Сюзън Джонсън
Блейз (9)

Глава 9

Тази вечер Хейзард спа на пода, като за постелки му служиха бизонски кожи. Блейз си каза, че е доволна от това, че той спазва по джентълменски тяхното делово споразумение, но в сънищата си тя бе прегръщана от силни ръце, копринени черни коси галеха страните й, малко преди нежните устни да се докоснат до нейните. Удоволствието, което тези мисли изпращаха по тялото й, стопляше нейната плът и тя неудържимо отхвърли завивките си настрани. Хейзард се обърна на другата страна, далеч от съблазнителната гледка. Неспособен да заспи, неговите собствени желания бяха още по-осъзнати и реални. Той насочваше тъмния си поглед към тясното легло вече стотина пъти за последните няколко часа. Пищното голо тяло на Блейз, сега изцяло открито, беше прекалено изкусително. Ако си вярваше малко повече, той би станал, за да я завие, но съзнаваше, че и неговата твърдост си има граници и не смееше да се приближи по-близо. Не и в състоянието, в което се намираше сега, когато неговата влудяваща страст размътваше съзнанието му.

Накрая, доста след полунощ, той се унесе, но се събуди още с първите сребърни лъчи на изгряващото слънце, спуснали се по билото на планината. Тихи, бавни стъпки приближаваха към него.

С едно ловко движение, само за няколко секунди той се озова на крака, прекоси колибата и хвана карабината си. Вратата се отвори бавно, натрапникът се представи с тихо птиче чуруликане. Хейзард се отпусна на стената, а на устните му се появи усмивка. Един висок абсароки влезе в стаята и без да се обръща, с очи загледани в прелестното тяло на спящата жена, заговори на застаналия зад него Хейзард:

— Шоу-да-джий ба-гуу-ба (Привет, братко). Тя е прекалено хубава за теб, Дит-чилияш. Позволи ми да я отведа от обятията ти, Хейзард… да речем, осемдесет коня? Ужасно ще ти пречи на работата. — Мъжка закачка оцвети мекия изговор на абсароките.

— Чудесно е да имаш такъв загрижен приятел, но си запази конете, Чадам Челаш. Тя не е за продан — каза Хейзард, нахлузвайки гамашите си. — Тя е моя заложница, Изправен вълк.

Изправен вълк се обърна наполовина към Хейзард. Мънистата, които украсяваха дългите ресни на дрехите му, уловиха слънчевия лъч, а едната му тъмна вежда се повдигна.

— Още по-добре. Ако не струва нищо, то осемдесет коня са си чиста печалба. — Той беше добре запознат с отношението на Хейзард към жените. Всички жени около него бяха красиви… и преходни.

— Мога да изчакам малко — добави той с усмивка. — Едва ли ще е за повече от няколко седмици, доколкото те познавам.

Те говореха тихо. Техният накъсан на срички роден език благоприятстваше тихия разговор.

— Ако не ценях своя живот повече от твоето удоволствие — каза Хейзард, отвръщайки на усмивката, — щях да приема осемдесетте коня. — Изправен вълк беше най-добрият познавач на конете в клана и неговите мустанги винаги бяха превъзходни. — Колкото и да съм изкушен, тази жена има темперамента на северните горещи пролети, а нейното присъствие тук гарантира моята мина и моя живот.

— Тогава значи наистина е заложница. — Изправен вълк видя, че Хейзард говори сериозно.

— Опитаха се да ме купят, да ме излъжат и накрая — черните очи на Хейзард проблеснаха към Блейз — да ме съблазнят.

— Кой? — Изправен вълк вече се питаше дали един малък конен отряд не може да реши проблема някоя вечер.

Хейзард познаваше хода на мислите му. В края на краищата обикновено това беше начинът да се разправят с враговете си.

— Прекалено много са и са прекалено влиятелни, Изправен вълк. През последните няколко месеца инвеститори от Изтока пръскат пари като слама, за да заграбят златото тук.

— Ще стане ли? Това със заложницата?

Хейзард сви рамене.

— Жълтооките са плъзнали навсякъде като мравки. Всяка седмица пристигат все нови вагони с тях. Нямам друг избор.

— Твърдо ли си решен да не продаваш?

— А защо да го правя? Само защото имат повече пари от мен? Открил съм обещаваща жила. Не виждам смисъл да им я набутвам в ръцете. И бездруго имат доста инвестиции в тази област, ще преживеят загубата на парцела. — Той се усмихна леко. — Не че хората като тях са свикнали да го правят. Но, по дяволите, златото тук може да текне след седмици или дори след дни, особено ако успея да налучкам някой сериозен страничен залеж.

— Трябвали ти помощ?

— За кое по-точно? — подразни го Хейзард. Настроението му се бе оправило от познатото присъствие на Изправен вълк, от усещането за дома, което той винаги донасяше със себе си.

Изправен вълк се засмя.

— Нали знаеш, когато на боровете им окапят листата… Не, имах предвид няколко поста. Можем да ги поставим наоколо.

— Не си виждал новата ми играчка.

— И друга ли има, освен нея?

Хейзард се изсмя високо на присъщата на Изправен вълк похотливост. Отекналият звук събуди Блейз. Тя погледна непознатия индианец и изкрещя. Хейзард се запъти към нея и направи успокояващ жест с ръка. Едва тогава нейните изплашени очи се насочиха към стройната фигура на Хейзард и шокът премина в успокоение от разпознаването.

— Той е приятел — каза Хейзард, придърпвайки собственически леката завивка над раменете й. — Не се бой.

Това беше едно несъзнателно движение, което веднага напомни на Изправен вълк за Гарваново крило отпреди години. Хейзард се бе отнесъл към нея по същия загрижен начин. А той оттогава не го бе виждал да се държи така.

— Заспивай — каза нежно Хейзард. — Ние ще излезем навън.

Той подхвана Изправен вълк за ръката и го поведе към входа. След като затвори вратата и внимателно я залости, той посочи една тясна пътека между боровете. След като продължиха около стотина метра нагоре в планината по просеката източно от колибата, Хейзард се изкачи на малка тераса, изсечена в скалата, посочи към някакво огнестрелно оръжие и отбеляза:

— Последен модел, стреля с медни 58-милиметрови патрони за автоматичен огън, с възможност да бъде заредена по време на стрелба. Неразсеяна стрелба до петстотин метра… Мога да задържа всекиго далеч от парцела си.

— Как я наричат? — попита Изправен вълк, гледайки с възхищение дулото на оръжието, поставено на оръжеен станок.

— Гатлингова пушка.

— Откъде я намери?

— Мой приятел от университета познава един офицер от техническия отдел на Уошингтънския арсенал.

— И ти я дадоха ей така?

— Още не е сериозно изпробвана. В интерес на истината, много от тестовете не протекоха особено успешно. Нито един от по-старите офицери не я подкрепи.

— А ти виждал ли си я в действие? Работи ли въобще?

— Роузкранс използва няколко от тия при една от офанзивите си. Когато я видях при Бургесвил, тя покоси цяла кавалерийска бригада.

— Е, как ги уговори да ти я изпратят тук?

— Моят приятел убедил познатия си офицер да преправи заповедта за доставка. Фасулска работа, те я докараха до крайната гара извън Омаха, а аз я превозих дотук.

— Искаш да кажеш, че не си платил за нея? — Изправен вълк се усмихна, отчитайки нехайната щедрост на американското правителство.

— Да речем, че просто я приех като малко обезщетение за мизерната си заплата на действащ офицер.

— Трябвало е да вземеш повече — укори го леко Изправен вълк. Прагматичният му ум вече изчисляваше ефекта, който би имала появата на такова оръжие.

— Не си мисли, че не съм опитал — отвърна Хейзард. — Няма да ми стигне животът да се отплатя дори само за тая.

— Колко амуниции имаш? — попита Изправен вълк, осъзнаващ добре, че набавянето на достатъчно амуниции винаги е било проблем за индианските племена.

— В изобилие.

— Ще свърши чудесна работа срещу Дакота.

— Щом златото потече, ще я занесем в бивака.

— Как успя да я докараш чак дотук?

— Изтеглихме я на ръце.

— И какво каза на хората, че има в сандъка?

— Минна екипировка. Всички са свикнали с това. Пристига с тонове по сушата или по Мисури.

— Изглеждаш ми добре подготвен.

— Такова беше и намерението ми. Може би догодина по-голямата част от това злато ще бъде в нашето планинско скривалище, за да осигури бъдещето на народа ни.

— А жената?

— Тя едва ли ще изчака дотогава.

— Какво имаш предвид? — попита меко Изправен вълк.

— Нищо зловещо — отвърна бързо Хейзард в отговор на повдигнатите вежди на Изправен вълк. — Просто… съм сигурен, че двамата с баща й ще сме успели да се споразумеем много преди тоя момент. Тя ми каза, че е единствено дете. — По смуглото му лице премина усмивка. — Късметлия съм си, тя ще ми даде поне петдесет пункта преднина в преговорите.

— Ти остави петдесетте пункта, аз се сещам за далеч по-добра причина да се чувстваш щастлив, че тя е в леглото ти.

— Тя спи сама.

— Тия ги приказвай на някой по-лековерен, някой, който не е отраснал с теб.

Умението на Хейзард да очарова красивите жени беше не по-зле познато в племето му, отколкото в Бостън.

— Сериозно. Не искам да си създавам проблеми.

— И откога любенето е проблем? — Усмивката на Изправен вълк стана още по-широка.

— Като цяло съм съгласен с теб, но… — Хейзард въздъхна — сега условията са различни.

— Да не искаш наистина да кажеш, че не си…

— Не и наскоро.

— Значи си. Хич и не бих си помислил, че ще оставиш тая биахиа, това сладурче, да си иде непокътнато.

— Сега съжалявам, че го направих.

— Да съжаляваш? — Изправен вълк вярваше истински в неогорченото удоволствие. — Това ми звучи странно в твоята уста. — И той се вгледа по-внимателно в лицето на Хейзард, защото споменът за това как той се беше погрижил за тази жена беше все още пресен и ярък. Човек не гледа така една жена, когато не я желае, помисли си Изправен вълк.

— Нещата са объркани.

— С жените винаги е така.

— По-объркани от обикновено. Трябва да следвам видението си. Нямам време за удоволствие.

Изправен вълк го разбра. Едно видение трябва винаги да се следва.

И тъй като Хейзард имаше ясновидска дарба, неговите видения бяха пророчески, изпълнени с истинност и символична сила. Преди години, когато беше още момче, яздейки из Вълчата планина четири дни почти без прекъсване в търсене на своя бириси сам (лечителски сън), той бе видял още тогава бледоликите да прииждат за златото, бе видял ездачи с огнени копия да слизат от небето, бе видял слънцето окъпано в кръв, преди болестта на бледоликите да отнеме живота на толкова хора.

Но освен това бе видял червен орел, кацнал на гърба на черна пума над главите на мъжете с копия. И бе чул животинските видения да му казват: „Златният метал ще благослови твоя клан и ще му донесе благоденствие. Слушай и учи, и щом настъпи мигът, ни последвай. Ние ще те дарим заради силата ти“. И когато Хейзард се събудил на върха на Вълчата планина намерил до себе си перо от червен орел и сноп косми от черна пума.

— Бала-ба-ахт-чилаш (желая ти успех) — каза Изправен вълк.

Хейзард прие пожеланието му с кимване.

— Сега за златото. По-добре ще е да го натоварим на товарните коне, слънцето се издига вече над хоризонта.

Изправен вълк планираше така пътуванията си, че да пристигне рано, още преди Хейзард да е излязъл за работа. Не им отнемаше много време, за да натоварят златото в кожените чанти, тъй като Хейзард бе пригодил един скрипец, с който повдигаха тежките кожени торби до назъбената скала над входа на мината.

— Ще се прибереш ли у дома за летния лов? — попита Изправен вълк, докато пълнеше внимателно оцветените кожени торби с необработения златен пясък.

— Така бях намислил, но… — Хейзард замълча. — Вероятно не сега… с тая жена.

— Можеш и нея да доведеш.

— Предпочитам да не го правя.

Изправен вълк го погледна по-отблизо. Всички жени в живота на Хейзард след Гарваново крило бяха само за удоволствие. Защо да не вземе тая със себе си?

— Ние всички сме свикнали с жълтооките в бивака — отбеляза той. — Никой няма да се възпротиви. — Изправен вълк се усмихна леко. — С изключение на приятелките, които те очакват.

— И всички ще решат, че ми е любовница — запротестира Хейзард.

— А тя не е — саркастично отбеляза Изправен вълк, — поне не през цялото време — добави той закачливо.

— Вече въобще не е — настоя Хейзард, хвърляйки на усмихнатия си приятел един разсеян поглед.

— Доколкото те познавам, Дит-чилияш, да следваш такава тънка и крехка линия може да се окаже трудно за теб.

— Няма какво повече да се притесняваш за любовните ми връзки, Изправен вълк — смъмри го Хейзард. — Насочи мислите си към златото.

— Въпросът е — шеговито уточни Изправен вълк — дали това ще се окаже по силите ти?

Хейзард не си направи труда да отговори, но и това само по себе си беше отговор.

Десет минути по-късно златото беше вече приготвено и те започнаха да го товарят на конете. Измина доста време, преди мустангите да бъдат приготвени и Изправен вълк да се отправи към потайната планинска пътечка, позната единствено на абсароките. Заедно със златото той отнесе със себе си и невероятното впечатление, което оставиха в проницателните му очи отношенията между Дит-чилияш и неговата красива заложница.