Артър Хейли
Свръхнатоварване (43)

12

Ним беше пристигнал в Сан Хоакин Вели рано сутринта, за да обясни някои неща на Пол Шърмън Йейл по практическото използване на електрическата енергия в селското стопанство. Калифорнийските фермери консумираха една десета част от енергията, произвеждана от GSP & L. В същия този район бяха разположени и собственостите на фамилния тръст „Йейл“.

По-късно същия ден бившият член на Върховния съд щеше да представлява GSP & L като неин говорител на регионалните обсъждания на проекта Турнипа. По този начин се даваше възможност на обществените лидери и гражданите от различни райони да споделят вижданията си по енергийния въпрос и да обявят своите нужди. В района на Сан Хоакин спирането на тока сериозно заплашваше благосъстоянието на земеделието, така че в лицето на неговите жители проектът Турнипа имаше доста поддръжници.

Естествено, имаше и противници на проекта.

По време на обяда в Хилтън Ним продължаваше да инструктира Пол Шърмън. Задачата му се оказа лесна, тъй като Пол Шърмън притежаваше удивителна памет и рядко се налагаше да повтаря два пъти обясненията си. За Ним оставаше надеждата, че и той когато стане на осемдесет години ще притежава също толкова бистър ум.

Главната тема на разговора беше водата, тъй като деветдесет процента от електроенергията, консумирана от стопанствата в Сан Хоакин Вели, отиваше за помпането на вода от кладенците, която се използваше за напояване. Спирането на електроенергията би било гибелно за фермерите от района.

— Спомням си времето, когато тази долина беше пустиня. Това беше през 20-те години. Тогава на никой и през ум не му минаваше, че някога тук ще се отглежда нещо. Дори индианците я наричаха Пустата долина — спомняше си Пол Шърмън.

— Е, тогава сигурно още не са били чували за приложението на електроенергията в селското стопанство.

— Да. Точно тя извърши чудеса. „Пустинята ще се възрадва и розите ще цъфнат“, както бе казал Исая. Бих могъл да го добавя към изявлението си. Изреченията от Библията обикновено придават на всяко изказване определена изисканост, нали?

Ним не успя да отговори, тъй като към тях се приближи салонният управител:

— Господин Йейл, търсят ви по телефона.

Пол Шърмън Йейл говори около пет минути по телефона, като си водеше бележки. Когато се върна на масата, лицето му сияеше.

— Новини от Сакраменто, Ним. Отлични новини. Освен че губернаторът ще присъства на обсъждането днес, ще направи и изявление в подкрепа на проекта Турнипа. Ще бъде изтъкнато, че изявлението се прави според дълбока вътрешна убеденост и че проектът Турнипа е от жизнено важно значение за развитието на Калифорния.

— Е, вие наистина успяхте — каза Ним. — Поздравления!

— Трябва да призная, че и аз съм много доволен — каза Пол Шърмън Йейл, като гледаше часовника си. — Какво ще кажеш да се поразтъпчем малко и да отидем пеша до залата?

— Аз ще ви изпратя, но няма да влизам. Нали знаете, че съм „персона нон грата“ на подобни места.

 

 

Залата се намираше на около десет минути път от хотела. Денят беше слънчев и приятен и те вървяха бодро, всеки потънал в мислите си.

Ним си мислеше за Рут, както обикновено напоследък. Беше изминала седмица и половина от деня, в който той откри, че животът й е застрашен. Той не бе го споделял с никой.

Разговорът, който проведе с доктор Левин, не беше песимистичен, но и не даваше особени надежди.

— Съпругата ви може да живее още дълги години. Но също така трябва да сте наясно, че състоянието й е възможно рязко да се влоши. Но едно усърдно лечение би могло да бъде само в нейна полза и да отложи този момент.

Рут трябваше да отиде в Ню Йорк, за да могат на място да преценят дали новите методи на Института „Слоун — Кеттеринг“ биха могли да й помогнат. И за двамата обаче животът в неизвестност беше равносилен на това да стоят на ръба на пропастта.

— Единственият съвет, който мога да ви дам, е този, който казах и на жена ви. Трябва да живеете ден за ден и недейте да й позволявате да отлага неща, които иска и може да направи. Но възможно е и аз или вие да умрем още утре от сърдечен удар или при катастрофа, а жена ви да ни надживее.

Докторът въздъхна:

— Съжалявам, Ним, може би всичко това ти се струва празни приказки. Знам, че искаш да знаеш нещата със сигурност. Всеки би искал на твое място. Но съветът, който ти дадох, е най-сигурното, което бих могъл да ти кажа.

Ним се опитваше да прекарва възможно най-много време с Рут. Ето и днес би могъл да остане във Фресно, но той си беше уредил да се върне със следобедния самолет и да си бъде вкъщи за вечеря.

Мислите му бяха прекъснати от Пол Шърмън Йейл:

— Не са ли прекалено много хората по улиците за това време на деня?

Ним се огледа:

— Прав сте.

Хората се движеха в същата посока, като някои от тях бързаха, сякаш искайки да изпреварят останалите. По пътя те видяха и много коли, в които основните пътници бяха жени и младежи.

— Може би някой е пуснал слуха, че вие сте пристигнали — каза Ним.

Пол Шърмън само се усмихна:

— Дори и така да е, моят чар не би могъл да привлече тълпи с подобни размери.

Те се приближиха към сградата. На поляната отпред също имаше много хора.

— Ако искате нещо да разберете, най-добрият начин е да попитате — каза Пол Шърмън.

Той се доближи до един мъж с работен гащеризон и го попита:

— Знаете ли защо са се събрали тези хора тук?

— Не сте ли чули?

— Щях ли иначе да питам?

— Ще дойде Камерън Кларк.

— Актьорът?

— Че кой друг. Ще се изказва… Цяла сутрин говорят за това по радиото.

— Къде ще говори? — попита Ним.

— Кой го интересува? Хората просто искат да го видят.

Пол Шърмън и Ним размениха погледи, тъй като и на двамата им хрумна една и съща мисъл.

— Скоро ще разберем — каза Йейл.

В този момент към сградата се приближи черна лимузина с полицейски ескорт. От тълпата се чуха гласове:

— Ето го! Ето го!

Когато колата спря, шофьорът излезе, за да отвори задната врата. От нея излезе строен, невисок млад мъж с руса коса, облечен с лек бежов костюм. Тълпата възликува:

— Камерън! Хей, Камерън!

Камерън помаха на тълпата с царствен жест. Той беше новата звезда на Холивуд. Лицето му бе познато на милиони негови почитатели от Кливлънд до Калкута, от Сиатъл до Сиера Леоне, от Бруклин до Багдад. Дори и Пол Шърмън Йейл бе чувал за Камерън Кларк. Самото присъствие на звездата беше способно да доведе тълпата до екстаз. Полицията знаеше това и се стараеше да контролира тълпата, доколкото беше възможно.

Фотографите и екипът на телевизията снимаха, без да спират. Започнаха интервютата:

Въпрос: Мистър Кларк, защо сте тук днес?

Камерън Кларк: Тук съм като редови гражданин, за да протестирам срещу необмисления и абсолютно ненужен проект, който би могъл да унищожи една прекрасна природна местност, Турнипа.

Въпрос: Това са много силни думи, мистър Кларк. Бихте ли обяснили вашата позиция?

Камерън Кларк: Разбира се. Проектът е необмислен, понеже не е съобразен със защитата на околната среда. Замисълът е недостоен, тъй като се гонят големи печалби за GSP & L, която не се нуждае чак толкова от тях. Ненужен е, тъй като има и други източници на електроенергия, а и намаляването на разходите би могло да обезсмисли подобни начинания.

Ним и Пол Шърмън бяха съвсем наблизо и чуха всичко.

— Той сякаш рецитира стихотворение — каза Ним. — Чудя се кой ли му е измислил текста?

Въпрос: Какъв е другият източник, който споменахте?

Камерън Кларк: Слънчевата енергия.

Въпрос: Вярвате ли, че е възможно използването на слънчевата енергия в дадения момент?

Камерън Кларк: Определено да. Но няма и смисъл да се бърза. Всичките тези приказки за недостиг на електроенергия са пропаганда на електрическите компании.

Някой от тълпата се провикна:

— А така, Камерън! Така им се пада на онези мошеници! Давай!

Актьорът погледна към тълпата, махна с ръка и се усмихна.

Ним се обърна към Пол Шърмън:

— Мисля, че чухме достатъчно, мистър Йейл. Сега позволете аз да тръгвам. Що се отнася до обсъждането, предвижда се голям спектакъл.

— Знам и кой ще бъде звездата — каза Пол Шърмън. — Благодаря за помощта, Ним. Можете да тръгвате.

Докато Ним си пробиваше път през тълпата. Пол Шърмън Йейл представи документите си за самоличност на един от полицаите и минути по-късно бе въведен незабелязано в залата.

Телевизионното интервю с Камерън Кларк продължаваше.

 

 

— Всъщност, ако си поговорите очи в очи с Камерън Кларк, ще се убедите, че съвсем не е лош човек — каза Оскар О’Браян на следващия ден. — Говорил съм с него, а познавам и някои от приятелите му. Той има добър брак и три деца, по които е направо луд. Проблемът е в следното: когато си отвори устата на публично място, всички възприемат думите му, все едно че говорят боговете от Олимп.

Главният юрисконсулт, който бе присъствал на обсъждането във Фресно, докладваше на Ерик Хъмфри, Тереза Ван Бърен и Ним.

 

 

— Оказа се, че основната причина, поради която Кларк се противопоставя на проекта — продължи О’Браян, — е, че има имот в околностите, където често ходи със семейството си. Там той има коне, ходи на риба и си прави разходки из гората. Опасява се, че Турнипа би могла да разруши всичко това и вероятно има право.

Ерик Хъмфри попита:

— Нима никой не му каза, че благоденствието на милиони жители на Калифорния е по-важно от това той да продължи да ходи със семейството си там за уикенда.

— Естествено, че го направихме. Но за хората нямаше значение нищо друго освен думите на бога, слязъл от златния екран… Когато той говореше за евентуалното унищожаване на природата, беше като Марк Антоний, който произнася речта си над трупа на Юлий Цезар. Можете ли да си представите, че имаше хора, които плачеха…

— Подозирам, че всичко това е било предварително подготвено — намеси се Ним. — Камерън не е чак толкова интелигентен.

— Ще ви кажа и нещо друго — каза О’Браян. — Когато Камерън обяви, че ще си тръгва, самият председател на комисията му поиска автограф, като каза, че е за племенницата му, а всъщност беше за самия него.

— Както и да го представяме — произнесе се Тереза Ван Бърен, — този Камерън Кларк ни направи голяма беля.

Нямаше нужда от коментар. Интервюто с Камерън Кларк по телевизията беше засенчило всичко останало, свързано с проекта Турнипа. На заявлението на губернатора в подкрепа на проекта бе посветен кратък параграф в „Калифорния Икзаминър“ след обширния материал за Кларк. В останалите вестници положението не беше по-добро. Присъствието на Пол Шърмън Йейл на заседанието пък изобщо не бе отразено.