Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Earthlight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 10гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
DrunkenDonkey(2009)

Издание:

„Камея“, 1998

Редактор: Весела Петрова

История

  1. —Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: DrunkenDonkey)

ГЛАВА 15

Доктор Карл Стефансон не губеше време в съмнения дали е смел човек. Досега в живота си не се бе сблъсквал с необходимостта да прояви първобитна добродетел като физическата храброст. Само изпитваше леко учудване, че е толкова невъзмутим. След няколко часа най-вероятно щеше да е мъртъв. Тази представа го дразнеше, но не го плашеше. Толкова работа искаше да свърши, а още колко свои хипотези имаше да проверява… Наистина щеше да е чудесно, ако би могъл да се върне отново към научните си изследвания след изтощителния и досаден маратон през последните две години. Вдигна рамене. Каква полза от сънищата наяве? Засега имаше твърде нищожна надежда дори да оцелее.

Отвори куфарчето си и извади многократно нагънатите схеми и диаграми на модулните връзки. Стана му весело, като забеляза любопитния поглед, с който Уилър надничаше към големите листове, отбелязани навсякъде с едри надписи СЕКРЕТНО. Все едно, вече нямаше защо да трепери над тайните, а и ако не бе измислил всичко това, също не би го разбрал, особено за броени минути.

Пак се озърна, за да провери дали кутията е закрепена както трябва. Не самонадеяността, а трезвата преценка му подсказваше, че вътре е бъдещето на не един свят.

Бе разменил само няколко любезни думи с Джеймисън и Уилър — благодари им за помощта. Не знаеше за тях нищо, освен че са астрономи в Обсерваторията, пожелали по своя воля да предприемат опасното пътуване. Щом бяха учени, значи сигурно ги гризеше желанието да разберат какво прави той тук. Не се изненада, когато Джеймисън отстъпи мястото пред контролното табло на своя колега и седна до него.

— Нататък вече няма толкова трудни участъци — увери го младият астроном. — Ще пристигнем в Тор след двайсетина минути. Това задоволява ли ви?

— Напълно — кимна Стефансон. — Не се и надявах да стигна навреме, след като онази проклета ракета се повреди. Нищо чудно да получите медал за това.

— Перспективата никак не ме блазни — студено отвърна Джеймисън. — Само искам да знам, че съм постъпил правилно. Сигурен ли сте, че и вие искате същото?

Стефансон го изгледа учудено, но бързият му ум прецени положението само за секунда. Имаше такива хора и сред помощниците му. Ах, тези идеалисти — вечно ги измъчва въпросът кое е правилно и кое добро! После остаряват и забравят. Не знаеше дали да смята равнодушието на зрялата възраст за трагедия или за благословия…

— Все едно искате от мен — отвърна спокойно — да ви предскажа бъдещето. Няма човек на този свят, който би могъл да предвиди дългосрочните последици от постъпките си и да отсъди добри ли са или лоши. Аз обаче работя за отбраната на Земята и ако някой нападне пръв, това ще е Федерацията. Мисля, че ще ви бъде от полза да не забравяте кой е агресорът в този случай.

— А ние не ги ли предизвиквахме непрекъснато?

— Вероятно и в такова твърдение има нещо вярно. Но вие смятате гражданите на Федерацията за вдъхновени първооткриватели, изграждащи възхитителна, съвсем нова цивилизация по другите планети. Не искате да си спомняте, че могат да бъдат твърде корави и безсъвестни. Не ни ли изхвърлиха от астероидния пояс, като отказаха да превозват необходимите за нашите изследователи запаси, освен на кожодерски цени? И си помислете дали не ни отнеха почти напълно възможността да пращаме свои кораби отвъд орбитата на Юпитер. Ами че те на практика ни отрязаха от три четвърти от Слънчевата система! Ако и сега им дадем всичко, което искат, ще станат непоносими. За съжаление сами си просят един хубавичък разгром. Надяваме се да им дадем добър урок, и то задълго. Уви, и до това се стигна, но вече не виждам друг изход… — Погледна си часовника. — Имате ли нещо против да пуснете новините? Искам да чуя какво е станало през последните часове.

Джеймисън се пресегна и завъртя регулатора, за да насочи антената към Земята, после включи приемника. Имаше доста силен шум от слънчевите смущения, но мощността на станцията позволяваше думите да се чуват ясно, а и сигналът не заглъхваше.

Отначало обаче почакаха доста дълго, Джеймисън засили докрай звука и се усъмни, че приемникът работи нормално. Говорителят закъсня с цяла минута и този път гласът му не беше толкова безстрастен.

— Слушате предаване от Земята. От седалището на правителството в Хага получихме следната информация: „Трипланетната федерация уведоми земните власти, че възнамерява да превземе определени райони от Луната и че всеки опит за съпротива ще бъде смазан със сила. Правителството ще вземе необходимите мерки, за да предотврати подобни посегателства. Ще ви осведомяваме за развитието на събитията веднага щом научим нещо ново. В момента е важно да подчертаем, че няма непосредствена заплаха, тъй като вражеските кораби са на най-малко двадесет часа път от Земята.“ Чухте правителственото съобщение. Слушайте на тази честота за още новини.

Последвалото мълчание изненада и тримата. В кабината на трактора се разнасяше само съскането на носещата вълна и шумът от слънчевата радиация. Уилър бе спрял возилото, за да чуват по-добре. Озърна се към спътниците си. Стефансон пак бе забол поглед в схемите, разстлани на коленете му, но явно не можеше да се съсредоточи. Джеймисън още стискаше регулатора на звука. Изведнъж се размърда. Без да каже и дума, махна на Уилър, че ще кара оттук нататък.

На Стефансон му се стори, че измина цяла геоложка ера, преди Уилър да му подвикне:

— Вижте, почти стигнахме! Гледайте ето натам — право напред!

Той се взря в нашарената от ями и пукнатини повърхност. Поклати глава. Ама че бойно поле… Разбира се, ширналата се равнина от лава и метеоритен прах мамеше със своята безплодност. По-надолу природата бе скрила богатства, които хората бяха напипали чак след две столетия напразни надежди. Нямаше ли да е по-добре за всички, ако не ги бяха открили…

До огромния метален купол оставаха два-три километра. Оттук изглеждаше изумително — една част беше погълната от толкова плътна сянка, че сякаш някой бе разрязал полузаровеното кълбо с великански нож. Наоколо не се мяркаше никой, но Стефансон знаеше, че вътре кипи трескаво оживление. Стискаше палци помощниците му да са довършили подготвителната работа.

Започна да наглася отново шлема на скафандъра си, който изобщо не свали през цялото време в трактора.

— Щом ме докарахте до целта, дължа ви поне обяснение какво става тук. — Посочи бързо наближаващия купол. — Това място започна като мина, каквато всъщност си остава. Постигнахме нещо за пръв път — пробихме дупка сто километра надолу, минахме през цялата кора на Луната и се добрахме до наистина скъпоценни залежи от тежки метали.

— Сто километра?! — неволно възкликна Уилър. — Невъзможно! Нито един сондаж няма да остане проходим при такова налягане.

— Възможно е! — натърти Стефансон. — Не остана време да ви обясня конкретната технология, пък и не е в моята област. Но си припомнете, че на Луната можете да стигнете шест пъти по-дълбоко, отколкото на Земята, преди налягането да стане непреодолимо. А това е само част от пътя към успеха. Най-важната хитрост е, че със самото пробиване надолу сондажният отвор се запълва с тежко силиконово масло, което има същата плътност като околната скала. Колкото и надълбоко да стигнете, налягането се изравнява, дупката изобщо не се запушва. Както е с всички прости и гениални идеи, нужен беше упорит труд, за да се осъществи и тази. Цялата техника работи при огромен натиск отвсякъде, но вече преодоляхме проблемите и смятаме, че можем да извличаме метали в промишлени количества, Федерацията научи какво правим преди около две години. И тамошните управници решиха, че ако не бъдат допуснати до трапезата, поне ще се опитат да я преобърнат. Искат да ни склонят към сътрудничество с груба принуда, но ние няма да отстъпим. Това е причината за конфликта, има обаче още нещо. Тук разполагаме и с оръжия. Някои са готови, по други останаха дреболии за довършване. Аз нося основните модули за онова, което може да се окаже решаващо в сблъсъка. Затова ви казвам, че Земята едва ли ще може да ви се отблагодари някога за помощта. Не, не ме прекъсвайте! Останаха ни само две-три минути, а трябва да научите истината, която не казаха по радиото. Нямаме на разположение двадесет часа. Федерацията иска да ни заблуди и ние се преструваме, че сме захапали стръвта. Само че отдавна засякохме техните кораби — движат се десет пъти по-бързо от всичко създадено досега. Опасявам се, че са открили съвсем нов метод. Дано покрай това не са измислили и някое по-страшно оръжие… Ще бъдат тук най-много след три часа, стига да не ускорят още повече. Ако искате, останете, но заради собствената ви безопасност ви съветвам да обърнете веднага и да карате бясно чак до Обсерваторията. Започне ли се, докато сте на открито, веднага намерете къде да се заврете — пукнатина, по-дълбока яма, каквото и да е. Важното е да останете там до самия край. Сега се сбогувам с вас и ви пожелавам късмет. Дано се срещнем отново и след като в „Проект Тор“ си свършим работата…

Стиснал загадъчната кутия под мишница, Стефансон се шмугна във въздушния шлюз, преди двамата приятели да продумат. Вече навлизаха в сянката на колосалния купол и Джеймисън започна да го обикаля в търсене на някакъв вход. Накрая разпозна мястото, откъдето вкараха него и Уилър предишния път, и спря Фердинанд.

Външният люк се затвори и светна контролната лампичка за херметизиране на шлюза. Видяха как Стефансон се затича тромаво към купола, един кръгъл отвор се появи точно навреме и веднага се затвори след него.

Тракторът остана сам в сянката. Никъде наоколо нямаше признаци на живот, но изведнъж всички метални части на возилото започнаха да вибрират с нарастваща честота. По индикаторите на пулта за управление се замятаха безсмислени цифри, осветлението примига, после странното явление свърши. Някакво невероятно силово поле се бе разнесло от купола и вече се разпростираше все по-надалеч в Космоса. Двамата не се усъмниха нито за миг, че тук са струпани невъобразими енергии в очакване да бъдат отприщени. Ясно им беше защо Стефансон ги предупреди толкова настойчиво. Сякаш цялата пустош наоколо се бе притаила в напрегнато очакване.

Устремилият се към планините трактор приличаше на нищожно бръмбарче насред равнината. Дали и на десетки километри оттук щяха да са в безопасност? Джеймисън се съмняваше. Помнеше какви оръжия бе създавала науката още преди два века. А сега… Колкото и свирепо да беше излъчването на Слънцето, стоварващо се беззвучно и неусетно върху Луната, тук скоро може би щяха да сеят опустошение още по-страшни стихии.

Подкара трактора с почти пределната му скорост към възвишенията около Платон, издигащи се като гигантска твърдина. Истинската крепост обаче бе останала зад гърба му и се подготвяше за неизбежното изпитание.