Сюзън Джонсън
Блейз (43)

Глава 43

След още четири дни този проблем придоби съвсем реални очертания, когато Хейзард и Блейз, уморени, но все пак живи влязоха в поселището. Той бе достигнал почти до ръба на пълното изтощение. Вече цял месец едва бе успявал да открадне по някой и друг час за спане. А през последните няколко дни бе носил Блейз, когато се измореше, бе я пазил, докато спеше, бе й давал основната част от хранителните им припаси.

Тази умора го правеше по-сприхав от обикновено и той се надяваше да успее да стигне до вигвама си, за да поспи няколко часа, преди да се е сблъскал със Синьо цвете. Но когато достигнаха до типито, Синьо цвете вече ги очакваше на входа, облечена красиво като всяка млада съпруга, и ги приветства усмихната. Хейзард каза на Блейз с много предпазлив, тих глас:

— Ти си изморена. Аз съм изморен. Ще те помоля за една огромна услуга и ако я направиш без коментари, ще съм ти вечно благодарен.

Блейз го погледна, видя умората, изписана на лицето му, чу я в прегракналия му глас и се взря в тъмните му очи, загледани с очакване в нея.

— Моля те — бе всичко, което той добави, нежно, тихо и мъчително.

Тя кимна мълчаливо в знак на съгласие и Хейзард й се усмихна благодарно. Усмивката бе сдържана, още едно доказателство за неговото изтощение.

— Ще трябва ли да спя в същия вигвам, докато… — Погледът на Блейз се насочи към младото момиче, което бе застанало пред входа със собственическо изражение.

— Не — прекъсна я бързо той. — Но вероятно няма да ме има за няколко часа. Надявам се, това да може да почака до — той спря и въздъхна — по-късно.

Обяснението пред Синьо цвете и нейното семейство би поставило на изпитание и най-ловкия дипломат, а Хейзард знаеше, че е твърде уморен, за да даде най-доброто от себе си. Но, помисли си той, свивайки рамене, това трябваше да бъде сторено.

— Щеше ми се да можех да кажа, че съжалявам, но не е така — каза Блейз. — Аз се борих за правото си над теб. И пак бих го направила, ако се наложи. — Прекрасните й лазурни очи блестяха топло.

Едно от нещата, които обожаваше в нея, беше невероятната й духовна сила. Това беше жена също толкова смела и решителна, колкото беше и той самият. Измежду всички възможни жени в света, преминавайки през заплетените перипетии на съдбата, той бе намерил своята спътница. И тъй като мистиката бе пропила съществото му, той благодари на духовете. После се усмихна леко.

— Това няма да е нужно, биа. Благодаря ти. Аз също ще се боря за правото си над теб. — Нещо, което, помисли си той, му предстоеше да направи.

Преди да поздрави Синьо цвете, Хейзард свали Блейз от нейния мустанг — малък намек за неговите намерения. Това бе първият ход от сложните процедури, които щяха да последват, и той искаше намеренията му да са абсолютно ясни и за останалите.

Когато след това поздрави Синьо цвете, обожанието в нейните очи го разстрои за миг. Поради личната си незаинтересованост, той бе забравил, че полигамията беше нещо, което жените тук бяха възпитавани да приемат. Някои харесваха това положение по-малко от останалите, докато други, дори родни сестри, живееха щастливо с един и същ съпруг. Природата на всяка жена определяше отношението й към този факт. Бе забравил също така, припомни си стреснато той, колко покорна и млада беше Синьо цвете.

Тя отметна покривалото на входа за Хейзард и Блейз и ги последва вътре. Вигвамът бе подреден безупречно, на огъня се готвеше храна, а дрехите му бяха спретнато сгънати до постелята. Дори любимият му талисман беше поставен на почетно място. Той неспокойно си помисли за миг колко много знаеше тя за него.

— Легни, хапни, почини си. Аз ще се върна — прошепна той на Блейз и обръщайки се към Синьо цвете, заговори бързо на абсарокски. Той й се извини според обичая за своя вид, благодари й, че се е грижила за вигвама му, докато е отсъствал, и след това я попита дали би се разходила с него.

Тя се съгласи, зарадвана, че всички ще я видят с нейния годеник, покорна по природа и готова да удовлетвори всяко негово желание. Хейзард отиде с нея до вигвама на баща й и след проточилото се посрещане, което бе длъжен да изтърпи в името на учтивостта и което още повече изчерпи силите му и запасите от търпение, направи своето предложение. Вярно, стори го малко по-директно, отколкото бе възнамерявал, както и малко нетактично, но и подсладено от един огромен подарък, доста по-щедър, отколкото бе прието за подобни случаи.

Водеха го умората и нетърпението, а не разумните преценки за неговата собственост. Чувстваше се по-виновен, отколкото бе очаквал. Изражението на Синьо цвете беше несравнимо в своето обожание. Хейзард им даваше всичките си коне, като запазваше само Пета за себе си и златистокафявия жребец за Блейз. Той се извини за грубото си държание — да се предложи подарък така директно се считаше за неучтиво. Трябваше всичко да мине през посредник, роднина на семейството, но той бе пътувал двадесет и осем дни, както сам каза и добави, че се надява да го извинят за неговата недодяланост.

Голяма томахавка не бе забравил за първия му отказ и разбираше сега какво чувства сърцето му. Той познаваше чувството за достойнство и чест на Хейзард, а знаеше, също така, че дъщеря му е твърде млада и хубава, за да бъде сериозно засегната, и затова прие добронамерено неговото предложение. Синьо цвете плачеше и когато Хейзард си тръгна, той усети остър пристъп на безпокойство, предизвикано от нейните сълзи.

 

 

— Свърши се — каза Хейзард с влизането си в своя вигвам.

— Благодаря ти, Господи — въздъхна леко Блейз.

— Благодари на Голяма томахавка за разбирането — отвърна Хейзард, докато смъкваше ризата си през главата. — Ако го беше взел навътре, това можеше да трае и години. — Той събу мокасините си и се сгромоляса в постелята. — Прекалено съм изморен, за да се къпя. — Той затвори очи и пое дълбоко въздух на два пъти, после ги отвори и добави: — Извинявай.

— Извинен си. — Блейз бе седнала до него с кръстосани крака, прекарала последния един час в очакване, неподвижна, опитвайки се да възприеме това, което ставаше, макар то да бе твърде налудничаво и плашещо.

— Яде ли?

Блейз кимна.

— Аз съм прекалено изморен, за да ям.

— Не би трябвало да заспиваш без…

Смуглата му стройна ръка се повдигна и мрачният му като полунощ поглед я спря безмълвно.

— Това, че сега си единствената ми жена — каза Хейзард и една момчешка усмивка, размита от умората, натрупана през дългото пътуване, озари класически красивите му черти, — не ти дава правото да ми опяваш.

— А ако го формулирам като приятелски съвет? — парира го Блейз с едва видима усмивчица, без ни най-малко да се е стреснала от думите му.

— Тогава може — отвърна й Хейзард и отвори широко обятията си. Устните му се усмихваха, а очите му бяха полупритворени.

— Доколко приятелски обаче? — подразни го Блейз, отпускайки се в прегръдката му.

— Обичайно приятелски според твоите представи. Но извънредно приятелският съвет не би бил на място в този случай, тъй като за пръв път преотстъпвам цялото си състояние от триста коня и то, само за да запазя позициите ти като единствена съпруга.

Това бе наистина нечувано извинение.

— Триста коня? — повтори Блейз изумена.

— Сега притежаваме само Пета и твоя кафяв жребец.

— Доста мило от твоя страна. — Тя го целуна леко. — Само като си помисля, че струвам цели триста коня.

— Първата ми спокойна нощ от двайсет и осем дни насам струва триста коня — поправи я шеговито той.

— Наистина ли мислиш да спиш цяла нощ — попита Блейз по трогателно горестен начин.

Той я погледна. Погледна жената, заради която бе пропътувал четири хиляди мили, за която се бе бил и убивал, за която бе платил триста коня и която за малко не му струва животът. Погледна жената, която бе донесла смисъла в живота му и се усмихна.

— Един час? — попита той, стараейки се да й угоди.