Вирджиния Хенли
Арабският принц (44)

Четиридесет и втора глава

Кралят и принц Едуард заедно с останалите членове на Кралския съвет дойдоха при граф Уорик, за да изслушат мнението му за примирието с французите. Гордостта не позволяваше на графа да посрещне такива знатни гости излегнат в постелята, затова Глинис и Бриана му помогнаха да стане, да се измие и го настаниха в голямото красиво кресло, покрито с кожа.

Кралят и благородниците дълго обмисляха кои територии да запазят за английската корона и кои да отстъпят на французите. Около размера на откупа се завърза оживен спор. Много разногласия имаше и за срока на примирието. Изправена на балкона, Бриана чуваше как с разгорещени гласове мъжете в стаята крояха бъдещето на двете нации.

Черния принц бе решил да извоюва суверенитет за колкото е възможно по-голяма част от Южна Франция. Докато го слушаше, Бриана се запита дали принц Едуард се е заклел да върне всички завоевания на прадедите му, изгубени от англичаните при царуването на крал Джон и неговия син крал Хенрих III преди век и половина?

Всички настояваха пред краля да запази Кале. Това бе най-трудно извоюваната победа и честта на Англия не позволяваше да върнат стратегическата крепост на омразните французи.

Уорик беше загрижен най-много за размера на откупа. Графът предложи сума, десетократно надвишаваща първоначално предложената, като не искаше да изслуша доводите на другите благородници, които бяха убедени, че такъв огромен откуп не е по силите на победената Франция. Бриана беше наясно, че граф Уорик не е алчен мъж. Съображенията му бяха по-скоро доста практични — той знаеше, че Плантагенетите ще прахосат много пари за своите прищевки, а в момента кралската хазна беше почти опразнена. Законите на рицарството не позволяваха на английски крал да лишава френския крал, френските принцове и останалите знатни особи от лукс и всички удобства по време на пленничеството им. Освен това тук пряко се намесваше честта и гордостта на суетните Плантагенети. Затова Уорик мъдро предложи французите да се постараят да поемат по-голямата част от разходите.

Най-накрая се заеха да решат срока на примирието. Тъкмо това най-много вълнуваше Бриана. Едва не извика от радост, когато чу, че цели седем години няма да се водят войни във Франция.

Отсъствието на Хоуксблъд я угнетяваше. Вече не можеше да си представя живота без него. В потайните дълбини на сърцето си тя усещаше, когато с него се случваше нещо лошо. Напоследък бе обхваната от съмнения относно завръщането му. Колко глупаво и лекомислено бе да си въобразява, че нейният любим е безсмъртен. Та нали и той бе от плът и кръв, нали и него го застрашаваха какви ли не опасности… злополуки, болести… изкушения…

Ръката й се спусна към корема. Дали вече носеше дете от него под сърцето си? Може би трябваше да отиде в църквата, да коленичи пред олтара и да се помоли бъдещото им дете да не израсне без баща? Отчаяно искаше това дете, искаше го така, както не бе искала нищо досега. Само по този начин може да осигури безсмъртието на Кристиан Хоуксблъд!

Изтри сълзите от очите си и се усмихна. Започна да пресмята на пръсти месеците до раждането — ако наистина беше бременна — оказа се, че трябва да го очаква някъде около своя рожден ден, петнадесети юли.

Бриана обичаше да играе шах с граф Уорик — двамата прекарваха часове над дъската с изящните фигури от слонова кост. Знаеше, че той много се радва на нейната компания. Тази радост се оказа споделяна и от двамата. На повърхността той изглеждаше суров и безмилостен, но младата жена знаеше, че има чувствително и нежно сърце и че самотата го измъчва. Не му се искаше тя да се връща в своята къща, ала вече бе достатъчно здрав и не биваше да я задържа повече при себе си.

Когато Бриана се прибра, видя, че Адел има малко котенце. Пухкавата топка се наричаше Мъфи. Нешър го преследваше непрекъснато и всички от сърце се забавляваха, докато наблюдаваха лудориите им.

Бе изминало дълго време, откакто четирите жени не се бяха виждали, и Бриана реши да обядват в градината край фонтана и да си поговорят на спокойствие. Вече беше септември и трапезата им бе отрупана с щедрите плодове на есента. Имаше зрели дюли, круши, кайсии и сочни сливи, както и чинии със смокини, фурми и различни ядки.

Глинис изяде една сочна фурма и облиза устните си.

— Измина цяла седмица, откакто войската се завърна. Не разбирам защо Хоуксблъд и Али още ги няма.

Джоан, която внимателно вадеше апетитните червени семена на един нар, уверено каза:

— Всеки момент ще се върнат. Трябвало е да отидат в Авиньон.

Всички разбраха, че младата жена иска да им каже нещо важно и я погледнаха с интерес.

— Кристиан е отишъл при папата, за да получи разрешение за брака ни с принц Едуард. Но моля ви, не казвайте на никого. Знам, че много хора ще бъдат против.

— Защото сте втори братовчеди ли? — попита Адел.

— Не. Кралица Филипа ме смята за безсрамна и лека жена, защото съм била сгодена за двама мъже едновременно, а сега внезапно се превърнах в доста богата и желана вдовица. Всяка вечер в голямата зала на двореца около мен се въртят много ухажори и тя ме мисли за лекомислена. Едуард гори от нетърпение да обяви за нашия брак, но ми обеща, че ще го запази в тайна, докато не получим разрешението от папата. Казах му, че няма защо да ревнува. Тези мъже се стремят само към парите ми.

Жените се засмяха. Имаше доста мъже, които не се интересуваха само от парите на Джоан.

— Откакто Хоуксблъд замина за Авиньон, изтекоха толкова дни, колкото да отидат и да се върнат пет пъти от Авиньон до Бордо — разтревожи се Глинис. — Авиньон е близо до Марсилия, голямото пристанище на французите на Средиземно море, а според слуховете именно в Марсилия чумата върлувала най-силно. Говори се дори, че са измрели повече от петнадесет хиляди души там.

Бриана взе една слива и тъкмо се готвеше да я захапе, когато мрачните думи на Глинис я накараха да я остави. Паника се надигна в гърдите й. Припомни си как Кристиан бе пристигнал посред нощ, за да се сбогува с нея. Тогава някакъв скрит, потаен глас й бе прошепнал, че може би няма да го види отново. Дали съдбата щеше да й предаде най-суровия, най-жестокия урок през живота й? Или това ще бъде наказанието й за всичките й грехове? Животът не е приказка, в която краят винаги е добър. Наистина се беше омъжила за принц, но как можеше да бъде щастлива без него!

Замисли се за книгата, която пишеше от няколко дни, и решението изплува в мислите й. Непременно трябва да измисли щастлив завършек. Може би Кристиан никога няма да я прочете, но ще я прочете неговият син, техният син.

— Те ще се върнат, Глинис. Трябва да изтръгнеш тези мрачни съмнения от душата си.

Адел горещо се молеше надеждите на Бриана за връщането на Кристиан да не се окажат напразни. Но все пак беше доста странно, че закъсняваше толкова много. Понякога секретарите на папата протакаха с месеци разрешенията за брак на знатни особи, особено ако са престолонаследници. Редно бе Хоуксблъд да остави пергамента с молбата на принца в папския дворец в Авиньон и веднага да поеме по обратния път към Бордо, а не да чака със седмици отговора, жадуван от Джоан и Едуард. Накрая сърцето на Адел започна да се свива от страх при мисълта, че тя и Бриана никога няма да видят отново нито Кристиан, нито оръженосеца му. Разбира се, в никакъв случай не трябваше да издава тревожните си опасения, за да не разруши надеждите на Бриана.

Един ден Глинис не издържа и прибра в сандъка си сватбената рокля заедно с всички надежди за щастлив брак. Готова бе на всичко, за да ускори връщането на своя Али — и на всевъзможни заклинания, и на жертвоприношения пред олтара на древната богиня, пророчицата от Уелс. Беше стигнала дори дотам, че започна да подозира дали няма някаква връзка между прекалено дългото отсъствие на Кристиан и загадъчното изчезване на баронесата Лизет дьо Сен Ло. Според Адел вече се натрупаха доста много съвпадения, за да не се усъмни в някаква коварна игра на съдбата. Бриана не бе чак толкова заслепена, че да не забележи състрадателните погледи, с които я удостояваха всички придворни дами, дори и най-близката й приятелка Джоан.

Най-после принц Едуард получи съобщение от Хоуксблъд — Кристиан предал молбата в папския дворец в Авиньон, но ще отсъства за известно време от Бордо, докато уреди някакви свои лични дела, които не търпели отлагане. Едуард веднага сподели новината с Джоан, но тя не посмя да предаде тази обезкуражаваща вест на Бриана. Защото какво би било по-важно за рицаря Кристиан де Бошан от грижата как по-скоро да се върне в къщата си в Бордо, при любимата си съпруга?

Но Бриана също получи писмо от него, в което Кристиан потвърждаваше, че ще пътува още няколко седмици, преди да се завърне при нея. Нямаше повече обяснения, ала въпреки това тя запази спокойствие, защото видя страстното му послание, съдържащо се в кратките, но многозначителни думи накрая на писмото:

„Завинаги твой: Кристиан“

Най-после мирният договор бе подписан. Крал Едуард III се отказа от претенциите си към френския престол и върна на французите обширни територии, завоювани от англичаните в северна Франция, но в замяна получи Ангумоа, Бигор, Гаскон, Гийен, Гюин, Димузен, Пуату, Понтийо, Руерж и Сентонж — тези южни области Плантагенетите наричаха с обобщеното название Аквитания. Разбира се, дори не бе необходимо да се споменава, че кралят на Англия оставаше владетел и на Кале. Освен това френската корона се задължаваше да заплати три милиона златни крони в продължение на шест години като откуп за френския крал, за дофина^[1] и за знатните благородници.

Кралят на Англия реши да предаде управлението на Аквитания на сина си, принц Едуард, заедно с пълномощията за останалите английски владения на френска земя. Принцът съобщи тази радостна вест на Джоан и лицето й грейна от щастие. Но и тя имаше с какво да го изненада. Беше прекарала сутринта в дома на Бриана, далеч от любопитните очи на придворните дами в кралския дворец. Сега Джоан едва издържаше да настъпи най-приятният миг от деня — когато легне до любимия си принц, за да сподели своята тайна с него.

Целувките му ставаха все по-настойчиви. Тя притисна ръката му към голите си гърди и после бавно я спусна към корема. Долепи устни към ухото му нежно прошепна:

— Скъпи, струва ми се, че отново ще ставаш баща. Но този път ще бъде момче.

Едуард извика и скочи от леглото. Джоан уплашено притисна пръсти към устните си — този път нейният любим принц не изглеждаше много радостен.

— Облечи се — промърмори Едуард.

— Да не би да си ми сърдит? — колебливо попита тя.

— Аз? Да съм ти сърдит? Защо?

— Изглеждаш ми някак особен… — продължи Джоан.

— Моя малка Жанет, изнерви ме само това, че избра неподходящ момент, за да ми го съобщиш. Вече бях доста възбуден, а сега не мога да продължа.

— Защо? — тихо попита тя.

— Защото изведнъж се замислих какво означава да спим заедно, преди да сме се венчали пред олтара.

— Но нали още не е пристигнало разрешението от папата…

— По дяволите това разрешение!

— Едуард, сигурен ли си, че ме обичаш?

Той я грабна със силните си ръце и я изправи на леглото, за да се изравни с него.

— Сърце мое, никога в живота си не съм бил по-сигурен. Ако наистина носиш моя син под сърцето си, той ще царува един ден само ако бъде законороден и признат за престолонаследник. Затова искам всичко да се уреди с църквата и с Кралския съвет, както е по закон. Когато получим проклетото папско одобрение, повторно ще се венчаем в Уестминстърското абатство — това ще бъде официалното ни бракосъчетание. Много държа всичко да бъде както е според традициите! Ще присъства цялото кралско семейство, цветът на английската аристокрация, а ти ще бъдеш принцесата на Уелс. Обаче можем да се оженим още тази нощ, само ние двамата!

— Но какво да облека? — стреснато попита Джоан, все още зашеметена от неочакваното му предложение.

Едуард се засмя.

— Сега минава полунощ и ще те види само старият свещеник. Така че какво значение има каква рокля ще сложиш?

— Как така да няма значение? Много държа да съм безупречна на моята истинска сватба!

Едуард я целуна по ухото.

— Сложи нещо, което лесно да се съблича, скъпа. Даже съм съгласен да се загърнеш така, както си сега, без никакви дрехи, в едно от моите наметала, защото веднага след церемонията ще те доведа обратно в леглото! Трябва да продължим това, което не успяхме да довършим. — Той притисна подутия си член към гладкото й бедро, но въображението на Джоан вече бе обсебено от други грижи.

— Може ли да облека роклята от пурпурно кадифе със златните леопарди на гърба?

Принцът отново въздъхна отчаян.

— Да, сигурно ще може. Но това означава да се върна в двореца, за да ти я донеса.

— Бедният Едуард! Ще ми простиш ли, че така те измъчвам?

Той целуна прелестното й носле. Явно не беше способен да й откаже каквото и да му поискаше тя.

— Ти си моята обожавана любима, а аз съм твоят предан рицар.

— Ще се постарая да те възнаградя, Едуард Плантагенет.

 

 

Кралят на Франция, четиримата му синове и всички знатни благородници, пленени от англичаните, се ползваха от гостоприемството на краля и кралицата в двореца им в Бордо. Всички се надяваха по-дълго да останат в Южна Франция — докато бъде изплатен откупът — но Плантагенетите бяха достатъчно практични и разбираха, че тук, в Бордо, много по-голяма бе вероятността французите да организират бягство.

Към края на октомври бяха готови корабите за превозването на знатните заложници в Англия. В изблик на кралска щедрост Едуард III предложи на Жан Валоа след пристигането в Лондон да се настани в новопостроения дворец на Темза, наречен „Савой“ в чест на победите във Франция. Преди отпътуването към Дувър най-изтъкнатите благородници от двете кралства щяха участвуват във внушителен лов на елени, сърни и друг дивеч, след който щяха да се съберат на грандиозно пиршество.

Бриана и Джоан очакваха с нетърпение деня, определен за кралския ловен излет. В Южна Франция есента беше прекрасна. Отминаха задушните летни месеци, въздухът беше кристалночист и прохладен, освежаван от морския бриз.

Бриана ставаше от леглото, когато й прилоша за пръв път. Надяваше се, че ще й мине, ала след като се изкъпа, от острата миризма от кухнята отново й прилоша. Почувства се много зле и я обзе самосъжаление. Разбра, че няма да може да отиде на лов, и каза на приятелката си да тръгне без нея. Джоан искреше от щастие и беше очарователна в новия си костюм за езда от кремаво кадифе.

Бриана се отправи към спалнята. Гаденето вече бе преминало. За да се разсее, реши да облече най-хубавата си синьо-зелена копринена рокля. Излезе на балкона, за да подиша чист въздух и да изсуши косите си на слънце.

Видя, че от кралския дворец потегли внушителна кавалкада от знатни благородници и придворни дами, облечени в ловни костюми. От тях струеше веселие и жизнерадостност. Гледката бе много живописна — красиви коне, пъстроцветни тоалети, ловни соколи и кучета от различни породи.

Очите й внезапно се разшириха от изненада. Сред дамите Бриана съзря баронеса Лизет Сен Ло, която дръзко флиртуваше с краля на Франция. Обзе я силен гняв и забрави за сутрешното си прилошаване. Предполагаше се, че баронесата е само една затворничка, но ето че тя беше сред най-знатните благородници от двете кралства, ухажвана от двама крале. Каза си, че това е върхът на несправедливостта. Влезе в стаята си и легна на леглото. Струваше й се, че целият свят е против нея.

 

 

Кристиан Хоуксблъд и Али слязоха от кораба, който току-що бе акостирал в пристанището на Бордо. И двамата бяха облечени в арабски роби, с чалми на главите, а между тях вървеше забулена жена. Двамата мъже й помогнаха да се качи на великолепен арабски жребец и тримата се отправиха покрай Гарона към абатство Сен Андре.

Спряха пред бялата каменна къща на граф Уорик. Али отведе конете в конюшнята, а принц Дракар подаде ръка на майка си и я поведе към къщата.

Уорик старателно лъскаше меча си — не можеше да търпи и най-малката следа от ръжда по бляскавото му острие. Не се замисляше дали някога още веднъж ще го използва на бойното поле. Чу някакви стъпки и надигна глава, преди новодошлите да се бяха появили на прага.

Хоуксблъд се спря под свода. Чалмата на главата му почти докосна арката. Аквамариновите очи на бащата и сина се срещнаха и в следващия миг засияха от радост. Макар да го криеше от Бриана, Уорик не спираше да се тревожи заради дългото отсъствие на сина си. Сега, когато скъпият му син отново се появи в дома му, графът най-после можеше да се усмихне щастливо.

Тогава Хоуксблъд се отдръпна и зад него се показа дребна жена, скрита под бялото було. Тя вдигна ръка, за да отметне булото, скъпият накит над китката й проблесна за миг и Кристиан де Бошан за пръв път през живота си видя как на обруленото от ветровете лице на Ги де Бошан се изписа възхищение. Кристиан си помисли, че може би и той е гледал с такъв удивителен израз на преклонение красивото лице на Бриана.

Внезапно проумя, че този миг е съвсем интимен, само за двете влюбени сърца, когато всички останали са излишни, затова безмълвно се оттегли в тъмнината.

Бриана уплашено подскочи. През стаята профуча котенцето, а след него се зададе Нешър. Мъфи изскочи на терасата и оттам се озова на съседния покрив, изплашена до смърт от яростния си преследвач.

Бриана се задъха и се отпусна в креслото, изплашена от суматохата. Но след малко отново се надигна, излезе на терасата и сърдито извика:

— Това вече е последната лудория, която ще се случи в тази къща!

Котето се беше сгушило на покрива, а Нешър поглеждаше нагоре, замислен дали да продължи преследването и с това да си навлече гнева на Бриана, или да изчака.

— Ти, проклет малък дявол! Ще ти отрежа мустаците! — заплаши го тя. Невестулката се присви от страх. След малко жената се успокои и се обърна към котето. — Ела, Мъфи, ела… ще прогоним онова лошо зверче… ела, Мъфи^[2]. Не му обръщай внимание, не се страхувай. Адел, по дяволите, защо трябваше да измисляш на това коте толкова глупаво име?

Котето очевидно нямаше само да слезе от покрива. Някой трябваше да се качи и да го свали оттам. Ясно бе на кого се падаше тази тежка задача. Бриана запретна полите на роклята си, хвана се за решетката и се прехвърли на покрива. Запълзя на четири крака към билото, където се беше сгушило изплашеното коте.

— Какво става тук, по дяволите? — разнесе се властен глас.

Сърцето й подскочи.

— Кристиан! — ахна тя и се изправи, за да го види по-добре. Сякаш морският бриз за миг отнесе всичките й страдания. — Катеря се по този покрив, за да изкрещя на целия свят, че те обичам! — засмя се тя. Сви ръце около устата си, отметна глава назад и силно извика: — Обичам го, обичам Кристиан де Бошан!

— Господи, нима съм се оженил за луда жена! Слизай веднага долу! — изкрещя той.

— Ела да ме хванеш! — изкикоти се тя.

— Бриана, в името на Аллаха, не скачай оттам! Много е високо! — разтревожи се Кристиан.

— По дяволите и Бога, и Аллаха! Нищо не ме интересува, щом ти си с мен! — Неописуема радост заля сърцето й, всичко й се струваше прекрасно. Никога не бе имала такъв чудесен ден.

— Почакай! Ще дойда при теб, за да те сваля! Само не мърдай, разбра ли?

— Винаги съм се чувствала сигурна в твоите ръце. Дръж ме! — Бриана хвана котето, спусна се предпазливо по плочите до ръба на покрива и скочи в ръцете на съпруга си. Двамата се търкулнаха в тревата в едно кълбо от рицарска пелерина, копринени поли и златиста коса. Котето се стрелна в тревата и повлече края на чалмата на Кристиан.

Лицето на Хоуксблъд почервеня от гняв, но смехът на Бриана беше толкова заразителен, че ядът му се стопи.

— Защо вършиш такива необмислени неща?

Тя отново се засмя и се вгледа в аквамариновите му очи.

— Послушах гласа на сърцето си.

Кристиан напрегнато се вгледа в красивото й лице. Сенките под очите й бяха изчезнали, а на устните й играеше дяволита усмивка. Те се претърколиха още няколко пъти по тревата и накрая той се озова върху нея.

— Помниш ли думите, които каза, когато се оженихме? „Ще се подчинявам на волята ти, господарю мой.“

— А ти каза: „Винаги ще те уважавам и ще бъда с тебе, духом и телом“, но се надявам не тук на тази ливада, където всички ще ни видят — пошегува се Бриана, защото усети как набъбналата му мъжественост се притиска към корема й.

— Само за това ли мислиш? — изненадан попита Кристиан.

— О, понякога си мисля за различни неща, но винаги стигам до най-важното: piece de resistance, creme de la creme^[3].

— Френският ти доста се е подобрил.

— Да, но се нуждая от още уроци и практика.

Кристиан не можеше повече да се сдържа. Искаше тази изкусителна и красива жена, която лежеше под него. Устните му се впиха в нейните и той остана смаян от страстния й отклик. Въобразяваше ли си или тя открито флиртуваше с него?

Устните му леко се плъзнаха по шията й, към нежната гънка между гърдите. Тя се изви като котка, която иска да бъде погалена. Щеше да я гали до забрава, щом тя жадуваше за това.

Хвана ръката й и я поведе към къщата. Искаше да се скрият в спалнята, но след няколко крачки срещнаха Адел, която радостно извика, щом го видя. Като истински кавалер Кристиан прикри нетърпението си и отговори на всичките й въпроси.

После се появи Пади, който също го обсипа с въпроси. Накрая по стълбите се спусна Джоан, поздрави го и му разказа за тайната си венчавка с принц Едуард. Кристиан и Бриана се спогледаха развеселени.

След няколко минути пристигнаха Али и Едуард. Черния принц го разпита за посещението в Авиньон, за разрешението от папата, а после разговаряха за останалата част от пътуването му. В стаята се втурна Нешър и веднага се покатери на рамото му. Бриана и Хоуксблъд избухнаха в смях. Искаха да се уединят в спалнята, но това се оказа невъзможно преди края на този чудесен ден. И двамата се чувстваха щастливи, изпълнени с копнеж след дългата раздяла. Къщата бе просторна, ала едва ли можеха да се скрият някъде при наличието на седем души и една невестулка!

Бриана предложи да хапнат нещо и развеселената Глинис се втурна към кухнята заедно със сър Рендъл Грей. Четирите влюбени двойки разговаряха през целия следобед. Кристиан понечи да им обясни къде е бил, но Бриана го хвана за ръката.

— Знам къде си бил… ти си бил в родината си. Баща ти ми каза, че и двамата сте се тревожили за съдбата на майка ти. Имал си предчувствие, че черната чума може да я покоси. Молих се да я завариш жива и здрава, господарю мой.

Очите на Кристиан заблестяха и той стисна ръката й.

— Слава богу, аз не съм непогрешим. Когато пристигнах на Изток, чумата вече бе отминала на Запад. Намерих майка си в добро здраве. — Обърна се към Бриана и продължи: — Доведох я с мен.

Нейната реакция го изненада. Лицето й грейна от радост.

— Къде е тя?

— В момента е в къщата на баща ми. Искрено се надявам, че те двамата са напълно щастливи. Струва ми се, че днес не трябва да им досаждаме.

Всички дами въздъхнаха замечтано, когато изслушаха разказа на Кристиан за романтичната любов между баща му и майка му.

— Докато те нямаше, баща ти се разболя от чума — обади се Бриана и в следващия миг се сепна. — Господи, колко ужасно би било, ако след дългия път тя бе пристигнала в Бордо само за да разбере, че Ги не е успял да я дочака с няколко дни!

Хоуксблъд се вцепени.

— Но аз преди малко бях при него. Изглеждаше съвсем здрав!

— Ангелът на смъртта не искаше да се отдели от леглото му още от деня, в който се завърнаха победителите от Поатие — намеси се Глинис.

— Бриана и Глинис бдяха над него денем и нощем до пълното му оздравяване — обади се Джоан.

Кристиан не намираше думи, с които да изрази благодарността си.

— Благодаря ти, скъпа, от все сърце, за тази безкористна саможертва!

— Върна се точно навреме, за да присъстваш на грандиозния прием, който баща ми и майка ми дават довечера в двореца — рече принц Едуард. — След няколко дни нашите знатни пленници ще отпътуват за Англия.

— О, Едуард, трябва да се преместим в друга стая. Бриана и Кристиан навярно ще искат тази вечер да спят в тяхната спалня.

— О, не, такава мисъл въобще не ми е идвала наум — благородно заяви Кристиан и веселата компания избухна в смях — никога не бяха чували по-нахална лъжа!

 

 

Преди кралския прием принц Дракар заведе Бриана да се запознае с майка му. Младата жена бе много нервна и три пъти се преоблича, преди да реши коя рокля й стои най-добре. Най-накрая избра една, чиято пола бе украсена с черна и златиста дантела, и рубиненочервен жакет, който подчертаваше великолепието на златистата й коса. Кристиан настоя да не забулва косата си с воал, а само да я завърже със златна панделка.

Когато пристигнаха в дома на баща му, графът им обясни, че принцеса Шарон е прекалено стеснителна и не желае да присъства на приема в двореца, затова двамата ще останат в къщата на Уорик. Кристиан им завидя. Принцеса Шарон пожела да поговори насаме със снаха си. Бриана плахо пристъпи в съседната стая.

Майката на Кристиан беше най-красивата и най-мургавата жена, която Бриана бе виждала. Имаше царствени черти и горда осанка, но в същото време бе нежна и женствена. Бриана веднага разбра, защо Уорик е бил омагьосан от нейния чар. Тя сигурно е събудила гореща страст в младия нормански рицар, която все още тлееше в очите на стария воин.

Двете жени боязливо пристъпиха една към друга. Тъй като по-възрастната бе принцеса по рождение, Бриана изчака тя да заговори първа.

— Обичате ли сина ми? — най-сетне попита принцесата. Гласът й прозвуча със странен екзотичен акцент.

— С цялото си сърце — увери я Бриана.

— Тогава ще можем да се разберем. Когато един ден имате свое дете, ще разберете какво е означавало за мен да се разделя със сина си.

— Любовта към децата е над всичко.

— Тогава ще бъдете прекрасна майка, лейди де Бошан.

— Колко мило прозвуча — щастливо се усмихна Бриана. — Никой не ме е наричал така от деня на сватбата ми.

— Тогава надявам се, че ще ми върнете жеста, като се обръщате към мен с името на съпруга ми.

Бриана се усмихна.

— Добре дошли в Бордо, лейди де Бошан.

— Чувала съм, че е много красив град, но много бих искала да видя Англия.

— Аз също отдавна копнея да се върна у дома — призна Бриана.

— Позволете ми да ви благодаря за това, че сте спасили живота на съпруга ми. — Тя взе едно изящно златно ковчеже и го подаде на снаха си. — Моля ви, приемете го като израз на моята благодарност… и на моята любов.

Бриана повдигна капака и ахна. Ковчежето беше пълно с рубини.

— О, аз не мога да приема…

— Глупости. Кристиан — извика тя, — ела да сложиш тези рубини на красивата си съпруга.

Уорик и Кристиан влязоха в стаята. Хоуксблъд взе ковчежето и пристъпи към Бриана. Постави рубинените обици на ушите й и закопча огърлицата на врата й.

— Великолепно! Само жена, която е достатъчно красива, за да затъмни блясъка на скъпоценните камъни, трябва да ги носи — заяви принцеса Шарон. После се обърна към Уорик и Кристиан. — Бриана и аз искаме да заминем за Англия. Какво ще кажете?

Уорик намигна на сина си.

— Вече мислих за това, но ние не искаме да живеем в Уиндзор. Възнамерявам да се приберем в моя замък в графство Уорик.

— Тогава ще бъдем съседи, татко, защото ние с Бриана ще живеем в нейния замък в Бедфорд.

Когато вечерята приключи и голямата зала бе разчистена за танците, красивият млад гасконски благородник сър Бернар де Брока се приближи до принц Едуард и прошепна в ухото му:

— Ваше Височество, искам да ви помоля за една услуга. Ще ви бъда вечно задължен, ако ме представите на вашата очарователна братовчедка, херцогинята на Кент.

Едуард гневно го изгледа. Буйният нрав на Плантагенетите всеки миг щеше да се прояви. Ала Черния принц се овладя. Прекоси огромната зала и се спря пред Джоан. Поклони се, подаде й ръка, прегърна я и след миг двамата се понесоха по блестящия под. Принцът я поведе към подиума, на който седяха краля и кралицата. Когато стигнаха до подиума, двамата спряха и Едуард вдигна ръка. Смеховете и разговорите в залата спряха. Всички погледи се насочиха към Уелския принц.

— Ваши величества, дами и господа, искам да направя едно съобщение, преди да се върнем в Англия. Джоан, херцогинята на Кент, и аз ще се оженим в Уестминстър. Всички сте поканени!

Кралят и кралицата се спогледаха изумени, ала когато чуха радостните възгласи на присъстващите, решиха, че е по-разумно да приемат решението на сина си.

Кристиан се наведе над Бриана.

— Щом Едуард има достатъчно смелост най-после да направи това, което желае, то и аз ще го сторя.

— И какво желаете да сторите, милорд?

— Искам веднага да те заведа вкъщи, в нашето легло! — Кристиан я грабна със силните си ръце и я понесе към вратата пред смаяните погледи на придворните дами. Бриана обви ръце около врата му и се притисна към гърдите му. Група царедворци възмутени ги изгледаха.

— Това е стар арабски обичай — надменно заяви Кристиан.

Когато се върнаха, в къщата нямаше никого, тъй като всички бяха на приема в двореца. Можеха дори да се съблекат голи и да се потопят в ароматните води на фонтана, но сега така страстно жадуваха един за друг, че не можеха да пожертват нито минута за къпане.

Кристиан отново я взе на ръце и я понесе по стъпалата към горния етаж. Щом я отпусна на пода, веднага притисна устни към нейните. Целувките му слизаха все по-надолу по тялото й, а ръцете му трескаво я разсъбличаха. Това приличаше на някаква магия — той успя да я съблече докрай, без нито веднъж да откъсне устни от тялото й.

Бриана последва примера му. Това се оказа най-вълнуващата и най-възбуждащата игра, в която бяха участвали. За пръв път той я разсъбличаше изцяло без помощта й, със затворени очи, с устни, които плътно се притискаха към нежните извивки на тялото й, тъй възпламеняващи, че й се искаше да закрещи.

Когато остана напълно гола, ръцете му не я изоставиха, а продължиха да я галят, ласкаят, милват, докосват, притискат, опипват, да се плъзгат, да я гъделичкат, а след това езикът му проникна в устата й, горещ и страстен. Бриана се повдигна на пръсти, обви раменете му с две ръце и се притисна към него. В този миг твърдата му мъжественост проникна в нея.

Докато Кристиан бавно се изкачваше по стълбите, членът му се движеше в кадифената й мекота. Знаеше, че тя ще му позволи всяка интимност. Най-после помежду им нямаше никакви прегради. Бриана му вярваше напълно и знаеше, че той ще я доведе до екстаз.

Тази нощ страстта й към него нямаше граници. Тялото й вибрираше от вълните на насладата, тя се извиваше и го възбуждаше до лудост. Кристиан се опита да удължи мига на удоволствието, но Бриана започна да се движи толкова пламенно, че той разбра, че тя всеки миг ще достигне кулминацията. Чувстваше с тялото и с душата си, че тя му се отдава напълно, и той щеше да я поведе към върха на насладата.

Започна да се движи в нея с твърди, но бавни тласъци. Тя се опияняваше от мъжката му сила, той й даваше всичко, за което тялото й жадуваше. Кристиан знаеше, че бавните движения ще й доставят много по-голямо удоволствие.

Тази нощ искаше да я накара да изпита блаженството на пълното отдаване, затова напрегна всички сили, за да подчини тялото й на бавния си, безкраен и влудяващ ритъм. Бриана му се покори напълно. Никога не бе изпитвала по-пълна наслада. Сякаш във вените й течеше разтопено злато, разтваряше се в костите й и във всяка фибра на тялото й. Телата им бяха като едно цяло, безкрайно отдаващо и безкрайно приемащо. Двамата забравиха за целия свят, за всичко, което бе извън взаимната им страст и желание.

Най-после сякаш всичко в нея изригна, тялото й се разтърси от силните конвулсии на върховната наслада. Кристиан остана притиснат към нея.

В този миг тя прочете мислите му, както и той нейните. „Остани винаги с мен, вярвай в моята любов“. Нима той бе заговорил на глас? Може би. Това сега нямаше значение, защото тя му вярваше и винаги щеше да му вярва, в този живот и във всички следващи.

Тази нощ удоволствието й бе толкова пълно, че тя не се сдържа и заби зъби в гладката мургава кожа. „Ще има поне един белег“ — помисли си тя и в този миг всичко в нея експлодира, тя сякаш се пръсна на милиони парченца.

Кристиан отново започна диво да се движи в нея, преди да са заглъхнали последните й конвулсии, но сега не се опитваше да се сдържа и накрая я изпълни със своята любов, със своя живот. Топлото му семе се изля в нея и тялото й се изви в блажена отмала.

Бриана лежеше изтощена и задъхана. Беше напълно задоволена. Любовта му я обгръщаше като безкрайно море от ласки и нежност.

Много по-късно, когато и двамата се съвзеха, Кристиан се отдръпна от нея и прошепна:

— Имам подарък за теб.

Тя внезапно си спомни за книгата си.

— И аз имам подарък за теб.

И двамата си размениха по една книга. Той отвори своята и видя заглавието „Арабският принц“. Бриана бе разказала неговата история. Всяка страница беше украсена с рисунки, които го изобразяваха по време на лов със сокол, кацнал на ръкавицата му, като победител в турнир, размахващ тежък меч на бойното поле, как кралят го посвещава в рицарски сан и го удостоява с Ордена на жартиерата. Кристиан бе очарован от прекрасната книга, в която тя бе вложила цялата си любов.

Бриана с любопитство отвори своята. Очите й се разшириха от учудване, а той се засмя:

— Това е книга за любовта. В източните страни всеки младоженец поднася такава книга на своята съпруга и двамата заедно я разглеждат в леглото и се учат от нея на любовни пози.

— Кристиан! В името на Аллаха, това е най-безсрамното нещо, което съм виждала! Толкова е неприлично и похотливо!

Той побърза да затвори книгата.

— Съжалявам, скъпа. Не исках да те шокирам. Мислех, че това ще те забавлява. А твоята книга ме трогна до дъното на душата ми. Винаги ще я пазя. — Обърна последната страница, на която тя ги бе нарисувала с три малки деца, а отдолу пишеше: „И после заживяха щастливо“.

— Откъде знаеш, че ще имаме три деца?

— Съзрях ги в едно от моите видения. Двама силни синове и една малка прекрасна дъщеричка.

Той протегна ръка и погали златистата й коса.

— Ти си истинско чудо!

— Знам — дяволито отвърна тя и отвори своята книга. — Все пак ми се струва, че бих искала да опитаме със страница двадесет и четвърта.

Кристиан остана с отворена уста, а Бриана се засмя и се спусна към леглото. Той я последва. Двамата се скриха под завивките и се чуха викове и смях. Тя го повали по гръб и потърка с бузата си белега от вътрешната страна на бедрото му. После прокара език по извивката на ятагана.

Кристиан се отпусна и от устните му се изтръгна вик на удоволствие.

— Косата ти ще ме умори от гъдел!

Завивките паднаха на пода, а след малко и те ги последваха.

— Представяш ли си сцената от двадесет и четвърта страница върху мраморния под!

— Ти си една малка безсрамница. Това, което искаш от мен, е по-дръзко дори и от позите в книгата. По този начин не мога да ти дам моето семе и не можем да започнем с децата.

Бриана отново го бутна по гръб, но в следващия миг спря да се смее и стана напълно сериозна.

— Аз вече нося твоя син под сърцето си.

— Скъпа моя, обичам те с цялото си сърце! — Кристиан я целуна нежно, а тя въздъхна, изпълнена с щастие. Внезапно той я сграбчи за раменете. — Ах, ти, малка глупачке. Скочила си от покрива, знаейки, че си бременна!

Бриана докосна с пръст мъжествеността му, която приличаше на заспал звяр, всеки миг готов да се събуди.

— Накажи ме — подкани го тя. — Използвай силния си жезъл, за да ме накажеш, мой чудесни арабски принце!