Артър Хейли
Свръхнатоварване (21)

4

Откакто бе получил писмото на Карен Слоун в лагера Девилс Гейт. Ним бе говорил два пъти с нея по телефона и й бе обещал да мине при възможност.

Всичките вълнения, свързани с трагичния инцидент на Уоли Талбот, не му бяха позволили до този момент да изпълни обещанието си. Но и Карен не го бе забравила — ето, днес той бе получил още едно писмо.

Отгоре на страницата Карен беше написала с главни букви:

СТАНА МИ МНОГО МЪЧНО, КОГАТО РАЗБРАХ ЗА НЕЩАСТИЕТО, СПОЛЕТЯЛО ПРИЯТЕЛЯ ВИ, И КОГАТО ПРОЧЕТОХ ЗА НЕГОВОТО СЪСТОЯНИЕ.

Отдолу следваше стихотворение, което започваше така:

„Кажи му от преживели,

че и мъждукащата светлина на свещ

е по-ярка от безбрежната тъмнина…“

Ним не успя да се откъсне от посланието на Карен, преди телефонът му да звънне настоятелно за втори или трети път Той вдигна слушалката и чу ведрия глас на секретарката си:

— Надявам се, че не ви събудих?

— Може би в известен смисъл.

— Мистър Лондон би искал да ви види — каза Вики. — Той може да дойде веднага, ако сте свободен.

— Нека дойде.

Ним прибра посланието на Карен Слоун в едно от чекмеджетата, където съхраняваше личната си кореспонденция. Когато има подходящ момент, ще трябва наистина да го покаже на Уоли Талбот. Това го наведе на мисълта, че от онази злощастна среща в болницата не се бе обаждал на Ардит, но в крайна сметка Ним реши, че този проблем може и да почака.

Вратата на кабинета му се отвори и Вики съобщи:

— Тук е мистър Лондон.

— Влизай, Хари — каза Ним.

Напоследък Хари Лондон все по-често наминаваше да види Ним, кога по служебни работи, кога съвсем без повод. Но Ним нямаше нищо против, защото на самия него му харесваше, че приятелството им се заздравява, пък и Хари беше интересен събеседник.

— Току-що прочетох за историята с дивидентите — каза Лондон, докато се настаняваше в едно от креслата. — И реших да те зарадвам с някои добри новини.

Официалното обявяване на решението на Съвета на директорите за спирането на изплащането на дивидентите върху акциите не слизаше от първите страници на вестниците На Нюйоркската борса акциите на GSP & L панически се продаваха, като стойността им се бе намалила три пъти само за няколко часа.

Ним попита:

— Какви добри новини?

— Спомняш ли си за „денят хикс“ в Бруксайд?

— Разбира се, че си спомням.

— Вече са изнесени четири присъди по случая.

Ним се опита да прехвърли наум по-съществените инциденти, свързани с подправянето на данните за електромерите.

— На кого са присъдите?

— Единият беше онзи тип, с бензиностанцията и сервиза. Той можеше и да отърве кожата, ако адвокатът му не беше направил грешката да го призове за свидетел. Докато го разпитваха, той се издаде на няколко пъти. Другият беше онзи хитрец, който беше подпрял зъбците на електромера с тънка жичка Както и предполагахме, съседите му бяха казали, че сме ровили там и той се опита през нощта да заличи следите. Точно тогава нашите хора го спипаха.

— В тези два случая, както и в двата други, които не беше видял, съдът наложи глоби в размер на пет хиляди долара.

— А какво стана с онзи хирург, който имаше превключвател в гаража си?

— Онзи с надутата жена и кучето ли имаш предвид?

— Именно.

— Не сме ги съдили. Жената каза, че имат високопоставени приятели и така се оказа. Те задействаха всички възможни връзки, някои от тях и в нашата компания. И тогава можехме да ги призовем в съда, но от нашия правен отдел казаха, че не можем да докажем, че докторът е знаел за превключвателя, или поне на мен така ми казаха.

Ним каза скептично:

— Значи пак старата история. Както казват, има два вида правосъдие в съответствие кой си и кого познаваш.

— Често пъти се случва така — съгласи се Хари Лондон. — Колко такива неща съм виждал, докато бях ченге Както и да е, докторът си плати дължимата сума. В момента се водят още няколко дела, за които имаме силни доказателства.

Хари добави:

— Имам и още новини за тебе.

— Тоест?

— Спомняш си, че ти казах, че в повечето случаи си имаме работа с професионалисти. Също така си помислих, че тези хора работят на групи или една група. Спомняш ли си?

Ним кимна, като се стараеше да не издава нетърпението си.

— Е, имаме вече информация. Някой е проговорил на Арт Ромео, моя заместник. Имахме информация, че в една голяма административна сграда се подправят показанията на електромера и на уреда, отчитащ разходите на газ. Аз лично проверих. Оказа се вярно. Сега дори съм платил на един човек да държи сградата под око. Честно ти казвам, такава професионална работа не бях виждал. Но ще ни паднат!

— Кажи ми откъде Арт Ромео е получил подобна информация?

Ним беше виждал Арт Ромео. Той беше един дребен ловък човечец, който самият приличаше на крадец.

— Нека ти кажа нещо, Ним. Никога недей да задаваш подобен въпрос на полицай, нито на човек от отдела „Защита на собствеността“. Понякога подобна информация се дава поради завист, понякога искат пари, но във всеки случай той трябва да бъде защитен. А това не става, като казваш името му наляво-надясно. И аз не съм питал Арт.

— Добре, Хари — съгласи се Ним. — Но ако знаем, че в тази сграда има незаконна инсталация, защо веднага не предприемем нещо?

— Защото, ако го направим, никога няма да узнаем кой стои в дъното на тази работа. Нека да ти кажа някои от нещата, които открихме.

— През цялото време се надявах, че ще го направиш — каза Ним.

— Компанията, която притежава тази сграда, се казва „Зако Пропъртиз“. Те имат и други помещения — апартаменти, офиси, помещения, които дават под наем на супермаркетите. Ние решихме, че ако са постъпили така на едно място, нищо чудно да го направят и другаде, ако вече не са го направили. В момента Арт Ромео се занимава именно с проучването на положението. Затова го освободих от всички останали текущи задачи.

— А защо плащаш на портиера да наблюдава помещението?

— Защото, когато се касае за нещо по-голямо, е твърде вероятно да наминат, за да проверят устройствата. В такъв случай портиерът ще ни уведоми. Той работи там от дълги години и познава всички. Той и така ни каза доста неща. Каза, че работата била свършена от четирима мъже, които идвали на два пъти с добре снабдени сервизни микробусчета. Това, което ме интересува, са номерата на микробусчетата и по-прецизно описание на хората.

Ним стигна до извода, че вероятно самият портиер е подал началната информация, но реши да не повдига въпроса.

— И ако получиш тези доказателства, какво следва?

— Ще докараме на място полицията и областния прокурор. Аз знам с кого трябва да се свържа, за да се задействат нещата Но засега си мълча. Колкото по-малко хора са в течение, толкова по-добре.

— Добре, Хари. Нещата изглеждат доста обещаващи, но има две неща, които те моля да забравиш. Първото е да предупредиш Ромео да бъде нащрек. Ако работата наистина е голяма, може да бъде и опасна Другото е да ме държиш в течение.

Шефът на отдела за опазване на собствеността широко се усмихна и отсече:

— Дадено, сър!

На Ним му се стори, че Хари Лондон едва се сдържа да не отдаде чест по всички правила.