Сюзън Джонсън
Блейз (5)

Глава 5

Джон Хейзард стоеше под голото слънце на кръстопътя на посипаната с каменни отломки пътека, мускулест, строен и ужасно любопитен, прехвърлил през рамо отпуснатия ремък на карабината си. Извън обсега на познатите огнестрелни оръжия, хвърляйки коси погледи по обгорения от слънцето пейзаж, той наблюдаваше групата облечени в черно мъже на около хиляда метра надолу по склона и особено внимателно дългокраката жена с коса, напомняща на огрян от лъчите на залязващото слънце облак. Пътеката беше груба, неравна, настлана с отломъци шиста, много полезна, когато искаш да усетиш дали някой се приближава.

Тя беше обула черни панталони, подпъхнати в черните й безупречно лъснати английски ботуши за езда. Хейзард се чудеше кой ли слуга бе тръгнал с нея, само за да са ботушите й така невероятно поддържани. Тя носеше още бяла ленена блуза, украсена с многобройни ситни плисета, която подчертаваше незабравимия златист оттенък на кожата й, потъмнял почти неуместно за една дама, откакто я бе видял за последен път. Трябва да е забравила слънчобрана си във Вирджиния Сити, иронично отбеляза той.

Той знаеше защо тя се изкачва по хълма. Бе разпознал групата богато облечени хора в началото на възвишението.

Когато тя се приближи на около десет метра, Хейзард промени леко позицията си. Пръстът му се отпусна от запънатия спусък. Очите им се срещнаха. Тя се изчерви, после пребледня и така по нежното й лице се очертаха румени контури. В неговите студени тъмни очи се мерна едва доловимо възхищение.

— Прекъснахте обеда ми. Оставете револверите си отвън.

И без да изчака отговора й, той се обърна и се запъти към грубия си дом, отвори вратата и влезе вътре.

Блейз остави револверите си, мина през малката веранда и застана на входа. Хейзард вече беше седнал и се хранеше. Приятно мускулестият му кафяв торс, белязан на места от избледнелите белези от зараснали рани, я накара да се почувства объркана — от врязалите се в него спомени за битки и от неговата голота. Той бе обут в гамаши от антилопа и мокасини^[1]. Наскоро подстриганата му коса беше сплетена и влажна от тежкия труд под обедното слънце, едва избилите блестящи капчици пот подчертаваха грациозните черти на тялото му.

— Може ли да вляза?

Той повдигна вежди, изучавайки крехката жена пред себе си. Спомените му за нея бяха точни, но на дневна светлина тя изглеждаше по-млада и… още по-хубава.

— Разбира се — каза той.

Когато Блейз пристъпи в малката стаичка, той стана, отиде до вратата и я затвори. Връщайки се обратно, Хейзард спря много близко до нея, така че тя усети топлината, която се излъчваше от него. Тъмните му очи посветиха цялото си внимание на нея. Очите й се спряха на устните му по своя собствена воля и тя си припомни буйната страст на целувките му.

Стройната му, протегната ръка сочеше масата.

— Желаете ли да се присъедините към обяда ми? — прошепна учтиво той, сякаш никога не се бе допирал до ефирната коприна на кожата й и не бе отпивал от нейната искрена страст. — Убеден съм, че е далеч под обичайния ви стандарт — отбеляза ведро той. В гласа му искреше шеговита нотка. — Но е достатъчен, за да задържи духа в тленната му обвивка.

— Не, благодаря — отвърна Блейз на мъжа, известен на повечето хора като Хейзард, спомените й за когото бяха неочаквано ярки. Необичайното безпокойство и странните усещания я правеха прекалено нервна, за да яде. Храната му беше проста — пържени филийки, голяма пържола от лос или сърна, както й се струваше, кафе и една голяма купа горски плодове.

— Опитайте поне плодовете — предложи той, връщайки се към масата. — Едно от момчетата на Мактагърт ги бра цяла сутрин. — Той седна и започна да се храни.

— Не, благодаря — повтори тя, твърдо решена да премине направо към същината на разговора. Блейз усещаше, че неговото присъствие я смущава повече, отколкото бе очаквала, а спомените от областния бал се оказаха прекалено възбуждащи, за да им обърне гръб, както обикновено. Несъзнателно повдигайки рамене, тя каза колкото може по-спокойно: — Тук съм, за да ви направя делово предложение.

Той вдигна поглед и когато го спря върху нея, за един миг тя виждаше, пленена от него, само блестящите му тъмни очи и снизходителното забавление в тях.

— Делово предложение. Разбирам.

Блейз се отпусна. Знаеше си, че той ще се държи разумно, стига някой да успее да се приближи достатъчно близо, за да поговори с него. Деловият подход на Янси Страхан не бе допадал никога и на нея самата. Сега оставаше само да се споразумеят за цената.

Хейзард се чудеше кой ли от бизнесмените в подножието на хълма я притежава. Тя не беше омъжена, както му бе казала в нощта на бала, а сега пътуваше с тази група мъже, който и да беше той, сигурно я бе довел чак от изток. Тя бе по-изтънчена от повечето жени тук. Той разбираше с какво бе свързано деловото предложение.

Дори можеше да си представи нейния бизнесмен-повелител, който й обяснява какво да направи… как да се приближи до него… какво да каже. Той я използваше, за да се добере до него по друг начин — със старите като човечеството съблазън и подкуп. И ето я тук, прекалено изнервена, за да седне до него, без да е съвсем сигурна какво може да се очаква от един див индианец, който се бе заканил, че ще застреля техния представител същата сутрин.

— Сам разбирате, че вашият участък граничи с няколко обещаващи подобни участъка — започна Блейз, прекъсвайки размишленията на Хейзард.

— Седнете. Нямате ли име? — попита той, без да обръща внимание на началния й гамбит.

Последва кратко колебание, неговото излъчване бе така объркващо силно, а думите и погледите му отиваха право в целта.

Като вдигна за миг очи от пържолата, която се бе захванал да нареже, Хейзард повтори:

— Нямате ли?

— Мис Брадок.

Аха, помисли си той, претенциите на жена, за която се грижат. Не Мери Брадок, не Еми или Кора, а мис Брадок. Дали и в леглото беше толкова изискана, подхвърли той шеговито наум. Хейзард продължи да се храни, докато Блейз тихо и с достойнство се извиняваше за грубостта на Янси и започна да изброява закупените парцели, които се намираха около неговите.

— Така че, както сам виждате, мистър Блек — продължи тя, по-уверена сега, когато тъмният му поглед не я следеше, — като представителка на „Бул Майнинг“, аз съм готова да ви предложа изключително изгодна цена за вашия парцел.

Наистина си я бива, помисли си той. Тя владееше нюансите на дикцията и говореше по същество. Без съмнение добре я бяха подковали. Хейзард остави ножа и вилицата си и побутна чинията.

— Чудесно. Значи вие сте представителка на „Бул Майнинг Къмпани“ — отвърна той меко, но на слабата светлина, създаваща странни сенки, лицето му изразяваше учтив скепсис. — Просто за да върви разговорът — каза Хейзард окуражаващо, — да кажем, че ви вярвам.

Той отмести стола си назад и стана. Заобикаляйки грациозно масата, Хейзард изправи Блейз на крака.

— И така — прошепна той, стиснал здраво изправените й рамене, — колко точно възнамерявате да ми предложите за моя парцел?

Погледът му се спря на стегнатото й лице и бледите слънчеви зайчета по скулите й, на стройния профил на носа й, на сочните й устни. Застанала до него, тя изглеждаше малка. Меките й устни, полуотворени от изненада, изглеждаха странно умоляващи. Ръката му се плъзна към копчетата на блузата й и започна да ги откопчава едно по едно, без да бърза.

— Готова съм, т.е. „Бул“ са готови да ви предложат… всичко, което поискате. — Блейз заекна леко, омагьосана от очите му, от неговото докосване, от чувствата, които неговата неочаквана близост извикваше за живот.

— Всичко? — прошепна той. Смуглите му пръсти се плъзнаха по материята и погалиха меките възвишения на копринените й гърди. — Това ми звучи добре.

Усещането от допира до гърдите бе като докосване до розови листенца, кадифено и нежно. Тънкото бельо под блузата не можеше да попречи ни най-малко на този неочакван копнеж. Тя отвори устата си за отговор, но в този миг палецът и показалецът му докоснаха зърното й през ефирната материя и думите заседнаха в гърлото й. Той потриваше и възбуждаше бавно и нежно всяко от набъбналите връхчета, докато те се превърнаха в копнеещи неподатливи твърдинки. Все още не я беше целунал. За него бе истинска наслада да гледа как страстната чувственост се разлива по лицето й.

Тя стоеше безмълвна в ръцете му. Бяха я научили да се примирява мълчаливо, припомни си той. Такава беше задачата й — да изиграе поза на примирение. Това не му пречеше. Пред него се откриваше възможността за една изтънчена почивка и той би бил глупак, ако й обърнеше гръб. Щеше да се възползва от времето си с нея, нали затова я бяха изпратили. Така че пречки нямаше да има. Можеше да се наслади на даровете на корпоративното лицемерие.

Очите й бяха полузатворени, дишането й едва доловимо. Той се пресегна, за да свали студената ленена материя от раменете й, надолу по нейните ръце до малките й длани, освобождавайки тялото й от нея. Прокара пръсти по гладката кожа на гърба й. Колко крехка се чувстваше тя при допира с мазолестите му ръце. Хейзард измъкна блузата от панталоните й и внимателно я постави на стола. Искрящото й бельо, повече от дантела, отколкото от коприна, едва прикриваше стегнатите й гърди и набъбналите зърна, напиращи умолително през ефирната коприна.

Ръцете й се вдигнаха несъзнателно, за да я предпазят.

— Изключително мил жест. Класически. Но — каза Хейзард, сваляйки отбраняващите й се ръце, — бих искал да те погледам, преди да те изчукам.

Той свободно употреби нецензурната дума, за да й напомни, както и на себе си, че цялата постановка е уредена и платена от „Бул Майнинг Къмпани“ — нейния собственик и негов противник. Тя се изчерви и изглеждаше объркана, но нейните небесносини очи бяха безпомощни, вгледани в неговите нетрепващи мрачни бездни.

Той наведе глава преднамерено бавно, за да я целуне, възбуден неволно от факта, че бе успял да я освободи от привичните й благоприличие и уравновесеност. Изиграно или не, невинното й объркване бе еротично възбуждащо и твърдината в слабините му нарастваше очевидно, притискайки се в кожените гамаши. Тя изстена леко, когато устните им се докоснаха и нейните устни се отвориха неволно под неговите. Жестът й беше с няколко степени по-горещ от обикновеното безмълвно примирение и когато той вкуси устните й, нейният език започна нежна игра с неговия, прилепи се до него, дразнейки го, и след това му избяга с очарователен танц. Той веднага забеляза разликата — тя му отговаряше като младо момиче, научило вече предишния си урок. Хейзард бе изумен от способността й да въплъти деликатните нюанси на непринудеността и оцени високо дарбата й като актриса, представяйки си изключително приятния следобед, който му се очертаваше.

— Ммм — промърмори той при нежния допир на устните й. — Ако ти си онова „всичко“ — той захапа сочната й долна устничка, — аз съм съгласен.

Ръцете му играеха по кръста й и я притискаха по-близо към себе си, така че долната част на тялото й да приеме формата на неговото тяло, докато пулсиращата мъжественост се превърне в живителната сила между тях.

— Ти не разбираш — успя да прошепне Блейз, докато нежната, завладяваща агресия на неговото желание се притискаше, парейки бедрата и стомаха й, врязала се като дамгосан знак в собствената й болезнена страст. И всички подробности около това, коя всъщност беше тя и защо бе дошла тук, се превърнаха в нещо незначително в сравнение с бурната обвързаност с желанието, което препускаше през тялото и съзнанието й.

— Разбирам, биа — прошепна грубо-нежният му глас в ухото й, докато неговата твърдост бавно си проправяше път напред, — напълно.

Устните му оставяха пламтяща диря по шията й, зъбите му захапаха леко сатененото й рамо.

Тя потръпваше, сгърчваше се и губеше контрол при усещането от сдържаната страст на тези леки ухапвания. Ръцете й най-после се отпуснаха и се плъзнаха нагоре, за да сграбчат силните му рамене. Удържайки все още омаята на желанието, което я заливаше, тя прошепна унесено:

— Трябваше да говорим за пари… — и докато все още не бе обърнала гръб на разума, добави задъхано, — … твоят участък…

— Участъци — поправи я той разсеяно. Ръцете му вече се движеха нагоре. Той отмести ръцете й от врата си и внимателно ги постави от двете й страни. Сграбчи презрамките на бельото й и ги смъкна, за да дръпне после внимателно украсената с бродерия коприна, която покриваше гърдите й. Ефирното потниче се запъна, не бе ушито, за да се сваля по този начин. С мисъл, отправена в една-единствена посока, Хейзард импровизира. Притиснал с едната си ръка закръглените й гърди нагоре, той внимателно разхлаби стегнатата материя. Блейз усещаше как ръцете му се допират до кожата й като пламък. Тя почувства как ефирният плат се смъква по изпъкналите връхчета на зърната й, оставяйки я да тръпне в очакване. Усети копринената му коса да гали кожата й. Топлина се разливаше от разрастващия се водовъртеж, обхванал възбудените й гърди, надолу към едно ново, неустоимо желание. Балансирайки боязливо на опияняващия ръб на неизвестността, тя прошепна с леко забързани думи:

— Ние наистина… трябваше да говорим… за…

— После — много внимателно я прекъсна Хейзард, малко преди да поеме върха на зърното й в устата си. Леко го подразни със зъбите и езика си, докато Блейз усети, че със сигурност й прималява от удоволствие.

В едно далечно ъгълче на съзнанието й се появи мисълта, че тя трябва да сложи край на това свое неконтролируемо отдаване на този мъж, който едновременно я шокираше и я караше да тръпне от възбуда. Това си беше пълно безумие… И все пак тя не беше способна да го спре.

За един кратък, изключително кратък миг, Хейзард осъзна, че тази прекрасна жена, изпратена му като апетитен подкуп, подкопава собствените му принципи, но бързо се отърси от нежеланите мисли, ръцете му се плъзнаха надолу и той започна да разкопчава тесния кожен колан, обхванал стройната й талия.

Блейз се озова притисната до стената, близо до малката маса, обезсилена от допира до пулсиращата твърдост на долната част на тялото му. Стройните му бедра се движеха ритмично до нейните в един обладаващ, сластен танц, каращ пръстите му да потръпват, докато освобождаваше златната катарама на талията й. И когато най-после той разкопча токата, това негово действие сякаш даде път на дълго критата й страст. Хейзард пусна колана й на пода, притисна я към себе си и повдигайки я на пръсти, я застави да почувства цялата сила на неговото желание.

Като привлечена от магнетична сила, Блейз прокара ръце по смуглите му гърди, след това обгърна раменете му и накрая, сплитайки ръце около снажния му врат, прилепна плътно към тялото му.

— Не би трябвало да правя това — въздъхна тя в сладкото си поражение.

Тази примирена, лаконична фраза и прозвучалата сякаш умело оркестрирана въздишка накараха Хейзард неочаквано да се осъзнае. Той замръзна в опита си да осмисли положението, вгледан в съвършеното й лице. Мътните го взели, помисли си той, и в него за секунди се надигна гневна вълна, наистина ли щеше да омекне в ръцете на тази проститутка, като леснодостъпна плячка? Не че бе имал някакво намерение да продава участъците си, но нейното безочливо предлагащо му се тяло го унизяваше.

Изведнъж мисълта за неприкритото и добре обмислено жертвоприношение на „Бул Майнинг“ взе връх над страстта. И също толкова внезапно, той осъзна, че не желае да бъде подкупван. Като пое въздух насечено и рязко, използвайки всяка частичка от самообладанието, втъкано в духа му от суровото възпитание на абсароките, Хейзард се отърси от надделяващите в него емоции, които го тласкаха към тази жена, подхвърлена умишлено в ръцете му, освободи врата си от ръцете й и отстъпи назад.

Той се обърна, измина няколкото крачки, делящи го до неговия стол и седна, опитвайки се с цялата мощ на непреклонната си воля да се концентрира върху нещо различно от страстта, тласкаща го към тази жена.

Почувствал за миг студ и празнота, Хейзард се отдалечи. Блейз, с очи, замъглени от удоволствието на един непознат копнеж, пулсиращ в съзнанието й, не бе престанала не само да мисли, но и да действа.

— Върни се — умолително прошепна тя. Сетивата на нейното пробудило се тяло се бяха устремили към едно неуловимо очарование и без да знае защо се чувства точно така при допира на Хейзард, тя искаше само да получи това, което той се канеше да й даде.

Хейзард не отговори. Чуваше се само насеченият му рязък дъх, идващ от дълбините на гърдите му, освободени сега от първоначалното задушаващо усещане. Той се надигна неспокойно от стола си с раздразнена гримаса, но остана на мястото си, вкопчен здраво в обзелия го отрезвяващ импулс.

Въпреки своето невинно незнание, Блейз разбираше, че той не искаше да спира. Нещо го бе принудило да се отдръпне. С вродената си женска интуиция тя разбираше, че би могла да преодолее тази съпротива.

В този миг в нея надделя разглезената, сприхавата и надменната мис Брадок, на която не бе отказвано нищо в живота.

— Ела при мен — повтори тя, този път със засегнато честолюбие, незнаеща какво значи да си отхвърлен. — Искам да те почувствам… — Изречението й остана недовършено.

Колебаещият се мозък на Хейзард довърши мисълта и ръката му, отпусната на грубия плот на масата, потръпна конвулсивно.

— Добре ще е да си вървиш — изръмжа той. — Просто се разкарай, по дяволите — добави дрезгаво той, обърнал твърдо гръб на всички етични и неетични вълнения.

Хейзард чу как токчетата на ботушите й изтракаха на пода и се стегна, ставите на пръстите се очертаха на фона на смуглата му кожа. Споменът за нея, опряна с гръб до стената, гола до кръста, с гърди, надигащи се нежно под дланите му, топлите й очи, блеснали от копнеж по него — цялото това ярко видение допринесе с още няколко сантиметра към възбудата му.

— Не искам да си вървя още — прошепна меко тя като младо момиче, стремящо се към нещо, което не му се полага. Тонът й беше твърд и той се зачуди за миг дали тя наистина не е проститутка, а млада дама изпаднала в недостойно положение.

Неговото раздвоение бе прекъснато драматично в следващия миг, тъй като тя докосна косата му.

Блейз усети как той възвръща спокойствието си след първоначалния съкрушителен шок. Нейните малки пръсти се спуснаха по буйната му черна коса. Хейзард замръзна неподвижен, а дъхът му почти замря. След това ръката й тръгна надолу към рамото, с гореща длан, опряна леко по тялото му и той усети как в отговор на това го завладява сексуална възбуда. Хейзард не бе вече в състояние да повярва, че това е подкупване. Всичко, за което можеше да си мисли, беше как дългите й крака се увиват около него.

Блейз се вгледа в бледите си пръсти, легнали върху кожата му — женствената ранимост върху смугла мъжка сила. След това тя видя как Хейзард Блек започна несъзнателно отново да диша и почувства как кожата му се раздвижи. Дали щеше да боли, помисли си тя за пръв път в живота си. Би ли могла да поеме цялата тази завладяваща сила и да си остане същата? С какво я привличаше този груб мъж, който владееше изтънчения допир на изискан благородник?

Хейзард винаги се бе гордял със сполучливия си избор — неговият чар и грациозност му бяха предоставяли неизменно възможността да избира. Той умееше да казва „не“ на жените, които не желаеше. А сега не трябваше да я докосва, особено нея. Точно затова я бяха изпратили при него. Така щеше да падне в неумелата им клопка почти без съпротива. Трябваше да й каже „не“ и да я отпрати.

За цели пет секунди всички споменати основания да й откаже се съпротивляваха срещу възбуждащия й допир. Размишленията му звучаха убедително, но после нейната длан се спусна по гърба му и целият му механизъм на усещане, мислене и действие потръпващ се предаде на тази малка ръка. Той остана абсолютно безмълвен, разтърсен от агонията на разума си, докато помитащото всичко желание в слабините му, незачитащо никакви скрупули, го принуди да реагира. Той се обърна рязко и погледна към нея. След това се изправи изведнъж и направи две крачки, притискайки гърба й към стената. Едната му ръка се повдигна и легна върху лявото й рамо. Другата му ръка тръгна лениво нагоре и се спря на дясното й ухо. Той се наведе към нея така, че топлината на тялото му окъпа нейните изострени сетива, и каза тихо и внимателно:

— Знаеш какво ще направя, ако останеш.

Очите й бяха широко отворени и замъглени, но в тях се четеше недвусмислен копнеж. Гласът на Хейзард бе суров, като на мъж, когото неочаквано са раздразнили, и въпреки това той я възбуди и разтърси още повече — като докосване до пламък. Очарована, съблазнена, обърнала гръб на целия си здрав разум, тя не помръдна.

След това неочаквано лицето му се вкамени.

— По дяволите… мътните го взели. Върви си. Няма да стане — троснато каза той. — Кажи им, че номерът няма да мине — добави грубо той за последен път и ръцете му се отпуснаха. Но противно на думите му, неговата страст я задържаше.

— Не искам да си вървя — каза тя простичко, а намерението й недвусмислено се четеше в очите й.

По дяволите, помисли си той и докосна раменете й само с върховете на пръстите си. Докосването беше колебливо и неохотно, като неясните му чувства.

— Ти не искаш да си вървиш. Аз не искам да си вървиш — произнесе той като учител, обясняващ неприятна задача. — Предполагам, че всички в лагера знаят, че си тук. Ти вече си полугола — продължи той, заблуждавайки се, че е спокоен. — Значи можем — в контролирания му глас се появи нотка на раздразнение — да продължим по същество.

Ръцете, стиснали раменете на Блейз, бяха като стоманени, а целувката му този път — твърда, брутална и собственическа.

Нетърпеливите ръце на Хейзард се спуснаха по копринените очертания на гърба й и страстно я притиснаха към него, този път без никакъв финес. Той й бе дал достатъчно възможности да си тръгне, дотук с угризенията. Двадесетдневното въздържание, възбудата и смущението от последния половин час се бяха обединили в нещо подобно на смерч, спускащ се от Скалистите планини, докато, за негово изумление, тази пищна жена се наслаждаваше на трескавите му движения и бързо надигащата се възбуда и го завладяваше. Тя отвръщаше на желанията му с податливата си плът и стенеше тихо в копнежа си. Ако всичко това беше роля, помисли си грубо той няколко мига по-късно, докато я носеше към грубото легло в ъгъла, то тя би трябвало да получи допълнително поощрение за изумителния реализъм в играта си. Хейзард я постави внимателно на краката й, изтегна се на леглото, без да я изпуска от погледа си и каза студено:

— Добре. Събличай се. Още не бях си изял десерта. Ти би могла добре да го заместиш.

Блейз сведе очи и се изчерви. Същността й се противеше на обладаващата я страст.

Тъмните очи на Хейзард се плъзнаха по нея, наблюдавайки руменината и колебанието й със спокоен цинизъм.

— Няма нужда от престорена свенливост — проточи той. — Но не бързай. Разполагаме с цял следобед.

Тя добре знаеше какво се очаква от нея, след като я бяха изпратили тук, но щом е решила да удължи удоволствието, той нямаше да се противи.

— Между другото — прошепна Хейзард с копринени нотки в гласа си, — зърната ти са най-възбуждащите, които някога съм виждал.

Дълбокият му кадифен глас сякаш се докосна до тях и Блейз усети как дълбоко в нея се завихря нова вълна от страст.

Той забеляза видимото нарастване на розовите връхчета.

— Не ме карай да чакам прекалено дълго — каза той много тихо. — Искам да те докосна… навсякъде.

Блейз се раздвижи в отговор на страстните думи, на пулсиращата в тялото й топлина.

— Не знам… какво да правя — прошепна тя, вкопчила пръсти в плата на панталоните си.

Черните вежди на Хейзард се вдигнаха в почуда или присмех, или пък от някакво странно усещане за уважение.

— Ах… много мило. — В одобрителния му тон се долавяше лека нотка на ирония. — Точната доза благоприличие. Това ми харесва.

— Помогни ми — прошепна тя, застанала пред него полугола, с искряща медна коса и бяла плът.

— Чудесно — каза Хейзард окуражаващо. — Рядко срещан талант. — Гласът му падна с един регистър и този път бе изпълнен с щедро обещание. — По-късно ще ти помогна. Аз съм страшно добър в това да „помагам“ на жените. Но сега, биа, забавлявай ме. Продължавай да се събличаш.

Думите, обещанието, страстното очакване докоснаха нейният копнеж. Сърцето й биеше бясно. Блейз вдигна ръце, спря за малко и след това решително сграбчи потничето, паднало около талията й. Повдигайки го, тя се опита да прекара ефирната дантела над гърдите си.

Но не успя.

Хейзард я гледаше за секунда и след това каза с готовност:

— Ела тук.

Тя извървя няколкото делящи ги метри и тогава в очите й се изписа уплаха. Хейзард бе успял да разреже материята с едно движение на ножа си. Връщайки го в канията, привързана към крака му, той отбеляза невъзмутимо:

— Сигурен съм, че който и да го е купил, ще може да си позволи още един. Сега ботушите — подсказа й той и се изтегна на леглото, поставил ръце под главата си.

Блейз се подчини в транс, предизвикан от страст, която бе така силна, че светът около нея загуби очертанията си. Хейзард наблюдаваше грациозните й движения, възбуждащата линия на гърба й, стройните й крака, пищните гърди, които се разклатиха леко, когато се наведе и след това се премести, за да запази равновесие и да събуе ботушите си. Тя се изправи, потръпвайки леко, въпреки че следобедът беше топъл.

Очите на Хейзард се присвиха при вида на лекото потръпване и колебанието й.

— Опитваш се да ме възбудиш ли, сладурче? Защото ако е така, може да реша да ти го върна по-късно. — Възбудата му започваше да става нетърпима и той не можеше да чака повече. — Панталоните — заповяда той.

В гласа му се бе появил капризен оттенък и за миг нейната неопитност я накара да се стегне. Хейзард седна нетърпеливо, с очи пламнали от желанието, протегна се и я приближи до себе си.

— Съблазнителко — измърмори той, ръцете му докоснаха устните й и се сключиха около талията й, — ти си наистина много, много добра, но всичко се проточи твърде дълго за мен… — Пръстите му се движеха по панталоните й. — Време е аз да поема нещата — каза той с нисък, дрезгав глас, докато разкопчаваше копчетата. Веднага след това панталоните бяха събути. Пулсът му заби в слепоочията при вида на тази красота, покрита сега единствено с малки дантелени гащички. Той отвърза с видимо треперещи пръсти панделката, която ги държеше, и те се оказаха на пода. Той я притегли още една крачка към себе си и тя се оказа свободна от дрехите си.

Прокара ръка по линията на ханша й, после по бедрото, докато достигна до нежната като листенце плът, която търсеше. Тя изстена леко и се люшна в ръцете му. Успокоявайки я, той въздъхна нежно:

— Много мило от твоя страна, че реши да ме посетиш. — Гласът му иронизираше изтърканата светска фраза. Ръцете му се плъзнаха по бледата кадифена кожа по вътрешната страна на бедрата й и продължиха напред със завидно умение. Зърната й бяха набъбнали като орнаменти на бижу, а Хейзард добре познаваше значението на тази отчетлива възбуда. Пръстите му се докоснаха до навлажнена топлина, а топлината, която я заля в отговор, ороси тялото й с капчици пот. Прегърнал бедрата й, той я притегли към себе си, наведе се напред и целуна копринените къдрички.

— Не — изпъшка Блейз, отдръпвайки бедрата си рязко назад, шокирана от тази нова за нея страстна лудост.

— Не? — Сграбчвайки я здраво, Хейзард погледна нагоре и поклати глава, а лъскавата му черна коса погали възбуждащо бледите й бедра. — Не казвай „не“, биа… това не влиза в договора — промърмори той. — Припомни си, само „да“, само съгласия, всичко, което искам да направя с теб. — След като преодоля леката й съпротива, Хейзард я притегли силно назад, твърдите му ръце приковаха бедрата й, а езикът му проникна много бавно в нейната очакваща, сладостна топлина. Тя се загърчи безпомощно в стоманената му хватка, но въпреки трескавите й движения, езикът му продължаваше да напредва, галейки я нежно. На няколко пъти Хейзард изтръгваше от нея трепетни стонове.

— Така е по-добре — каза нежно той до влажните копринени къдрички, но жената явно не го чу. — Обичам разгонените кучки — добави той с едва чут шепот, малко преди езикът му да докосне отново нейната сладост. Неописуемо взаимно удоволствие обливаше на буйни талази техните сетива, след като вратите към него, държани заключени толкова дълго, бяха пометени насила. Блейз, която никога не бе усещала мъжки допир на това място, нямаше ни най-малка представа за разтърсващата възбуда, която Хейзард управляваше така умело. Сега се бе изгубила в омагьосващия свят на екстаза. След един дълъг миг Хейзард повдигна глава и тихо каза:

— Виждаш ли какво правиш с мен.

Очите на Блейз останаха затворени и той се почуди дали го е чула.

— Виж — отново прошепна той и прокара страстно дланите си по стегнатите й зърна. Дали от докосването, или от гласа му, очите й се отвориха и се взряха надолу, спирайки се на прословутата издутина на меките му кожени панталони. Тя потръпна.

— Желая те, мис Брадок. И ти го виждаш, нали? — Гласът му беше като втечнен пламък. — Искам да усетя допира ти, мис Брадок… по цялото си тяло. Искам да усетя топлата ти плът, опряна до моята.

Омагьосаният й поглед не се бе откъснал от мъжественото доказателство за неговото желание. Голото й тяло беше все така неподвижно, ако не се брои едно леко потръпване. Нима й се струваше невъзможно да продължи след всичко това? Дали, въпреки че й бе заповядано, да преспи с един индианец бе повече от това, което би могла да понесе, макар да изглеждаше възбудена? Нямаше ли някакви предразсъдъци, неизвестни дори на нейния покровител, които да й пречат да направи последната стъпка? Тези догадки доведоха взривоопасния му темперамент до неговата критична точка.

Господи, ето ти на, развратница с повече скрупули от коя да е бяла жена, която познаваше. Ако не му беше така неприятно, сигурно би го намерил за забавно. Нейните страхове го дразнеха, обиждаха го. Можеше, разбира се, да я изнасили. Никой нямаше да го спре. Пък и с нейната професия това едва ли щеше да е новост за нея. Но той никога не бе изнасилвал жена и дори толкова ядосан не намираше тази възможност за привлекателна.

По дяволите, не бе закъсал чак дотам за жена. Нека си върви тая пачавра. Поемайки дълбоко въздух, за да потисне непоносимата възбуда, той каза с неочаквано стържещ за мекия си глас тембър:

— Да сложим край на тоя цирк. Обличай се и се махай. Кажи им, че си опитала. И бездруго си имам работа.

Хвърляйки се обратно в леглото, той чу едно тихо „не“. Повдигнал учудено красивите си вежди, той спря тъмните си очи на прекрасната жена с разбъркана червеникавокафява коса, спускаща се свободно върху бледите й рамене, и забеляза с окото си на познавач, че розовите връхчета на гърдите й са все така напрегнати, а малките й ръце са стиснати в юмруци отстрани до тялото й.

Нима заповедта бе така неумолима? Възможно ли беше да не може да се върне, преди да се е любила с него? Дали се боеше от своя покровител не по-малко, отколкото от него? Изведнъж бе станала толкова уязвима и изплашена.

— О, мътните го взели — промърмори той, а след това се протегна и докосна ръката й. Стройните му пръсти се вплетоха в нейните и той я приближи към себе си.

— Съжалявам, че те принуждават да правиш това. Напълно безсмислено е. Наистина. — Дълбокият му тих глас беше учтив, с приятен тембър и като цяло несъмнено цивилизован.

Блейз Брадок, която се гордееше със самообладанието си и чиято репутация в бостънското висше общество надхвърляше обичайните женски достойнства, се почувства унизена и усети как сълзите напират в очите й.

Хейзард забеляза този блясък, забеляза как устните й се изкривиха, прехвърли дългите си крака през ръба на кушетката и я взе на коленете си.

— Всичко свърши. Не плачи — успокои я той дрезгаво. — Те няма да ти сторят нищо, не се бой. Едва ли са си мислили сериозно, че ще постигнат нещо. — Ръцете му я галеха нежно, така както малко момче успокоява изплашено пале.

— Не е това — каза едва чуто Блейз, задъхана, със сълзи, стичащи се по страните й. Как би могла да обясни всички объркани чувства в съзнанието си, както и неописуемото усещане, че ще загуби разума си. Не някакви си представители на минна компания бяха причината за сълзите и нервната й криза, тя не се страхуваше от тях. Това, което я плашеше, бе непознатата бездна, на чийто ръб едва успяваше да се задържи, прагът на удоволствията на любовта, който я караше да изтръпва от непреодолим копнеж, това, че желаеше този мъж по начин, непознат досега за нея.

— А какво тогава? Кажи ми. — Тонът му бе внимателен, но предпазлив, проникнат от същия нюанс на сдържаност, който беше характерен за всяко негово действие. Той я бе опрял до топлите си гърди, а ръцете му я успокояваха отнесено.

— Прекалено объркано е — отвърна Блейз с обезсърчена въздишка. Главата й се отпусна на рамото му, а огнената й коса се разля по ръката му. После с една лека въздишка се отрони и последната частичка от благонравната нерешителност на Блейз. Тя никога не се бе чувствала така невероятно, никога преди не я бе обливало такова топло удоволствие, никога не бе усещала съзнателно всеки тръпнещ нерв по тялото си.

Хейзард, чул леката въздишка и усетил главата й върху рамото си, се стегна за миг. Те означаваха, че тя се е предала и той го знаеше. И сега какво? Доколко бе важно за него да загърби плътските си страсти и да устои на съблазънта? Нямаше ли да е по-просто да я облече, да я изведе през вратата и да осуети първоначалните й намерения, които нямаха нищо общо с нейното желание? В този миг топлите й устни се плъзнаха по гърлото му в лека възбуждаща милувка. По някаква необяснима причина тя бе променила намерението си. Несигурността все още обуздаваше рефлексите му, тъй като съзнанието за измамния характер на ситуацията бе направил обичайното му поведение по-сдържано. Тук не ставаше въпрос просто за секс и удоволствие. Всичко бе нагласено, грубо спазарено. По дяволите… не знаеше какво да прави.

Ухаещата коса на Блейз се отметна прошумоляващо и тя вдигна глава от рамото му. Пръстите й си играеха леко с широките му гърди, спуснаха се бавно надолу около торса му с кратко колебание при талията, където започваха кожените му гамаши.

Светът спря своя ход за миг.

Изведнъж ръката й се плъзна под колана на гамашите към пулсиращата му мъжественост, притисната към кожената материя и Хейзард пое свистящата глътка въздух.

— Целуни ме — въздъхна нежно Блейз, поднесла свежестта на лицето си.

За миг всичко — златото, подкупът, обстоятелствата, бе преценено и отхвърлено и Хейзард знаеше какво точно ще направи. Той я сложи на леглото и събу гамашите и мокасините си. След това развърза прибрания в канията нож и го остави така, че да му е подръка.

Леглото бе малко и тясно, правено само за един човек. Силното му коляно разбърка постелките, а когато към него се прибави и тежестта на тялото му, пружините запротестираха. Матракът почти се опря в земята, когато той я притегли под себе си и разтвори широко краката й. Устните му се впиха в нейните жадно и алчно и докато се наслаждаваше на сладостта им, неговата набъбнала мъжественост се притисна към очакващата го топлина по-ниско. Преминал през встъпленията, лишен от целия самоконтрол, който притежаваше, той насочи проникването си с ръка, както бе необходимо, и бе изумен, когато усети, че плъзгащото му напредване срещна неочаквана преграда. Невъзможно, помисли си той, усещайки нежното движение на бедрата й. Проникна напред в задъхано очакване и тя изстена леко, а движението му бе спряно на същото място. Невъзможно или не, не бе за вярване, но в ръцете му лежеше девственица. Шокиран, той запази неподвижно равновесие за част от секундата, а след това се просна вцепенен до нея. Какво бе направил, за да бъде така иронично опроверган, помисли си той, проклинайки тихо всяко божество или дух във вселената.

— Защо спря? — прошепна отчаяно Блейз с гореща ръка върху рамото му. Тя усещаше само как дъхът й е заседнал в гърлото и опиянена от усещането, знаеше само, че трябва да го има.

Той се извъртя рязко и избухна:

— Ти си девствена!

— Това да не би да е считано за грях в твоята култура? — Сините й очи го гледаха невинно, но под дългите й клепки гореше страст.

— Не — тихо отвърна той, като си мислеше колко необременяваща беше културата на враните по отношение на любовта.

Устните й направиха недвусмислено движение, старо като света.

— Тогава?

— Мили боже — отвърна той, докато страстта го пронизваше. — Къде, за бога, са те открили? — С всички тия мъжкари във Вирджиния не му се вярваше, че още са останали девственици.

— От Бостън съм — каза спокойно тя. — Това притеснява ли те? — И тя се протегна да докосне мъжа, да разпали огъня, който бушуваше дълбоко в нея.

Той се отдръпна от нея.

— На колко години си, по дяволите? — попита той с подозрение, като се опитваше да не я гледа, така подканяща и достъпна, със златисточервеникава коса, пръсната по възглавницата му. Въпреки че тялото й беше на жена… Господи, девственица? Едва ли беше на кой знае каква възраст.

— На колкото трябва — прошепна Блейз, а ръката й се плъзна надолу към бедрото му. Искаше го отчаяно, а тя винаги бе успявала да получи това, което искаше.

Пръстите му сграбчиха китката й и я спряха.

— Отговори ми, по дяволите.

— На деветнадесет съм.

На колкото трябва, повтори пулсиращата му мъжественост. На колкото трябва, отекна страстното му желание. Мислех, че не си падаш по девствениците, обади се мрачно здравият му разум.

Блейз се протегна, за да захапе устните му. Топлото й езиче се вмъкна страстно в устата му и пръстите му освободиха китката й. Той изръмжа, сграбчи я здраво за раменете, осъзнал, че няма да може да й устои и усетил сред бесните удари на сърцето, че времето, през което се бе противил, беше отминало. С усещането, че е теглен неудържимо от водовъртеж, той прошепна, все още владеейки се:

— Сигурна ли си?

Тя кимна с лице на няколко сантиметра от неговото. Очите й бяха пламнали така, че можеше да усети топлината, която излъчваха.

— Надявам се, че няма да съжалявам после за това — въздъхна той, надвесвайки се над нея. Това е то, реши той през знойната страст, обхванала тялото му. Нечия разглезена любимка се опитваше да вкуси от екзотичния забранен плод и след като й бе дал три възможности да си тръгне, проклет да бъде, ако не изпълни разглезеното й желание. Отхвърляйки всички угризения и отговорности благодарение на сексуалния си апетит, раздразнен още по-силно от мис Брадок, Джон Хейзард Блек реши, че някои неща в живота трябва просто да се случат и се приготви да се заеме с това, което обикновено му се отдаваше толкова добре.

Нейната бездиханна устременост сега му принадлежеше. Той проникна навътре нито грубо, нито нежно, решително. Тя извика, задъхана и стресната. И всичко свърши. Устните на Хейзард заглушиха вика й с нежни целувки. Той й шепнеше успокояващо с нежния изговор на своя народ, застанал неподвижен, докато любовните думи я обливаха. След уталожваща пауза той започна да се движи в нея, удовлетворяваше желанията й, глезеше я, напредваше сантиметър по сантиметър, отдръпваше се внимателно и започваше отново, докато тя го прие напълно и вече не искаше да го пусне. Сега девствената мис Брадок издаваше леки стонове и кратки въздишки от удоволствие, окуражавайки го да напредва с интуитивен усет и здраво вкопчени ръце.

— Сега вече не те ли боли? — прошепна Хейзард до ухото й.

— Винаги ли е толкова хубаво? — попита тя с щастлива въздишка.

Получил отговор на въпроса си, той отново се оттегли достатъчно, за да я накара да се почувства отново „хубаво“, после отново и… отново, докато желанието й стана неудържимо. Вече нямаше свян, боязливост или колебание. Тя се бе вкопчила в него, бе приела формата на тялото му, движеше бедрата си така, че да го примами още по-надълбоко. Удовлетворявайки желанието й, той проникна бавно и уверено. Нетърпеливо поела неговия ритъм, изпъвайки се нагоре, за да го срещне, с неочаквана хищническа стръв тя бе успяла да го завладее за няколко минути. В изпепеляващото си желание тя бе станала възбуждаща, буйна, неудържима като горски пожар. Любовната им игра не бе като между дама и джентълмен, тя беше бездиханна, пламенна, вкопчена, болезнена, съгрешаваща, неприличаща на нищо, което той бе изпитвал преди. Когато те се докосваха, сякаш целият свят се срутваше и оставаше само необуздана, неутолима страст. И накрая, щом усети, че удоволствието се надига осезаемо, той настъпи рязко, за да посрещне нейния неописуем пулсиращ спазъм.

Секунди по-късно, опрян на лакътя си с цялата си тежест, окъпан в пот, задъхан, той възстановяваше дишането си, за да проговори.

— Б-сиу биа — невероятна жена — прошепна той, целувайки леко поруменелите й бузи. Въпреки че бе достигнал своята кулминация, белегът на пола му все още не преставаше да я иска. Неподвижен, но все още втвърден, той почиваше в девственото й преддверие. Блейз се раздвижи леко и протегна ръка, за да докосне лицето му. Прокара нежния си пръст по стегнатата му буза и въздъхна доволно. След това ръцете й се плъзнаха надолу по гърба му, притискайки го по-близо до себе си и на лицето й се изписа красноречива усмивка.

— Искам още — дръзко заяви тя, добила вяра в собствените си сили.

— Не знаеш ли — отвърна той, също така усмихнат, — повечето мъже не са така издръжливи като жените.

— И въпреки това аз те усещам. Пък и ти не си като повечето мъже, нали? — Тя измърка фразата си с гърлен глас като лъвица. — Искам те, сега.

— Тези неща невинаги стават по команда, мис Брадок. Имаш още много да учиш.

Кристалните й очи го преценяваха спокойно.

— Научи ме — прошепна тя и вдигна устните си към неговите. Това беше жадна, яростна, натрапчива целувка. През следващия час те се отдадоха на своята разрушителна страст, веднъж с неутолима ярост, после със сладостна нежност, но винаги, що се отнасяше до Хейзард, с острото критично внимание на познавача. Тази бляскава, одухотворена жена се надигаше в ръцете му неудържимо и страстно, докато накрая бе задоволена.

Хейзард легна на една страна на леглото, придържайки Блейз близо до себе си. Устните му докосваха разбърканото море от огненочервени къдрици.

— Ти си адски добър бизнесмен — подразни я леко той. — Ако „Бул Майнинг“ реши да вкара този метод на преговори в сериозен ход, нищо чудно всеки да почне да продава.

Тя прошепна сънено до извивката на рамото му:

— Бих говорила само с теб.

— Твоят начин на общуване е неустоим, мис Брадок.

— Блейз — предложи тя, напълно омагьосана от усещането за него, от вкуса и аромата му. — Вината е изцяло твоя, мистър Блек. Някой някога да ти е споменавал колко си умел в прелъстяването?

Той си спести скромно отговора.

Повдигнала сънените си очи, тя погледна изпод дългите си клепки шеговитото му изражение.

— Е… казвали ли са ти? — настоя меко тя.

— Да — каза той и се усмихна отстъпчиво на непринудения й въпрос.

— О — отвърна тя тихо и сепнато, осъзнала изведнъж, след като срещна дяволития поглед на Хейзард, че е била наивна. Раздразнена от неподходящия си ход, тя бързо смени темата. — Имаш ли и друго име или ще трябва да те наричам мистър Блек?

— Имам доста други имена, но повечето хора ме наричат Хейзард. По-просто е.

— А дали е подходящо?

— Не съвсем — отвърна Хейзард директно и също толкова внимателно, — след като се отклонявам от пътя си, за да избягна неприятностите. — Но той отлично знаеше, че много хора го смятат за непреклонен човек.

— Убил си трима души наскоро.

Значи е чула. От нея се е изисквал кураж, за да дойде тук напук на приказките.

— Те всички ме атакуваха първи — отвърна любезно той.

— Щеше ли да убиеш Янси тази сутрин, ако те беше заплашил?

— Не и преди да е извадил карабината си и да я е насочил към мен.

— Някои от мъжете се страхуваха, че ще ме убиеш.

Той се засмя топло и гръмогласно.

— Не, по дяволите, докато имам по-интересна алтернатива. Между другото — каза той чаровно, — ти не си заплаха, а само неизмеримо удоволствие.

— Но въпреки това ще си помислиш за продажбата, нали, Хейзард? Те ще ти дадат добра цена. Колкото и да поискаш, сигурна съм. Можеш да вземеш парите и да живееш охолно доста време.

Блейз не бе възнамерявала да обърне нещата така. Изминалите часове бяха фантастични, необясним поток от страст и чувства, които просто я бяха завладели. Хейзард й изглеждаше практичен човек, а нейното предложение беше повече от практично. Всъщност дори щедро. Тя беше сигурна, че той ще приеме. Насладила се за известно време на благословения рай на задоволството и приятните усещания, Блейз бе забравила за тези подробности.

Легнал до тази прекрасна жена, която до съвсем скоро му бе принадлежала, с вече поуталожена страст, Хейзард усети студената тръпка на реалността, напомняща му какво бе довело Блейз тук.

— Моите участъци не се продават — каза той. Гласът му звучеше спокойно, а лицето му бе безизразно.

Последва миг на пълна, разтърсваща изненада. След това, като попарена, Блейз с мъка се надигна с широко отворени от изненада очи.

— Защо?

Отчетлива пауза, в която далечните тъмни очи, натежали от леден сарказъм, я измериха от нежната й шия до малките й, боси крака.

— А защо да ги продавам? — Гласът му беше измамно мек.

Изумлението й я накара да седне в разбърканото легло.

— Заради парите, естествено! — отвърна раздразнено тя.

— Нямам намерение да продавам парцела, но съм заинтересуван да купя теб. Трябва ли да говоря с „Бул“? — попита той с лека острота в гласа си. — Или си свободен сътрудник?

— Аз съм доста свободен сътрудник — отсече Блейз, разгорещена от възмущение. — Освен това съм и дъщеря на полковник Били. — Тя произнесе последното изречение определено дръзко, в очакване това да произведе ефект, както бе ставало през целия й живот.

Така и стана. Хейзард бе направо изумен. Навсякъде в златотърсаческите лагери той бе слушал за полковник Били Б, застанал начело на група от инвеститори, изкупуващи всички златоносни участъци в Монтана. Не бе предполагал, че „Бул Майнинг“ са готови да стигнат дотук. Прикривайки изненадата си, Хейзард каза с глас, сух като прах:

— В такъв случай, не мисля, че цената ти ще е твърде висока за мен.

— Да купуваш жените, това обичайната ти практика ли е, мистър Блек? — осведоми се тя презрително.

— Не, ти си първата. Жалко, че горещото ти малко телце е извън кръга на финансовите ми възможности.

Блейз въздъхна рязко и ръката й излетя, за да го удари, но неговата се бе озовала до лицето му много преди тя да го достигне и той сграбчи китката й в болезнена хватка. Докато двамата стояха така, задъхани от гняв, взаимно засегнати от коварството на другия, във въздуха отекна изстрел на карабина. Събаряйки Блейз на леглото, Хейзард й заповяда с умерена, но стряскаща злъч, чудейки се как е могъл да сглупи така, че да се довери на тия копелета:

— Стой тук. Не мърдай.

Той изрита разбърканите завивки и само за секунда се изправи на краката си, застанал до прозореца, гол, с кобур преметнат през рамото му. Тялото му бе напрегнато. Нямаше никой.

— Това сигнал ли беше?

Блейз поклати глава.

— Не знам.

Той се обърна към нея с явно подозрение.

— Не мърдай — повтори Хейзард, — иначе може да ми се наложи да те убия. — Той намъкна гамашите си, взе карабината и отиде до вратата. Черната му коса беше разбъркана, широко отворените му очи проблясваха, а ноздрите му бяха разширени от гняв. С ръка на резето той каза с глас, лишен от емоция: — Ако излезеш от тази колиба, ще те убия. Говоря сериозно. — Тембърът му бе студен и брутален както никога досега. — Остани в леглото и дръж главата си ниско. — Очите му се бяха впили в нея. — Ако това е част от роличката ти… — Той не довърши. Обръщайки се рязко с мощно движение, Хейзард отвори вратата, плъзна се през нея, затръшна я и изчезна, преди уплашеното изражение да бе успяло да се настани на лицето на Блейз.

Джон Хейзард Блек не се бави много, преди да извести мъжете в подножието на хълма, въоръжените мъже, алчни за земята или кръвта му, за своите планове. Изказът му беше точен и недвусмислен, изговорен с глас, отекващ като камбанен звън. Силуетът му се открояваше на фона на изпъстреното небе, мрачен като дявола, убедителен, брутално груб. Нито един човек от групата дори и не помисли да се съмнява в думите му.

— Моят участък не се продава. Ще задържа мис Брадок като заложница, в случай че някой от вас реши сериозно да ме нападне. Ще я убия при първия признак за заплаха. Приятен ден, господа.

Гръмогласните думи, произнесени така, че да се чуят надалече, достигнаха и до колибата и всяка една от тях се впиваше в мозъка на Блейз, сякаш бе нажежена. Не би могъл, помисли си тя, но бързо прецени, че би могъл, и то без проблеми. Как би могъл, бе следващата гневна мисъл. После тя си призна с леко раздразнение, че това би му се сторило безкрайно лесно. Блейз бе станала от леглото и прекосила стаята наполовина, когато той влезе.

— Не! Проклет да си, нямаш право! — извика тя неистово. — Не можеш да ме държиш тук!

Хейзард взе една от памучните си ризи от закачалката и й я подхвърли.

— Не съм те молил за разрешение — тихо каза той, — и ако беше усмирила женската си склонност да се бъркаш — добави той хладно, — нямаше сега да си тук, задържана насила, гола и моя заложница. Каквото и да те води, мис Брадок, ти се намесваш в света на един мъж, бъркаш се в моя живот твърде често. — Гласът му беше развълнуван от усилието да удържи своя трудно контролируем темперамент. — Точно тази натрапчива идея те доведе тук. Не обвинявай мен. Вини себе си.

Отмествайки с усилие погледа си от нейната пищна голота, толкова поразителна, че го караше да се чувства неспокоен, той заповяда сурово:

— Облечи тази риза. Да ме подлудиш ли искаш?!

Плътта й излъчваше сладост и топлина, а прекрасно оформените й гърди, закръглени и все още порозовели от любенето, бяха вирнати нагоре. Гол, потръпващ от гняв, той я намираше лудо, неудържимо привлекателна. Господи, биваше си я. Ядосана, презираща го, надменна и… дяволски съблазнителна. Овладявайки се с мъка, той се смъмри, за да не се хване на примамката й, както вече веднъж бе направил, така леко, когато всичките му принципи бяха изпепелени от едно докосване на устните й. Хейзард се обърна, за да постави карабината си обратно на стойката над вратата.

— Копеле такова! Не можеш да ме държиш като заложница! — изкрещя Блейз с нажежен до бяло гняв. Последва залп от сквернословия, които Хейзард изслуша все така с непреклонно обърнат гръб. — … Не можеш да го направиш — завърши тя задъхана от ярост, застанала вдървено, побледняла, неотстъпчива, стиснала ризата му в едната си ръка, без да може да повярва, че това се случва.

Хейзард се обърна и застана със зловещ блясък в погледа си, както й се стори за малкото разстояние, което ги делеше.

— Боже опази, глупачка такава. Не мога значи? — каза той и се изсмя кратко и неприятно. — Но аз току-що го направих, мис Брадок, и ако позабравиш за миг за необуздания си егоизъм, ще осъзнаеш, че вече не си на изток с татенцето си, неговите приятели и всичките им връзки. Никой тук не може да ми каже дали мога да направя нещо, или не. Така можеш да си умуваш до умопомрачение за кое, как или защо, но докато аз съм от правилната страна на карабината си — каза Хейзард с убедеността на човек, който говори очевидната истина, — аз мога да правя каквото си поискам.

Последва тягостно мълчание. Ето това я дразнеше най-много — неоправданата му самоувереност.

— Баща ми ще те убие — прошепна тя най-накрая, сграбчила ризата така здраво, че ръцете й потръпваха.

— Едва ли… поне ако цени живота ти. Обещах им да те запозная от изключително интересен ъгъл с цевта на карабината си, ако някой се опита да се приближи прекалено близко. — Застрашителният блясък в очите му изведнъж придоби каменна твърдост. — Сега облечи тая риза, по дяволите, потайна, алчна, малка кучко, или ще те изчукам точно където стоиш в момента. Голите жени имат винаги един и същ ефект върху мен. Разбира се — каза Хейзард с подигравателна усмивка, — ти точно затова беше и дошла, не е ли така? Не бих се решил да не зачета бизнес етиката на „Бул Майнинг“. И за колко пъти беше нареждането? Три пъти? Четири? Колко би трябвало да струва моят парцел?

Блейз бързо нахлузи ризата и започна непохватно да я закопчава под презрителния поглед на тъмните му очи. Когато привърши и бе вече полуоблечена, раздразнен изведнъж от тривиалния спор, Хейзард каза:

— Тъй като и бездруго оставаш, ще можем да поспорим за броя по-късно. Сега бихме могли да уточним правилата. Аз прекарвам по-голямата част от времето си навън…

Лицето на Блейз беше решително.

— Ще избягам.

— Вероятно не си забелязала — отбеляза безстрастно Хейзард, — но на вратата има ключалка. Ако започнеш да създаваш проблеми, ще те заключа.

— Не би го направил — рязко отсече тя, все още смаяна от мисълта за пленничеството.

Той въздъхна и бавно и тихо преброи до десет.

— Бих и ще го направя, ако се опиташ да избягаш.

— Не виждам как би могъл да ме задържиш — отвърна Блейз презрително. Светът се бе въртял по нейна воля, управляван от прищевките й през последните деветнадесет години.

Хейзард я прецени за миг със студен, безстрастен поглед.

— Тогава въображението ти е необичайно бедно. Знам доста начини да те задържа, мис Брадок, и няколко от тях не са особено приятни. Няма да навлизам в подробности. Бих могъл да попреча на храносмилането ти.

— Би обидил една дама? — въздъхна тя изумена.

— Извини ме, разбира се — каза Хейзард с иронична учтивост, — но не си спомням да съм те канил. При тези условия от теб зависи как ще се отнасям. Искам заповедите ми да бъдат изпълнявани, това е всичко.

— Ти си един проклет жалък тиранин. — Всяка отделна дума бе произнесена ударно и бе изпълнена със студенина.

— Не — каза той, въздържайки се и въздъхна тихо, — аз съм просто един мъж, който се опитва да си гледа работата. Мисля, че думи като „жалък“ и „тиранин“ подхождат по-скоро на „Бул Майнинг“ с техните дребни мръсотийки и аристократични порочета. Но на икономически теми ще спорим някой друг път. Сега всичките ми вечери ще са свободни — гласът му стана безстрастен и равен, — очаквам ти да се заемеш с готвенето, прането и поддържането на колибата в някакъв минимален ред.

— Ти да не си откачил? Аз не съм слугиня! — Целият й житейски опит, основан на привилегиите на богатите, отекна в думите й.

— Ако не го направиш — за миг гласът му придоби остра нотка и излезе извън границите на овладяния, отмерен тон, — ще те накарам много да съжаляваш. Ако ще ми се мотаеш из краката, то поне бъди полезна — ледените му мрачни очи се впериха отново в бледата й оскърбена красота, — по всички възможни начини…

Блейз се стегна, не обърна внимание на намека и каза бойко:

— Аз не мога да готвя. Не знам как се пере или чисти. Знам единствено как се поднася шери или коняк и как се поддържа разговор.

— А, добре — каза непринудено Хейзард, — така поне ще бъдем приятно подпийнали, докато ти усвоиш същината на домакинските умения. Сигурен съм, че рано или късно ще се справиш. Междувременно може би ще е уместно да поръчам каса коняк.

Тя погледна свирепо арогантния мъж.

— Наистина ли възнамеряваш да ме държиш тук?

Джон Хейзард Блек кимна.

— И колко дълго? — попита грубо тя.

— Колкото се окаже необходимо, за да успея да убедя проклетата компания, че сериозно не смятам да продавам — каза спокойно той.

Твърдо и светкавично като рикошет, тя му изкрещя в отговор:

— Мразя те, жалък дивак такъв. Всичко, което казват за индианците, е вярно. Ти нямаш нито чест, нито достойнство. — Блейз, която никога не бе отстъпвала или проявявала слабост, сега вече раздразнена от пленничеството си, позволи на темперамента си да вземе безусловен връх. — Ти си жесток… варварин. Иска ми се да избият всеки…

Хейзард слушаше. В очите му заблестя ярост около пет разяждащи секунди. Преди да се озове върху нея с пръсти, впити в раменете й като стоманени нокти.

— Можеш да си ме мразиш колкото поискаш — гласът му проскърца огорчено, — но няма да ти позволя да обиждаш народа ми с унизителни епитети. Само в моето малко племе има повече чест и достойнство, отколкото в целите съединени щати. Моите хора защитават стойностите и убежденията си всеки ден с риск за живота си. Вие, страхливци такива, само рушите и опошлявате всичко, до което се докоснете. — Той дишаше тежко, тъмните му очи бяха невероятно студени, безжизнени, демонстриращи отвращението му. — А ти, развратена, разглезена кучко, ме чуй, добре ме чуй — той продължи грубо, забързано и неудържимо, подтикван от потиснатия гняв, — ще правиш това, което ти се каже, когато ти се каже. И ако чуя само още една презрителна думичка за моя народ — неочаквано гласът му си възвърна обичайната ледена ирония, — така ще напляскам прекрасното ти дупе, че няма да можеш да седнеш на него цяла седмица или дори повече.

За миг тя остана неподвижна, вперила широко отворените си очи в непроницаемия поглед на Хейзард. Стиснала здраво устни, Блейз реши в яда си да не изпитва ултиматума му, загатващ за насилие, по-плашещо и от самата заплаха в него. Тя бе убедена, че той говори сериозно. Предизвикателството угасна в очите й.

— Много умно от твоя страна, сладурче — каза Хейзард, запълвайки умело паузата. — Бързо схващаш.

— А да не би да имам някакъв избор, по дяволите — кисело се предаде тя.

— Мексиканска безизходица.

— Тоест?

— Засега и двамата сме живи — каза той меко и се протегна, за да погали леко бузата й. Когато тя се отдръпна, той само се усмихна. — Да не си мислиш — попита спокойно той, — че да убиваш заради собствените си принципи, е по-достойно, отколкото да убиваш за изгода? — Той присви изискано рамене. — Без съмнение, скоро ще узнаем. Очаква ни назидателен урок, мис Брадок, не мислиш ли?

— Ти си убиец — каза тя спокойно. — Те бяха прави.

Гневът се появи за втори път между веждите му, после изчезна с възстановеното самообладание. След това той заговори тихо, както правеше, когато беше вбесен.

— Засега — заяви сурово той — съм по-заинтересуван от живота, отколкото от смъртта.

— Очакваш, че ще умреш? — Не й се вярваше. — Заради този парцел?

— Научих се да очаквам най-лошото, когато си имам работа с бели хора, решени да придобият земя, и рядко съм се лъгал в това.

— „Бул“ са по-различни — възрази Блейз, която от малка се бе месила в сделките на баща си и никога досега не бе чувала в тях да е замесено убийство.

— Доколкото става въпрос за теб, можеш да си мислиш и така. Но аз не съм на това мнение — отговори непринудено той. Хейзард беше маниакално чувствителен, що се отнасяше до коварството на белия човек, и това леко разколеба девствения идеализъм на младата жена. — Във всеки случай — продължи той равно, — предпочитам да съм по-скоро неудобен, отколкото предсказуем. Не искам да продавам.

— В такъв случай си глупак — отвърна рязко тя със сянка от предишната си предизвикателност.

— Мисли си каквото искаш. Вече излязох от възрастта, когато се налагаше да доказвам нещо на някого. Имам си своите собствени причини — продължи той със същата уморена учтивост, — поради които искам да остана жив и да задържа участъка си. Така че ще се бия за него, ако се наложи.

— Дори ако това означава нови убийства? — настоя Блейз, чийто страх, предизвикан от когото и да е преминаваше бързо. И изведнъж той вече не й се струваше опасен. Просто беше изморен.

Хейзард пое дълго и спокойно въздух и след това се отърси от умората.

— Не ставай наивна, мис Брадок — каза той със студена ирония, — относно списъка с насилничества зад гърба на „Бул“. Те убиват и аз убивам, а губещият получава пропуск за оня свят. Победителят, естествено, продължава битието си като доста богат човек. — Изведнъж очите му придобиха отнесен вид и той се отдръпна от нея, за да отиде до малкото прозорче до вратата, където профилът му се открои на фона на кристалночистото небе. Така си беше. Победителят можеше да бъде само един и през някои от най-лошите му дни го нападаха ужасяващи видения на поражението, болезнени и безмилостни, земята му залята от потопа на рушащия западен напредък. Протягайки се леко, той опря дългите си ръце над прозорчето и се вгледа в пейзажа по-долу, сега опразнен от групата мъже в костюми. Очите му бяха мрачни и безжизнени, а лицето, му обтегнато от някакъв личен и сложен проблем.

Хейзард не хранеше никакви илюзии по отношение на безскрупулността на „Бул Майнинг Къмпани“ и нейните представители. Той бе видял как те дойдоха и взеха земята, която искаха, по един или друг начин, без да зачитат някакви принципи, без жалост. Бе ги видял да сграбчват властта, бе опознал страстта на хората без идеали. Те предпочитаха да унищожат противниците си, вместо да ги победят. Той знаеше също, че те сигурно щяха да бъдат подпомогнати от много от местните управници, хора с гъвкава съвест и ограничени представи за социална отговорност. Но той знаеше как да се бори също толкова безмилостно като тях, и бе сигурен, че победата би могла да дойде също толкова неочаквано, колкото и поражението. Той се нуждаеше от този обещаващ парцел, нуждаеше се от него заради своя народ. Като пряк наследник на баща си той бе задължен да се грижи за клана си. Това му бе втълпявано през дългите години на неговото обучение, неговият свещен дълг към клана. Той нямаше да изневери на доверието на баща си сега, когато той беше вече мъртъв.

След примирието при Ларами от 1851 година, неподписано от нито един абсароки^[2], но подписано от четиридесет вожда от Северните полета, бе сложено началото на края на стария ред. Баща му разбираше, че да се чака пасивно, докато земята им бъде отнета парче по парче, е също тъй глупаво, както и да се тръгне на война срещу Уошингтън. Точно затова Хейзард бе заминал на изток, за да учи, от уважение към далновидните мечти на неговия баща за бъдещето на народа му. Той трябваше да усвои практическите познания на света на белия човек, така че кланът му да може да се приспособи към нежеланите промени в начина си на живот. И когато баща му умря, той се завърна у дома, за да заеме мястото му и да служи на хората от племето си дори с цената на живота си, ако се наложи. Именно честта го тласкаше към това особено себеотдаване, към тази потребност от усамотено посвещаване.

Неговото племе трябваше да разполага със злато за пушки и продукти, за да може да мигрира, ако се наложи, в земи все още недостъпни за алчността на белите. Той изпращаше златото у дома чрез куриер, запазвайки много малко за себе си, и ако не се лъжеше, в участъците хиляда и четиринадесет хиляда и петнадесет, вероятно лежеше сигурното бъдеще на клана му. Той хранеше дълбоко уважение към духовете и уменията на великите лечители и шамани, но когато се налагаше да се пребори с посегателствата на белия човек, Хейзард предпочиташе да разполага с убедителността на около един милион долара в злато. Той стоеше неподвижно, загледан в следобедното слънце, прозаично убеден, че накрая златото ще се наложи над обещанията на жълтооките^[3].

Той бе решен да задържи този парцел, рискувайки всичко заради дълга и съпричастността, а собственият му здрав разум му нашепваше, че мис Брадок е идеалната осигуровка за него срещу отчаяните домогвания на „Бул“. И не на последно място, дамата бе демонстрирала сериозно старание в леглото. Много скоро трябваше да се опознаят още по-добре.

В края на краищата следващите няколко месеца щяха да бъдат интересни. Ако останеха живи, разбира се. Бак дак ко мбауику (Докато съм жив, ще продължавам), помисли си той обречено и се обърна към новата си и много красива компаньонка.