Артър Хейли
Свръхнатоварване (27)

10

Полет №160 на Юнайтед Еърлайнз излетя от Уест Кост в 07.15 сутринта. Докато боингът набираше височина, утрешното слънце беше разрисувало хоризонта с червени и златисти краски. Светът изглеждаше чист и нежен, както винаги при изгрев, помисли си Ним — една ежедневна илюзия, която трае не повече от час.

Ним се настани удобно в креслото си. Той нито за миг не се поколеба да реализира своята идея за пътуването, която сутринта му се стори дори по-вдъхновяваща. Полетът щеше да продължи два часа и двадесет минути, а на летището щеше да го чака Търстън Джоунс, негов стар приятел.

Той придружи леката закуска, поднесена му от стюардесата, с една чаша бяло вино и пристигна на аерогарата в Денвър в приятно приповдигнато настроение.

Търстън Джоунс здраво стисна ръката на Ним, когато той излезе от залата за пристигащи пътници и направо го поведе към колата си, тъй като Ним имаше само една малка чанта.

Търстън и Ним бяха близки приятели и състуденти в университета в Станфорд. По онова време те споделяха всичко един с друг и имаше малко неща, които не бяха обща тайна Приятелството се поддържаше, независимо че вижданията им бяха редки, както и писмата, които си разменяха.

Те доста се различаваха в поведението си. Търстън беше тих и спокоен, със задълбочен вид, изключително умен и привлекателен по момчешки. Той не обичаше да се изтъква, но когато се налагаше, можеше да се намеси авторитетно. Притежаваше и невероятно чувство за хумор.

По някакво стечение на обстоятелствата Търстън беше направил същата кариера като Ним, и сега беше също така вицепрезидент по планирането на голяма енергийна компания в Колорадо. Търстън притежаваше и знанията за електрическите централи, използващи въглища, които липсваха на Ним.

— Как сте вкъщи? — попита Ним по пътя за паркинга. Приятелят му имаше прекрасен брак вече осем години с едно приятно английско момиче, което Ним много харесваше. Съпругата на Търстън се казваше Урсула.

— Добре. Надявам се и вие също.

— Не бих казал.

Ним се надяваше, че достатъчно ясно е показал нежеланието си да обсъжда семейните си проблеми. Очевидно бе така, понеже Търстън нищо не го попита, а направо продължи:

— Урсула много иска да те види. Естествено, ще спиш у нас.

Ним се опита да измърмори нещо като благодарност, докато се качваха в колата на Търстън, Форд Пинто. Приятелят му споделяше мнението на Ним, че големите автомобили само горят излишен бензин.

Денят беше ясен и слънчев. Докато се движеха по магистралата към Денвър, пред погледа им се откриха заснежените върхове на Скалистите планини.

Търстън каза малко срамежливо:

— Много се радвам да те видя пак тук, Ним. Дори и само да си дошъл, за да помиришеш въглищата.

— Идиотско ли ти изглежда, Търс?

Още предишната вечер по телефона Ним се бе опитал да му обясни внезапното си желание да се запознае по-отблизо с електроцентрала, работеща с въглища, и причините, които стояха зад този интерес.

— Няма такъв човек, който да каже кое е нормално и кое не е. От подобни публични обсъждания човек може направо да полудее. Нямам нищо против тях като факт, а по-скоро начина, по който се провеждат. В Колорадо сме на същото дередже: не ни позволяват да изграждаме нови електроцентрали, но когато недостигът на електроенергия стане по-осезателен, непременно ще ни обвинят в недалновидност.

— Централите, които искате да изградите, въглища ли ще използват?

— Точно така! Когато Бог е създавал света, е бил много щедър към Колорадо. Тук въглища има практически навсякъде, както в арабските страни отвсякъде блика петрол. И не само, че има достатъчно въглища, но и те са с много добри качества ниско съдържание на сяра, висота на горене, пък и залежите са много близо до повърхността и добивът им не представлява никакъв проблем. Но ти това го знаеш.

Ним кимна, а после каза замислено:

— На запад от Мисисипи има достатъчно въглища, за да се произвежда от тях електроенергия още триста и петдесет години. Разбира се, ако ни позволят да ги използваме.

— Ще отидем направо в централата ни в Чероки, на север от града — каза Търстън. — Тя е най-голямата и поглъща въглища като изгладнял бронтозавър.

 

 

— В тази централа горим приблизително седем и половина хиляди тона въглища дневно — каза директорът на централата в Чероки, като се опитваше гласът му да не бъде съвсем заглушен от многобройните помпи, вентилатори и смилащи въглищата устройства. Той беше симпатичен млад човек със сламеноруса коса, чието име — Фолгер — беше написано върху червената каска, която беше на главата му. Каската на Ним беше бяла и на нея пишеше „Посетител“.

Те стояха върху стоманената плоча отстрани на огромната котелна установка, в която под много високо налягане се вдухват предварително пулверизираните на съвсем дребни частици въглища. Във вътрешността на котелното въглищата моментално се възпламеняваха — всичко това се виждаше ясно през един малък отвор, защитен от многопластово стъкло, нещо като шпионка към ада. Височината на самото котелно се равняваше на една петнадесететажна сграда.

Навсякъде около тях се усещаше миризмата на въглища, въглищен прах имаше и под краката им. Ним усещаше вкуса на въглищата между зъбите си и мириса им в ноздрите си.

— Почистваме доколкото е възможно — обади се директорът Фолгер. — Но когато имаш работа с въглища, чистотата е трудно достижима.

Търстън се усмихна широко и добави:

— Хамалогията е много по-голяма, отколкото при газьола или водата. Все още ли искаш тази мръсотия в Калифорния?

— Нямаме избор. Ще се присъединим и ние към черното братство — кимна Ним.

Ним беше много доволен, че беше дошъл тук. Беше действително от много голямо значение да придобие това усещане за въглищата. Да прецени на място как щеше да изглежда Турнипа, за да може достойно да защити тезата на GSP & L пред комисията.

Царят въглен! Ним дори си спомни, че бе чел някъде нещо от рода на „Старият цар Въглен отново се понесе към трона си“. Нямаше друг начин. През последните десетилетия Америка бе пренебрегвала въглищата, макар че в годините на първоначалното натрупване на капиталите именно въглищата осигуряваха евтината електроенергия. Другите източници на електроенергия бяха предпочитани като по-чисти, по-лесни за използване… Но положението се бе променило!

Недостатъците на въглищата винаги щяха да съществуват, но само те можеха да спасят Америка от енергийна криза, защото запасите от въглища под земята бяха огромни.

Търстън нетърпеливо даде знак да продължават.

След малко те се спряха до една от лентите, подаваща въглищата към смилащите устройства.

— Нещо друго, върху което искам да обърна внимание — каза директорът на централата, — е, че при електроцентралите, работещи с въглища, броят на нещастните случаи е много по-голям, отколкото в централите, използващи газьол или хидроенергия. Но ние сме разработили една програма за предотвратяване на нещастните случаи. Тоест…

Ним не го слушаше, а гледаше встрани. И по съвпадение, което можеше да се случи само в реалния живот, а не в книгите, той видя как стана един нещастен случай…

Поточната линия беше на около тридесетина метра от него. Тя представляваше един безкраен поток от въглища с най-различни размери, които отиваха към трошачката, а впоследствие преминаваха в смилащото устройство, което ги превръщаше в прах. Точно в този момент линията се бе задръстила и един от работниците, подпрян на предпазната мрежа, се опитваше да я отблокира с помощта на един дълъг стоманен прът.

Впоследствие Ним беше разбрал, че подобна процедура беше изцяло забранена от инструкциите за безопасност. При подобни блокажи трябваше да се спре поточната линия и да се разчистят въглищата, причиняващи задръстването. Но работниците знаеха колко е важно да има непрекъснат поток от въглища и се случваше да пренебрегнат разпоредбите.

В момента, в който Ним гледаше към него, работникът се подхлъзна, после успя да се изправи, като се подпря на решетката. После се подхлъзна отново и този път падна върху лентата с въглищата. Ним видя как мъжът се опитва да извика, но околните шумове заглушиха гласа му. Виждаше се, че при падането се бе контузил. Линията се движеше равномерно към устройството за разтрошаване, което можеше да го превърне на малки парченца.

Наблизо нямаше никой освен Ним. Това, за което имаше време, бе да извика „Спрете линията!“, докато тичаше към мястото на инцидента.

В този момент Търстън и Фолгер се ориентираха и се затичаха след Ним.

Самата линия беше разположена доста нависоко, затова Ним рискува и скочи. Когато се приземи неловко върху гумената основа, той се нарани от няколко остри въглена, но не им обърна внимание и упорито запълзя напред. В този миг работникът беше само на няколко метра от трошачката.

Това, което се случи по-нататък, беше просто един наниз от неразделими събития.

Ним се протегна и сграбчи работника, като се опита да го извлече назад. Донякъде бе успял, когато чу звук на късащ се плат и усети някаква съпротива. Явно някоя част от дрехите на работника се беше захванала за поточната линия и тя неумолимо го теглеше напред. Ним направи още един опит, но без успех. Клещите на трошачката щракаха безмилостно на сантиметри от работника. В този миг дясната му ръка, която беше най-отпред, бе захваната от подаващото устройство, влезе в машината и се чу само звук на трошене на кости. С неописуем ужас Ним забеляза, че собствените му дрехи също са захванати. Беше твърде късно да спаси поне себе си.

В този миг линията спря.

Към Ним се протягаха ръце, за да му помогнат да слезе, чуваха се гласове и тропот на крака. Новодошлите работници повдигнаха своя колега, чиято ръка силно кървеше и го сложиха на земята. Фолгер се наведе над ранения и му направи кръвоспираща превръзка с кожения си колан. Търстън Джоунс разпореди:

— Намерете доктор и линейка! Бързо!