Вирджиния Хенли
Арабският принц (37)

Тридесет и пета глава

— Затвори си устата, кучко, за да не ти я затворя аз! И се измитай оттук!

— Но какво е това? Какво става тук? — попита смаяната Бриана, но мъжът и жената бяха прекалено възбудени, за да й обърнат внимание. Тя се изкачи по изящната вита стълба, зави наляво и излезе на горната тераса. Пади и непознатата жена спореха за нещо с такъв разгорещен вид, че в първия миг Бриана се сепна на прага. Подът на съседната стая бе осеян с разхвърляни рокли. — Какво става тук? — повтори Бриана.

И двамата заговориха едновременно, но отговорите им бяха различни.

— Тя е пленница на господаря — рече Пади.

— Аз съм баронеса Лизет дьо Сен Ло — гордо заяви чернокосата красавица.

Пади презрително изсумтя.

— Тя не е нищо повече от най-обикновена френска уличница, която си беше позволила най-нахално да се разположи в спалнята на господаря. Почакайте, милейди, ей сега ще я изхвърля навън!

Лизет се настани върху сандъка с решителен вид.

— Хоуксблъд е този, който ще реши коя от нас ще споделя леглото му!

Бриана се вцепени. Погледна изумено французойката. Кръвта се отдръпна от лицето й. Но въпреки изненадата тя успя да се съвземе и бързо рече:

— Хайде, Пади. Ще се настаня в някоя стая в другото крило на къщата. Пренеси нещата ми там.

Тръгна замаяна по коридора, а Пади я последва, като продължаваше да ругае Лизет и себе си, че не бе успял още вчера да я изхвърли от стаята на господаря. Ала бе ядосан и на Хоуксблъд, че бе изпратил тази жена в Бордо. Тя беше опасна и можеше да създаде много неприятности. Пади знаеше, че Кристиан обича лейди Бриана и ако проклетата французойка я разстрои, щеше да му издере очите.

— Хоуксблъд държи някаква жена тук, Адел. Тук, в тази къща — разстроена съобщи Бриана на леля си.

— Ела при мен, агънце, седни и се успокой. Не се разстройвай от тази лека жена. — Адел погледна към Пади, който безпомощно сви рамене. — Коя стая искаш да ти приготвя?

Объркването в душата на Бриана отстъпи място на гнева. Изглежда, всички, освен нея знаеха за тази баронеса!

— Няма значение в коя стая ще се настаня. Всички стаи са хубави. Искам вратата да се заключва добре.

Пади тръгна да изпълни желанието й.

— Той държи тук и нея, и брат й, барона, за откуп — бързо обясни Адел. — Тя е негова пленница… а не нещо… друго.

— О, така ли? За какво друго намекваш, Адел?

Леля й се изчерви.

— Е, нали знаеш, че… исках да кажа, че не е негова любовница.

— Нима? Или може би трябва да се каже една от неговите любовници? Той е арабин, не забравяй!

— О, агънцето ми, не й позволявай да помрачи престоя ти в това прекрасно място. Има баня с мраморен басейн и градини, от които дъхът ти ще спре. Има малко езерце, покрито с нефритени плочки, с красив фонтан в средата, в което плуват златни и сребърни рибки.

— Разбира се, че няма да й позволя да развали удоволствието ми. Пади каза ли ти как този арабин е успял да си купи това прекрасно място?

Адел знаеше, че Бриана говори за съпруга си по този начин само когато е много ядосана.

— Още когато за пръв път са дошли в Бордо, Хоуксблъд е видял замъка на Уорик, който е наблизо, и е решил да купи съседното имение. Тогава не се е срещал с граф Уорик и само е подозирал, че е негов син. Пади ми каза, че Хоуксблъд е купил къщата, за да задоволи самолюбието си — искал е да има по-красива и по-голяма къща от тази на Уорик.

— Но откъде е намерил пари?

— Пади ми каза, че господарят му е платил в злато.

— Хм, Пади изглежда знае всичко за Хоуксблъд. А не спомена ли от кого господарят му е откраднал златото?

Адел прехапа устни. Племенницата й никога не бе говорила толкова язвително.

— Ще отида да видя къде е оставил сандъците, а ти по-добре си почини.

Адел откри Пади в една приятна слънчева стая с бледорозови стени от другата страна на коридора.

— Ако лейди Бриана смята да заключва стаята си от Хоуксблъд, мисля, че тя изобщо не познава съпруга си.

— Ти си голям глупак, Пади. Защо не си отпратил любовницата му преди Бриана да пристигне в Бордо?

— Защото тя е много проклета жена! Жените винаги създават неприятности и главоболия.

— Така ли? Много си любезен, няма що!

— Извини ме, скъпа, нямах предвид теб. Знам, че избягваш разправиите. Затова послушай съвета ми и по-добре не се изпречвай пред очите на господаря, когато се върне в къщата. Той ще й даде да се разбере на тази проклетница Лизет, но ако и лейди Бриана му създава главоболия, и тя няма да избегне гнева му. Ето проклетия ключ, макар че едва ли ще има полза от него! — Той подаде на Адел ключа за стаята на Бриана. — Пожелай ми късмет, скъпа. Трябва да изхвърля тази французойка и да я затворя в някое отдалечено място.

 

 

Лейди Джоан Холънд потегли с огромен багаж за Бордо. Дрехите, кожите и скъпоценностите й бяха опаковани в дузина сандъци. На борда на кораба качиха дори широкото й пухено легло, за да й осигурят всички удобства по време на пътуването. Джоан прекара последната нощ на кораба, за да могат да потеглят рано сутринта.

Когато се сбогува с брат си, тя се разплака.

— Бих искала и ти да дойдеш с мен, Едмънд.

— Аз съм представителят на английската корона тук, в Кале, Джоан, и не мога да замина — неохотно отвърна младият граф.

— О, не се преструвай, че си нещастен тук. Твоят висок пост привлича всички французойки като пчели на мед и те са луди по теб.

— Постът е много важно нещо, скъпа, не го забравяй, но в един мъж има и други ценни неща — намигна й той.

— О, защо мъжете винаги сте толкова вулгарни?

— Не ми казвай, че майчинството те е направило благочестива като стара мома — подразни я той.

— Време е да помислиш за брак и за деца, Едмънд. Моята малка дъщеричка ще иска да има братовчеди, с които да си играе. — Тя го целуна. — Сбогом, ще ми липсваш.

— Бордо ще ти хареса. Южна Франция е истински рай. — Той внезапно стана сериозен. — Грижи се за себе си, Джоан. — Обви раменете й с кожената наметка и я прегърна.

— Бог ще ме пази, Едмънд — тихо отвърна тя.

— Да се надяваме, скъпа моя.

Джоан и Глинис се придружаваха от шестима оръженосци от свитата на Холънд. Последната нощ преди отплаването сър Джон остана на брега, в щаба на гарнизона.

Едмънд излезе от къщата на сестра си и се отправи към английския гарнизон в центъра на Кале. Холънд сърдечно го поздрави.

— Радвам се, че се отбихте при мен, графе. Наредих на сър Невил Уигс да поеме командването тук. Той е доста твърд мъж и ще се справи с французите.

— О, не вярвам да имам неприятности в Кале. Градът вече придобива английски вид. Въпреки че трябва да призная, че в някои бордеи по пристанището има доста проститутки, заразени от срамни болести.

Холънд поклати глава.

— Имахме същите проблеми и в най-скъпите публични домове и трябва да се наблюдават. Ако искате, тази вечер мога да ви разведа.

— По едно приятно съвпадение тази вечер и аз съм тръгнал в същата посока. Разходката преди вечеря се отразява много добре на апетита ми, сър Джон.

Двамата мъже тръгнаха на юг, към квартала, в който живееха по-заможните граждани на Кале. Минаха покрай внушителната къща, в която бе отседнала английската кралица, и завиха по една странична алея.

— Тези задни улички се охраняват. О, ето, виждам, че един от нашите войници е на поста си.

Към тях се приближи един въоръжен мъж, ала в този миг Холънд измъкна остър нож и го заби в гърба на граф Едмънд. Младият граф нададе предсмъртен вик и падна на улицата. Холънд завъртя ножа и го извади от тялото му. Кръвта бликна от раната и потече по камъните.

— В този богат квартал на Кале често стават грабежи и убийства. — Наведе се към жертвата си. Очите на Едмънд вече бяха замъглени от смъртта. Холънд зловещо се усмихна. — Не се тревожи за сестра си. Моята съпруга току-що стана богата. — Избърса окървавения нож и се обърна към другия мъж. — Сър Невил, ако тази нощ забележите някакво произшествие, ще докладвате едва след отпътуването на кораба.

Уигс кимна и отдаде чест със сабята си.

— Сбогом, сър. Благодаря ви за доверието. Няма да съжалявате за това.

 

 

Пади завари Хоуксблъд да разговаря с граф Уорик в конюшнята. Току-що лекарят бе прегледал раните на конете, получени по време на дългото пътуване по море от Англия до Бордо. За щастие раните им не бяха опасни — скъпите бойни коне можеха да си счупят краката, ако се спънеха в дупките по долната палуба.

Целият ден бе посветен на разтоварването на багажа на членовете на кралското семейство и прибирането на конете им в конюшните на брега. Конете на останалите рицари бяха заведени в оградените поляни зад пристанището. Хоуксблъд разбра, че се е случило нещо неприятно, още щом видя разтревоженото лице на Пади.

— Какво е станало?

— Трябва да говоря с вас, милорд.

Али, който бе изморен от разтоварването на багажа и от грижите за конете, намръщен го изгледа.

— Ние тук се оправихме с три хиляди коня, а ти не можеш да се справиш с две жени.

— С три жени — уточни Пади. — По-лесно е да се оправиш с три хиляди коне, отколкото с три жени!

— Три? — попита Хоуксблъд и се плесна по челото. — Колко съм глупав! Съвсем забравих за Лизет Сен Ло.

Уорик учуден вдигна вежди.

— Струва ми се, че тази французойка, която държиш за откуп, прилича повече на твоя любовница, отколкото на затворничка.

— По дяволите, не е така! Тя никога не ми е била любовница. За бога, допуснах само една грешка, а сега ще трябва да плащам цял живот за нея! — Той замислено погледна към баща си. — Ще я прибереш ли при себе си заедно с брат й, докато получа откупа за тях?

— Май тази вечер няма да е много спокойна за теб — усмихна се Уорик.

Четиримата мъже тръгнаха към къщата на Хоуксблъд. По пътя Уорик се отдели от групата и се отправи към своята къща.

— След малко ще дойдем при теб — извика Кристиан след него.

— Много ли е разстроена моята съпруга? — обърна се Кристиан към Пади, когато влязоха в двора на къщата.

— Бясна е като фурия. Не можете да държите две жени под един и същи покрив, господарю — назидателно рече Пади.

— В Арабия това е възможно — обади се Али. — Един мъж може да има четири съпруги и колкото си иска наложници.

— Опитай се да го обясниш на лейди Бриана — саркастично отвърна Пади.

— Къде настани баронесата?

— Заведох я в стаята на брат й. Заплаших го, че ще го кастрирам, ако не укроти сестра си.

— Заведи ги в имението на граф Уорик — нареди Хоуксблъд.

Кристиан Хоуксблъд огледа стаите и одобрително кимна — всичко бе изрядно приготвено за посрещането на неговата съпруга. Пади се бе справил добре със задачата си. Стените на спалнята блестяха от белота, широкото ниско легло бе покрито със снежнобяла ленена покривка и отрупано с малки възглавнички, по които със златни нишки бяха избродирани инициалите им „К“ и „Б“. Леглото бе скрито зад бели копринени завеси.

Белите дървени капаци на прозорците бяха разтворени и откриваха красива гледка към широката тераса. Едната стена бе заета от вграден гардероб с огледала по вратите. Подът от бял карарски мрамор, изпъстрен със златисти ивици, обещаваше прохлада през горещите нощи.

Мраморните стъпала в ъгъла водеха към банята с широк правоъгълен басейн. На едната стена на банята имаше широка врата, която извеждаше към малка заградена градина. Зад басейна нефритеният фонтан пръскаше във въздуха кристални водни капки. Къщата бе осветена с големи ароматни свещи, поставени в красиви стъклени свещници. Обстановката бе много романтична и някак тайнствена.

Ала Кристиан Хоуксблъд не изглеждаше никак романтично. Дрехите му бяха просмукани от пот и кръв и той жадуваше за топла баня, но да бъде проклет, ако се къпе сам сега, когато Бриана бе в тази красива къща, която й бе обещал.

Махна нетърпеливо с ръка и се опита да се успокои.

— Къде е стаята на господарката? — обърна се той към Пади.

Оръженосецът му обясни къде е настанил съпругата му и промълви:

— Желая ви лека нощ, господарю.

Хоуксблъд се изкачи по извитата стълба и се спря пред вратата на Бриана.

— Бриана, искам да те приветствам с добре дошла в нашия нов дом — тихо, но твърдо рече той. — Очаквах да ме посрещнеш, както се полага на господар на дома. Искам да се изкъпя, да се нахраня и да си легна. В този порядък. Отвори вратата.

Заключена зад стените на стаята си, Бриана избухна:

— Ти, арабска свиньо! Не мога да повярвам, че се осмеляваш да ми говориш! Няма да ти приготвя банята, нито вечерята и мога да се закълна, че никога повече няма да легна с теб! Изкъпи се сам! Нека слугите те нахранят, нека онази френска проститутка стопли леглото ти! Ти нямаш нужда от съпруга и отказвам да бъда твоя жена, ако онази жена не напусне веднага къщата ми! Разбрахте ли, лорд Дракар?

Кристиан разбра, че Бриана е извън себе си от гняв и го предизвиква да разбие вратата. Ала нямаше да й достави това удоволствие. Той извади кинжала и с лекота си отвори.

Бриана не можеше да повярва на очите си.

Хоуксблъд я изгледа така яростно, че тя потрепери от страх. Той заговори тихо, но в гласа му се долавяше заплаха:

— Тъй като баронесата вече не е тук, смятам, че можеш да се заемеш със задълженията си на съпруга… или имаш още някакви претенции?

Думите му я обезоръжиха и желанието й за съпротива угасна. Не знаеше какво да каже.

— Имаш ли още възражения? — повтори той.

Бриана поклати глава.

— Тогава ела с мен. Веднага.

Тя изглеждаше безпомощна като малко дете сред кутиите и сандъците, разхвърляни из стаята, но Кристиан нямаше настроение да си губи времето с подреждането на багажа.

Когато излязоха на осветената тераса, тя забеляза, че дрехите му бяха изцапани с кръв.

— Да не си ранен? — тревожно попита Бриана.

— Не. Само не се докосвай до мен. Ей сега ще се измия.

Младата жена тръгна след него по коридора, минаха покрай банята и излязоха в градината. Бриана мълчаливо наблюдаваше как той свали дрехите си и влезе в басейна. Кристиан взе парче сапун и започна да се търка. Гневът в сърцето й се стопи. Той явно нямаше намерение да я насилва да се къпе с него, но може би тъкмо заради това й се прииска да го направи. Тя беше единствената жена, която имаше право да се къпе с него, да му поднася храната, да споделя леглото му, да се събужда до него. Той беше неин съпруг и тя нямаше да го отстъпи на никоя друга. Свали роклята си и остана по прозрачната долна риза. Протегна ръка и го помоли:

— Подай ми сапуна.

— Благодаря за съпружеските грижи, но ти си права, мога и сам да се изкъпя. Ала ако искаш, можеш да дойдеш и да поплуваме в басейна след вечеря.

Бриана се изчерви.

— Аз… аз не мога да плувам.

— Добре, тогава няма да плуваме — усмихна се той. — Ще правим нещо по-приятно.

— Ще отида да проверя какво става с вечерята — смутено отвърна Бриана.

— Кухнята е в задната част на къщата. Доколкото си спомням, готвачът е много добър. При този топъл климат по-добре е ястията да се сервират студени.

Когато Бриана се върна, съпроводена от един от слугите. Кристиан бе седнал край една маса в градината в широко бяло кресло за двама. Наоколо ухаеше на екзотични цветя. Около бедрата му бе препасана бяла кърпа, която подчертаваше мургавата му кожа. Пред него горяха две малки свещи, поставени в големи бели купи.

Слугата подреди върху масата табли със студено месо, прясно сирене, препечен хляб и най-разнообразни плодове и ядки, на повечето от които Бриана не знаеше имената. Хоуксблъд извади от студения басейн една глинена стомна с вино и сръчно измъкна корковата тапа от гърлото й.

Кристиан се отдръпна, за да й направи място, и Бриана седна до него. Не смееше да гледа красивото му голо тяло и се престори, че цялото й внимание е погълнато от храната върху масата. Хоуксблъд започна да й изброява имената на различните лакомства.

— Това са смокини, фурми, мандарини, бадеми и шамфъстък — намаза малко от сиренето върху хляба и го поднесе към устните й. Бриана остана приятно изненадана от вкуса и посегна за още.

— Май наистина си гладна — каза той, озадачен, че тя не бе вечеряла.

Младата жена, като че ли прочете мислите му.

— Бях прекалено ядосана, за да ям — обясни.

Отговорът й му достави истинска радост. Щом го ревнува, значи чувствата й към него са много по-силни, отколкото иска да признае. Копнееше да му каже, че го обича, но тя бе толкова упорита, че едва ли щеше да го стори. Питаше се дали ще доживее, за да чуе любовни думи от устата й.

Кристиан изпитваше удоволствие само като я гледаше. Тя си отхапваше от плодовете и отпиваше от виното и изглежда въобще не осъзнаваше колко е прекрасна. Великолепната й коса се бе разпиляла като златен водопад по раменете, а розовите връхчета на гърдите й напираха под прозрачната материя на долната риза. Когато облиза виното от устните си, Кристиан усети, че дълго потисканото желание всеки миг ще избухне в гореща страст. Искаше да се люби с нея. Представи си преплетените им тела, а сетне как прониква дълбоко в нея. Слабините му се обляха в топлина, а членът му се втвърди.

Протегна ръце и свали ризата й, ала Бриана бързо стана и изтича в сенчестия край на басейна. Хоуксблъд взе няколко екзотични цветя и ги хвърли във водата. Бриана изпита внезапно желание да му се отдаде.

Пристъпи към басейна и леко нагази във водата. Вдигна ръце и разпусна косата си, която я обви цялата и стигна почти до глезените й. Кристиан бавно се приближи към нея. Около басейна бе тъмно и Бриана не го виждаше, но усещаше, че той идва към нея.

Чу плясък на водата и колебливо пристъпи. Направи още една крачка и усети ръцете му, които се обвиха около глезените й, после се плъзнаха нагоре по краката й, а горещите му устни обсипаха с целувки бедрата й.

Страстните му ласки я изпълниха с желание и тя се изви към него. Езикът му я галеше все по-настойчиво. Бриана изохка, неспособна повече да се сдържа, и се притисна към него. Той я взе на ръце и я изнесе от басейна.

— Не искам косата ти да се намокри — прошепна той. — Искам да си играя с нея. Искам да те отнеса в леглото.

Кристиан я повдигна нагоре и я плъзна покрай мокрото си тяло. Едната му ръка я придържаше към гърдите му, а другата започна да я гали между бедрата. Бриана обви ръце около врата му и той дрезгаво прошепна:

— Увий и краката си около кръста ми.

Тогава той проникна дълбоко в нея, много по-дълбоко, отколкото досега. Като придържаше бедрата й с две ръце, той бавно се отправи към спалнята. Мили боже, този мъж бе способен да я възбуди против волята й! Усещаше го в себе си, пулсиращ и горещ, не можеше да мисли за нищо друго, тялото й сякаш се обливаше от страстни вълни, които прииждаха все по-силни и по-силни. Когато Кристиан започна да се изкачва по стъпалата, лекото триене на мускулестия му орган я възбуди толкова силно, че на най-горното стъпало Бриана достигна до своята кулминация, изви се назад и извика от удоволствие.

Движенията й го подлудиха. Кристиан усещаше как пулсирането на горещата й плът изсмуква и последните му сили. Застина неподвижен, за да могат и двамата да се насладят на върховния миг. Сетне я отнесе в леглото и продължи да я гали, отново и отново, много бавно, като че ли тази нощ нямаше да има край.

Сякаш измина цяла вечност, преди тя да изохка и тялото й да потръпне от неописуема наслада. Приличаше на изригване на вулкан и като че ли бяха погълнати от разтопена лава. Ръцете му я обгръщаха като стоманени обръчи, не можеше да си представи, че може да има друг мъж като него, никой друг не можеше да дари такава наслада на една жена.

Лунната светлина обливаше леглото им.

— Кристиан, бях полудяла от ревност, искаше ми се да я убия… — прошепна Бриана. — Аз… започвам да разбирам защо си убил Робер…

Той отдръпна ръцете си от нея и седна на ръба на леглото. Лицето му се вкамени и Кристиан се извърна от нея. Бриана съзря очертанията на гордия му профил, преди той да стане и да изчезне в мрака.