Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Overload, 1978–1979 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Алена Георгиева, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 31гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster(2009)
Издание:
Артър Хейли. Свръхнатоварване
ИК „Богас“, София, 1993
Редактор: Весела Теофилова
Художник: Красимир Иванов
Коректор: Тамара Стаева
Техн. редактор: Мария Петрова
ISBN 954–8081–02–4
История
- —Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов)
10
Беше четвъртък, четири дни след срещата им в дома на Оскар О’Браян. Оскар и Ним се намираха в компютърния център на GSP & L, където те наблюдаваха системата, по която щеше да се изработва тъй нареченият въпросник и как щеше да се изпраща.
След дълго умуване те решиха да включат осем въпроса, първите от които бяха доста обикновени като:
„Доволни ли сте от услугите, предлагани от GSP & L?“
„Имате ли предложения за подобряване качеството на услугите на GSP & L?“
Следваха още няколко въпроса от подобен характер, като в заключение се казваше следното:
„Компанията се извинява за някои смущения при снабдяването с електроенергия, които се дължат на недостойните действия на малка група терористи. Ако имате идея, как те да бъдат заловени, моля, пишете ни.“
— Ако това не вбеси Арчамболд и не го накара да отговори, нищо няма да може да го направи — каза Оскар О’Браян.
Полицията, ФБР и областният прокурор се отнесоха положително към идеята на GSP & L и дори предложиха да обработват отговорите, когато започнат да пристигат.
Шарлот Ъндърхил, вицепрезидент по финансите и отговаряща също така за компютърния център, им каза:
— Всичките дванадесет хиляди въпросника ще бъдат изпратени по адресите още тази вечер.
— Единадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет от въпросниците изобщо не ни интересуват. Важен е само един, който се надяваме да получим.
— Ако знаехте кой, щяхме да спестим доста средства — подчерта Шарлот Ъндърхил.
— Ако го знаехме, скъпа Шарлот, изобщо нямаше да бъдем тук.
Тримата отидоха до един от лазерните принтери, който бълваше готови за изпращане въпросници, които трябваше да бъдат сложени в пликове с прозорчета.
Най-отгоре на страницата пишеше следното:
„ПОТРЕБИТЕЛСКИ ВЪПРОСНИК
Ще сме особено благодарни за вашите отговори, с помощта на които възнамеряваме да повишим качеството на нашите услуги.“
Следваха името и адресът, отделени от самите въпроси с перфорирана линия. Под нея имаше инструкции:
ЗА ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕНА ВАШАТА АНОНИМНОСТ, ОТКЪСНЕТЕ ГОРНАТА ЧАСТ НА ТОЗИ ФОРМУЛЯР
НЕ СЕ ИЗИСКВА НИТО ПОДПИС, НИТО НЯКАКВА ДРУГА ИДЕНТИФИКАЦИЯ!
БЛАГОДАРИМ ВИ!
Към всеки въпросник имаше и съответен плик, в който да се сложи отговорът.
— Когато получим отговорите, как ще ги разпознаваме? — попита Оскар О’Браян.
— Когато е ясно, кой от въпросниците трябва да се идентифицира, той ще бъде вкаран в компютъра заедно със секретен код, известен само на мен и на старшия програмист. Компютърът веднага ще ви каже името и адреса, където е бил изпратен този въпросник.