Артър Хейли
Свръхнатоварване (40)

9

В своя кабинет в сградата на клуб „Секвоя“ Лаура Бо Кармайкъл се колебаеше дали да подпише чека, който лежеше пред нея. Той беше за двадесет и пет хиляди долара.

Парите бяха записани в сметката на клуб „Секвоя“ за проекти с особена важност. Бенефициентът беше „Светлина и енергия за хората“.

Тези пари бяха втората вноска от уговорените преди пет месеца петдесет хиляди долара. Първото плащане беше извършено веднага след като беше сключено секретното споразумение между клуба и „Светлина и енергия за хората“. Сега беше дошло времето за втората вноска.

Чекът вече беше подписан от Родерик Причет, секретаря на клуб „Секвоя“. Оставаше само подписът на Лаура Бо Кармайкъл, за да бъде всичко в ред. Но тя още се колебаеше.

Самото решение за съвместни действия на клуб „Секвоя“ и организацията „Светлина и енергия за хората“ винаги я бе изпълвало със съмнения и преди да подпише договора, и след това.

Тези съмнения бяха подсилени от събитията на публичното обсъждане на проекта Турнипа, където според нея Бърдсонг се бе държал отвратително. Всичко в нея негодуваше срещу неговите просташки маниери, театрални прояви и циничния му речник.

Сега тя отново си задаваше въпроса: Дали не беше сгрешила, когато даде гласа си в подкрепа на това решение? Дали по някакъв начин толкова уважаваният клуб „Секвоя“ не развали репутацията си, като се свърза с тази организация? Ами ако всичко това стане публично достояние?

Може би трябваше да се присъедини към Присила Куин, която ясно изказа мнението си за Бърдсонг?

Лаура Бо Кармайкъл вече съжаляваше за решението си.

Тя остави чека настрани и се обади на Родерик Причет по вътрешния телефон:

— Родерик, би ли дошъл за момент?

— Струва ми се — каза му тя след няколко минути, — че можем да си помислим дали да плащаме втората вноска. Ако първата беше грешка, не е нужно да я правим по-голяма.

Родерик Причет изглеждаше учуден. Той свали очилата си и започна да ги бърше с кърпичка. Този типичен за него жест му позволяваше да спечели време.

— Не ви ли се струва, госпожо председател, че едно подобно действие би било нарушение на договора, подписан от нас и до момента надлежно изпълняван от ответната страна?

— Но дали е изпълняван? Какво получихме за първите двадесет и пет хиляди, истерията на Бърдсонг на обсъждането на Турнипа?

— Бих казал — продължи Причет, като внимателно подбираше думите си, — че Бърдсонг по този начин постигна много. Тактиката му беше определено груба, но той привлече вниманието на средствата за масова информация и го фокусира върху организациите, които се противопоставят на проекта Турнипа, докато аргументите на компанията Голдън Стейт почти не бяха отразени. Той също така успя да обезвреди основния им свидетел, Голдман, като отначало го провокира, а после се оттегли и го остави сам срещу всички, дори срещу собствената си компания.

— Съжалявам за случая — каза Лаура Бо Кармайкъл. — Познавам Ним Голдман от години, докато може и да се подвежда понякога, но е честен и почтен човек. Не заслужаваше това, което му се случи.

— При подобни случаи винаги ще пострада нечия репутация. Важното е, че от гледна точка на клуб „Секвоя“ това беше победа. И що се отнася до проекта Турнипа, убеден съм, че ще успеем.

— Никога не съм подкрепяла идеята да победим на всяка цена, с всякакви средства. Само един път се вслушах в подобен аргумент преди много години, за което ще съжалявам до края на живота си.

Родерик Причет потисна въздишката си. Той знаеше за вината, която Лаура Бо Кармайкъл изпитваше за случилото се в Хирошима и вече имаше начини да се справя с подобни ситуации, затова той продължи с по-мек тон:

— Може би просто не се изразих правилно. Исках да кажа, че тази договорка с Бърдсонг само ще ни помогне да постигнем целите си, които са най-хуманни. И двамата го знаем добре.

— Но къде отиват тези пари?

— Нещичко вероятно прибира самият Бърдсонг. В крайна сметка той губи доста време всеки ден: присъства на заседанията, разпитва свидетелите. После той има и съмишленици, които на няколко пъти изпълваха залата за заседания. Дори и само този факт показва на обществеността колко е силна опозицията срещу Турнипа.

— Искате да кажете, че всичко това не е спонтанно? Че той плаща на тези хора да идват там?

— Съвсем не искам да кажа това. — Причет внимателно премисляше думите си, тъй като беше в течение на методите, използвани от Бърдсонг, но не беше подходящо да ги излага по този начин. — Нека поставим въпроса така, някои от тези хора имат разходи, отсъстват от работа. Същите тези хора бяха на годишното заседание на GSP & L.

— Наемни демонстранти и проваляне на годишното събрание на GSP & L? И всичко това с нашите пари?

— Позволете да ви напомня още нещо, госпожо председател, ние се съгласихме да сътрудничим със „Светлина и енергия за хората“ с пълното съзнание, че техните методи, как да кажа, са малко нетрадиционни. Наскоро аз прегледах бележките си от заседанието, на което решихме този въпрос, и там единодушно бяхме приели, че ще има неща, за които „би било по-добре да не знаем“. Това бяха точните думи на мистър Саундърс.

— Въпросът е доколко Ървин е бил наясно по онова време с методите на Бърдсонг?

— Аз мисля — каза сухо Причет, — че като на опитен адвокат тези неща не може да не са му били ясни.

Забележката беше основателна. Както знаеха и приятелите и враговете на Ървин Саундърс, той не се отличаваше с най-добрите маниери, особено в съдебната зала. Вероятно той най-прецизно от всички беше преценил евентуалното поведение на Бърдсонг.

Секретарят на клуба беше загрижен и за още нещо свързано със Саундърс, макар и да не го споменаваше на Лаура Бо Кармайкъл.

Скоро Родерик Причет предстоеше да се пенсионира и именно Саундърс би могъл да има решаващ глас в обсъждането на размера на неговата пенсия За служителите на клуба, които се пенсионираха, не съществуваше строго определена по размер пенсия, тя се решаваше за всеки поотделно, в зависимост от заслугите му. Родерик Причет усещаше, че не винаги е бил изряден и затова искаше да се представи пред Саундърс в най-добрата възможна светлина през оставащите месеци. В случая с обсъжданията на проекта Турнипа и Дейвид Бърдсонг му се предоставяше добра възможност за това.

— Говорили ли сте наскоро с Присила Куин? — попита Лаура Бо Кармайкъл.

— Не — отговори Причет с усмивка, — но без съмнение мисис Куин ще триумфира, ако вие откажете да подпишете чека. Предполагам, че няма да се стърпи и да каже на всички, че тя е била права, а не вие.

Действително, ако в този момент Лаура Бо Кармайкъл променеше решението си, все някой щеше да си спомни, че именно нейният глас е бил решаващ и тя освен всичко ще трябва да дава отчет за напразно похарчените двадесет и пет хиляди долара. И именно острият език на Присила Куин щеше да свърши тази работа.

Лаура Бо Кармайкъл подписа чека и го подаде на Родерик Причет.

По-късно същия ден чекът бе препратен на Дейвид Бърдсонг.