Сюзън Джонсън
Блейз (20)

Глава 20

Една седмица по-късно, в сивия час преди зората, Изправен вълк надникна през прозореца, стисна устни и въздъхна леко. Неговият нюх не го бе излъгал за отношението на Хейзард към жената. И все пак нищо не беше сигурно, щом се отнасяше до Хейзард. Още преди да влезе в колибата, той вече бе прикрил първоначалната си изненада.

Хейзард, вече чул стъпките на обутите в мокасини крака, се бе успокоил и отпусна протегнатата към оставения наблизо пистолет ръка и след като провери дали Блейз е загърната, се зае да обува панталоните си в момента, в който Изправен вълк влезе. Тихите думи на езика на абсароките събудиха Блейз, но тя продължи да лежи сънено унесена.

— Кажи ми кога точно е станало, за да разбера кой е спечелил баса — каза Изправен вълк. Усмивката му беше така добронамерена, че Хейзард просто не можеше да не разбере посланието й.

— Бях забравил каква пасмина клюкари сте ти и твоите приятели — отвърна Хейзард, докато го оглеждаше одобрително. — Предполагам, че и да се направя на ударен, това няма да ми помогне особено.

— Не вярвам да не си усещал, че това е възможност за облог, която никой здравомислещ не би пропуснал. Добре те познавам — продължи Изправен вълк, поглеждайки го красноречиво, — а и не само аз.

Хейзард знаеше, че няма да се измъкне, без да отговори и затова се предаде доброволно.

— Преди осем дни. — Когато премести погледа си върху Блейз и забеляза, че се е събудила, той й се усмихна и промърмори достатъчно силно, за да го чуе Изправен вълк:

— Хайде да зарежем тая тема пред детето. Тя може и да не разбира езика, но твоето мераклийско изражение може да бъде забелязано от всекиго.

Целомъдрието бе чуждо на Изправен вълк и той продължи да се смее.

— Значи Червена мечка печели. Аз лично не мислех, че ще издържиш толкова дълго. Смятах, че ще го направиш на следващия ден от заминаването ми.

— Благодаря ти за доверието.

— Да те вземат мътните, Хейзард, какво общо имат принципите с любенето? То никога не вреди. Само страхът от него може да ти навреди. Правенето на любов може само да те приближи към рая.

Хейзард се засмя. Изправен вълк никога не бе вземал живота много насериозно.

— Между другото, твоят рай ми допада. Когато се умориш от нея…

— Хич не се облизвай. Тя не е от тия, които омръзват.

— Изобретателна, значи?

— Спонтанна. — В очите му се четеше удовлетворение и устните му се разтвориха в усмивка.

— Спонтанността може и да се изгуби някой ден. Тогава какво ще правиш? — напомни му Изправен вълк.

Хейзард установи, че не бе мислил за това през последните дни. Бе забравил, че Блейз си има семейство и друг живот извън неговия свят.

Изправен вълк видя как усмивката му се стопи, видя мигновеното изтрезняване.

— Някой да е срещал баща й? — попита изведнъж Хейзард, докато куп мисли се въртяха из главата му.

— Не.

— Роуз каза, че търсел летния ни бивак.

— Носят се слухове, че е мъртъв.

Свършено е, бе първата стряскаща мисъл, която се появи в съзнанието на Хейзард. Ако полковник Брадок бе мъртъв, правилата на играта отпадаха.

— Кой го е направил? — бързо попита той.

— Бандата на Лъмпууд. Едно сърце го е чул от брата на жена си.

— Доколко е сигурно?

— Братът на жената на Едно сърце е видял трупа.

— Възможно ли е да го е объркал с някой друг бледолик?

Изправен вълк сви рамене.

— Не е изключено. Не съм сигурен. — Той се усмихна. — Те всички си приличат.

— По дяволите.

— Проблем ли има?

— Би могъл да се появи. Полковника бе по-сговорчив от всички останали.

— Защо да не подсилим охраната? Двадесет или тридесет воини…

— Не искам. Всеки треторазреден политик, който се появи наблизо, би могъл да го използва като претекст да извика тук войници. А след Войната между щатите всеки амбициозен офицер, търсещ повишение, се размотава из Севера с надеждата да започне война срещу индианците. Няма друг по-лесен начин да окачат полковнишки еполети.

— Може да се справим с доста от тях с твоята нова огнестрелна машинария. — Изправен вълк беше роден тактик и очите му вече блестяха при мисълта за евентуалните възможности, които предоставяше мястото, избрано от Хейзард.

— И да загубим мината — припомни му Хейзард.

— Сигурен ли си, че тя е от такова значение? Нашият клан винаги е бил богат. За какво ни е необходимо повече от това, което вече имаме?

— Жълтооките няма да спрат да прииждат. Не и докато тук има злато. А бизоните не са вечни. — Двамата мъже не за пръв път спореха по този въпрос.

— Има хора, които няма да се съгласят с теб за това — каза спокойно Изправен вълк.

— Това си е тяхна работа — отвърна му Хейзард не по-малко спокойно. — Междувременно аз ще продължавам да копая злато.

— Джон — внимателно се намеси Блейз, — искаш ли да се опитам да приготвя някаква закуска?

— Значи се е научила да готви? — попита Изправен вълк на абсарокски. Той разбираше английски толкова добре, колкото и Хейзард. Двамата бяха израснали като братя и Алонзо Кент беше като чичо и за двама им. Английският им бе на завидно ниво, изучаван предимно при баронета Алонзо Кент, по-малкия син на друг по-малък син на благородник, изпратен в странство заради здравето си. Той бе достигнал до територията на Монтана, още преди тя да бъде наречена така, с влака на един германски принц, дошъл тук, за да събира флората и фауната на Новия свят. Когато за пръв път видял Йелоустоун, Алонзо бил на смъртно легло от туберкулоза. Кланът на Хейзард лагерувал наблизо и неговата леля прибрала Алонзо и го излекувала. Те се влюбили един в друг и той така и не се завърнал в Англия.

— Благодаря ви, мис Брадок — учтиво каза Изправен вълк и се поклони елегантно и безупречно на Блейз. — Бих закусил с огромно удоволствие.

— Вие знаете английски — възкликна тя. — Но това е чудесно. Хейзард, защо не си ми казвал?

— Вероятно не ви остава много време за приказки — прошепна Изправен вълк на родния си език, майсторски поддържайки илюзията за добронамереност в дрезгавия си глас.

— Много мило — тросна му се Хейзард и след това се обърна към Блейз. Той си припомни за стотиците или хиляди хора и любопитни случки от живота му, за които тя дори не подозираше, и това го обърка за миг.

— Един бледолик се ожени за наша леля. Той търгуваше с кожи — каза неуверено Хейзард, — така и двамата научихме английски още като деца.

Тя изглеждаше доста апетитна в леглото й той усети как за миг го подразни мисълта, че Изправен вълк я оглежда преднамерено, докато тя бе така изкушаващо полуоблечена.

— Ще се изкъпя, докато ти се трудиш над закуската — каза той рязко. — След теб. — Той кимна към вратата и Изправен вълк излезе пред него навън. — Тази сутрин си обуй панталоните — нареди й полугласно Хейзард малко преди да последва Изправен вълк. Не бе в настроение да я дели с него дори визуално.

— Свиха се, след като ги изпрах — прошепна му тя в отговор.

— Обуй някои от моите.

— Много са ми големи. Мога да сложа някоя от роклите, които ти…

— Не. Обуй панталоните — каза той, като натъртваше тихо на всяка дума.

— Слушам, сър — прошепна тя, усетила ревността.

— Тоя път ще ти намерим дрехи, незабавно. И повече без игрички, Блейз. Искам те с панталони, щом се върна.

— Да, господарю — сладко измърка тя.

Фактът, че тя се съгласи така лесно, предизвика леко съмнение у Хейзард. Тя рядко бе покорна, не, поправи се той, тя никога не се покоряваше. Той насочи заповеднически пръст към нея.

— И риза — добави след това за по-сигурно.

Когато двамата се върнаха след известно време, Блейз надзираваше парче бекон, цвърчащо в тиган, поставен на печката. Един бърз поглед бе достатъчен на Хейзард, за да забележи, че този път месото не е безнадеждно прегоряло, а за разлика от друг път само приятно препържено. Той установи със задоволство, че тя поне веднъж бе изпълнила инструкциите му. Блейз бе облякла една от неговите ризи и я бе затъкнала в един от панталоните му, навит няколко пъти в кръста и след това пристегнат с колан около фината й талия. Доволен, че поне е напълно облечена, Хейзард подмина факта, че така тя приличаше на сираче от приют.

— Имаме ли още яйца? — попита той, така привикнал да помага на Блейз в готвенето, че сега това му се струваше напълно естествено.

— Вчера ти сготви последните — отвърна Блейз, без да изпуска печката от погледа си. — Не помня точно кога.

Изправен вълк седна на масата, погледна към Хейзард и каза с шеговит тон:

— И ти ли се учиш да готвиш?

— Хейзард е страхотен помощник — възкликна Блейз, преди той да успее да отговори. — Ако не беше той, щяхме да умрем от глад.

— Трябва някой път да ме запознаеш с готварските си умения, щом се прибереш — каза Изправен вълк с развеселена нотка в богатия си тембър, въпреки че лицето му беше безизразно като на статуя.

— Друг път — промърмори Хейзард, убеден, че ще се наслуша на безкрайни подмятания, щом се прибере в бивака следващия път.

— Освен това мие чинии, чисти пода и всичко останало, особено след… е… след онази вечер. — Блейз продължи по-деликатно, след като чу как Хейзард прочисти гърлото си, предупреждавайки я. Тя се гордееше с неговата галантност. Когато се обърна, забеляза, че той е леко засрамен. — Съжалявам — бързо се извини тя, изтривайки ръцете си във възголемите панталони. — Бях забравила за мъжките ви предразсъдъци.

— Няма нищо — отбеляза Хейзард.

— Пък и ще смае всички по време на летния лов — подкрепи го Изправен вълк с шеговита искрица в очите си.

Блейз зърна ядосаното изражение на Хейзард, предназначено за Изправен вълк, и попита:

— Какъв летен лов? — Тя се зачуди защо Хейзард искаше това да остане в тайна.

— Кажи й — сръчка го Изправен вълк, развеселен от неловката и неудобна ситуация, в която бе изпаднал Хейзард.

Той се съгласи неохотно.

— Кланът се събира, за да ловува и да възстанови старите познанства — бе троснатият отговор.

— Колко мило! Като един голям пикник. Ще дойдат ли там много твои роднини? — Гласът й се бе извисил от възбуда като на малко дете.

— Няма да съм там, за да разбера — каза Хейзард тихо, но натъртено и обръщайки се отново към Изправен вълк, го изгледа кръвнишки, задето бе повдигнал въпроса.

Преминал на абсарокски, Изправен вълк предложи:

— Можеш да потърсиш бащата, ако дойдеш.

— Ако е жив, той ще ме намери — отговори Хейзард на същия мелодичен език.

Изправен вълк сви рамене и премина за пореден път на английски:

— Ще липсваш на всички това лято.

— Нямам друг избор — тросна се Хейзард студено и насечено.

Блейз наблюдаваше внимателно ту единия, ту другия мъж, осъзнавайки, че не бива да се меси в живота на Хейзард повече, отколкото вече се бе намесила. Двамата вероятно обсъждаха и още нещо важно на родния си език. В края на краищата Хейзард трябваше да прецени, призна си тя, но… Тя се поколеба само още част от секундата, преди нейната импулсивност да успее да се наложи над останалите й по-незначителни мотиви.

— Не може ли да отидем? Не може ли? Моля те, Хейзард, ще бъде толкова забавно.

— Не.

— Защо не? — атакува бодро тя. Имунитетът й спрямо отказите на Хейзард беше не по-слаб от този към всички останали откази в живота й. — Никога не съм виждала индианско село или пък летен лов, дори други индианци, освен теб, Изправен вълк и нашите водачи.

Хейзард изпъна гръб.

— Това не е атракция, организирана в твоя чест.

— Недей да ставаш толкова докачлив, по дяволите. Не това имах предвид, и ти го знаеш.

Долната челюст на Изправен вълк увисна леко, преди той да се усети. Никога досега не бе виждал някой да говори така с Хейзард, и най-вече пък жена. Но също така не бе чувал преди и Хейзард да е готвил или чистил на някоя жена. През частта от секундата, преди Хейзард да отговори, Изправен вълк, който го познаваше добре, очакваше, че той ще експлодира.

— Извинявай — каза той и челюстта на Изправен вълк увисна още повече. За кой ли път в живота си Хейзард се извиняваше на жена? — Но няма как да отидем — продължи меко той. — Невъзможно е.

— Заради мината ли? — попита Блейз с разбиращ тон. Хейзард я погледна леко смутен и тя незабавно се разкая за това, че бе настоявала.

— Да — потвърди той доволен от готовото извинение, което Блейз бе приела. Той нямаше никакво намерение чувствата му към тази жена да станат достояние на целия клан. Ако я заведеше на летния лов, това сигурно щеше да бъде за нея едно очарователно приключение сред една непозната култура, но за него щеше да е мъчително изживяване.

Двамата щяха да бъдат обект на непрекъснато любопитство и всеки щеше да разбере, че неговите чувства към нея надхвърлят обичайното привличане. Това, че е така зависим от една бяла жена, можеше да навреди на авторитета му като вожд. А неприкритото флиртуване и ухажване по време на летния лов можеше да доведе до непредсказуеми проблеми. Той знаеше, че Блейз не е равнодушна към мисълта за своите предшественички и макар на теория да разбираше, че ревността е под достойнството на един мъж, когато ставаше въпрос за нея, всички теории отиваха по дяволите.

Освен това по-голямата част от времето щеше да е посветена на събирания на съвета, пък и неговите приятели щяха да очакват той да се присъедини към тях в ловуването, игрите, надбягванията и всички останали занимания, присъщи на летния лов. Все мъжки занимания. Нямаше да стане.

— Тогава може би някой друг път.

— Може би — отвърна пестеливо той.

Изправен вълк си тръгна веднага след закуска с натоварени до предела понита.

Блейз се поинтересува само още веднъж през този ден за летния лов по време на вечерята, и то без да бъде излишно настойчива.

Отговорът на Хейзард беше твърдо отрицателен.

Тя нямаше да попита още веднъж.