Метаданни
Данни
- Серия
- Брадок/Блек (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Blaze, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ивелин Иванов, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 129гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- Xesiona(2009)
- Разпознаване и начална корекция
- maskara(2009)
- Сканиране
- ?
- Сканиране
- ganinka(2009)
- Допълнителна корекция
- Еми(2013)
Издание:
Сюзън Джонсън. Блейз
Американска. Първо издание
Редактор: Анелия Гарнизова
ИК „Бард“, София, 1994
Оформление на корицата: „Megachrom“, Петър Христов
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
- —Корекция от Еми
Глава 38
Сякаш адът разтвори дверите си, когато Янси се завърна в Бостън с новината, че Блейз е изчезнала.
Милисент се бе надявала, че Хейзард няма да пристигне навреме и че няма да открие мястото. Но дори не си бе представяла, че той ще се промъкне до Блейз край всички тях и ще успее да се измъкне с нея. Милисент стигна дори дотам да заяви с няколко децибела по-шумно, отколкото би се смятало за учтиво:
— Ти си един проклет глупак, Янси Страхан. И ако не я откриеш, ще ми е много трудно да си те представя споделящ с мен наследството ми на вдовица.
— Той е отново в играта — рязко й отвърна Янси. — Хич няма да е лесно — добави той с разбиране към нежеланието й да спази брачните им планове. При същите условия той също би постъпил така с нея.
— Колко? — тросна му се Милисент, осъзнаваща отлично при следите от пръстите на Хейзард по врата си, че той отново е в играта. — Кажи ми колко ще струва това.
В това начинание имаше възможност да се изкарат милиони, и това все още си беше така. Янси също нямаше никакво намерение да се отказва точно сега. Тя се нуждаеше от него и той се нуждаеше от нея. Той — от парите й, а тя — от неговите мускули. Освен това над всичко останало се извисяваше неприкритата, непреклонна решимост да не позволят на никого да застане между тях и парите, които жадуваха. Като двама фехтувачи, те учтиво парираха взаимните си удари още от първите дни в Монтана, разменяха по някоя дума или колеблив намек тук и там, изчакваха отговора на другия, придвижваха се след това в следващата позиция, докато накрая се обвързаха напълно, осъзнали силните си страни, и двамата уверени след първоначалните си ходове, че ще са по-силни като съюзници, отколкото като врагове.
А под грубата обвивка те хранеха някакъв странен респект един към друг, подплатен от време на време от необичайно еротично привличане. Извратеността и порокът се привличаха взаимно.
— Ще са ми необходими хора, коне и припаси. Той има преднина, но аз мога да наема Хайд в Сейнт Джо и няма да ми се изплъзне. Нито един от тях няма да ми се изплъзне. Хайд може да открие всекиго.
— Посочи ми някаква сума и си стягай багажа. Ще изтегля парите от банката, докато се приготвяш. Този път не трябва да се измъкнат. Ясна ли съм?
Янси кимна леко. Тя беше повече от ясна.
— Каква преднина имат пред теб? — попита Милисент, вече запътила се към бюрото си.
— Сигурно ще успеят да спечелят около ден, докато се подготвя, но Хейзард не би могъл да пътува бързо с нея.
Копринената пола на Милисент изшумоля при допира си с килима, когато тя се обърна към него.
— И откъде си толкова сигурен, че ще тръгнат на запад? — остро го запита тя.
— Той е индианец — отбеляза Янси.