Вирджиния Хенли
Арабският принц (31)

Двадесет и девета глава

Съобщението на сър Джон де Виен вбеси крал Едуард III.

— Кале е мой, Кале е в ръцете ми! Как смеят да ми поставят условия за капитулацията! Това проклето пиратско гнездо ми струва много скъпо! Хиляди бойци и коне, десетки кораби, цяла армия трябваше да струпам пред стените му в продължение на седмици! Знаете ли колко ми струваше тази дълга обсада? Ще заповядам да опустошат града и да сринат стените му заради дързостта на жителите му!

Граф Уорик отлично разбираше, че от всички френски крепости, които бяха в ръцете им, това пристанище имаше най-голямо стратегическо значение, затова се опита да убеди краля да не го разрушава.

— Ако гражданите на Кале бяха по-страхливи, отдавна щяха да се предадат, но с това щяха да спечелят само презрението ви, сир. Не може ли да изчакате с отмъщението, докато не проучим как можем да използваме това стратегическо пристанище за нашите бъдещи цели? — Уорик многозначително погледна към сина си и Хоуксблъд веднага схвана намеренията му.

— Всяка проява на кралска милост помага за популярността на владетеля — тихо каза Кристиан на принц Едуард.

— Нека да накараме водачите им да заплатят за упорството си, но да не причиняваме повече страдания на простолюдието — заговори Едуард. — Ще поискаме шестима от най-видните граждани на Кале да дойдат при нас гологлави и боси, с примки на шията, за да ни предадат ключовете на града. После ще ги обесим на градските стени за назидание на останалите.

Уорик и Хоуксблъд тревожно се спогледаха, но не посмяха да възразят.

След разпускането на Военния съвет принц Едуард и Джоан поканиха Хоуксблъд на вечеря. Кристиан не се поколеба да заговори в присъствието на Джоан за необходимостта от снизхождение към победените, защото бе уверен, че младата дама ще го подкрепи.

— Те ще изпратят като парламентьори най-изтъкнатите първенци в града. Разбира се, старейшините ще са на почтена възраст, изтощени от гладуването в обсадения град. Ако кралят реши да ги екзекутира, ще се превърнат в мъченици.

— Нима очакваш кралят да измени на обещанието си, дадено пред всички членове на Военния съвет? Баща ми вече не може да се отметне от думата си.

— О, моля те, Едуард! — възкликна Джоан. — Ако кралица Филипа го помоли да им пощади живота, нима очакваш да й откаже? Тя е бременна, а той е извънредно загрижен за нея и се стреми да задоволи всяко нейно желание.

— Не познаваш нрава на баща ми, скъпа. Но понеже аз самият нищо не мога да ти откажа, ще говоря с майка си за това.

— Прекрасно! — отвърна Кристиан. — Винаги съм вярвал, че с добросърдечност се постига много повече, отколкото с отмъщение. Никой смъртен не може да проумее колко силно оръжие е славата на благородния характер. Мога да ви се закълна, Ваше Височество, че ако пощадите живота на първенците на Кале, жителите на града ще приветстват с фанфари вас и баща ви, когато се появите начело на тържественото шествие по улиците на града.

На следващата сутрин принц Едуард се срещна с краля и кралицата. Необходима му бе доста голяма доза смелост, за да се опълчи срещу баща си — един от най-темпераментните владетели от династията на Плантагенетите, но след като успя да го убеди да прояви снизходителност, склонността на Едуард III към пищни зрелища отново взе връх и кралят заповяда да се организира спектакъл, за който бъдните поколения да разказват с възторг.

Кралят, заобиколен от своите пълководци и от най-добрите воини, заедно с кралицата сред многобройната й свита от бляскави придворни дами прие шестимата пратеници на обсадения град. На крепостната стена се открояваше зловещата фигура на кралския палач с ужасяващата секира в ръка. Шестимата парламентьори бяха изтощени от глад, прегърбени, с изпити лица. Първият, Джон Дер, падна на колене, а останалите побързаха да последват примера му.

— Ние ви поднасяме ключовете на града и се оставяме на вашата милост, за да спасим живота на останалите наши съграждани, които изтърпяха нечувани страдания.

Красивото лице на краля се изкриви от гняв. Вдигна ръка и палачът наостри слух в очакване на последната кралска заповед.

— За вас милост няма да има. Останалите жители на града ще бъдат пощадени.

В следващия миг кралица Филипа падна на колене пред крал Едуард III и изрече сърцераздирателните слова на предварително съчинената молба. Шестимата нещастници ахнаха от изненада, но не посмяха да поемат дъх в очакване на кралската воля. Кралят се замисли, без да бърза с отговора, накрая вдигна ръка към палача. Ала в следващия миг промени решението си и предаде пленниците на милостта на кралицата.

От тълпата се надигнаха възторжени възгласи в чест на смелата кралица и милостивия крал. Макар да очакваха, че Едуард III ще остави свой гарнизон в града, за жителите му сега този изход бе за предпочитане от възвръщането им под скиптъра на френския крал.

Джон Дер, притежател на най-хубавата къща в Кале, предложи гостоприемството си на Нейно Величество — ако тя благоволи да отседне в града — и Филипа побърза да се възползва от любезната покана.

От този ден Кале стана владение на английската корона. Луи, граф Фландърски, също бе принуден да стане васал на Едуард III. Часове наред пълководците и най-заможните жители на Фландрия убеждаваха графа, че бъдещето на страната е немислимо без съюз с Англия. Техните тъкачници не можеха да работят без английската вълна.

— Къде се намира Брюге? — обърна се принцеса Изабел към майка си.

— На около сто или сто и двадесет километра оттук, по протежение на бреговата линия. Не е далеч от Гент, моя любим град, където се роди брат ти Джон.

— Но защо Луи не е дошъл в Кале? — сърдито попита Изабел.

Търпелива като всяка любяща майка, Филипа започна да й обяснява:

— Годежът трябва да се извърши във Фландрия, понеже това е родината на граф Луи. Освен това манастирът в Брюге е древен, изграден върху осветена земя. Всеки годеж е преди всичко религиозна церемония, а след това акт за сключване на граждански договор.

— Реших да пътуваме по море дотам — намеси се кралят. — В нейното състояние майка ти не може да язди сто километра в такава студена зима. Освен това ми се струва, че ти и дамите от свитата ти ще се чувствате по-удобно на борда на кораба „Томас“. Има и още нещо, за което съм се сетил, за да допринеса за удобството ти. — Кралят даде знак на един слуга, които донесе някакви кутии и ги остави в нозете на принцесата.

Принцеса Изабел вдигна капака на една от кутиите, надписани с нейното име, и извади разкошна самурена наметка с качулка, безкрайно полезна за студените зими във Фландрия. Същия подарък получи и кралица Филипа, но нейната самурена наметка бе по-светла.

— Скъпи мой, не биваше да харчиш толкова пари за мен! Нали трябваше да пестим всеки грош за довършване на кампанията във Франция?

— Стига, Филипа! Какъв крал съм аз, ако не мога да подаря на своята кралица една кожена наметка? Ето, вземи пример от дъщеря си — тя въобще не се замисли за цената.

— Нямаш право да говориш така, татко — възрази принцесата и изтича до огледалото. — Но все пак не ти ли се струва, че повече ще ми отива, ако дам да поръбят качулката с кожи от синя лисица?

— Твоята красота не се нуждае от нищо, за да изпъква — отвърна Едуард III, галантен както винаги.

Но щом се качиха на борда на кораба, на път към Брюге, принцеса Изабел едва се сдържа да не одере лицето на Джоан, обвито в качулката на наметка от синя лисица, поръбена с хермелинова кожа.

По време на морското пътешествие принц Едуард не си позволи да стои непрекъснато до нея, макар че безопасността и удобството на любимата му бе най-важното за него. Разбира се, сър Джон Холънд бе натоварен с почетната задача да надзирава гарнизона в Кале. Принцът му напомни да се погрижи за осигуряването на неколцина от най-преданите му сержанти като телохранители на младата дама. За Едуард тя бе най-скъпият му трофей от кампанията във Франция и той не скъпеше време, пари и хора, за да задоволява дори и най-дребните й прищевки.

Робер де Бошан, също задължен да остане в Кале, се постара така да уреди служебните си задължения, че винаги да дежури заедно със сър Джон Холънд. Макар де Бошан да се опитваше да го разсейва с анекдоти за французите и особено за нрава на дамите във френския двор, Холънд долавяше, че зад добродушните шеги на Робер се спотайваше неукротима амбиция. Освен това двамата млади благородници бяха принудени да споделят обща участ.

— Разбирам защо не си пожелал да придружаваш лейди Холънд до Брюге… Нали Черния принц се е нагърбил с всички грижи за нейната скъпоценна особа!

Холънд настръхна. Дълбоко в душата си копнееше за ласките и тялото на Джоан не по-малко отколкото обичаше богатството и службата си в двора, но не желаеше някой да наднича в спалнята му.

— Тя е братовчедка на принца. Освен това са приятели от детинство — тихо промълви Холънд.

— Не е необходимо да се преструваш пред мен, приятелю. Макар да се стараеха да го опазят в най-строга тайна, аз успях да науча, че бракът ти с Джоан е бил само за прикритие на незаконната им връзка. Иначе в борбата между претендентите за короната би настъпил драматичен обрат.

Холънд с дебелия бичи врат почервеня като рак. Разбираше много добре, че синът на граф Уорик няма да си позволи този дързък упрек, ако не разполагаше с някакви улики.

Робер де Бошан продължи да сее семената на омразата.

— Изслушай ме, приятелю мой, нещастието на един мъж винаги е за сметка на нечие чуждо щастие. Нито ти, нито аз няма да загубим, ако принц Едуард се провали в битката за английската корона. Принц Лайънъл ще наследи кралството и ще бъде следващият английски монарх, а ние с теб, Джон, ще се издигнем като първи благородници в двора. Властта ни ще бъде безгранична.

Едва сега сър Холънд започна да проумява колко опасен може да бъде този иначе привлекателен млад рицар.

— Само трябва да бъдем нащрек и да дебнем за първата благоприятна възможност. Струва ми се, че ще се разбираме отлично. Нашето приятелство може да се окаже доста изгодно и за двама ни.

 

 

Кралското семейство пристигна в стария манастир, лъхащ на строгост и аскетизъм. Благородниците от съвета на граф Луи и магистратите на Фландрия ги приеха с всичките подобаващи почести. Плантагенетите и тяхната свита бяха настанени в най-хубавите стаи на манастира, обаче не можеше да бъде прикрит мизерният стил на обзавеждането. В тяхна чест устроиха пиршество в голяма трапезария, но бе немислимо да ги развличат с пищни и леконравни забавления под сводовете на древната обител, построена върху свещена земя.

Принцеса Изабел побърза да забрави за разочарованието си от ниския сан на бъдещия й съпруг, когато зърна изключително красивото му лице, обкръжено от златисторуси къдрици, с които приличаше на полубог. Радостта й нямаше граници, когато острият й слух долови въздишките на придворните дами. Луи се държеше към нея прекалено официално, но тя бе толкова суетна, че веднага си го обясни с огромното страхопочитание, което той изпитва към нея.

Всъщност истинската причина за сковаността на граф Луи бе смъртта на баща му, предишния граф Фландърски, в битката при Креси. Омразата, затаена в сърцето на младия Луи към тези натрапници, англо-норманите, нямаше граници. Младежът бе отраснал във френския двор и по дух бе истински парижанин. Крал Филип Валоа мечтаеше да го сватоса за Маргарита Брабантска — тази благородна дама бе много по-близка на Луи, защото бяха от съседни имения и говореха един език.

Денят на годежа на кралската дъщеря от сутринта се очертаваше студен и мрачен, но дамите от бляскавата свита на принцеса Изабел бяха прекалено заети, за да обръщат внимание на навъсеното небе. Годежният й тоалет не отстъпваше по изящество на сватбени одежди. Върху златистата рокля принцесата облече лазурна наметка с избродирани по нея леопардите на английския герб и лилиите на френския герб. На главата й поставиха малка златна корона, обсипана с тъмносини сапфири.

Вече приключваше многочасовото церемониалното обличане на височайшата годеница, когато виновницата за тържеството тръсна глава и заяви, че дрехите не й стояли добре. Дамите се засуетиха около нея с игли и конци, за да нагласят тоалета според строгите й претенции, но тя отново не остана доволна и поиска да развалят набързо добавените подплънки и бодове. Фризурата й отне още повече време и тъкмо когато дамите бяха готови да припаднат от изтощение, принцеса Изабел внезапно рече, че сега е готова да застане срещу годеника си, което бе покана всички да се засуетят, за да не пропуснат тържествения миг.

Годежът бе изключително тържествен и внушителен. По време на церемонията Джоан и Едуард не престанаха да кръстосват погледи. И двамата бяха копнели за такава пищна церемония, на която да бъде поканен целият английски двор, но ако бъде организирана за тях, а не за Изабел и Луи. Джоан въздъхна, като си припомни за тайния обет помежду им, и подари на любимия принц най-милата си усмивка. За нищо на света не би помислила да тъгува за избора си.

Принц Едуард безпомощно стисна юмруци, приковал поглед върху прелестното й лице. Закани се, че и тази нощ ще я посети в стаята й въпреки строгите монашески правила, които задължаваха дори брачните двойки да спят отделно.

Независимо от суровия интериор на древния манастир принцеса Изабел внезапно изпита необяснимо желание да остане тук цяла седмица — струваше й се, че няма по-приятно място от тази тиха обител, където тя и Луи ще могат да се опознаят по-добре. Кралят и кралицата задоволяваха всеки неин каприз, тъй като за Англия бе много важен съюзът с Фландрия, английските търговци възлагаха големи надежди на фламандските тъкачи, а пълководците не желаеха за нищо на света да се откажат от стратегически важната роля на Фландрия като плацдарм за бъдещите войни срещу Франция.

След тържествената вечеря граф Луи пожела да се оттегли в апартамента си. Младият фламандец не можеше да отрече, че годеницата му беше много красива и безукорно облечена, когато се изправиха пред игумена на манастира. Нещо повече, дори привлекателна въпреки капризите й, но тоалетът й, обсипан със скъпоценности, го изплаши — нямаше да му стигнат два живота, за да успее да събере пари за нейните приумици. По време на вечерята принцесата нито за миг не спря да бъбри. Говореше му за какви ли не дреболии, които изпълваха живота й, та Луи остана с твърдото убеждение — бъдещата му съпруга е най-суетната, празноглава и лекомислена жена на света.

Когато се прибра в апартамента си, принцеса Изабел въздъхна замечтано, очарована от привлекателния и изящен профил на графа. Още повече й харесваше сдържаното му, подчертано мъжествено държане. Вече бе започнала да си фантазира как ще се люби с него. Брътвежите и въздишките й досадиха до смърт на изтормозените компаньонки — всички придворни дами, за които нямаше тайни в сърдечните лабиринти, отдавна бяха разбрали, че принцесата е влюбена до забрава в граф Луи, и се бяха примирили с мисълта, че ще трябва да изтърпят всички романтични фази, през които тепърва ще премине страстта й. Едва скриваха прозевките си, но се строполиха изтощени в леглата си чак когато Изабел реши да ги отпрати от спалнята си.

Късно след полунощ мрачна монашеска фигура се прокрадна през лабиринта от каменни коридори, за да изчезне безмълвно през един от сводестите портали на манастирските стени.

Джоан ахна, когато човекът се вмъкна в спалнята й, но в следващия миг извика сподавено, щом качулката се смъкна и очарователното лице на принц Едуард се усмихна пред нея. Той свали расото и погали устните си с треперещи пръсти, за да й подскаже, че трябва да бъдат съвсем тихи и предпазливи. Тя кимна разбиращо, измъкна се от завивките и се завтече в прегръдките му. Устните й се притиснаха тъй плътно към неговите, че той едва успя да й прошепне:

— Никой не трябва да ни усети, скъпа, дори и слугите!

Принцът знаеше, че при най-незначителния намек за тайната им връзка любимата му ще бъде подложена на страхотни душевни мъки, ще бъде заклеймена като развратница и неблагодарница, а това за него би бил най-ужасният изход от обърканата ситуация в двора.

 

 

Преди изтичането на тази драматична седмица граф Луи Фландърски вече бе успял да се добере до френската провинция Артуа, а оттам избяга в Париж, където Филип Валоа го посрещна с отворени обятия. Случи се нещо немислимо — принцеса Изабел, потомка на надменните Плантагенети, бе изоставена!

Кралското семейство веднага отплава обратно за Кале. През цялото пътуване унижената Изабел не спря да крещи — мразеше Фландрия, ненавиждаше Франция, искаше час по-скоро да се върне у дома. Уиндзор й предлагаше уют и спокойствие, сигурност и безоблачно съществуване, още повече че оставаха броени дни до началото на пролетта.

Кралят склони да подпише договор за деветмесечно примирие с французите от Кале. Това му осигуряваше достатъчно време, за да се върне в Англия и да дари армията си с отдавна заслужената почивка. Едуард III много добре знаеше, че щом привърши приготовленията за следващото нахлуване във Франция, флотата му ще дебаркира в Кале без никакви усложнения. След бляскавите победи при Креси и Кале покорните фламандски васали ще го посрещнат него, Едуард III, както и сина му, принц Едуард, като герои и освободители. Копнееше по-скоро да провъзгласи учредяването на новия рицарски орден — това ще му помогне да свика под знамената най-голямата войска, която е виждала добрата стара Англия. Когато една армия жъне победа след победа, няма мъжко сърце, което да устои на съблазънта да се присъедини към победителите и да се облагодетелства с толкова богатата плячка.

В Кале, разбира се, щяха да оставят многоброен гарнизон. Кралят предостави на граф Уорик задачата да подбере най-достойните мъже за тази мисия. Графът веднага повика сър Джон Холънд, защото главният камерхер вече бе приет в кръга на висшите военни чинове и досега бе показал изключително старание при изпълнението на поверените му операции. След като Уорик не спомена, че някой от кралските синове ще остане в Кале, принц Едуард побърза да го посети и сам предложи кандидатурата си.

— Не говорите сериозно, Ваше Височество. Кралят желае да бъдете неотстъпно с него при завръщането му в Лондон. Та вие сте един от най-славните герои на нашата кампания, един от победителите при Креси! И ще останете в историята като безстрашния Черен принц!

Изгледите да се раздели с неговата малка Жанет го изпълниха с отвращение към всички празненства, с които щяха да ги посрещнат Лондон и Уиндзор.

— В името на Бога, Уорик, та нали баща ми подписа договора за деветмесечното примирие! Не мога да отсъствам от Кале цели девет месеца!

— Баща ви не ми е казал, че възнамерява да чака толкова дълго, Ваше Височество. Никога досега не е спрял от страх, че ще наруши някой договор за примирие. Да не забравяме, че залогът е доста висок става дума за короната на Франция. Завръщането в Уиндзор и пищните тържества по случай победата ни не са нищо друго, освен неизбежния данък, който всеки владетел трябва да плаща на тълпите. Кралят ще организира грандиозен турнир, ще посвети най-добрите си рицари в новия Орден, а след това ще се върне тук и ще довърши делото си.

— Да, Уорик, имаш право, разбира се — продължи да упорства Едуард, — но не ми се струва разумно да оставим нашите гарнизони от другия бряг на Ламанша без представител на кралското семейство. Нима няма да въодушевява войските присъствието на принц с кралска кръв?

— Съгласен съм, Ваше Височество. Затова избрах Едмънд, граф Кент, за главнокомандващ нашите войски във Фландрия и Северна Франция, разбира се, само докато ние не сме се завърнали от Англия. На него ще бъде подчинен сър Джон Холънд. Пък и не трябва да се безпокоим толкова — ако възникнат някакви затруднения, нали само двадесет мили делят Дувър от Кале?

Принц Едуард го погледна в очите и разбра, че е загубил сражението с мъдрия стар воин. Трябваше да се раздели с Джоан, да я изостави в ръцете на недодялания й съпруг… освен ако възложи на брат й Едмънд грижата за нея, но с какви думи, за бога, ще й обясни, че им предстои нова, още по-продължителна раздяла?

Опита се да отлага заминаването си колкото бе възможно повече, стараеше се да не мисли за драматичния миг на раздялата, но настъпи денят, когато не можеше повече да отлага. Докато тя се обличаше, принцът с възхищение забеляза как тялото й разцъфтява от бременността през последните три седмици, откакто се бяха завърнали от фламандския манастир. Приближи се към нея и я погледна загрижено.

— Всичко наред ли е с детето ни, скъпа?

Тя погледна подутия си корем и грациозните й ръце прикриха венериния хълм.

— От ден на ден наедрявам все повече и повече. Скоро ще заприличам на свиня! Моля те, не ме гледай, когато съм гола, Едуард…

Хвана я за ръцете и ги отдръпна, за да не може да се прикрива.

— Мила, та ти имаш най-прелестната фигура на този свят. — Сърцето му се сви. Нима е възможно да я изостави? Нежно я притисна към себе си и погали косите й. Тогава му хрумна как е най-разумно да й поднесе горчивата вест. — Едно пътуване до Англия няма да ти се отрази добре, скъпа. Пък и аз няма да идвам непрестанно в леглото ти, ако сме разделени от Ламанша. — Тя бе тъй крехка и деликатна, че той внезапно се запита дали ще оживее след раждането.

Изгледа го с широко разтворени от изненадата очи.

— Ще се върнеш в Уиндзор?

От гърлото му се изтръгна хрипкав звук, когато се наведе над нея, за да я вземе на ръце и да я понесе към леглото. Легна до нея и силната му ръка я притисна към рамото му.

— Поисках от Уорик да ме остави начело на гарнизона в Кале, но той ме убеди, че съм длъжен да се върна с краля в Англия. — Устните му погалиха веждите й. Гърлото му се задавяше от мъката, че не може да бди над нея, над нея и над детето им. — Накрая разговарях с брат ти. Едмънд се съгласи да се премести в твоята къща до връщането ми.

Тя усети страданието в гласа му и разбра, че трябва да събере сили, за да му помогне.

— Аз съм добре, Едуард. Дай ми ръката си… може би ще усетиш как мърда нашето бебе.

Изуменият и разтреперан Уелски принц постави дланта си върху корема й и си припомни, че няма по-необяснимо чудо под слънцето от способността на жената да дава начало на нов живот.

Внезапно се изплаши и зашепна отчаяна молитва: „Мили боже, нека да имаме дъщеря… не ни дарявай със син, който никога няма да има правото да сложи на главата си бащината си корона“.

— Струва ми се, че го усещам как рита — промърмори Едуард.

— Не той, а тя — нежно го поправи Джоан.

Той се усмихна, а сърцето му преливаше от любов.

— Да, ще бъде прекрасно да си имаме една малка дъщеря, красива като теб.

 

 

В Бедфорд Бриана се чувстваше много щастлива, но досега не бе оставала в имението през суровата северна зима. А може би й липсваше топлото приятелство на Джоан. Дните, прекарани от двете приятелки в двореца в Уиндзор, биваха претоварени със задължения и за удоволствия оставаше твърде малко време. Придворните дами можеха да танцуват и да се забавляват само вечер, след тържествената трапеза, в присъствието на кралското семейство.

Потръпна при тези спомени, разтърси косите си и реши, че ще се стопли, щом се сгуши в леглото си. Но сред ледените чаршафи й беше още по-студено. Трудно й бе да заспи сама. Смущаваше я споменът за жарките прегръдки на Кристиан Хоуксблъд. Достатъчно беше да притисне мъжественото си тяло до нейното, за да спре дъха й. Опита се да си представи как го очаква да влезе внезапно в спалнята и да легне до нея, за да стопли и тялото, и душата й. Очакването се оказа сладко мъчение. Накрая той се плъзна покрай нея сред студените чаршафи, обгърна я отвсякъде и устните страстно я зацелуваха — по шията, по раменете, по лицето, по устата.

В един миг устните му усетиха, че кожата й е настръхнала. Тогава започна да я сгрява с парещи длани. Започна от вкочанените й крака. Разтри ги, стопли ги с дъха си, продължи да ги гали, докато започна да й се струва, че се разтапя в ръцете му. Дългите му пръсти нежно погалиха бедрата й, слабините, къдриците между краката. Ръцете му се протегнаха към високите й гърди и след миг тя се изпъна, прободена от сладострастен порив — толкова възбуждащ бе деликатният допир на устните му към розовите й зърна. Кристиан ги обгърна с дланите си и те веднага се втвърдиха в ръцете му.

Докосванията му я заляха с вълна от наслада, неудържима, тъй властна, че девойката не можа да издържи и заохка от страст, а устните му попиваха любовните й стенания. Можеше ли да забрави мига, когато прекрасно сложеният рицар я сгуши в обятията си и твърдата му кожа я накара да настръхне, но вече отдавна забравила за студа. Разтвори бедрата си, а туптящият му член се приближи към венериния й хълм, нежно погали малките къдрави косъмчета, докато ръцете му като стоманени обръчи пристегнаха кръста й. Устните й замряха за миг под силните му гърди, за да се впият след миг в мястото, където биеше като бясно сърцето му.

Сега тя усети съвсем ясно как прониква в нея, дързък и пламтящ, докато тя се извиваше под него, полудяла от желание, а той не спираше, измъчваше я с безумно сладката любовна игра, за да я изведе до върха на насладата. Той остана в нея, докато Бриана се унасяше сред виденията си, изпъстрени с еротични сцени.