Вирджиния Хенли
Арабският принц (41)

Тридесет и девета глава

Крал Едуард III завиждаше на сина си, че потегля на бой срещу омразните французи. Почти бе решил той лично да оглави похода, когато пристигна вестта, че френският крал Жан е напуснал Париж и се е отправил с армията си на юг, право към Бордо. Едуард III не потегли срещу врага само защото беше прекалено загрижен за безопасността на кралицата и на членовете на многобройното му семейство: принцеса Йоанна внезапно се бе разболяла, а кралица Филипа с такъв ужас очакваше диагнозата на придворните лекари — страхуваше се чумата да не е стигнала до Бордо — че крал Едуард III не посмя да остави съпругата си сама в толкова тежко състояние на духа.

Хоуксблъд яздеше между принц Едуард и граф Уорик. Тъй като войската на херцог Ланкастър беше почти със същата численост като тяхната, двете армии напредваха приблизително с еднаква скорост. Английските благородници очакваха да съберат двете половини от силите си някъде в околностите на френския град Поатие. Но френската армия и този път превъзхождаше по численост английската, затова принц Едуард и херцог Ланкастър с основание очакваха, че френският крал Жан Валоа, наричан Жан Добрия, ще закъснее за срещата на трите потока от войници, устремили се към крепостните стени на Поатие.

— Според мен именно тук, около Поатие, е най-удобното за нас място за следващото ни решително сражение с французите — заяви принц Едуард и се усмихна на Хоуксблъд. — Този древен френски град е в центъра на провинцията Поату, прочута с виното си, затова трябва зорко да следиш войниците си да останат трезви, преди да се съберем на тържествено пиршество, за да отпразнуваме новата си победа.

Уорик намигна на принца.

— Като гледам намръщеното лице на сина си, започвам да си мисля, че още не е изтрезнял, само гдето не мога да разбера от какво е бил опиянен… От много вино или от много любов — закачливо подхвърли графът.

— От много любов, разбира се — мрачно промърмори Хоуксблъд.

— О, да не би твоята лейди все още да е ядосана заради френската баронеса? Нима все още не вярва, че обичаш само нея?

— Не — кисело отвърна Хоуксблъд, — само другите го разбраха! Станах за смях на всички мъже в къщата. Възможно ли е един мъж да бъде подлаган на такива мъчения и унижения?

— Е, в сърдечните дела всички мъже са много по-глупави от жените, колкото и да се опитват да се променят нещата.

Тримата мъже замълчаха. Всеки от тях се замисли за своята дама. Уорик горчиво съжаляваше, че преди години се беше съгласил любимата му да остане далеч от него, в тъмния Ориент. Въпреки толкова дългата им раздяла нейният образ много често смущаваше сънищата му. „Никога не трябва да се позволява на една жена сама да решава бъдещето си“ — каза си графът. Жената обикновено не знае какво иска, преди мъжът да й го покаже. Трябваше да я метне на седлото на коня си и да я отведе в Англия. Уорик си помисли как биха живели тогава щастливо той, Кристиан и майка му, и тъжно въздъхна.

Принц Едуард не можеше да намери спокойствие след раздялата с Джоан. Защо допусна фаталната грешка да я подтикне да се омъжи за противния Джон Холънд? Трябваше да се пребори с баща си, без да се плаши от кралското му величие, и да я направи своя съпруга. Да, точно така трябваше да постъпи — първо да се оженят тайно и после щеше да постави височайшите си родители пред свършения факт. Не биваше да забравя, че и тогава би му се наложило да се пребори и с Кралския съвет, но нима Джоан не заслужава да се бори за нея? Какво можеха да му сторят? Едуард мрачно въздъхна, като си представи как съвсем другояче би могъл да се подреди личният му живот.

Хоуксблъд не можеше да си прости, че в пристъп на ярост заради наранената си мъжка гордост бе тръгнал, без да се сбогува с Бриана. Трябваше да изхвърли от Бордо онази натрапчива френска баронеса, а не да я крие в къщата на граф Уорик. Ако можеше любимата му да чуе горчивите упреци, с които се обсипваше вътрешно Кристиан, всичките й съмнения в неговата безпределна любов веднага щяха да се стопят като пролетен сняг.

Щом трябваше да решава как да постъпи с Бриана, Хоуксблъд винаги се вслушваше в гласа на сърцето си и бе сигурен, че няма да сгреши. Знаеше, че я обича както никога не бе обичал досега, знаеше, че и тя копнее за същото, за което мечтае и той — да имат щастлив дом, пълен с прекрасни деца. Техните деца! Смушка коня си и препусна пред останалите рицари, за да скрие от погледите им напиращите в очите му сълзи, недостойни за суров воин, потеглил на смъртен бой. А гласът на сърцето му не спираше да му нашепва за нейната всепоглъщаща любов, за дивната й красота, без която за него нямаше минало, настояще и бъдеще.

 

 

Джоан подаде Джена на кърмачката и се облегна в креслото, за да може камериерката да й довърши фризурата.

— Стегни панделките по-здраво, Глинис, защото искам днес да пояздя заедно с Бриана. Тя ще дойде да ме вземе след половин час. Вчера ми каза, че иска да обиколим всички красиви околности на Бордо.

Глинис не можеше да се нарадва на промяната, настъпила в настроението на господарката й през последните дни. Отново пред очите й се появи онази весела и лъчезарна дама, с която прислужницата бе свикнала. На вратата се почука и в будоара влезе Мери Сейнт Хилъри, една от придворните дами на кралицата.

— Добро утро, лейди Холънд. Изпраща ме Нейно Величество с молба за помощ.

— Седни на това кресло до мен, Мери, и поеми дъх. Пребледняла си като платно.

Глинис й наля малко вино в кристална чаша, добави и розова вода, а Мери изпи питието на един дъх.

— Принцеса Йоанна има много тежък пристъп… Кралицата желае Глинис да дойде веднага в спалнята на нещастното момиче и да помогне да я накараме да изпие малко бульон, а след това да й приготви лек. Всички знаем, че никой в двореца не познава билките по-добре от твоята Глинис.

— О, разбира се, че веднага ще отида при горката принцеса. Само да си взема ковчежето с билките.

— Нейно Величество нареди да ви предам, че придворният лекар е наредил да се спазва карантина в покоите на Йоанна, за да не разпространява заразата в целия дворец. Дано не се потвърдят мрачните слухове, че е чума… Господ да ни е помощ тогава! — Мери трескаво се прекръсти с трепереща ръка.

— Но ще трябва ли Глинис да остане в покоите на принцеса Йоанна, докато тя оздравее? — попита Джоан.

Мери кимна утвърдително и продължи:

— Нейно Величество едва не полудя, когато й съобщиха за опасността от чума. Веднага заяви, че тя лично ще храни дъщеря си, но кралят се съгласи с придворния лекар, който настояваше да се изолират покоите на кралица Филипа, за да не се заразят и други членове на кралското семейство.

Джоан дръпна Глинис настрани и възбудено й прошепна:

— Не трябва да отиваш, Глинис. Ще напиша извинително писмо до Нейно Величество и ще обясня в него, че не мога да се лиша от теб.

— Не се безпокойте, милейди. Аз не се страхувам. Но е разумно да не се срещаме за известно време, за да не заразя вас или Джена.

Страх пропълзя в душата на Джоан. Гледаше втренчено как Глинис приготви нещата си и излезе с лейди Мери. Страхуваше се не за себе си, а за Джена. Рязко се обърна и уплашено погледна към кърмачката, която оставяше момиченцето в люлката. Не е възможно черната смърт да е стигнала до кралския дворец в Бордо! От тази смъртоносна болест страдаха само моряците, завърнали се от далечните пристанища. Нима ще се потвърдят зловещите слухове, че безмилостната зараза не е пощадила една от принцесите в династията на Плантагенетите?

Видя, че вратата е останала отворена след излизането на Глинис и веднага се втурна да я затвори. В следващия миг се вцепени. Не би била по-изненадана, ако на вратата се беше изправил самият ангел на смъртта. На прага стоеше Холънд!

— Аз… аз си мислех, че сте заминали с войската на принц Едуард — заекна смаяна лейди Холънд.

Съпругът й язвително се усмихна.

— Кралицата лично ме помоли да остана в двореца. Нейно Величество заяви, че не може да се справи без помощта ми в това смутно време.

За нея той бе по-страшен дори и от чумата. Стоеше пред него като заек, парализиран от вида на приближаващ се вълк. Сърцето й се качи в гърлото, особено когато зърна как Джон Холънд с тихи стъпки се приближи към люлката на дъщеря й.

— Според мен трябва да върнем дъщеря ни в детските стаи при другите бебета и малки деца от двореца, докато не премине опасността от разрастване на епидемията. Мога да ви уверя, лейди Холънд, че никъде другаде не се спазват такива строги предпазни мерки.

— Не! — изкрещя Джоан. — Тя е в пълна безопасност само тук, в спалнята ми!

Холънд тихо нареди на кърмачката:

— Бих желал да остана насаме с моята съпруга. Нищо чудно, че тя толкова ревностно държи дъщеричката ни да остане при нея. Всички знаят, че лейди Холънд никога не е понасяла самотата.

Кърмачката се поклони на сър Джон Холънд и побърза да се скрие в съседната стая.

— Остави детето ми, проклето чудовище! — изпищя Джоан.

Той вдигна Джена от люлката и тръгна към нея. Младата жена потрепери.

— Бебетата са толкова крехки. Много от тях не оцеляват през първата година, доста често се случват различни инциденти. Само едно леко завъртане на тънкото краче на Джена, и тя ще остане саката за цял живот, а ако си удари главата, може да се превърне в идиот.

Устата на Джоан пресъхна, гърлото й се сви, не смееше да диша. Трябва незабавно да освободи Джена от него! Трябва да каже на кралицата, че той е заплашил детето й. После си спомни, че в този миг Филипа бе изпълнена с тревоги за собственото си дете. Всички предполагаха, че Холънд е баща на дъщеря й и никой не би повярвал, че ще заплашва собственото си дете. Ще кажат, че е полудяла след смъртта на Едмънд. Само един човек на света щеше да й повярва — Бриана!

— Ще направя всичко каквото искате — прошепна тя.

— О, знам, че ще го направиш, ангел мой. Когато се върна, искам това дете и проклетите бавачките да са се махнали от спалнята. Имаме нужда да бъдем сами, за да можем да се опознаем по-добре. Отблизо! Ще трябва да се научиш да ми доставяш удоволствие, и то по такива начини, които дори не си и сънувала. — Изгледа я и разбра, че е готова да изпълни всичките му желания. — А сега можеш да извикаш кърмачката от съседната стая.

Холънд остави Джена в ръцете на кърмачката. Джоан се опита да подбере най-безопасните думи, с които да задоволи желанието му да властва над нея.

— Моят съпруг успя да ме убеди, че за нашето бебе ще бъде по-безопасно, ако го пренесем в детските стаи, в които са прибрани всички бебета и малки деца на знатните благородници. Ще донеса дрешките и пелените, а после ще повикаме някой от слугите да пренесе и люлката. Задълженията на моя съпруг като главен камерхер на двора са толкова отговорни и сложни, че той желае да не бъде смущаван от бебето.

Холънд самодоволно целуна Джоан по челото.

— Благодаря ти, ангел мой. Решението ти е много мъдро. Ще се върна при теб след около един час.

Джоан бе толкова изтощена след тази мъчителна сцена, че колената й се подгъваха, докато съпровождаше кърмачката до детските стаи. Поне Джена ще бъде в безопасност. Кърмачката се плашеше от чумата така, както Джоан се плашеше от Холънд, и по целия път не спря да разказва на господарката си за слуховете, които се носеха сред слугините в двореца.

Джоан целуна Джена поне десет пъти, преди да събере сили да я остави в ръцете на бавачките. Успокояваше я само мисълта, че опитните жени, през чиито ръце бяха преминали всички малолетни потомци на кралското семейство и на най-знатните лордове в английския двор, щяха да се погрижат за здравето и храненето на нейната малка дъщеричка. След това се втурна към спалнята на приятелката си.

— Джоан, научи ли ужасяващите новини за принцеса Йоанна? — попита я Бриана.

Джоан кимна и сподели:

— Кралица Филипа поиска от Глинис да остане при горката принцеса до края на карантината.

— Господи, какво смело момиче е Глинис! — възкликна Бриана. — Аз самата не мога да се реша на такава постъпка.

Джоан избухна в плач.

— Бриана, ти си най-смелата жена, която познавам. Аз съм много по-слаба и по-страхлива от теб. За бога, така се срамувам от себе си, че искам аз да съм на мястото на нещастната принцеса Йоанна!

— Скъпа, но какво толкова се е случило? — извика Бриана и прегърна приятелката си. — Света Дево, та ти трепериш като лист! Да не би и ти да си се заразила?

— Не… да, зле ми е! Толкова ми е зле, че сигурно ще умра! Джон Холънд ще ме убие! — изхлипа нещастната Джоан.

— Но какво ти е сторил? — намръщи се Бриана.

Джоан се отпусна уморено в най-близкото кресло и притисна една възглавница към гърдите си, може би за да замести детето си или за да се защити от невидим враг.

— Когато Едуард замина на предишния поход, Холънд ме изнасили.

— Исусе Христе! — ахна Бриана. — Сигурно не си казала нищо на Едуард.

— Не, за бога, не. Холънд ме заплаши, че ще излъже Едуард, че аз доброволно съм отишла в леглото му. — Гласът на приятелката й бе тъй покъртителен, че сърцето на Бриана се сви от мъка. — В онази нощ, в която кралят дойде да ми съобщи за смъртта на брат ми, аз припаднах, а тогава в спалнята ми се събраха придворните дами и само това ме спаси от незадоволената похот на Холънд. Затова те помолих да не ме оставяш сама, не помниш ли, а ти успя да убедиш кралицата да взема Джена и кърмачката в спалнята си.

Бриана й наля голяма чаша вино и я накара да го изпие до дъно.

— Мислех, че оттогава съм в безопасност. Едуард ми беше обещал, че ще вземе Холънд с войската, но той не замина!

— Но защо досега нищо не си ми казала? Или на някой друг?

— Как да се оплача? Да съобщя, че Холънд иска да упражнява съпружеските си права?

— Но трябваше да го споделиш поне с мен!

— Толкова ме беше срам, пък и си мислех, че няма да се повтори. Но ще се повтори, ще се повтори!

— Не, няма да се повтори! Адел, тази нощ ще спя в спалнята на Джоан — извика Бриана на леля си в съседната стая. — Моля те, приготви ми дрехите.

— Страх ме е от него, Бриана. И Глинис се страхува от него, дори си намери талисман с гвоздей от ковчег, за да я предпазва от Холънд.

— За бога, Джоан, имам по-добро средство от гвоздей от ковчег — отсече Бриана. — Адел, къде е извитият кинжал, който купих от панаира в Уиндзор в деня на турнира?

— Ще го намеря и ще ти го донеса. Но ми се струва, агънцето ми, че ще е по-добре и аз да дойда с теб.

— Не, Адел, не трябва да идваш при твоето деликатно състояние. Адел е бременна — обясни Бриана на приятелката си. — Пади ще ме обеси на жартиерите ми, ако нещо се случи с бъдещата му рожба. Освен това Холънд няма да посмее да посегне с мръсните си ръце на Джоан в мое присъствие.

— А какво ще стане, ако се опита да те нападне? — сърдито попита Адел.

— Не може лесно да се укроти едно чудовище. Или бик. Единственият изход е да го нападнеш смело и да се получи заслуженото. Джоан, никога не трябва да позволяваш на някого да те унижава, нито да те насилва.

Адел отлично познаваше племенницата си и знаеше, че с нея много трудно се излиза на глава, щом веднъж си науми нещо. В този миг съзря невестулката Нешър.

— Да вържа ли Нешър, или ще го вземеш със себе си?

— Хм, знаеш ли, Адел, че това е чудесна идея. Той е по-полезен от куче-пазач.

 

 

Хоуксблъд препускаше като бесен далеч пред войската, неспособен да изтрие от съзнанието си покоряващото видение, в което централната роля отново се владееше от Бриана. Виждаше я как посяга към ятагана. Образът й беше кристално ясен, дори успя да види решителния израз на красивото й лице. Веднага разбра, че любимата му е в смъртна опасност.

Рязко обърна жребеца си назад и се приближи към Уорик.

— Трябва да се върна в Бордо — съобщи той на баща си, без да го удостои с повече обяснения. Отново смушка коня и се насочи към принц Едуард и оръженосеца му, сър Джон Шандо. — Бриана е в смъртна опасност! Трябва да се върна при нея!

Едуард знаеше, че понякога странни видения спохождат приятеля му. Освен това никога не би се усъмнил в доблестта на Хоуксблъд, за да го обвини, че се опитва да дезертира от похода.

— Ще се върна колкото е възможно по-бързо, сир. Ще ви настигна по пътя за Поатие. Заклевам се в Светия Кръст.

— Нямам нужда от тези клетви, Кристиан. Знам, че си абсолютно предан воин.

Хоуксблъд обърна жребеца си в обратна посока и извика на Пади и Али:

— Ще се върна веднага щом я спася от опасността — посочи с кимване към Черния принц. — Бдете над него така, както бдите над мен.

 

 

Джоан въздъхна с облекчение, когато видя, че Холънд не е в апартамента. Надяваше се, че ще бъде зает през целия ден. Присъствието на Бриана й даваше смелост и младата жена се закле, че по-скоро ще умре, отколкото отново да му позволи да я изнасили.

Бриана освободи Нешър от сребърната верижка, за да може да свикне с новата обстановка, и се зае да подрежда дрехите си в гардероба в стаята, съседна със спалнята на Джоан. Двете разговаряха, докато сменяше чаршафите на леглото, в което бе спала кърмачката. Споделяха тревогите си за принцеса Йоанна и се питаха защо това добро дете бе повалено от коварната болест, а злите хора остават незасегнати.

И двете мразеха тази война, тя можеше да погуби мъжете, които обичаха. После поговориха за Адел и бебето, което очакваше. Бриана призна, че завижда на приятелката и на леля си — едната вече имаше дете от любимия мъж, а другата очакваше.

Очите на Джоан се напълниха със сълзи.

— Не ти казах какви заплахи отправи Холънд към Джена. Той каза, че ако не я изпратя в детската стая, за да останем сами, ще й извие крака, за да остане саката за цял живот, или ще я изтърве с главата надолу.

— Господи, този мъж е луд! Как можа Едуард да те омъжи за подобно чудовище? — Бриана мислено благодари на Провидението, че имаше предан съпруг като Хоуксблъд.

— Едуард няма представа за това, което се случи, и аз не възнамерявам да му казвам. Иска ми се Холънд да е мъртъв! Защо той не се разболее от тази проклета чума и не умре?

Бриана я прегърна през раменете.

— В живота не става така. Баща ми обичаше да казва, че ако всички наши молби към Бога се сбъдваха, хората щяха да се молят по цял ден. Божествената намеса е рядко явление. Светът е пълен и с добро, и със зло. Ще победим Холънд само ако обединим усилията си и твърдо му се противопоставим. Ако сме нерешителни, ще загубим.

Джоан кимна.

— Обичам те, Бриана. Как ще мога да се отблагодаря за преданото ти приятелство?

— Ти внесе радост и веселие в моя живот. Има неща, които никога нямаше да узная без теб. Твоето приятелство е много ценно за мен.

— Ние можем всичко да си кажем, колкото и да е ужасно, и аз знам, че нищо няма да разруши това, което чувстваме една към друга.

— Ние сме щастливи с нашето приятелство — промълви Бриана и избърса сълзите й.

 

 

Кралица Филипа повече не можеше да стои далеч от дъщеря си. С една от придворните си дами влезе в голямата розова сграда, в която бяха преместили принцеса Йоанна. Пазачът на входа почтително й направи път.

Вътре цареше идеален ред. Няколко жени носеха гореща вода от кухнята, чисти завивки и кърпи. Останалите придворни дами от свитата на принцесата стояха заключени в стаите на горния етаж. От кухнята се показа Глинис. Носеше шише с билки и едва не го изтърва, щом видя кралицата.

— Ваше Величество, моля ви веднага да напуснете тази сграда!

— Глинис, и аз мога да рискувам като теб. Трябва да видя моята малка Йоанна!

Глинис не искаше Филипа да вижда дъщеря си в такова ужасно състояние. От сутринта Йоанна бе започнала да повръща слуз, примесена с жлъчна течност и под мишниците й се бяха появили черни грозни петна. Глинис бързаше да й даде от своето лекарство с надеждата, че ще неутрализира отровните сокове в тялото на младата принцеса.

— Ваше Величество, ако се докоснете до нея, може да предадете заразата на краля, на Изабел или на останалите си деца. Йоанна ме помоли да не ви пускам при нея. Тя знае, че я обичате, и ви моли само да отидете в параклиса и да се помолите за нея — излъга в отчаянието си Глинис.

— Веднага отивам да се помоля за моето бедно дете. Моля те, предай й, че аз и баща й я обичаме.

Когато Филипа и придворната й дама излязоха, Глинис се обърна към пазача:

— Залости вратата. Никой не трябва да влиза тук.

 

 

Кралят бе получил ужасяващи новини. Ранен вестоносец му донесе спешно съобщение от херцог Ланкастър. Армията на херцога влязла в жестоко сражение с французите и била принудена да отстъпи в Шербург. Французите били много повече от тях и няма да е възможно армията на Ланкастър да се съедини с тази на Черния принц.

Кралят повика един слуга, но дойде Джон Холънд.

— Сър Джон, мислех, че сте заминали с принц Едуард!

— Аз… не, Ваше Величество. Мислех, че кралицата ще се нуждае от моите услуги, сега, когато принцесата е болна.

— Благодаря ти, Холънд. Благодаря и на Провидението, че си тук. Трябва спешно да изпратя куриер до моя син или до граф Уорик. Армията на Ланкастър не може да пробие обръча на французите. За армията на Едуард ще бъде гибелно да се сражава с тях без помощта на Ланкастър. Принцът веднага трябва да се върне в Бордо.

Докато се покланяше на краля, Холънд мислено изруга.

— Ела с мен. Ще почакаш да напиша съобщението.

Холънд реши да се преструва, че наистина ще занесе съобщението. В душата му се надигна дива радост, че Черния принц може да загине. Какъв късмет кралят да възложи тази задача тъкмо на него! Холънд чувстваше, че този път съдбата е на негова страна. Ще се позабавлява с красивата си млада жена, а после ще се поразходи покрай Гарона.

Първото лице, което видя, когато влезе в апартамента си, беше лицето на Бриана. Тази проклетница най-нахално се бе настанила в спалнята му и му пречеше да се наслади на съпругата си.

— Какво, по дяволите, правиш тук, кучко?

— Искам да съм сигурна, че си разбрал къде ти е мястото в тази къща, гадно псе!

— Ако си въобразяваш, че можеш да играеш ролята на ангел-пазител, дълбоко се лъжеш. Ти не си нищо друго, освен уличница, а може би и по-лошо! Спиш с двама братя, а после прилъгваш единия да убие другия!

— Това не е истина! — извика Бриана. Искаше й се да издере с нокти противното му грозно лице.

Холънд я зашлеви толкова силно, че тя залитна, главата й се удари в ръба на леглото и Бриана падна в безсъзнание на пода. Той я грабна, занесе я в съседната стая и заключи вратата.

Джоан седеше с пребледняло лице, с широко разтворени от ужас очи, като подгонена от вълк кошута.

Холънд бе вбесен, че е разказала всичко на Бриана и че двете са решили да му се противопоставят. Джоан изкрещя ужасено, когато огромната му ръка хвана туниката й я съдра с един замах. Великолепната тъкан се свлече на пода и разкри нежните гърди и стройните й бедра. Тя отскочи и се опита да прикрие голото си тяло с косата си, но Холънд обви косата й около ръката си и жестоко я дръпна. Другата му ръка погали плоския й корем.

— Искам тази утроба да се надуе с моя син. Той ще бъде следващият граф на Кент благодарение на мен!

В този миг Джоан разбра, че по някакъв начин той е убил Едмънд. Огледа се диво за нещо, с което да го удари. Сега Бриана не можеше да й помогне, трябваше сама да се справи. Обезумелият й поглед откри кинжала на Бриана, който бе паднал върху леглото, когато Холънд удари приятелката й. Джоан знаеше, че след секунди той ще я събори върху леглото. Знаеше, че ще я изнасили. Знаеше какво да направи!

Бриана постепенно идваше в съзнание. Опипа челюстта си, пулсираща от непоносимата болка. Струваше й се, че е била ударена с чук по лицето. Простена тихо и Нешър веднага се втурна към нея, сви се до коленете й и я докосна леко с лапата си, сякаш усети, че е наранена. Тя с мъка се надигна от пода.

Седна и се огледа, за да разбере къде се намира. За бога, колко дълго е била в несвяст? Джоан е останала съвсем беззащитна и Холънд можеше да я насили, а дори и да стори нещо още по-лошо! Изпълзя към вратата и се опита тихо да я отвори. Не се изненада, че вратата е заключена.

Бриана се помъчи да си припомни какво й бе казала Адел за заключените врати. Главата започна да я боли. Притисна я с ръце, за да прогони болката. В този миг пръстите й напипаха фуркета в косата й. Точно за иглата говореше Адел!

Предпазливо го пъхна в ключалката и леко го завъртя. Стори й се, че изтече цяла вечност, преди да чуе изщракването на ключалката. Бриана затаи дъх, дано онзи звяр не е чул прещракването. Потърси кинжала. Господи, бе решила да убие Холънд! Застина от ужас, когато разбра, че ножницата е празна. Огледа се трескаво, но не го откри в стаята. Нямаше да се предаде! Грабна масивния бронзов свещник, подпрян до стената, и отвори вратата.

Холънд трескаво се събличаше. След миг щеше да се озове върху нея. Джоан стискаше кинжала в малката си ръка. Гледаше с погнуса отвратителния му член. Искаше да го отреже, за да не може никога повече да я осквернява. Щеше да се бори за живота си и за живота на Бриана. Знаеше, че Холънд ще се опита да убие приятелката й, за да не го издаде.

Когато Холънд се хвърли върху нея, Джоан заби кинжала в гърлото му. В същия миг Нешър се стрелна през вратата, скочи върху леглото и заби острите си зъби в слабините на Холънд. От гърлото му изригна агонизиращ вик, но се удави в хриптене, щом кръвта бликна от раната. Бриана се спусна след Нешър, замахна с тежкия бронзов свещник и го стовари върху главата на ранения мъж. Той потъна в локвата кръв, заляла белите чаршафи.

— Исусе! Джоан, жива ли си?

Приятелката й скочи ужасена от леглото, все още стискайки окървавения нож.

— Убих ли го? — задъхано прошепна тя.

— Струва ми се, че аз го убих — промълви Бриана и погледна към смазания череп на мъжа в леглото.