Артър Хейли
Свръхнатоварване (29)

12

Председателят на комисията чукна леко с чукчето, за да привлече вниманието на аудиторията.

— Преди да започне да дава показания следващият свидетел, смятам за редно да го похвалим публично за това, че с решителните си действия и кураж преди два дни той спаси живота на един служител от електрическа компания в друг щат.

Присъстващите в залата изръкопляскаха.

Ним беше малко смутен от всичко това.

— Благодаря ви, господин председател.

До тази сутрин Ним беше убеден, че информацията за случая ще си остане в рамките на Денвър. Но за негова изненада откри, че случаят бе предаден на Асошиейтед Прес и информацията бе използвана за доста голяма статия в сутрешния „Кроникъл Уест“. Ним не беше особено доволен, че се привлича вниманието на обществеността към неговото посещение в електроцентралата в Денвър и се чудеше по какъв ли начин опонентите им щяха да се възползват от подобни сведения.

Както и на предишните заседания, в облицованата с дъбови панели зала присъстваше пълният състав на комисията, съответните съветници, свидетели, представителите на заинтересовани организации, журналисти и многобройни хора, дошли просто да послушат.

Ним видя в залата Лаура Бо Кармайкъл и Родерик Причет от клуб „Секвоя“, Дейвид Бърдсонг от „Светлина и енергия за хората“, облечен в неизменните оръфани дънки и карирана риза. В частта, определена за представителите на пресата, седеше Нанси Молино, с елегантен и малко отнесен вид.

Ним вече се беше заклел да казва „само истината, самата истина и нищо друго освен истината“. Оскар О’Браян се беше приготвил да започне с въпросите.

— Мистър Голдман — започна О’Браян по предварителната схема, която бяха репетирали с Ним, — моля ви, опишете обстоятелствата и проучванията, които ви доведоха до заключението, че представяният на тази комисия проект е необходим и целесъобразен.

Ним се настани удобно в свидетелското кресло, като предчувствуваше, че свидетелстването му щеше да бъде продължително и мъчително.

— Извършените от GSP & L изследвания и допълнени от правителствените агенции водят до извода, че ръстът на населението и производството в Калифорния през следващото десетилетие ще надхвърлят общонационалното ниво. За подробностите по получаването ще ви уведомя малко по-късно. Паралелно с този растеж ще нараства и потреблението на електроенергия, като значително ще надхвърли настоящите мощности на компанията. Именно за да се удовлетворят нарастващите потребности…

Ним се опитваше да говори на леснодостъпен език и без да използва прекалено много термини, за да може да задържи вниманието на аудиторията. Всъщност фактите, които днес произнасяше пред комисията, им бяха предварително представени във формата на доклад, но произнесено пред аудитория всичко придобиваше по-друга стойност. Или пък по този начин представителите на комисията признаваха, че не си дават много труд да четат многобройните подобни доклади.

О’Браян произнасяше репликите си с майсторството на актьор, играещ продължителна пиеса:

— Що се отнася до опазването на околната среда…

— Бихте ли обяснили по-подробно въпроса за доставките на въглища…

— Възможно ли е да се каже, че…

Всичко това продължи малко повече от ден и половина, или плътни седем часа, в които Ним беше обект на внимание. В края на деня той беше убеден, че е представил възгледите на GSP & L съвсем обективно и убедително. Чакаха го обаче още изпитания.

Когато Оскар О’Браян заяви, че е приключил със свидетеля, председателят на комисията кимна и заяви:

— Мисля, че и ние, и мистър Голдман се нуждаем от почивка. Затова следващото заседание се отлага за утре сутринта в 10.00 часа.

На следващия ден заседанието започна с въпросите на адвоката на комисията, господин Холиуок.

— Мистър Голдман, има някои неща, във връзка с които комисията би ви помолила за допълнителни доуточнения…

Тонът, с който Холиуок задаваше въпросите си, не беше нито приятелски, нито враждебен. Ним се стараеше да отговаря също така неутрално и изчерпателно.

Въпросите на Холиуок отнеха около час. Следващ беше Родерик Причет, секретар на клуб „Секвоя“, чиито въпроси вече бяха по-динамични.

Причет беше излъскан и акуратен, както винаги: облечен бе в безупречен тъмен костюм с жилетка, стоманеносивата му коса беше грижливо пригладена и той дори от време на време я докосваше с ръка, за да се убеди в безупречността на прическата си. Когато се доближи до свидетеля, в очите му се забеляза странен блясък.

— Мистър Голдман — започна въпросите си Причет, — разполагам с една снимка, която бих ви помолил внимателно да разгледате и да ми кажете дали ви напомня нещо.

Докато Ним разглеждаше снимката, Родерик Причет раздаваше отделни екземпляри на останалите членове на комисията, както и на О’Браян, Дейвид Бърдсонг и представител на пресата.

Ним недоумяваше: снимката беше почти черна, но въпреки всичко му напомняше нещо…

Секретарят на клуб „Секвоя“ му каза с усмивка:

— Погледнете я внимателно, мистър Голдман. Имате време.

Ним само поклати глава:

— Не съм съвсем сигурен…

— Може би аз мога да ви помогна — Родерик Причет очевидно се забавляваше от тази игра на котки и мишки. — Доколкото ни информираха от средствата за масова информация, точно тази картина сте видели лично по време на вашата визита миналата седмица.

Внезапно Ним си спомни. Снимката беше на въглищния склад на електроцентралата „Чероки“ в Денвър. Вече му беше ясно откъде идваше чернотата в снимката. Ним вече мислено проклинаше журналистите, които бяха издали неговото посещение.

— Предполагам, че на снимката са въглища.

— Моля ви за малко повече подробности, мистър Голдман. Какви са тези въглища и къде?

Без особено желание Ним даде изискваните обяснения:

— Това са складовите площи за въглища в една електроцентрала в Денвър, Колорадо.

— Точно така. — Причет свали за миг очилата си, за да ги избърше, и после отново си ги сложи. — За ваша информация мога да кажа, че снимката е направена вчера и е изпратена по сутрешния самолет. Не е много красива картината, нали?

— Не.

— Бихте ли казали, че картината е уродлива?

— Възможно е и така да се каже, но всъщност…

— Всъщност вие вече отговорихте на моя въпрос — прекъсна го Причет. Вие казахте, че е възможно и така да се каже, което значи, че се съгласявате, че картината е уродлива. Това беше моят въпрос. Благодаря ви.

Ним запротестира:

— Би трябвало също така да се каже, че…

Причет само вдигна пръста си назидателно и каза:

— Достатъчно, мистър Голдман. Не забравяйте, че аз съм този, който задава въпроси. Да продължим нататък. Имам още една снимка за вас и за господата от комисията.

Докато Ним тайно си поемаше въздух, Причет избра една цветна снимка и я подаде на Ним.

Да, това беше завладяващата красота на калифорнийската безбрежна шир под ясното лазурно небе. Виждаха се величествени дървета, под които растеше буйна трева и тук-там се виждаше бълбукащо ручейче. От едната страна на ручейчето имаше диви цветя, които радваха окото с багрите си Малко по-нататък фотографът беше хванал в обектива си млад елен, който явно беше малко стреснат от камерата.

Причет прекъсна мислите му:

— Прекрасна картина, нали, мистър Голдман?

— Да, така е.

— Имате ли идея откъде е снимката?

— Предполагам, че мястото е Турнипа. — Ним реши, че е безсмислено да играе, тъй като вече му беше ясно какво беше намислил Родерик Причет.

— Вашето предположение е напълно вярно, мистър Голдман. Сега имам и още един въпрос — тонът на Причет определено се изостряше — Нима няма да ви тежи на съвестта, че това, което предлагате да се направи в Турнипа, ще унищожи девствената и приказна красота на едно от малкото останали незасегнати кътчета в цялата страна?

Риторичният въпрос на Причет, зададен с необходимата доза драматичност, предизвика одобрението на залата. Двама или трима дори изръкопляскаха.

Ним каза със спокоен тон:

— Разбира се, че този въпрос ме безпокои. Но го възприемам като необходимост, като компромис. Освен това става дума за съвсем малка част от тези земи…

— Това бе напълно достатъчно, мистър Голдман. Не е нужно да произнасяте речи. Въпросът е, че в стенограмата сте отговорили положително на поставения въпрос.

Причет замълча за миг, а после възобнови атаката си.

— Възможно ли е вашето пътуване миналата седмица до Колорадо да е продиктувано именно от желанието ви с очите си да видите какъв би могъл да бъде ефектът от това ваше начинание върху девствените кътчета на природата?

О’Браян отново скочи на крака:

— Протестирам!

Причет рязко се обърна към него:

— На какви основания?

О’Браян се обърна към председателя на комисията:

— Въпросът преиначава думите на свидетеля. Освен това въпросът предполага такова състояние на духа, каквото свидетелят не е споделял.

Председателят на комисията заяви безстрастно:

— Възражението не се приема!

Ним се обърна към Причет:

— Не, съвсем не беше това причината за моето посещение. Съществуваха някои технически моменти, в които исках да се уверя, преди да започне публичното обсъждане тази седмица.

Причет каза:

— Вероятно някои в тази зала ще ви повярват.

Подтекстът беше, че самият той изобщо не е убеден.

Последвалите въпроси не предизвикаха толкова напрегнати ситуации. Но за Ним беше пределно ясен ефектът на двете снимки и той донякъде се обвиняваше, че не бе могъл да се справи със ситуацията.

След приключването на въпросите на Родерик Причет председателят на комисията погледна списъка, който беше пред него, и попита:

— Желае ли организацията „Светлина и енергия за хората“ да разпита този свидетел?

Дейвид Бърдсонг се обади:

— Разбира се, че желае!

Председателят на комисията само кимна с глава и Дейвид Бърдсонг се качи на подиума.

Едрият мъж явно не смяташе да си губи времето с предисловия.

Той попита:

— Как дойдохте тук?

Ним го погледна учудено:

— Ако ме питате кого представлявам…

Бърдсонг грубо го прекъсна:

— Всички знаем кого представлявате — един огромен алчен конгломерат, който експлоатира хората! Аз имах предвид именно това, което вече попитах. — Как дойдохте тук?

— Дойдох с такси.

— Дошли сте с такси?! Такава голяма клечка. Искаш да кажеш, че този път не си си използвал хеликоптера?

Ним вече беше започнал да се усмихва, защото му беше пределно ясно накъде бие Дейвид Бърдсонг. Той отговори:

— Нямам личен хеликоптер и днес определено не съм дошъл с никакъв хеликоптер.

— Но понякога използваш хеликоптер, нали?

— Само при специални случаи…

Бърдсонг го отряза:

— Това няма значение! Въпросът беше дали използваш или не хеликоптер?

— Да, използвам.

— Хеликоптер, плащан с труд от събраните пари на консуматорите, които отиват за сметките за газ и електричество?

— Не, тези разходи не се плащат от постъпленията от сметките или поне не директно.

— Но индиректно плащат потребителите?

— Такъв извод би могъл да бъде направен за всеки един уред, използван в компанията…

Бърдсонг удари с ръка по облегалката на свидетелското кресло.

— Ние говорим именно за хеликоптера, а не за разни други уреди!

— Компанията разполага с няколко хеликоптера, които…

— Няколко хеликоптера!!! Значи имате и избор, както например дали ще карате линкълн или кадилак?

Ним каза с видимо нетърпение:

— Те се използват основно за оперативни въпроси.

— Но това не ви спира да ги използвате, когато имате нужда от тях, или си мислите, че имате нужда, нали?

Без да изчака някакъв отговор, Бърдсонг бръкна в джоба си и извади една изрезка от вестник.

— Това нещо трябва да ви е познато.

Беше статията на Нанси Молино, излязла наскоро след посещението в лагера на Девилс Гейт.

— Познато ми е.

Бърдсонг цитира някои пасажи, които стенографът надлежно записваше.

— Тук се казва, че „мистър Голдман е твърде важен, за да пътува с автобус, пък и дори нает от неговата компания. Вместо това той е избрал хеликоптер…“ — Бърдсонг го изгледа втренчено. — Вярно ли е всичко това?

— Имаше извънредни обстоятелства.

— Това не ме интересува. Вярно ли е или не?

Ним забеляза, че Нанси Молино внимателно ги наблюдаваше с лека усмивка на лицето си.

Той отговори:

— Статията беше преднамерена, но иначе е почти вярно.

Бърдсонг отправи поглед към комисията:

— Моля ви, обяснете на свидетеля, че от него се изисква отговор с „да“ или „не“!

Председателят на комисията каза:

— Това ще спести време на всички ни, мистър Голдман.

С мрачно изражение на лицето Ним отговори:

— Да.

— Беше мъчително като вадене на зъб — каза Бърдсонг.

След това той се насочи в друга посока:

— Вие лично имате ли акции на GSP & L? — попита той.

— Да — отговори Ним, като се чудеше какво ли ще последва.

Ним притежаваше сто и тридесет акции на GSP & L, които бе придобил чрез програмата за спестявания, действаща чрез удръжки от заплатата на служителите. Настоящата им пазарна цена беше около две хиляди долара, след като бе обявено решението на управителния съвет на компанията за известно време да не се изплащат дивиденти. Но въпреки всичко Ним реши да не дава повече информация, отколкото бе поискано.

— Ако се реализира проектът в Турнипа, това ще се отрази ли благотворно върху стойността на акциите на GSP & L?

— Не е задължително. Със същия успех тяхната стойност би могла да се понижи.

— Казвате, че не е задължително… Но стойността им би могла и да се вдигне, нали?

Ним отговори:

— На борсата всичко е възможно.

В този момент Бърдсонг се обърна с лице към залата и театрално възкликна:

— Вероятно това е най-конкретният отговор, който мога да измъкна от свидетеля, затова аз ще ви отговоря: Тези акции определено ще се покачат! — той се обърна към Ним и продължи: — И в такъв случай и вие ще имате интерес в този проект и ще получавате печалби, нали не гроша?

Самата постановка на въпроса беше толкова абсурдна, че на Ним му стана смешно. Най-многото, на което той можеше да разчита във връзка с повече от скромните си спестявания, беше да си възвърнат предишната стойност.

Бърдсонг внезапно каза:

— Ако не искате да отговорите на въпроса, поставен по този начин, нека го задам другояче: „Ако акциите на GSP & L повишат своята стойност в резултат на обсъждания проект, значи ли това, че и стойността на вашите акции ще нарасне?“

— Вижте сега… — каза Ним.

В случая се намеси председателят на комисията:

— Въпросът е много прост, мистър Голдман. Отговорете с „да“ или „не“!

Готов вече да избухне, Ним забеляза, че Оскар О’Браян му правеше знаци с ръка, за да му напомни, че не трябва да влиза в пререкания. И той отговори:

— Да.

Бърдсонг заяви:

— Е, след като свидетелят призна, господин председателю, бих искал да се запише, че гореупоменатият има финансов интерес от резултатите на това обсъждане и че свидетелските му показания би трябвало да се разглеждат по съответния начин.

— В такъв случай вие го запишете — председателят на комисията вече бе започнал да подава признаци на раздразнение. — Продължавайте по-нататък!

— Разбира се, сър — Бърдсонг прекара пръсти през брадата си, сякаш мислеше върху някакъв въпрос, а после насочи отново вниманието си върху Ним.

— Сега имам някои въпроси относно това, как ще се отрази изграждането на една подобна електростанция върху сметките, които обикновените хора…

Бърдсонг продължаваше все в същия стил. Той концентрираше всичките въпроси върху това, каква ще бъде печалбата, че това именно стои зад проекта Турнипа и че потребителите само ще плащат за реализирането на проекта, без да получат нищо в замяна. Това, което най-много ядосваше Ним, независимо от неутралната фасада, която се мъчеше да запази, беше фактът, че жизненоважните въпроси, като развитието на икономиката и свързаното с това увеличение на потреблението на електроенергия, изобщо не бяха споменати. Всичко се разглеждаше единствено от популистка гледна точка.

Журналистите проявяваха определен интерес към проблема, и то не в полза на GSP & L. Ним трябваше да признае, че атаката на клуб „Секвоя“ със снимките и въпросите на „Светлина и енергия за хората“ върху финансовата страна на въпроса имаха доста голям успех. Той с интерес си помисли дали няма някаква връзка между двете организации, но после отхвърли тази мисъл. Лаура Бо Кармайкъл, която все още уважаваше независимо от различните им позиции, не би могла да има нищо общо с този шарлатанин Бърдсонг.

По време на кратката почивка, след като Бърдсонг обяви, че е приключил с въпросите си, Оскар О’Браян го предупреди:

— Все още не сме приключили, Ним. След като свършат и останалите свидетели, аз отново ще те призова за допълнителни показания, а след това и хората от публиката ще имат правото да ти задават въпроси.

Ним направи неопределена физиономия, като си мислеше кога ли ще свърши неговото участие в този театър.

 

 

Следващият свидетел беше Лаура Бо Кармайкъл.

Независимо от дребния си ръст председателката на клуб „Секвоя“ зае свидетелското кресло с достойнството на херцогиня. Тя беше облечена със строг бежов костюм и не носеше никакви бижута. Сребристосивата й коса беше късо подстригана, както обикновено. Маниерите й бяха сдържани, а гласът — сериозен и авторитетен.

— Чухме вече отговорите на предишните свидетели — започна Причет, — че повишаващите се потребности от електроенергия оправдават построяването на подобна електроцентрала в района на Турнипа. Вие също ли се придържате към това мнение?

— Не, съвсем не.

— Бихте ли обяснили на господата от комисията по какви причини вие и клуб „Секвоя“ се противопоставяте на горепосочения проект?

— Турнипа е един от малкото райони в Калифорния, където естествената природна среда се е запазила. Съкровищата на природата там са неизброими — дървета, цветя, поточета, птици, животни и насекоми, като някои от тях са уникални. Освен това този район е изключително красив и да се обезобрази той с тази интензивно замърсяваща околната среда централа и съответната жп линия, би било една крачка назад, едно престъпление срещу Бога и природата!

През цялото време Лаура Бо Кармайкъл говореше със спокоен равномерен тон, което още повече допринесе за впечатлението от думите й. Причет дори изчака няколко секунди, преди да зададе следващия си въпрос, за да бъде ефектът още по-осезателен.

— Говорителят на компанията Голдън Стейт, мистър Голдман, увери комисията, че пораженията за околната среда в района на Турнипа ще бъдат минимални. Бихте ли споделили и вашето мнение?

— Познавам мистър Голдман от доста години и съм убедена, че намеренията му са най-благородни. Дори допускам, че е убеден в това, което казва. Но истината е, че не е възможно да бъде построена подобна електроцентрала в Турнипа, без да бъдат нанесени непоправими щети на околната среда.

Секретарят на клуба зададе следващия си въпрос с лека усмивка:

— Правилно ли съм разбрал мисис Кармайкъл, че вие не сте убедена доколко представителите на GSP & L ще спазят ангажимента за „минимална вреда“ върху околната среда в района?

— Да, правилно сте ме разбрали. Дори и да опитат да го направят, просто няма да могат. Лаура Бо Кармайкъл обърна поглед към седящите в залата и продължи. — Компании като GSP & L доказаха, че не може да им се има доверие по въпросите, свързани с околната среда. По времето, когато бяха необезпокоявани, подобни компании системно замърсяваха въздуха и водата, разхищаваха горите и залежите от полезни изкопаеми. Сега, когато дойдоха други времена, те ни убеждават „Повярвайте ни!“ „Това никога няма да се повтори!“ Мнозина, в това число и аз, вече не им вярват независимо от това, дали става въпрос за Турнипа или за някъде другаде.

Докато я слушаше, Ним си помисли, че в думите й има известна логика. Той би могъл и да оспорва факта, дали GSP & L си е взела бележка от грешките, тъй като в днешно време екологията просто беше един добър бизнес. Но никой не можеше да оспори мнението на Лаура Бо Кармайкъл за миналото. Тя действително бе успяла с краткия си престой на свидетелското място да повдигне нивото на опонентите след „театралните“ изяви на Дейвид Бърдсонг.

— Преди малко вие заявихте, че много от животинските и растителните видове в Турнипа навсякъде другаде са изчезнали. Бихте ли назовали някои имена?

Лаура Бо Кармайкъл кимна.

— Да. От растенията това е едно цвете — Antirrhinum, а от животните Microdipodops, тъй наречената мишка-кенгуру.

Ето това вече Ним не разбираше. Как беше възможно грижата за някаква си мишка или мишки да препятства проект, от който ще имат полза милиони хора?

Вероятно същата мисъл бе хрумнала и на Родерик Причет, защото следващият му въпрос беше:

— Мислите ли, че някой би ни упрекнал специално за тези два вида? И не е ли по-важно в случая да се задоволят нуждите на хората?

— Вероятно ще има и такива мнения. Но нищо не е в състояние да промени факта че се унищожават важни елементи от околната среда.

— Бихте ли обяснили това по-подробно?

— Мисълта ми беше, че със строежа на градовете, магистралите, индустриалните центрове и всичко останало ние непрекъснато нарушаваме природния баланс. Ние унищожаваме природата и лишаваме растенията и животните от естествената им среда. Природата вече не може нормално да се възпроизвежда, а ние просто забравяме, че в природата всички неща са взаимно свързани…

Председателят на комисията вметна:

— Но вероятно и в природата нещата могат донякъде да се приспособяват към обстоятелствата?

— Действително е така. Но ние надхвърлихме разумните граници.

Докато траеше изказването на председателката на клуб „Секвоя“, в залата цареше пълна тишина. Никой не смееше да помръдне в очакване на следващите й думи.

— Ако действително този ужасяващ проект бъде одобрен и бъдат унищожени споменатите видове, не е далеч денят, в който един индустриален проект ще натежи на везните повече от последните на земята нарциси…

Заключителните й думи предизвикаха бурни ръкопляскания в залата. Ним обаче си помисли, че от положението си на учен Лаура използва ненаучен емоционален подход, за да въздейства върху общественото мнение.

Последващите въпроси на Оскар О’Браян не успяха да разклатят тезата на клуб „Секвоя“, дори напротив, някои нейни отговори подсилиха въздействието на предишните й изявления.

Дейвид Бърдсонг отказа да задава въпроси на Лаура Бо Кармайкъл, като заяви помпозно:

— „Светлина и енергия за хората“ изцяло подкрепя възгледите на клуб „Секвоя“, толкова добре изразени от мисис Кармайкъл.

Свидетелските показания продължаваха, но малко преди да свършат. Оскар О’Браян предупреди Ним:

— Готви се. Ние сме следващите.