на комисията.

О’Браян си седна на мястото. Бърдсонг все още стоеше на подиума, като учуденото му изражение беше сменено с лека усмивка. Вероятно си мислеше, че избухването на Ним по-скоро бе навредило на каузата на GSP & L и беше в полза на тази на „Светлина и енергия за хората“. Както и да е, мислеше си Ним. Бе стигнал достатъчно далеч, за да си позволи да изпада в малодушие… Той отново се обърна към комисията:

— Всичките тези словесни упражнения, господин председател, както и тези публични обсъждания, са просто една скъпо струваща загуба на време. Безсмислено е всичко това, защото години са нужни за едно нещо, което може да бъде свършено за седмици. Защото тези от нас, които са заети в производството, а не са някакви си там бюрократи, биха били много по-полезни на работните си места, отколкото да прекарват безкрайни часове в тази зала. Това е една безкрайно скъпа измишльотина, за която плащат именно потребителите, които мистър Бърдсонг твърди, че защитава. Комичното в случая е, че всички се правим, че тези публични обсъждания имат някакъв смисъл, докато дълбоко в душите си всеки от нас знае реалното състояние на нещата!

Лицето на председателя почервеня.

— Няма да ви позволя да говорите повече на тази тема! Предупреждавам ви, мистър Голдман, че имам намерение да прегледам внимателно стенограмата и, ако е необходимо, да предприема съответните стъпки!

Със същия студен тон той попита Бърдсонг:

— Приключихте ли с въпросите към този свидетел?

— Да, сър! — на лицето на Бърдсонг отново лъсна познатата усмивка. — Но ако питате мене, Голдман току-що сам си сложи примката на шията.

Председателят на комисията удари с чукчето си.

— Вас не ви питат!

А след това обяви:

— Заседанието се отлага.

 

 

Хората възбудено разговаряха, докато излизаха от залата. Ним погледна О’Браян, който прибираше документите си, но юрисконсултът само поклати тъжно глава и излезе от заседателната зала.

Дейвид Бърдсонг се присъедини към една група свои поддръжници, които шумно го поздравяваха, а след това всички заедно излязоха навън.

Лаура Бо Кармайкъл, Родерик Причет и другите представители на клуб „Секвоя“ само изгледаха Ним с учудване и също така излязоха, без да коментират случилото се.

Масата на журналистите също така бързо се изпразни. Останала бе само Нанси Молино, която преглеждаше бележките си. На излизане тя мина покрай Ним и тихо каза:

— Този път май я загазихте!

— Каквото и да съм сторил, сигурен съм, че вие ще извлечете от случая всичко възможно! — отговори й Ним.

— Няма от какво да се възползвам! Просто вие сам си сложихте главата в торбата! Достатъчни са само утрешните вестници!

Ним остави Нанси Молино да си дооправи бележките. Беше сигурен, че щеше да избере най-острите изрази, за да го обрисува, и удоволствието й ще бъде дори по-голямо, отколкото в случая с хеликоптера.

Докато излизаше сам от залата, го връхлетя някакво отчайващо чувство на самота.

Когато излезе навън обаче, с изненада установи, че го чакат репортери от телевизията.

— Мистър Голдман, чухме някои от нещата, които казахте в залата. Бихте ли ги повторили за репортажа на новините тази вечер?

Ним се поколеба за минута. Той не беше длъжен да прави това но впоследствие реши, че достатъчно се е забъркал. Вече нищо не можеше да влоши повече нещата. Тогава защо да не говори?

— Добре — отговори той — ето как стоят нещата.

Ним започна да говори разпалено, докато камерите снимаха.