Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Overload, –1979 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 31гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster(2009)

Издание:

Артър Хейли. Свръхнатоварване

ИК „Богас“, София, 1993

Редактор: Весела Теофилова

Художник: Красимир Иванов

Коректор: Тамара Стаева

Техн. редактор: Мария Петрова

ISBN 954–8081–02–4

История

  1. —Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов)

3

Ним се бръснеше. Беше 7,30 сутринта, четвъртък, краят на август.

Рут беше слязла на долния етаж преди десетина минути, за да приготви закуската. Лия и Бенджи все още спяха.

Рут се появи на вратата на банята, държейки в ръката си сутрешния „Кроникъл Уест“.

— Не бих искала да ти развалям деня от сутринта — каза тя, — но ми се струва, че трябва да погледнеш тази статия…

— Благодаря ти.

Той остави самобръсначката си и взе вестника с мокрите си ръце, като хвърли поглед на първата страница. Под главата на вестника имаше материал на една колона, чието заглавие гласеше:

„На GSP & L няма да се удаде да повишат цените“

Газът и електричеството няма да бъдат увеличени — такова е решението на Комисията по комуналните услуги, взето вчера. На GSP & L беше отказано увеличение на цените с 13%, което би донесло на концерна-гигант допълнителни приходи в размер на 580 милиона долара годишно.

Решението бе взето с три гласа „против“ срещу два „за“. Комисията излезе със становище, че в момента не вижда необходимост за увеличение.

Позицията на компанията Голдън Стейт бе, че се нуждае от допълнителни средства във връзка с инфлацията и за новите си програми за развитие.

От страна на GSP & L нямаше официално съобщение, макар и говорителят да изрази загриженост за бъдещата енергийна ситуация в Калифорния.

Дейвид Бърдсонг, лидерът на потребителския съюз „Светлина и енергия за хората“, приветства решението, като каза…

Ним остави вестника настрана и довърши бръсненето си. Той бе разбрал за решението на комисията още вчера, но статията във вестника още веднъж го потвърждаваше. Когато слезе долу, закуската му вече беше готова и Рут го чакаше с една чаша кафе в ръка.

Тя го попита:

— Какво всъщност означава решението на тази комисия?

Ним се намръщи.

— Това значи, че трима души, които са получили тези постове благодарение на политически машинации, смятат, че могат да диктуват какво да правят на такава компания като нашата и като телефонната компания. Не само че смятат, но го и правят.

— Това ще те засегне ли по някакъв начин?

— Разбира се, че ще ме засегне! Ще трябва да преработвам цялата програма за развитие и пак няма да стигнат средствата. Представям си физиономията на Ерик тази сутрин.

Рут помълча, а след това попита:

— Ним, как мислиш, ще можеш ли за известно време сам да приготвяш закуската си?

Ним я изгледа учудено.

— Разбира се, но защо?

— Може би ще се наложи да замина за известно време — каза Рут, а после уточни. — Всъщност заминавам. Може би ще отсъствам една седмица, а може и повече.

Ним остави закуската си и се вторачи в нея.

— Къде отиваш? Какво ще правиш там?

— Мама ще гледа Лия и Бенджи, докато ме няма, а мисис Блеър ще идва да почиства, както обикновено. За теб ще остане само да се погрижиш за вечерята си, което не вярвам да те затрудни.

Ним не обърна внимание на намека.

— Ти не ми отговори на въпроса, Рут? Къде отиваш? — попита той настоятелно.

— Няма нужда да повишаваш тон, Ним — каза Рут твърдо. — Чух много добре въпроса ти, но като се има предвид как стоят нещата между нас, не смятам за необходимо да ти отговарям. Нали?

Ним мълчеше. Той знаеше много добре какво имаше предвид Рут — защо трябваше двоен стандарт? Ако той е избрал да нарушава правилата на семейното огнище, като си позволява най-различни авантюри и не се прибира вечер, защо и Рут да не се ползва с подобна свобода, и то без обяснения?

От тази гледна точка нейният апел за равнопоставеност, за какъвто смяташе Ним това нейно изявление, беше основателен. Но въпреки всичко това Ним усети прилив на ревност, защото вече беше сигурен, че Рут имаше връзка с друг мъж. По-рано не беше сигурен и макар в много семейства да съществуваха подобни негласни споразумения, той трудно би могъл да приеме подобно нещо.

Рут прекъсна размишленията му.

— И двамата сме наясно, че от доста време нашият брак се държи само на формалната си страна Досега не сме говорили по този въпрос, но явно трябва.

Този път Рут не успя да сдържи треперенето на гласа си, въпреки че приложи всички усилия той да прозвучи твърдо.

Той я попита:

— Искаш ли сега да поговорим?

Рут поклати глава:

— Може би когато се върна. Веднага щом уредя нещата, ще ти кажа кога ще замина.

— Добре — каза Ним мрачно.

— Не си си изял закуската.

— Не мисля, че ми се яде…

 

 

Независимо от разговора с Рут, който не му излизаше от главата по време на целия път до офиса, грижите на компанията ориентираха бързо мислите му другаде.

Тази сутрин рояци служители с угрижени лица от финансовия и юридическия отдел влизаха и излизаха от кабинета на председателя на управителния съвет. Непрекъснато се провеждаха заседания и съвещания, подчинени на една-единствена тема. — Как може компанията, без да се повишават цените на електроенергията, да продължи да провежда програмата си за развитие и в същото време да не изпитва финансови затруднения. Решението беше предопределено, нямаше никакъв друг изход, освен да се съкратят драстично разходите.

Председателят на управителния съвет едва се сдържаше. Той се разхождаше нервно из кабинета си, потънал в размисъл. В един момент той каза:

— Защо когато цените на хляба се покачват заради инфлацията или цените на месото, или започва да струва все по-скъпо да отидеш на футболен мач или на кино, всички го приемат безропотно, а когато ние заявим, че не можем да доставяме електроенергия на досегашните цени и имаме сериозни основания за това, никой не ни вярва!

Оскар О’Браян, главният юрисконсулт на компанията, му отговори, докато палеше една от неизменните си пури.

— Те не ни вярват, защото така са ги научили политиците, тръгнали на лов за гласове. Те се целят именно в подобни на нашата компания за комунални услуги. Къде ще намерят по-добра мишена?

Председателят изфуча:

— Политиците! Те са най-отвратителното племе! Именно те създадоха инфлацията, влошиха я, влязоха до шия в дългове и всичко това само и само да получат още гласове и да се задържат възможно най-дълго на постовете си. Но тия негодници освен всичко се опитват да обвинят за инфлацията бизнесмените, синдикатите, всички, с изключение на тях самите. Ако не бяха политиците, изобщо нямаше да има нужда да искаме увеличение на цените.

Шарлот Ъндърхил, вицепрезидентката по финансовите въпроси и четвъртият човек в кабинета на Ерик Хъмфри, промърмори:

— Амин!

Мисис Ъндърхил, висока тъмнокоса жена на около четиридесет години, днес също беше разтревожена за разлика от обикновено. Поведението й беше напълно понятно, помисли си Ним. Каквото и да бъдеше решението, взето във връзка с отказа на комисията да се увеличат тарифите за електроенергия, мерките щяха да бъдат крути и именно тя трябваше да следи за стриктното им изпълнение.

Ерик Хъмфри, който вече бе спрял неспокойно да се разхожда напред-назад, попита:

— Може ли някой от вас да ми обясни защо всички проекти, които предлагаме за одобрение, се провалят? Подходът ни ли не е верен или правим някои стратегически грешки?

— Сигурен съм, че подходът ни не е бил погрешен — каза О’Браян. — Проучванията ни бяха сериозни, както и разработката на стратегията.

Зад тези две реплики беше скрита практиката, до която прибягваха почти всички компании за комунални услуги. Всеки път, когато в комисията по Комуналните услуги се назначаваше нов член, заинтересованите компании правеха подробно психологично проучване на индивида. Материалът се изучаваше внимателно от психолози, за да могат да се открият неговите предразсъдъци, с които трябва да се съобразяват, и слабостите, които могат да бъдат използвани. Това беше процедурата, която в компанията се обозначаваше с термина „подход“.

По-нататък някой от ръководството на компанията се опитваше да се сприятели с въпросния човек, канеха го на гости, на партия голф, предлагаха му се дефицитни билети за спортни състезания или биваше канен на риболов за пъстърва. Всичките тези мероприятия се организираха изискано, дискретно, без излишно разточителство. Понякога съвсем случайно се повдигаха въпроси, свързани с проблемите на компанията, но никога не се искаха директно услуги. Тази тактика често пъти даваше добри резултати, но понякога пък изобщо нямаше ефект.

— Ние знаехме, че така или иначе двама от членовете на комисията щяха да гласуват против нашето предложение — каза юрисконсултът. — Също така ни беше известно, че двама от останалите трима ще ни подкрепят. Решаващият глас беше този на Сий Риид. Ние поработихме над Рийд и мислехме, че и той ще подкрепи нашата позиция, но очевидно сме сгрешили.

Сий Рийд беше доктор по икономика, който, преди да дойде в комисията, беше чел лекции в университета. Деловият му опит се свеждаше почти до кръгла нула. Но Сий Рийд беше работил в тясно сътрудничество с губернатора на Калифорния по време на две избирателни кампании и мнозина предполагаха, че когато губернаторът се премести от Сакраменто в Белия дом, което беше заветната му цел, Сий Рийд щеше да стане началник на канцеларията му.

Ним си помисли, че решението на Рийд явно е било продиктувано от насрещните му политически планове. Как ли се е забавлявал с техните старания!

— Докато предложението беше в комисията, нямаше ли поверителни беседи с членовете на комисията? Не бяха ли постигнати компромисни варианти? — попита Ерик Хъмфри.

Шарлот Ъндърхил му отговори:

— И на двата ви въпроса отговорът е „да“.

— В такъв случай, ако приемем, че са били постигнати компромисни решения, какво е станало?

Мисис Ъндърхил само сви рамене.

— Ангажиментите, които се поемат в поверителни беседи, не са обвързващи. Трима от членовете на комисията пренебрегнаха съветите на членовете на техните екипи, в това число и Рийд, въпреки че върху тях бе проведена колосална работа.

Ето още едно нещо, за което обикновеният гражданин едва ли се досеща, помисли си Ним, а именно преговорите, които предшестват всяко едно така наречено „публично обсъждане“.

Системата беше следната. Компании като GSP & L търсеха начин да увеличат печалбите си посредством вдигането на цените на услугите. В повечето случаи се искаше увеличение, по-голямо от реално необходимото. Последващите събития приличаха на ритуален танц: членовете на комисията намаляваха процента на исканото увеличение, като по този начин придобиваха популярност и един вид натриваха носа на компанията, а компанията получаваше именно този процент увеличение, който й е бил необходим.

Детайлите се уточняваха между представителите на комисията и представителите на компанията. Ним бе присъствал на подобно заседание и много добре си спомняше израза на един от комисията по комуналните услуги: „Кажете ми от какво реално увеличение се нуждаете и аз ще ви кажа докъде можем да ви помогнем. Оставете тия публични обсъждания…“ Последвал откровен разговор и проблемът бил решен за много по-кратко време, отколкото на общественото обсъждане.

Тази система беше разумна и даваше резултати, но не и този път.

Като виждаше, че Ерик Хъмфри все още беше възбуден, Ним каза предпазливо:

— Не мисля, че обсъждането на този факт ще помогне.

— Да, прав си — каза председателят на управителния съвет.

След миг той се обърна към вицепрезидентката по финансовите въпроси:

— Шарлот, как се очертава следващата финансова година?

— Не бих казала, че имаме много възможности, но ще ги прегледам още веднъж — каза мисис Ъндърхил, докато разстилаше върху бюрото листове с изчисления.

Заседанието продължи през целия ден, като за помощ и съвет се привличаха и други служители. Но в крайна сметка стана ясно, че съществуват само два варианта. Единият беше да се спрат всички нови разработки, да се намалят разходите по поддръжката и да се намали броят на услугите. Вторият вариант предвиждаше да се преустанови временно изплащането на дивидентите на акционерите. Първият вариант беше немислим, а вторият би разклатил сериозно позициите на GSP & L на борсата и би застрашил самото съществуване на компанията. Ясно беше обаче, че други възможности нямаше.

Късно след обяд Ерик Хъмфри, изморен и потиснат, произнесе решението, което всички знаеха, че е неизбежно.

— Ръководството на компанията ще препоръча на Съвета на директорите да прекрати изплащането на дивиденти по акциите на компанията — незабавно и за неопределен срок.

Това бе историческо решение.

От самото създаване на GSP & L, преди повече от седемдесет години, компанията беше образец на финансова устойчивост. И никога през всичките тези години не е имало случай да се спре изплащането на дивиденти на акционерите. Компанията Голдън Стейт беше известна сред инвеститорите като едно място, където парите могат да бъдат вложени без никакъв риск. Мнозина пенсионери влагаха всичките си спестявания в акции на GSP & L, като разчитаха на редовно изплащаните дивиденти. Това решение на управителния съвет на GSP & L предопределяше не само факта, че много хора ще се лишат от сигурни доходи, но и цените на акциите щяха да паднат и капиталът на компанията неминуемо щеше да се намали.

Вече беше назначено заседание на Съвета на директорите за следващата сутрин. Половин час преди това заседание щеше да има друго — на финансовия комитет. Вероятно и на двете съвещания решението на управителния съвет щеше да бъде одобрено, след което щеше да се направи официално изявление Междувременно трябваше да се вземат мерки да не изтече информация, която можеше да се използва за борсови спекулации.

В кабинета на Ерик Хъмфри отново бяха четиримата представители на ръководството, които бяха и сутринта.

Шарлот Ъндърхил каза:

— И нито дума извън тази стая за настоящето решение, докато не бъде направено официално изявление. Също така бих искала да заявя като лице, отговорно за финансовите операции на компанията, че всяка продажба на акции от някой от тук присъстващите преди понеделник сутринта ще бъде смятано за криминално престъпление.

Ним се опита да разведри обстановката.

— Окей Шарлот, няма да продаваме набързо и да правим състояние!

Но никой не обърна внимание на шегата му.

— Предполагам, че не сте забравили, че годишното заседание на GSP & L е след две седмици — каза Тереза Ван Бърен. — И там ще ни се наложи да се срещнем с много разгневени акционери.

— Разгневени ли — намеси се О’Браян. — На тях пяна ще им излиза от устата и ние ще трябва да си вземем за защита някой отряд от силите за бързо реагиране.

— Аз ще се заема с тях — за пръв път през целия ден Ерик Хъмфри се усмихна. — Само не знам дали не трябва да си облека защитна жилетка.