Артър Хейли
Свръхнатоварване (24)

7

Въпросът на дневен ред беше проектът Турнипа.

— Да говориш с губернатора на щата — заяви Ерик Хъмфри със стегнатия си бостънски акцент, — е все едно да потопиш ръката си в съд с вода. Просто веднага, щом като я извадиш, водата автоматично се връща в предишното си състояние и все едно, че нищо не е имало.

— Освен че ръката ти ще бъде мокра — обади се Рей Паулсен.

— По-скоро влажна — поправи го председателят на управителния съвет.

— Аз ви предупредих — каза Тереза Ван Бърен. — Предупредих ви веднага след случая с прекъсването на електроенергията преди два месеца, че обществото не помни дълго време и че хората, в това число и политиците, ще забравят бързо този случай и причините за него.

— Не паметта е проблемът на нашия губернатор — намеси се Оскар О’Браян. — Просто толкова много му се иска да стане президент на Съединените щати, че почти усеща вкуса на това преживяване.

Ним Голдман каза:

— Кой знае, може и да не е лош като президент.

— Възможно е наистина — съгласи се Оскар О’Браян. — Но в същото това време Калифорния може да се смята, че е без ръководство. И губернаторът със сигурност няма да си позволи да вземе решение, с което да не е съгласен дори един-единствен гласоподавател.

— Не мислите ли, че малко преувеличаваме проблема? — каза Ерик Хъмфри.

— Още повече — продължи Оскар О’Браян, — че същото важи за която и да било политическа фигура в Сакраменто.

В момента разговорът се провеждаше в кабинета на председателя на управителния съвет в централната сграда на GSP & L.

Публичното обсъждане на проекта за електроцентрала с каменни въглища в Турнипа щеше да започне след по-малко от седмица и въпреки че самият губернатор се съгласи в конфиденциален разговор, че проектът е от жизнено важно значение за Калифорния, той и целият му екип заявиха, че по политически причини не биха могли да подкрепят проекта публично. Компанията, независимо от многобройните си противници, трябваше да се справи сама.

Другата молба на GSP & L, която губернаторът отхвърли, беше предложението обсъждането да се провежда паралелно в няколко от комисиите, тъй като беше наложително решението да се вземе спешно. Нещата щяха да си тръгнат по каналния ред, което означаваше продължителни обсъждания и изтъквано на съответните аргументи пред всяка от четирите комисии. Тези четири комисии се занимаваха с различните насоки в отделните проекти, но в повечето случаи разделението беше само формално.

Тереза Ван Бърен попита:

— Възможно ли е губернаторът да си промени становището?

— Единствено ако онези продажници не видят в това някаква полза за самите себе си — измърмори Рей Паулсен. — А не вярвам това да стане.

Рей Паулсен беше вече изпаднал в състояние на пълна безнадеждност по повод на забавянето на одобрението за проектите на компанията. Именно той, като отговорен за снабдяването с електроенергия, щеше да даде заповед, ако се наложеше, да се започне поетапното спиране на тока.

— Рей е напълно прав — намеси се О’Браян. — Не си ли спомняте как ни прекараха с атомните електроцентрали. Случаят беше същият: съгласиха се, че подобни централи са необходими, но не им стискаше да направят публично изявление по този повод. И ние пак сами обрахме пешкира.

— Както и да е — каза рязко Ерик Хъмфри, — независимо дали ни харесва или не, положението е такова. Що се отнася до обсъждането на проекта Турнипа, бих искал да споделя с вас някои мои мисли. Нашето участие на тези обсъждания трябва да бъде на възможно най-високо ниво. Представянето на нашия проект трябва да бъде прецизно, обосновано и направено с необходимото достойнство. При задаване на въпроси от страна на комисията отговорите на нашите представители трябва да бъдат едни и същи, като всичко това се извършва с необходимата доза търпение и добър тон. Част от тактиката на противниците ни е да провокират представителите на компанията по някакъв начин. Ние трябва да се въздържаме от необмислени коментари и моля ви да уведомите всичките ни служители за това решение.

— Ще го направим — каза О’Браян.

Рей Паулсен изгледа мрачно Ним и му каза:

— Това най-вече се отнася за тебе.

Ним само се намръщи и му отговори:

— Точно в този момент вече тренирам да се въздържам от коментари, Рей.

Нито един от двамата не беше забравил техния сблъсък на събранието, където Ним и Тереза Ван Бърен се опитваха да прокарат тезата за по-пълна информираност на обществеността за енергийните проблеми, а Рей Паулсен и останалите застъпваха традиционното примиренческо отношение. Съдейки по инструкциите на председателя на управителния съвет, явно „умерената линия“ още беше в сила.

— Оскар, все още ли смятате, че аз лично трябва да присъствам на тези обсъждания? — попита Ерик Хъмфри.

— Абсолютно съм убеден — каза О’Браян.

Зад въпроса на Ерик Хъмфри се криеше явното му нежелание да привлича вниманието на обществеността върху себе си. През последните десет дена имаше още два случая с взривни устройства в обектите на GSP & L. Нито едно от тях не беше причинило сериозни щети, но бяха достатъчни, за да припомнят за заплахата, надвиснала над компанията и служителите й. Само преди един ден беше регистрирано обаждане в една от местните радиостанции с предупреждението, че: „мнозина още от управляващите скапаната GSP & L компания ще платят за деянията си“.

О’Браян добави:

— Бъдете сигурен, Ерик, че вашето появяване няма да бъде по-дълго от необходимото. Но имаме нужда от вашето присъствие.

Председателят на управителния съвет въздъхна:

— Е, щом е така…

Ним си помисли с ирония, че още веднъж стратегията да не се представят публично повече от необходимото служителите на компанията, няма да се отнася за него. На всички предстоящи заседания Ним щеше да бъде един от главните свидетели, и то не по техническата страна на проекта, както повечето представители на компанията, а по-скоро по генералната стратегия на GSP & L.

О’Браян щеше да задава някои от въпросите и те двамата с Ним вече бяха направили няколко репетиции, в които участваше и Рей Паулсен. По време на съвместната им работа Ним и Рей Паулсен бяха успели да потиснат взаимната си неприязън и на моменти стигаха почти до приятелски беседи.

Като се възползва от ситуацията, Ним повдигна пред Паулсен въпроса за микробусчето за Карен, тъй като транспортните средства се числяха към направление „Снабдяване с електроенергия“.

За негово учудване Рей Паулсен веднага прояви заинтересованост и разбиране. Само два дни след техния разговор Рей вече беше намерил подходящо микробусче, което в следващите дни предстоеше да се продава. Дори нещо повече, Паулсен сам приготви проекти за някои модификации, които биха позволили количката на Карен лесно да влиза в кабината и да се закрепя за нея по време на пътуването. Карен също се бе обадила на Ним, за да му каже, че е идвал техник от GSP & L, който измерил количката и проверил състоянието на електрическото захранване.

— Едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали — му каза тя по телефона, — е това, че си видял онази червена точица върху картата и че дойде при мен. Кога ще дойдеш пак, скъпи Нимрод? Надявам се, че ще е скоро.

Той й беше обещал, че ще мине. По-късно Ним се обади на родителите на Карен, които бяха много доволни от развитието на въпроса с микробусчето и бяха вече осигурили банков заем, който да покрие почти цялата му стойност.

Гласът на Оскар О’Браян върна Ним към действителността.

— Предполагам, че всички са наясно колко продължителни могат да бъдат обсъжданията на проекта Турнипа.

Рей Паулсен каза мрачно:

— Прекалено продължителни!

Тереза Ван Бърен попита:

— Колко време даваш, Оскар, ако приемем най-добрия случай?

— Ако предположим, че се представим успешно пред комисиите и ако приемем едно средно протакане, каквото без съмнение ще предприемат нашите опоненти, бих казал шест-седем години.

Главният юрисконсулт още веднъж погледна записките си.

— Също така би могло да ви заинтересуват разходите. Моят отдел направи изчисления, че само за провеждането на обсъжданията, независимо от изхода, разходите ще бъдат около пет и половина. Допълнително ще трябват още няколко милиона за проекти по защитата на околната среда. Мисля, че картината е ясна.

— Тес, нека всичко това стане достояние на широката публика — каза Ерик Хъмфри на директора по връзките с обществеността.

— Ще направя каквото е по силите ми — каза Тереза Ван Бърен, но много се съмнявам, че някой извън тази стая ще се заинтересува от подобна информация.

— Ще ги заинтересува, когато им спрат тока — обади се Ерик Хъмфри. — Сега нека пристъпим към разглеждането на останалите ни проекти — Финкасъл и Девилс Гейт.

О’Браян докладва, че и по тези две линии са преминати само първите бюрократични препятствия. А в същото време се засилва опозицията срещу тези два проекта.

Докато го слушаше, Ним усети как започва да се ядосва на мудността на системата и на недостатъчната ангажираност на компанията, която не можеше да вземе по-остри мерки. Ним предчувствуваше, че щеше да има проблеми с обсъждането на проекта Турнипа. Проблеми да запази самообладание, да не се поддава на провокации и да потиска желанието си да каже истината направо и открито.