Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Overload, –1979 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 31гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster(2009)

Издание:

Артър Хейли. Свръхнатоварване

ИК „Богас“, София, 1993

Редактор: Весела Теофилова

Художник: Красимир Иванов

Коректор: Тамара Стаева

Техн. редактор: Мария Петрова

ISBN 954–8081–02–4

История

  1. —Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов)

10

Беше четвъртък, четири дни след срещата им в дома на Оскар О’Браян. Оскар и Ним се намираха в компютърния център на GSP & L, където те наблюдаваха системата, по която щеше да се изработва тъй нареченият въпросник и как щеше да се изпраща.

След дълго умуване те решиха да включат осем въпроса, първите от които бяха доста обикновени като:

„Доволни ли сте от услугите, предлагани от GSP & L?“

„Имате ли предложения за подобряване качеството на услугите на GSP & L?“

Следваха още няколко въпроса от подобен характер, като в заключение се казваше следното:

„Компанията се извинява за някои смущения при снабдяването с електроенергия, които се дължат на недостойните действия на малка група терористи. Ако имате идея, как те да бъдат заловени, моля, пишете ни.“

— Ако това не вбеси Арчамболд и не го накара да отговори, нищо няма да може да го направи — каза Оскар О’Браян.

Полицията, ФБР и областният прокурор се отнесоха положително към идеята на GSP & L и дори предложиха да обработват отговорите, когато започнат да пристигат.

Шарлот Ъндърхил, вицепрезидент по финансите и отговаряща също така за компютърния център, им каза:

— Всичките дванадесет хиляди въпросника ще бъдат изпратени по адресите още тази вечер.

— Единадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет от въпросниците изобщо не ни интересуват. Важен е само един, който се надяваме да получим.

— Ако знаехте кой, щяхме да спестим доста средства — подчерта Шарлот Ъндърхил.

— Ако го знаехме, скъпа Шарлот, изобщо нямаше да бъдем тук.

Тримата отидоха до един от лазерните принтери, който бълваше готови за изпращане въпросници, които трябваше да бъдат сложени в пликове с прозорчета.

Най-отгоре на страницата пишеше следното:

„ПОТРЕБИТЕЛСКИ ВЪПРОСНИК

Ще сме особено благодарни за вашите отговори, с помощта на които възнамеряваме да повишим качеството на нашите услуги.“

Следваха името и адресът, отделени от самите въпроси с перфорирана линия. Под нея имаше инструкции:

ЗА ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕНА ВАШАТА АНОНИМНОСТ, ОТКЪСНЕТЕ ГОРНАТА ЧАСТ НА ТОЗИ ФОРМУЛЯР

НЕ СЕ ИЗИСКВА НИТО ПОДПИС, НИТО НЯКАКВА ДРУГА ИДЕНТИФИКАЦИЯ!

БЛАГОДАРИМ ВИ!

Към всеки въпросник имаше и съответен плик, в който да се сложи отговорът.

— Когато получим отговорите, как ще ги разпознаваме? — попита Оскар О’Браян.

— Когато е ясно, кой от въпросниците трябва да се идентифицира, той ще бъде вкаран в компютъра заедно със секретен код, известен само на мен и на старшия програмист. Компютърът веднага ще ви каже името и адреса, където е бил изпратен този въпросник.