Сюзън Джонсън
Блейз (8)

Глава 8

В това време полковник Брадок, тръгнал по спешност, за да намери посредник от клана на Хейзард и да спаси дъщеря си, следваше един водач от племето банак по планинската пътека. След като Хейзард не позволяваше на никого от тях да се приближи, трябваше на всяка цена да бъде намерен по-приемлив парламентьор.

Ужасяващият ултиматум на Хейзард бе изпълнил душата на Били Брадок с мъка. Неговата дъщеря бе опорна точка на живота му, целият негов свят, и той напълно съзнателно би дал всичко, което притежаваше, за да я види отново в безопасност. Неговата любов към нея бе безусловна още от мига, в който я видя за пръв път, едно крехко, розово, невинно същество, в деня на раждането й. И в този миг той се бе заклел, че неговата дъщеря ще получи цялата любов и охолство, които липсваха в неговия живот на сирак. Тя не трябваше никога да познае смазващата бедност и отчайващата липса на грижи през неговите сурови младежки години. И той никога на бе пестил нито пари, нито време, за да изпълни обещанието си.

Бащата и дъщерята бяха станали неразделни още преди тя да проходи. На последния етаж на дома на Брадок в Бостън бе обзаведена детска стая и с благословията на облекчената Милисент Брадок, за която майчинството беше просто една безвкусна пауза в натоварения й светски график, отглеждането на Венеция бе поверено на нейния сляпо привързан баща. Бяха я нарекли Блейз малко след четвъртия й рожден ден, когато пищната й коса вече бе израснала в пълното си великолепие. Така тя си остана Блейз за всички, въпреки неудоволствието на майка й от неприсъщия за една дама прякор. Но доста преди Блейз да стане на четири години, майка й вече бе загубила интерес към нея, приемайки идеята на висшето общество, че децата трябва да бъдат игнорирани, докато не навършат осемнадесет и не станат достатъчно цивилизовани, за да навлязат в света на възрастните. Дотогава, естествено, бяха изминали много години в студено безразличие към всякаква форма на общуване между майка и дъщеря.

Милисент Хатън бе разменила своята крехка хубост и стара вирджинска фамилия срещу най-солидното състояние, което бе на разположение в момента, и според собствените й правила на сделката, не й се налагаше нито да харесва Уилям Брадок, нито да бъде снизходителна към него, а просто да се омъжи. Със самото бракосъчетание тя вече бе изпълнила своята част от уговорката. Преди да измине и месец от сватбата, Били Брадок вече знаеше, че е направил невероятна грешка, но неговата млада невеста вече беше заразена от утринните пристъпи на погнуса. Те се завърнаха в Бостън след медения си месец и избягвайки учтиво споровете за различията помежду си, заживяха живота си поотделно. Срещаха се рядко за вечеря, когато по една случайност и двамата бяха решили да останат вкъщи за вечерта, организираха от време на време светски събирания и заради Блейз прекарваха ваканциите като семейство. Това беше брак, лишен от всякакви чувства, който оставяше на Били Брадок възможността да посвети целия си запас от нежност на единственото си дете.

Вчера, надянал изцяло маската на властния милионер, той бе заповядал на партньорите си при никакви условия да не правят и крачка към Хейзард, преди да се е завърнал някой от неговото племе, когото да използува като посредник. Той знаеше от опит кога някой блъфира, а индианецът на хълма вчера бе говорил напълно сериозно. Възнамеряваше да му даде всичко, което поиска, за да освободи Блейз, но го гризеше съмнението, че този път парите няма да се окажат достатъчни. Обезпокоен и загрижен, Били Брадок не даваше и да се издума за спиране.

— Имаме още двадесет минути до здрачаване — заяви той, леко пришпорвайки изморения си кон. Те бяха яздили на запад шестнадесет часа без прекъсване, а за мъж на неговата възраст подобно усилие беше изтощаващо.

Най-накрая водачът го предупреди, че така ще загубят конете си, краката им няма да издържат, ако не спрат. Тази нощ плътни облаци бяха закрили луната и товарните им коне се бяха спънали вече два пъти за последните няколко минути. Полковник Брадок се съгласи неохотно да спрат, едва докосна храната си и остана буден през цялата нощ, в очакване да просветне достатъчно, за да могат да продължат.

На третия ден те откриха първия летен бивак на абсароките, но обитателите му бяха от Черните вигвами — клан близък, но различен от този на Хейзард. Многото вигвами, както им казаха, се били прехвърлили през планините преди седмица път оттук, за да търсят нови пасища. Може би щели да ги открият край Конската река.

Забавил се, колкото да спазари нови товарни животни, полковник Брадок и неговият банакски водач продължиха и достигнаха горното течение на Конската река след два дни, само за да разберат, че бивакът се е преместил отново. Летните миграции бяха започнали и сега всеки клан, заедно със стадото си мустанги, пътуваше от пасище към пасище през хълмистите възвишения, за да избяга от горещината и насекомите на знойните долини.

Водачът не можеше да не забележи, че белият мъж диша трудно в разредената високопланинска атмосфера. Но неговите предложения за почивка винаги биваха отхвърляни. Жълтооките не бяха свикнали с височините. Повечето от тях, като този например, бяха прекарали прекалено дълго на закрито и прекалено малко време във физически усилия. Този човек сякаш ей сега щеше да припадне, устните му бяха посинели, лицето му беше бледо и изпотено. Водачът се престори, че конят си е наранил копитото на камък и с облекчение забеляза как по-късно бледоликият си възвърна цвета на лицето, докато той набързо преглеждаше „раната“.