Вирджиния Хенли
Арабският принц (11)

Девета глава

Бриана се опита да обърне кобилата си, но животното отказа да й се подчини. То следваше Кристиан Хоуксблъд като послушно пони. От малка бе слушала страховити разкази за зли демони, за мъже, които се превръщат в чудовища и преследват самотните пътници, за дракони, които отвличат деца в подземното царство, малки дяволчета, които удушават жертвите си. Не мислеше, че арабският рицар е един от тях, но подозираше, че владее силите на мрака. Очевидно можеше да подчинява животни на волята си. Беше невероятно, но й се струваше, че нарочно я е накарал да се заблуди в гората, за да остане сама с него!

Кристиан Хоуксблъд видя страха в очите й и разбра, че трябва да я успокои. Знаеше, че ако иска тя да стане негова, трябва постепенно да спечели доверието й. Беше научен търпеливо да преследва целта си, знаеше, че има най-малко дванадесет етапа в ухажването и прелъстяването на една жена, докато се стигне до пълна интимност. Ала преди да се стигне до физическата близост, бе необходимо да постигне емоционална връзка с тази необикновена красавица. Емоциите невинаги означаваха любов. Ревността, страхът, омразата понякога изместваха любовта, но младият рицар искаше да спечели доброволно сърцето и душата й. Вече бе преживял първия етап на ухажването много преди да се срещне с Бриана. Беше видял лицето й, тялото й и бе завинаги покорен от нея.

За девойката първите два етапа се сляха в един в мига, в който се срещнаха за пръв път. Очите им си казаха неща, които не бяха позволени между непознати. Когато един мъж гледаше втренчено някоя непозната жена, това се считаше за непростим грях. А той бе стигнал още по-далеч — бе я нарекъл своя госпожа! Бриана, разбира се, го бе отрекла. След първото вцепенение тя се бе постарала да не го гледа и упорито го избягваше. Поведението й бе достатъчно красноречиво, но той нямаше намерение да се отказва от нея и продължаваше да я преследва. Не обръщаше никакво внимание на ясно изразеното й нежелание да се среща с него.

Тази среща в гората беше третата стъпка към тяхната интимност. Досега никога не бяха оставали насаме и той не бе престъпил границите на благоприличието, като се изключи дръзкото му обръщение към нея. Кристиан бе искал да танцува с нея. Танцът бе четвъртата фаза на интимността между мъж и жена, докосването на ръцете и физическата близост на телата са нещо много вълнуващо и незабравимо. Ала тя му бе отказала, дори бе избягала от него, изпълнена с гняв от дръзкото му поведение. Като я нарече своя госпожа, той недвусмислено намекна за любовна връзка между тях.

Хоуксблъд беше изпълнен с надежди. Гневът е една от най-силните човешки емоции. Днес бе решен да постигне четвъртото ниво на интимност, а дори нещо повече.

Бриана гордо вдигна глава, в очите й блесна гневна искра.

— Аз се загубих! — В гласа й прозвуча обвинение към него.

Кристиан се усмихна и поклати глава.

— Вече сте намерена.

Девойката бе дала сокола си на соколаря, но неговата Саломе все още бе на китката му. Бриана си помисли, че ръцете му са заети, и това я успокои.

— Имате тайнствено влияние върху животните! — В тона й отново прозвуча обвинение.

Но той го прие като комплимент.

— Благодаря ви. Забелязах, че ловът ви хареса. Ловът може да накара жените да разберат удоволствието, което мъжете изпитват от битките.

— Нима може да се изпитва удоволствие от една битка? Това е необяснимо за мен. Войната и убиването не могат да доставят никому удоволствие, освен на зли и порочни хора.

— Вашият крал не мисли така — сухо отвърна Кристиан. — Едва ли сте толкова лицемерна, за да отречете, че днес се забавлявахте.

— Забавлявах се от летежа на соколите, а не от самия лов. Според мен ловът е жестоко занимание! — Говореше високомерно, сякаш искаше да го предизвика.

Кристиан реши, че е време да й даде малък урок.

— Казахте, че сте се забавлявали от летежа на соколите, а не от самия лов, защото вие не убихте нито едно животно и си въобразявате, че това ви извинява. Ала съвсем не е така. Вие пускате сокола, който убива жертвата си точно по същия начин, както стрелата или копието.

— Мислете каквото си искате, сър. — Проклета да бъде, ако нарече „милорд“ това чуждестранно копеле! — Проливането на кръв не ми доставя удоволствие!

— Може би — съгласи се той. — Значи затова сте се облекли в тъмночервено, за да не личи кръвта?

„Господи, как е възможно! — помисли си тя. — Как е възможно да знае нещо, което дори аз не осъзнавах, преди той да ми го каже?“

— Знам го, защото самият аз понякога се обличам в червено, за да не види противникът, че ме е ранил.

Очите й се разшириха от ужас.

— Вие прочетохте мислите ми!

— Така е, милейди — призна той.

Това й дойде прекалено много. Вдигна камшика си да го удари. Лицето му потъмня от гняв, а очите му се превърнаха в два ледени къса. Тя се вцепени и ръката й застина във въздуха. „Нима има силата да спре ръката ми!“ — помисли си обезумялата девойка.

— Отново ми говорите така, сякаш съм ваша дама, но аз не съм и никога няма да бъда!

— Никога означава много дълго време.

— Точно така! Няма да бъда ваша нито в този живот, нито в следващия!

Кристиан се засмя.

— Говорите, като че ли сте безсмъртна, лейди Бедфорд, ала подозирам, че знаете твърде малко за тези неща.

Бриана го изгледа замислено. „Никой не е безсмъртен“ — каза си тя.

— Аз ще бъда сгодена за сина на Уорик — решително заяви тя.

— Аз съм синът на Уорик.

— Вие сте неговият незаконен син! — избухна младото момиче и занемя от собствената си дързост.

— А, ето какво било. Лейди Бедфорд е твърде горда, за да удостои с поглед един незаконороден.

Нима се забавляваше, като я предизвиква?

— Това не е вярно! — възкликна Бриана.

— Благодаря на Бога — подигравателно отвърна той. — Значи все още мога да се надявам.

Внезапно Бриана избухна в смях.

— Вие сте невъзможен, Кристиан Хоуксблъд! Вие сте истински дявол! Нарочно ме дразните, за да се забавлявате.

Когато се засмя, невинната девойка се превърна в чувствена жена. Той си я представи в леглото, как се смее и го прегръща с нежните си ръце. Когато тя стане негова, той ще я люби с часове, докато изтръгне от устните й викове на наслада и екстаз, а сетне гърления смях — на задоволена жена. В този миг младият мъж реши, че днес ще вкуси тези прелестни устни.

— Вие сте също толкова лош, колкото и принцеса Изабел, която изпитва удоволствие да ме измъчва и унижава.

— Не е истина — протестира той, но не успя да прикрие веселото пламъче в очите си. — Аз я наказах заради това, че провали обяда ви.

Очите й се разшириха.

— Сигурна бях, че имате пръст в тази работа! Наистина ли притежавате такава сила, сър?

Кристиан презрително сви устни.

— Това е елементарен трик. Всеки магьосник го умее, също както и четенето на мислите.

— Какъв е този трик? — попита Бриана, едновременно изплашена и очарована.

— Хипноза. Нямаше нищо в храната й. Аз просто я накарах да мисли, че всичко й горчи.

Девойката се прекръсти и прошепна:

— Вие сте истински демон!

Хоуксблъд отново избухна в смях. Белите му зъби блеснаха в контраст с мургавото лице.

— В това няма нищо демонично. Трябва само да притежаваш силна воля и способност за концентрация. Хайде, нека се връщаме в замъка, преди да сте ме заподозрели, че съм ви омагьосал.

Препуснаха към замъка, яздейки един до друг. Бриана все още не можеше да повярва, че този странен рицар е способен на такива чудеса. Припомни си как той бе протегнал ръка и ястребът на принцесата веднага кацна върху нея. Нима притежава подобна сила и спрямо жените? Нима може да подчини и нея на волята си?

Постепенно местността ставаше все по-позната и Бриана разбра, че се намират близо до Уиндзор.

— Сега вече мога да продължа сама. Моля ви, върнете ми ловджийския рог.

Лицето му остана непроницаемо, ала гласът му бе категоричен.

— Няма да се отървете толкова лесно от мен.

Девойката вирна брадичка, а в погледа й проблесна раздразнение.

— Ще ви върна рога, ако ми дадете нещо в замяна.

— Да ви дам нещо в замяна? Сигурно сте полудели!

— Ха! Нима помислихте, че искам да ме целунете, Бриана?

Как можеше да отрече, когато този дявол бе прочел мислите й?

— Исках да ми дадете кърпичка или шалче като знак за вашето благоволение. Смятам да го нося на турнира.

— Робер ще бъде моят рицар на турнира. Вече съм му обещала.

— Дайте ми тази червена панделка от косите си. Никой, освен нас двамата няма да знае, че това е знак за вашето благоволение. Никой няма да знае, че победата ми ще бъде посветена на вас.

Тя му се изсмя в лицето. Дръзките му думи я забавляваха въпреки желанието й.

— Вие сте прекалено самоуверен. Откъде сте сигурен, че ще победите в турнира?

— Възнамерявам да победя, милейди.

— Точно както възнамерявате да вземете панделката ми. Ако не ви я дам доброволно, ще ме заставите да ви я дам. — Ръцете й започнаха да разплитат тежките плитки.

Сърцето му се разтуптя, щом усети закачливите нотки в гласа й. Тя вече бе започнала да флиртува с него! Очите му заблестяха от удоволствие.

— Не ви заплашвам с нищо, Бриана.

Тя го стрелна с поглед изпод дългите мигли.

— Не е необходимо да ме заплашвате. Вашата тайнствена сила ме принуждава да ви се подчиня.

Когато великолепната й коса като златист водопад се разля върху раменете й, сърцето му замря от възторг. От този миг нататък той бе неин роб, ала тя дори не подозираше, че го бе покорила завинаги. Бриана му подаде панделката, а Кристиан откачи рога й от гърдите си. Ала конете им не бяха достатъчно близо, за да си разменят предметите, и въпреки нежеланието си Бриана трябваше да се приближи към него. Кобилата й направи три плахи стъпки към арабския жребец и стремената им се докоснаха. Когато протегна ръка, за да вземе ловджийския рог, пръстите им се допряха. Бриана подскочи като опарена.

— И вие изгаряте от същия огън — подхвърли Кристиан.

Девойката отрицателно поклати глава, взе рога и остави червената панделка върху дланта му.

— Ако пръстите ни се изгарят по този начин, какво ли би станало ако устните ни се докоснат?

Нечувано дръзките му думи я смаяха. Погледна неволно чувствената му устна и дъхът й спря от сцената, която си представи.

Кристиан бавно наведе тъмнокосата си глава. В следващия миг устните му се сляха с нейните. Ръцете му не я докосваха, ала Бриана се почувства като пленница, която не може да избяга и не желае да го направи. Сякаш във вените й потече разтопена лава, която разля топлина до всички кътчета на тялото й. Затвори очи и се отдаде на сладостта на целувката. Точно така я целуваше в сънищата й! Целувката беше божествена, изпълнена с магия. Искаше й се да продължи вечно. Целувката му я направи негова, точно както бе казал.

— Твоите устни са създадени за любов — прошепна той, без да отделя своите от нейните.

Плътният му глас наруши очарованието на магията. Девойката отвори очи, замаяни от изненада. Сякаш сърцето й спря да бие за миг, сетне тя се извърна и гневно заби шпорите си в хълбоците на кобилата. Искаше час по-скоро да избяга от ненавистното му присъствие, но не можеше да го прогони от мислите си. Кристиан винаги бе близо до нея, като нейна сянка, денем и нощем.

 

 

Джоан и принц Едуард най-после успяха да се срещнат насаме в гората. Всеки от тях изчака останалите от ловната група да се приберат в Уиндзор и след това се отправиха към езерото в гората, където бяха играли като деца.

Едуард пристигна пръв. Сърцето на Джоан буйно заби, когато го видя край езерото. Той беше най-красивият принц в християнския свят и тя бе решила да спечели сърцето му. Едуард привърза поводите на кобилата й към едно дърво, а сетне й помогна да слезе. Джоан не можеше да откъсне поглед от лицето му. Искаше й се този миг да трае вечно. Слънцето огряваше златистата му коса. Когато той се усмихна, белите му зъби заблестяха върху загорялото лице. Тъмносините му очи грееха като сапфири. Сърцето й преливаше от любов към него. Тя се отпусна в силните му ръце и задъхано прошепна:

— Облякох си зелена рокля, за да не останат следи, когато седна на тревата.

Принцът въздъхна, думите й възпламениха желанието му. Бе искал да остане насаме с нея, да говорят, да се смеят, да я докосва й, разбира се, да я целува, но сега, когато бяха в това усамотено място, желанието замъгли мозъка му.

Край сенчестото езеро беше тихо и спокойно. Едуард я хвана за ръка и я поведе през високата трева към брега. Падна на колене пред нея, без да пуска ръката й.

— Жанет, имаш ли представа какво изпитвам към теб? Моето сърце ти принадлежи завинаги.

Джоан обви врата му с ръце и му поднесе устните си. Той нежно я целуна. Искаше да й каже толкова много неща, ала думите вече бяха излишни.

— Жанет, искам да се оженя за теб. Говорих с краля за нас.

Тя се отдръпна, за да види лицето му. В сърцето й се надигна страх, примесен с безкрайно щастие и любов.

— Едуард, няма нужда да ми обясняваш нищо! Никога няма да ни разрешат да се оженим. Клетият ми баща бе обезглавен за предателство, а ти прекрасно знаеш, че трябва да сключиш политически брак.

Принцът гневно стисна зъби.

— Моите родители ми казаха същото, но аз не искам такъв брак. Искам само теб. Остава ми да се надявам, че брачните планове на краля и кралицата отново ще се провалят.

Двамата се вкопчиха отчаяно един в друг, а сетне устните му се впиха жадно в нейните. Телата им, сърцата им, душите им копнееха да се слеят в едно цяло.

— Нека да поплуваме, както когато бяхме деца — промълви Джоан.

Предложението й прозвуча съвсем естествено. И двамата започнаха да се събличат, без да се срамуват един от друг. Едуард свали жакета си, а Джоан свали туниката и ботушите си, след което се изправи пред него в прозрачна долна риза, разкриваща млечнобялата й кожа и нежните извивки на дребното й, но съвършено тяло.

— Нека ти помогна да свалиш ботушите си. Знам, че принцовете никога не се събуват сами — закачливо подхвърли девойката.

Едуард се облегна на близкото дърво и повдигна крака си. Стана му забавно, че това фино създание иска да помогне на такъв силен и висок мъж като него. Девойката успя да свали първия ботуш. Тя се наведе за втория и главата му се замая, когато зърна малките й гърди, подаващи се от корсажа. Този път не можа да се справи толкова лесно. Младото момиче дърпаше ботуша с всичка сила и когато най-после успя да го измъкне, Джоан се търкулна на тревата и избухна в смях.

За миг Едуард се озова върху нея. Смъкна ризата й и ръката му се плъзна по нежните й гърди. Тя лежеше под него гола до кръста, с цялата свежест и моминска красота. Малката й ръка погали голите му гърди, покрити с къдрави златисти косми. Когато пръстите й се плъзнаха по кожата му, тя извика от удоволствие и радост — той беше като истински млад бог.

Устните му се впиха в нейните, а ръцете му се протегнаха към плитките й, за да разпусне косата й. Сребристорусата й коса го привличаше неудържимо. Копнееше да усети допира й до голите си гърди.

— Не я разпускай още, нали ще плуваме? — промълви Джоан.

„Колко е невинна — помисли си Едуард. — Нима не знае, че аз не искам да плувам? Нима не знае, че искам да я любя?“

— Достави ми това удоволствие да се порадвам на прекрасните ти коси.

Джоан искаше с цялото си сърце да му достави наслада. Помогна му да разплете плитките й и той покри гърдите й с косите й. Тя затаи дъх, когато той свали ризата й и после повдигна краката й, за да събуе чорапите й. Изящните й жартиери бяха украсени с дантела и перли, стегнати високо на бедрата.

Всичко в нея беше възхитително женствено и предизвикваше неговата мъжественост. Когато младият принц зарови лице в нежните руси косми между бедрата й, Джоан потръпна и изохка от наслада. Той притисна горещите си устни към нейната женственост, после коленичи и обхвана талията й със силните си ръце. Когато разтвори краката й и леко погали с пръст най-интимното й място, Джоан се изви и изстена. Едуард нежно я галеше. Тя беше толкова малка и стегната, а неговата мъжественост беше толкова голяма и набъбнала, че той се страхуваше как ще проникне в нея, без да й причини жестока болка.

Мускулите й инстинктивно се стегнаха около пръста му, през тялото й премина гореща вълна и тя ахна:

— О, Едуард, толкова е хубаво… — Ръката й се опита да го погали по слабините. — Искам да го видя.

— Не, скъпа моя. Прекалено голям е за теб.

— Не ме е грижа! — страстно изкрещя тя. — Искам те! Искам те завинаги, Едуард!

С треперещи ръце той я взе в скута си и започна да я облича.

— И аз те желая до болка, любов моя, но трябва да ми имаш доверие. Искам да прекараме цяла нощ заедно. Когато се любим за пръв път, искам да е в някоя хубава стая с меко легло. Ще го уредя… скоро, много скоро. Вярвай ми.

Сърцето й се изпълни с безкрайна радост. Нейният златокос бог й бе казал, че я обича и иска да я направи своя жена.

— О, Едуард, толкова много те обичам. Искам ти да бъдеш първият ми мъж.

— Първият и последният — изръмжа той и продължи да я облича. Накрая я целуна. — Великолепна си, великолепна — промърмори той.

Повдигна я и я сложи на седлото пред себе си. Наближиха Уиндзор, Едуард й помогна да възседне кобилата си, изпрати й въздушна целувка и препусна напред.

Джоан остана дълго загледана след него. Никога не се бе чувствала така щастлива. Принц Едуард я обичаше! Само любовта можеше да го накара да бъде толкова смел и глупав, че да поиска разрешение от родителите си да се ожени за нея.