Анди Ремик
Спирала (17)

Спокойствие
14

Картър и Наташа изядоха донесената от Маркъс проста закуска от плодове, хляб, сирене и силно черно кафе с много захар, Картър направи знак на Маркъс да остане и огромният чернокож мъж седна на ръба на леглото, при което старата ръждясала пружина жално изскърца. Наля си чаша кафе и се ухили на Картър.

— Казват, че си бил гаден тип.

Картър сви рамене.

— И ти не изглеждаш по-различно.

Маркъс поклати глава и плитките му се разлюляха.

— Тук съм, човече, защото съм математик, при това добър математик. Помагам при оправянето на програмите на главния компютър на Спиралата. — Усмихна се и отпи от кафето си. Но нека Гол ти разкаже за това. Може да не иска аз да говоря.

— А аз пък си мисля, че си просто голям ментърджия. Натс, не ти ли прилича на ментърджия?

Натс кимна и хапна парче пъпеш.

— Извинявай, че те слагам в калъп, но това е заради мускулите.

— Мъжът трябва да се упражнява — каза Маркъс. — Кой иска да стане дебел? Стар, тлъст и без сили. Поддържам форма. Тичам и се бия. Казват, че си боец, Картър. Вярно ли е?

— Боксирах се навремето. В казармата.

— Какво ще кажеш за спаринг някой ден?

— Не зная. — Картър поклати глава. Посегна и опипа огромния бицепс на Маркъс. — Хмм. Може би някой друг път. Разбираш ли, имам счупени ребра…

Последните думи прозвучаха като хленчене на ученик.

Маркъс се ухили.

— Ще чакам с нетърпение. Трябва да тръгвам, че Гол ще ми отреже плитките. — Той стана, преметна автомата през рамо и излезе. След миг надникна пак. — Благодаря за кафето.

— Няма защо — усмихна му се Наташа. Вратата се затвори Математик значи. С какво ли се е захванал знаменитият ми татко тук в Кения, под чадъра на Спиралата?

— Сигурен съм, че с нещо незаконно — каза Картър.

— При Гол всичко е незаконно.

Облякоха се и излязоха под лъчите на изгряващото слънце. Гол седеше на стъпалата на верандата. Обърна се, усмихна им се, поглади посивяващата си брада и каза:

— Май извадихме късмет.

Картър се протегна и запали цигара.

— Късмет?

— Няма засечени сигнали. Сканирахме ЕКубовете чрез хакнатите сателитни връзки. Има доклади и за двама ви, че сте избягали от Великобритания, но никъде не се споменава в каква посока. Няма регистриран трафик относно Африка. Ако твоите врагове… нашите врагове… идват насам, значи много внимават да си държат устите затворени.

Картър изсумтя.

— Не се отпускай, Гол. Това, че не ги виждаш, не означава, че ги няма.

Гол се навъси.

— Зная, момче. И затова вземаме мерки. Операцията е много по-голяма, отколкото предполагаш… отколкото предполага който и да било. Засега изглежда, че не са ни открили. И следователно можеш да ни помогнеш.

— Да ви помогна? Как?

Гол се усмихна на Наташа.

— Още от самото начало знаех, че си гениално малко хакерче. Работеше върху QIII Proto в началните етапи на разработка и познаваш компютрите на Спиралата като линиите на дланта си. Имаме малък проблем с декодирането на информация, за който бихме могли да използваме помощта ти…

— С какво се занимаваш тук, мамка му? — попита Картър, седна на стъпалата и загледа портокаловите дървета, които леко полюшваха клони под полъха на топлия ветрец.

— Това е Спирала_F — каза Гол. — Ние сме тайната полиция на Спиралата. Тайна в тайната. Централните пластове на луковицата, обвити в други пластове и други пластове. Спиралата следи Спиралата, която следи Спиралата — ние сме централният механизъм, който трябва да не позволи да стане нещо лошо.

— Зная, че има тайна полиция. — Картър разтърка врата си и изгледа косо Наташа. — Но нямах представа, че и ти си намесен.

— Малко хора знаят. Прикриваме се като изследователски център. И вярно, наистина се занимаваме с изследвания в името на Спиралата. Но има и много повече… иронията е, че ние сме хората, които би трябвало да разполагат с всички отговори, а ето че се случват неща, чиито реални причини не можем да разберем. Онзи военен процесор, QIII… нещо не е на мястото си, има нещо фалшиво около него и не зная колко дълбоко отиват нещата. Искаш ли да знаеш какво правим тук, Картър? Решаваме проблеми. Просто и ясно. И след това ловуваме.

— Ловувате?

— О, да — потвърди Гол и тъмните му очи проблеснаха. — Ловуваме.

 

 

Беше нощ.

Гол бе прекарал част от деня в развеждане на Наташа и Картър из собствения си свят в скалистия каньон. Овощната градина процъфтяваше благодарение на труда на малка група жени от едно близко село, които идваха дотук пеш, за да се грижат за дърветата и да берат плодовете.

Сега седяха навън до едната страна на къщата, където бе стъкмено малко огнище. Картър се бе облегнал на стената. Наташа седеше до него. Гол се бе разположил от другата страна на огъня. Големи парчета месо бяха нанизани на шишове и мазнината цвъртеше над пламъците. Имаше и неколцина други членове на Спирала_F. С някои се срещаха за първи път. Гол бавно ги представи.

— Това е Маркъс. Мисля, че вече сте се срещали.

Маркъс се ухили, протегна ръка и се здрависа с Картър.

Дългите му плитки се разлюляха над огъня.

— Внимавай да не си опърлиш косата, приятел.

— Няма страшно, господин Картър. Случвало се е.

— Това е Шаназ. Нашият постоянен компютърен експерт, понастоящем заета с хакването на осъвременените компютри на Спиралата. Или по-скоро се занимаваше с това, докато не пратиха щабквартирата в химическо забвение. Придобила е уменията си в БУМТ — Бангладешкия университет за машиностроене и технологии в Дака.

Шаназ им отправи прекрасна широка усмивка. Бе родом от Бангладеш и носеше косата си дълга — копринена паяжина, спускаща се до кръста й, сплетена и украсена с дървени мъниста. Устните й бяха тъмночервени и блестяха от светлината на пламъците.

Ръкува се с Наташа и Картър. Погледът на Картър срещна интелигентните й блестящи очи и той облиза устни, в очите й имаше нещо диво и животинско, обещаващо истинска тръпка.

Гласът й беше като мъркане, дълбок богат звук, приглушено ръмжене на излязъл на лов хищник.

— Слушала съм много за вас, господин Картър. Гол разказва с доста… страст, така да се каже… за подвизите ви.

— Не се и съмнявам.

— Наистина ли сте такъв, какъвто ви описва? Картър бе като хипнотизиран от прекрасните й очи и гърления, дълбок, магически глас. Осъзна, че още държи ръката й. Усещаше топлата й кожа; пръстите й галеха нежно дланта му.

— Ами… не съм сигурен.

— Недейте да скромничите, господин Картър. — Шаназ облиза блестящите си червени устни. Обърна се, намигна на Гол и отново погледна Картър. — Той казва, че сте същинско животно.

Мъжете се закискаха. Наташа изгледа свирепо първо Шаназ, после Картър.

Шаназ прекъсна ръкуването. Облиза пръсти. Картър преглътна.

— А това е Джамал, също професионален хакер. Беше търсен не от друг, а от ФБР, докато не ги научи на това-онова в областта на защитата на данни. Така си купи свободата и уважението им.

— Здрасти, пич — каза Джамал и се ухили. Беше слаб и чернокож, с абсолютно кръгла глава, остригана нула номер. Цялото му лице сякаш бе една огромна усмивка. Ръкува се енергично с Картър.

— Много ми е приятно — каза Картър.

— И на мен, и на мен. Не обръщай внимание на Шаназ. Смахната кучка. Хубаво е да види човек нови лица. Заровили сме се тук в тая дупка и почти не получаваме нова кръв, която да ни разказва истории около огъня и да оживи вечерта…

— Джамал! — Гол се намръщи.

— Съжалявам! — каза той. — Не знаят ли?

— Още не. Спестявам им го — каза Гол и се усмихна на Натс и Картър над огъня. Обгръщаше ги опияняващият аромат на портокаловите дървета. — Нашата борба е да не позволим Спиралата да се превърне в онова, което се мъчи да унищожи. Във всяка организация съществува корупция. Тя се повява от безброй различни източници. Никога не можеш да си сигурен откъде точно. Ние се опитваме да спрем това. Преминали сме през специално сито. Толкова сме чисти, колкото е възможно изобщо. — Разсмя се на думите си. — Смешно, пали? Спирала_F е група хора, подбрани специално за тази цел. Да запазят добрите добри. Да запазят Спиралата чиста. Ние действаме извън политиката на Спиралата. Ние сме скритата камера зад решетката и се простираме много по-надалеч, отколкото е тази малка групичка тук… Аз съм само едно малко колелце от огромна машина, която наблюдава друга огромна машина.

Гол разпери ръце и се ухили. Когато заговори отново, гласът му бе тих, очите му гледаха огъня — мазнината цвъртеше и капеше, за да бъде погълната от пламъците и изплюта като черен дим.

— Спиралата е съставена от клетки. Отделни клетки, така че никой да не може да получи пълен контрол над организацията. Но система се разпада… една, а може би и повече клетки са се обърнали срещу Спиралата. И са силни.

Настъпи мълчание. Огънят пращеше. Гол гледаше пламъците, обхванат от меланхолия.

— Никога не ми е минавало през ума, че ще стане толкова бързо или толкова лошо — въздъхна той. — Две бази са унищожени. Ударните групи са направени на пух и прах. Предупредихме ги, но бе прекалено късно. А има и други, по-сериозни събития. Странни неща стават по целия свят — сигурно сте забелязали по новините. Опасен нов компютърен вирус, изчезнали ядрени подводници, прекъсвания на електрозахранването, катастрофирали изтребители, изключване на газови инсталации, деактивирано руско ядрено депо, финансови институции, губещи милиони долари, компютърна намеса в борсовите операции… всякакви гадости, приписвани на лошо написан софтуер или човешки грешки. Но причината не е такава. Свързваме много от случаите, проследяваме ги до източника им, но пътищата не са ясни. Има обаче нещо, за което сме абсолютно сигурни. Всички тези събития, всички тези преебавки в глобален мащаб всъщност не са преебавки, а някакъв вид тест. И всички имат един и същи източник.

— QIII — прошепна Картър.

— Да.

— Значи го тестват, преди да бъде напълно завършен?

— Да. — Гол кимна. — Процесорът загрява. Пуска вътрешни диагностики. Проверява докъде са способностите му. Но това са дребни неща — изгубена подводница тук, електроцентрала там, поразена компютърна мрежа в лондонска банка и подмяна на информацията с „произволни данни“… Когато настъпи окончателният момент, ударът ще е ужасен. Всички гадости ще се случат едновременно, а шибаният процесор е в състояние да го направи.

— Защо тогава още не са го направили?

— Поради две причини — спокойно каза Гол. — Първо, ние знаем за тях, знаем за тази отцепническа група и в момента агентите ни са по следите им. Второ, QIII още не е напълно готов — той работи и проверява сам себе си, но още не е завършен. Една прибързана атака може да се окаже провал. А освен това разполагаме с плановете. Разбираме начина, по който работи. И можем да го спрем.

Картър погледна Наташа, после Гол.

— Разполагате с плановете на шибания процесор? Как сте се добрали до тях, по дяволите?

Наташа се усмихна горчиво.

— Беше дълга и тежка битка, Картър. Картър поклати глава и разтърка уморените си очи. Наташа се премести до Гол и сложи ръка на рамото му.

— Добре ли си, татко?

Гол се усмихна отпаднало.

— Да. Но вие ще трябва да се махнете оттук. Продължават да постъпват сведения. Ще пристигнат тук рано сутринта. Нексове със солидно подкрепление. Изглежда, искат онова, което смятат, че им принадлежи по право.

— Никъде няма да ходим — каза Наташа.

— Ще се бием — изръмжа Картър. — Нексове, казваш? Е, бягахме достатъчно дълго, мамка му. Стига толкова. Малко сме, но можем да обърнем нещата. Не би ли трябвало да действаме веднага?

— Сто души действат в момента. Не можем да направим повече от това, което вече правим. Но за това после. А сега да се поотпуснем, да пийнем, а после — после ще се подготвим. Не можем да напуснем това място, защото няма къде да избягаме… а и ресурсите ни не могат да се преместят без много дни тежък труд. Трябва да се защитаваме срещу неверниците… — Гол замислено поглади брадата си, без да сваля очи от Картър. — Казвате, че сте готов да се биете с нас, господин Картър… Питам се обаче…

— Какво?

— Душата ви готова ли е за рая?

— Ако не е, тогава ще ти го начукам в ада — изръмжа Картър.

 

 

Изстена, когато някой го разтърси. Отвори залепналите си очи и си представи каната — каната сладка златиста течност, на която бе обърнал толкова голямо внимание снощи. Пламтящи образи преминаха през ума му. Добра храна. Хубаво пийване. Весела и шеговита компания. Искрящото лице на Шаназ…

Отново изстена и изгледа ядно Гол.

— Какво?

— Събуждай Натс. След пет минути ви чакам отвън.

— Имаш ли цигари?

— Имам — изръмжа Гол. — Хайде, размърдай се. Скоро ще съмне. Остава ни малко време. Нексовете идат.

Изгревът наближаваше: слаба светлина озаряваше хоризонта на изток. Наташа тръгна след Картър, като мърмореше, че не си е доспала. Докосна леко раната на гърлото си, после опипа рамото.

— Болкоуспокоителните на Гол действат, но не са достатъчни.

— Още ли ти е зле?

Наташа се усмихна слабо.

— Ще оживея, сигурна съм.

Прекоси верандата и прегърна баща си.

— Какво да направя за теб, тате? На сафари ли ще ни водиш?

— Де да беше така — избоботи едрият побелял мъж и разроши косата й. — Радвам се, че си тук, момичето ми. Хубаво е, че отново си до мен. От това се чувствам по-млад!

— И аз. — Наташа се усмихна. — Караш ме да се чувствам като дете.

— Определено не си — меко каза той и хвърли поглед към Картър, който се беше облегнал на дървения парапет и пушеше настървено. — Хей, Картър, ела насам. Искам да ти покажа нещо.

— Това нещо включва ли и легло?

— Не. Но има общо с нексовете.

Гол ги поведе зад разнебитената паянтова къща с люпеща се боя и занемарен вид — чудесна маскировка. Минаха през дърветата, после през ивица храсталаци, и навлязоха в друга портокалова горичка. Стигнаха до ръждив люк, наполовина скрит от растителност, ниски храсти, нападали листа и клони.

— Вече не е секретно, тъй като периметърът ни е вече пробит от нексовете. Трябва да се подготвим — каза Гол. Беше сериозен до смърт. — Макар да съм силно впечатлен от факта, че ме открихте, вие двамата наистина си нямате представа с какво си имате работа… наистина не разбирате с какво се ебавате… виждате само една стара къща, но нещата са много, много по-дълбоки…

Завъртя ръждясалото метално колело, което се задвижи изненадващо леко. Разнесе се съскане и люкът се отвори. Отдолу се показа малка секция от сребриста сплав. Гол свали ключа, който висеше на верижка на врата му, пъхна го в ключалката и го завъртя, след което отстъпи една-две крачки.

— Отстъпете.

Картър и Наташа се подчиниха.

Чу се далечно съскане, последвано от дълбок тътен — и земята започна да се тресе. Наташа сграбчи Картър за ръката, двамата се заоглеждаха нервно. Внезапно почвата се вгъна сама в себе си, подобно на огромен метален пъзел — вгъна се навътре и надолу, след което се завъртя нагоре в огромна сребриста спирала, която съскаше и се въртеше като перките на гигантски вентилатор, и видяха…

Масивен кръг с метални стени, огромна метална рампа, водеща дълбоко в земята.

От тъмнината долу блеснаха ослепителни светлини. Чу се рев на двигатели, отново се разнесе тътен и тримата отскочиха назад. От дълбините се появи шестколесно превозно средство с пустинна маскировка, огромен брониран вагон със стоманени капаци на прозорците и картечни цеви, надничащи през тъмни правоъгълни бойници.

Високите почти колкото Картър колелета изтрополиха пометалната рампа и загризаха пясъка. Тежката машина с трясък се понесе покрай тях, насочи се към бялата порутена къща и спря с включен двигател; бълваше облаци газове от огромния си брониран ауспух.

— Наричаме ги свине — надвика шума Гол. Блеснаха нови светлини. Появи се втора бронирана кола и с грохот се заизкачва по рампата, след което свинете започнаха буквално да изригват от дупката, една след друга, в сякаш безкраен поток от броня и оръжия. Накрая тридесет чудовища се наредиха в огромен кръг около малката къща на Гол — ръмжащи, кашлящи, очакващи.

Картър облиза устни. Огромна огнева мощ.

— Да си го начукам — възкликна. — Не предполагах, че разполагаш с такива… ресурси.

Гол се усмихна изнурено.

— Де да бяха достатъчни.

— Когато каза, че нексовете идват… колко точно имаше предвид?

Тъмните очи на Гол срещнаха погледа на Картър.

— Плановете. Искат ги на всяка цена, Картър.

— Но колко са на брой?

— Стотици — тихо каза Гол.

— Покажи ми къде са оръжията — мрачно каза Картър и Гол ги поведе по металната рампа към мрака на Спирала_F в недрата на Африка.