Сюзън Джонсън
Блейз (26)

Глава 26

Те яздиха, докато стигнаха до едно място, където теренът се променяше рязко, и вълнистото, обрасло с трева планинско поле се пресичаше от дълбока пропаст, на чийто ръб се извисяваше като кула странна, отвесна скала. Едва разтоварили конете, Хейзард и Блейз усетиха прохладата, идваща от гъсто обраслия с растителност склон и провесилите се над пропастта дървета.

— Чакай — каза Хейзард и поведе мустангите през мрачния див гъсталак, а след това се върна за Блейз.

Пътечката се спускаше рязко надолу и потъваше след около двадесет стъпки в пищната растителност, където тишината беше истинска благодатна. Слънчевата светлина си проправяше път на златни снопове през разстлалото се над главите им зелено покривало. Те се промъкваха тихо през смълчаната, диво избуяла растителност, а разцъфналите горски цветя и зеленовърхият бъз изпълваха ноздрите им с прекрасен аромат. Хванал я за ръка, Хейзард с усмивка преведе Блейз през това странно място, след това отмести встрани един отрупан сливов клон й я подкани да мине пред него.

Блейз се оказа на една малка зелена поляна, окичена с лютичета и храсти от диви рози. Тя представляваше долчинка, с изглед на юг, оградена от огромни, извисяващи се букове и тополи — един разкошен малък рай. Две черешови дървета оформяха входа към широко, чисто езеро, което стигаше в източна посока до грубата, покрита с мъх плоча на една скала. Горски птици се надпяваха над главите им. Всичко бе красиво и неповторимо като скъпоценен камък.

— Искаш ли да поплуваш? — попита Хейзард. — Аз ще се измия, освен ако видът на кръвта те възбужда. — Покритото му с капчици пот бронзово тяло, прикрито единствено от препаска, бе изцапано с бизонска кръв.

— Ние, младите момичета от Бостън, също сме били научени — отвърна шеговито Блейз, а очите й проблеснаха, — че трябва да помолим мъжа първо да измие от тялото си кръвта от дрането на някое животно, преди да се любим с него. Това е правило номер две.

— Кое е тогава правило номер едно — провлече саркастично той — в този ваш етикет?

— Свалете си първо роклята, в случай че вашият партньор не е изпълнил правило номер две — отвърна сладко тя с весела усмивка.

— И ти придържаш ли се към тоя впечатляващ правилник? — промърмори нежно той, приближавайки се към нея.

— Разбира се — натърти пресилено скромно тя, съблече роклята и я пусна в краката си.

Тъмните очи на Хейзард се бяха разгорели. Блейз се изправи леко възбудена, а прекрасните й гърди се бяха вирнали нагоре като дар, който очаква да бъде докоснат.

— Ела тук — прошепна той.

— В никакъв случай не бих нарушила правилата, сър — отвърна комично тя с дяволита гримаса. — Смятам да поплувам. — Тя се обърна и побягна към езерото. Доставяше й удоволствие да дразни Хейзард. Той се впускаше в любовната игра без никакво напрежение, като в забавление, привикнал да доставя удоволствие на жените.

Тя беше вече във водата, когато се обърна и му извика:

— Ще се състезавам с теб до другия бряг. Победителят печели…

Хейзард освобождаваше ловко връзките на препаската си, докато тя вече се гмуркаше.

— Какво печели победителят? — извика той на преплувалата вече няколко метра Блейз.

— Теб! — извика му тя в отговор, загребвайки спокойно във водата, напомняща му за езерните феи.

— Ами ако аз спечеля? — попита той, докато събуваше мокасините си.

Усмивката бе ясно различима, независимо от разстоянието.

— Няма да спечелиш! — извика тя, плъзна се под повърхността с грациозно движение и се скри от погледа му. Когато след няколко секунди се показа задъхана отново над водата, тя вече имаше половин езеро преднина пред Хейзард, който се носеше по повърхността с мощните движения на роден атлет. Тя плуваше превъзходно, както забеляза той, и въпреки че Хейзард непрекъснато скъсяваше разстоянието между тях, разликата в уменията им не беше огромна. Тя пореше водата като копринена връв и едва когато наближиха другия бряг, той се изравни с нея.

— Ще загубиш — каза Хейзард, отмятайки косата от лицето си.

Тя не отговори, а само се усмихна и после рязко се гмурна, напредвайки към брега със силно загребване на краката, което остави зад нея следа от пенести мехурчета. Той се изви и също се гмурна и загребвайки мощно с крака, пристигна няколко учтиво поднесени секунди след Блейз, за да се отпусне по гръб до нея върху мъхестия бряг.

— Ти загуби — обяви възторжено тя, поемайки си дъх. Бе легнала по корем, с лице обърнато към него и той си помисли, че брадичката й, заровена в мъха, е досущ като коприна, опряна до кадифе.

— Ти си страшно добра, бостънче — отбеляза той усмихнат, дишайки накъсано. — За жена. — Думите му, произнесени с усмивка, бяха пропити с весела закачливост.

Блейз седна рязко, слънчевите лъчи се плъзгаха по тялото й като течно злато, а гърдите й трепнаха от изненадващото движение. Хейзард почувства как възбудата му започва да нараства и да се притиска към студената скала.

— За жена ли? — повтори тя. — Скъпо ще си платиш за това, миличък.

— Колко — попита той с невинна приветливост — ще ми струва? — Хейзард постави ръцете си под главата и я погледна с хищна усмивка.

— Облогът беше такъв, че който спечели, получава теб. Аз спечелих. Сега си мой.

— Че това било ли е някога под съмнение? — каза той със задоволство.

— Ще трябва да правиш всичко, което поискам — обясни жизнерадостно тя.

— Удоволствието е изцяло мое, мадам — промърмори той, докато погледът му се разхождаше бавно по тялото й, а възбудата му нарастваше.

— За начало, ела и ме целуни — заповяда тя.

Хейзард се изправи леко, опря се на лакът и го направи.

— Не беше зле — отбеляза замислено тя миг по-късно, сякаш преценяваше целувката по някакъв свой справочник по съвършенство. Устните й се разтегнаха в лека усмивка и тя изкомандва: — Направи го пак.

Той отново я целуна продължително, но този път почти целомъдрено. Все още не беше я докосвал с ръце.

— Дали с практикуване бихме могли да постигнем подобрение? — поинтересува се безгрижно тя.

— Можем само да се надяваме, мадам — лукаво отвърна Хейзард. — Ако, разбира се, мадам благоволи да помогне.

— Дори и да реша да не ти помагам — каза меко тя, — трябва да правиш каквото ти кажа. Всичко. — Дяволитата й усмивка запали златисти искрици в очите й.

— Колко мило — каза той. — Никога преди не съм го правил.

— Ти си моя собственост, Хейзард.

Очите му се разшириха одобрително.

— А ще имам ли и аз свой ред в тази очарователна игра? — попита той.

— Не, скъпи, това е право само на победителя. Сега стани.

Той стана.

— Отиди до онова дърво.

Миг по-късно, облегнат на ствола, той я погледна въпросително.

— Докосни се — каза тя.

— Трябва ли?

— Трябва — настоя натъртено тя. — Ти си моя собственост.

Той сви леко рамене, усмихна се и го направи. Сключи палеца и пръстите си и с леко движение плъзна силната си ръка към своята възбуда. Блейз гледаше неговия красив, избуял символ на пола и усещаше как по гърба й преминават горещи тръпки. След това той се изпъна, прокара ръка през влажната си коса и го огъна назад, съзнавайки, че е наблюдаван, подобно на гладиатор или красив дворцов страж, който е бил забелязан и оценен заради своята надареност.

— Харесва ли ти? — попита той, прокарвайки грациозно ръка по цялата му дължина.

— Мисля, че сега аз искам да го докосна — каза Блейз гърлено и задъхано. — Ела тук. — Той тръгна към нея като голяма черна пума, с ясно очертани мускули по стройното му тяло. Застана наблизо в очакване, включвайки се в нейната игра с познатия изкусителски чар. Но когато устните й се сключиха около него, а топлото й езиче се задвижи внимателно, самообладанието му се пропука и той потрепна леко.

Поглеждайки след миг нагоре, тя попита меко:

— Да те целуна ли отново? Ще се хареса ли това на моя васал?

Тъмните очи на Хейзард бяха с натежали клепачи, когато той погледна надолу към нея.

— Това удоволствие ми допада не по-малко от дишането, мадам — прошепна той и прокара отново пръсти през косата си, за да я отметне назад. Не след дълго страстта на Блейз се изравни по сила с разтърсващото желание у Хейзард и тя усети как пареща като пламък тръпка се понася към самия център на нейната същност. Тя се отдръпна и повдигна натежалия си поглед.

— Мисля, че бих искала да те усетя в мен — каза тя бавно, с поруменяло от огъня, който я бе обзел, лице.

— Мислех си, че бихте могли да го поискате — каза Хейзард, докато сърцето му подскачаше бясно в гърдите. — Ще пожелаете ли да се изправите, мадам, или ще го направим там… където сте?

— Тук — прошепна тя с полупритворени очи, опряна назад на ръце.

Хейзард коленичи пред нея и нежно разтвори краката й.

— Много сте мила със своя прислужник, мадам — каза той тихо, плъзгайки топлите си ръце по нейните стройни крака. Смуглите му длани се открояваха на фона на бледата й плът.

— Размислих — заяви тя, когато пръстите му докоснаха бедрата й, въпреки че дишането й се бе ускорило. — Вече не желая това.

— Бостънска принцесо — каза Хейзард много бавно, сякаш осмисляше значението на всяка дума, — ще трябва да се оправяте с бунт на робите, ако не размислите.

Блейз повдигна леко едното си рамо.

— Е, тогава може би мъничко — съгласи се великодушно тя, сякаш правеше услуга.

Хейзард присви очи.

— Толкова… малко ли, мадам? — попита внимателно той, движейки се напред, за да докосне центъра на нейното удоволствие.

— Ммм.

— А така? — Той се плъзна в нея на още един разтърсващ сантиметър. Тя затвори очи, след като твърдото му тяло я повали върху мъха и след това я последва. Тя почувства, че той я усеща, и удоволствието, подобно на опиумен сън, заля сетивата й.

— А сега, мадам — проточи лениво той, отдръпвайки се леко, — това достатъчно ли е?

Очите на Блейз се разтвориха рязко.

— Не! — възмути се тя и се протегна към него.

Той й се подчини и потъна обратно, прониквайки дълбоко. Хейзард усети как тя се притисна плътно към него и чу сподавения й стон. След това отново се отдръпна.

— Ще желаете ли още, мадам? — дрезгаво се поинтересува той, като наблюдаваше лицето й.

— Да… — Тя помръдна бедрата си, за да го усети отново така прекрасно в себе си. — О, да!

— Ето сега, биа кара — прошепна той, докосвайки устните й със своите, — робът се превръща в господар. Не мисля, че ми се иска да продължавам. Може би по-късно. — И той се отдръпна още малко.

— Хейзард! Ще те застрелям, окаян неблагодарнико!

— Не, точно сега не — отвърна спокойно той и отново проникна.

— Тогава след това — прошепна задъхано тя.

— Тогава какво ще прави Ваше Височество утре — подразни я той, — когато тялото ви започне да се пробужда… припомняйки си за усещането да съм в него… припомняйки си какво съм правил с него? Какво ще правите тогава?

— Ще си намеря някой друг — изстреля кисело Блейз.

— Но дали той ще знае как да ви докосне тук? — Той проникна леко навътре. — А там? — Хейзард сякаш следваше центъра на тръпнещото й желание и тя изстена. — Дали ще знае, че зърната ви потреперват, когато ги захапя точно толкова силно? Не прекалено силно… — каза той миг по-късно, обхващайки с устни другото й настръхнало зърно, — но достатъчно. — И зъбите му нежно притиснаха розовото връхче.

— Моля те, Джон, не ме дразни. Искам да те усетя.

— Така ли? — попита той.

— Да — въздъхна тя.

— А така?

— О, господи, да… — Светът започна да й се изплъзва.

— А така? — Ръцете му се озоваха отдолу и повдигнаха тялото й, за да срещне неговото. Екстазът я помете.

— В такъв случай, бостънче, ще трябва да правиш това, което ти се казва, или няма да ти дам това, което искаш. — Богатият му мелодичен глас се обви около нея.

— Хейзард — запита го меко тя, — да те умолявам ли искаш?

— Бога ми, не — весело отвърна той. — Просто ми поднеси гърдите си, за да ги целуна. Така не са ми достатъчно близко.

Тя не помръдна.

— Мисля, че ще отида да поплувам. — Той се отдръпна и седна.

Ръцете на Блейз се повдигнаха и притиснаха закръглените й, вирнати нагоре гърди и те застанаха в своята връхна точка, с ярко открояващи се зърна.

— Така е по-добре, принцесо — прошепна одобрително Хейзард. — Да видим дали все пак можеш да изпълняваш заповеди. Коя от двете да целуна най-напред?

Очите й не искаха да срещнат неговите.

— Погледни ме, сладурче. Тази ли? — попита меко Хейзард, наведе се леко и бързо докосна с пръст едно от настръхналите връхчета. Гърдите й се раздвижиха и Блейз изстена, повдигайки се нагоре, за да срещне изгарящото удоволствие. — Или пък тази? — И устните на Хейзард се сключиха около другото набъбнало зърно и го засмукаха леко. Едната му ръка се спусна между бедрата й, изследвайки ги, докато другата възбуждаше свободното й зърно. Той я гали така, докато от леко отворените й устни се изплъзна вик — тих, приглушен гърлен звук, и тя се пресегна, за да се вкопчи в раменете му, забивайки ноктите си в неговата кожа.

— Готова ли си за мен, любима? — прошепна той, отмести внимателно ръцете й от раменете си и ги свали долу.

Тя погледна към него с тлеещи очи.

— Открита ли си за мен? Прокарай пръст по пухкавата си розова плът и ми кажи.

Тя се поколеба.

— Трябва да го направиш, скъпа, иначе няма да знам — каза той с мек и едновременно твърд глас.

Блейз затвори очи, прокара пръст по своята овлажнена сладост и изстена под напора на главозамайващата страст, която това движение предизвика. След това тя потръпна.

— Мисля — каза той много нежно, вдигайки ръката й, за да пъхне навлажнения й пръст в устата си, — че си готова. — Вкусът й бе като на див, пикантен плод и Хейзард не можеше да чака повече.

Той я целуна и тя му отвърна необуздано, без да усеща нищо друго, освен чувството, стигащо отвъд границите на търпимост. Нейните мънички експлозии започнаха, след като той проникна внимателно в нея и остана там неподвижно и търпеливо, докато отшумяха и последните тръпки на невероятното удоволствие. След това я целуна нежно, както пролетното слънце целува първите зелени стръкчета, и силното му сърце, кънтящо още от ритъма на неговата любов и възбуда, ги отнесе заедно в рая.

По-късно, когато всички игри бяха приключили и сладостните удоволствия бяха отстъпили на задоволеното спокойствие, Хейзард се изтърколи встрани и седна. Блейз лежеше до него в сънна отнесеност. Косата й бе изсъхнала в разпуснат, заплетен безпорядък. Очите й бяха затворени. Той седеше безмълвен и я наблюдаваше омагьосан, със странно объркани чувства — отчасти плътски, отчасти приятелски топли, някак необичайно закрилнически, сякаш в тази непринудена поза нейната невинност го поразяваше още по-силно.

Той се пресегна и улови нежно в дланите си една пеперуда, което му напомни за безбройните часове в младостта му, прекарани в упражнения, за да успее най-накрая да хване пеперуда напълно безшумно. Пренесе я в затворените си длани и внимателно я постави върху нежния бял корем на Блейз. Очите й се отвориха от едва доловимото усещане и тя видя прекрасното творение, балансиращо като златен отблясък. Големите й крехки крилца бяха оцветени в жълто, кафяво и черно.

— Дарявам ти съкровищата на света, биа кара, съпруго моя — прошепна Хейзард и погали златистото ефирно крилце толкова леко, че нежното същество не трепна. Това бяха същите ръце, които бяха насекли бизона преди броени часове с такава сила и мощ, помисли си Блейз. Същите ръце, които убиваха и я даряваха с неописуемо удоволствие.

— Аз искам само теб — отвърна меко тя.

Очите им се срещнаха. Пеперудата отлетя.

— Твой съм — каза тихо той, с нежно изражение на красивото си лице. — Завинаги.