Сюзън Джонсън
Блейз (7)

Глава 7

По обяд всичко в колибата бе безинтересно и тихо, ако не се броеше драматично пренареденият й интериор. След като внимателно заобиколи натрошените съдове по пода с леко защитените си от мокасините крака и се озова малко раздразнен до кухненския шкаф, където остърга маслото от нападалите върху него отломъци, Хейзард подхвана второто си за деня засищане на глада с хляб и масло. Той яде под доволния, гневно-мрачен поглед на Блейз и след като привърши, каза с лека въздишка:

— Знаеш ли, бостънче, ще ти се наложи да разчистиш тук.

— Слушай сега…

Гласът на Хейзард я сряза изкъсо:

— Първо ще слушаш ти и после ще получиш същото време, за да се изкажеш.

Устните на Блейз се обтегнаха в тясна резка, но тя замълча.

— Седни.

Известно време изглеждаше, че тя няма да го направи. Хейзард протегна подканващо ръка към стола и приложи обичайната си неотразима усмивка, на която малко хора биха могли да устоят.

— Моля те — каза той с помирителен поклон и тя седна.

— Тъй като това е… ситуация — започна той, сам настанявайки се на края на масата, — която никой от нас не е очаквал, аз предлагам да се държим цивилизовано, доколкото ни позволяват условията. Имам предвид, разбира се, ограниченията на тази тясна колиба.

Той не се държеше нервно, нито пък покровителствено, а излъчваше само спокоен прагматизъм. Единият му обут в мокасин крак се люлееше безцелно.

— Няма да живея сред непрекъснати пререкания в това малко местенце, затова ти ще трябва да разчистиш. Недостатъчно затова. Нещо по-важно, аз осъзнавам, че това ще има известни последствия за бъдещето ти и се извинявам за това, но нещата не тръгнаха от мен, не съм искал нищо подобно, независимо за коя точно част става въпрос. — Той сви леко рамене. — Но за съжаление нещата се развиха така и тъй като ти си единствената ми гаранция срещу машинациите на „Бул“, мисля, че ще е най-добре да избягваме… интимности като тези от изминалия ден. И тъй като в основата си — каза той напълно сериозно, — това е делово споразумение, аз бих предпочел…

— Няма нужда да продължаваш — прекъсна го Блейз, с глас изпълнен със същата студена незаинтересованост. Едновременно обидена и облекчена от предложението му, тя разбираше също като него, че в подобна изключително неприятна ситуация това е единственото разумно решение.

Хейзард прие нейното съгласие с противоречиви чувства. Той бе разсъждавал трезво за необходимостта от дистанция между тях. Това, което предпочиташе обаче, в разрез със здравия разум, бе чувствената отзивчивост на мис Брадок като приятна и честа отмора от тежката работа.

— Ако и двамата сме съгласни, тогава… — Хейзард замълча.

Блейз кимна и продължи:

— Ще контролирам напълно импулсивността си, мистър Блек, уверявам ви. И ще се моля — продължи тя, като стана от стола с едно сприхаво отмятане на великолепната си коса и добави с нова изпепеляваща нотка в сладкото си гласче — татко да дойде много скоро, за да се споразумеете.

— Амин, мис Брадок — съгласи се Хейзард, забелязал чаровното нацупване на своята компаньонка. — Ще присъединя молитвите си към твоите.