Сюзън Джонсън
Блейз (25)

Глава 25

На сутринта бяха намерени подходящи дрехи за Блейз и тя се присъедини към групата от любими и избрани съпруги, до една ярко облечени, които заведоха скъпоценните мустанги за лов на бизони на своите половинки до уреченото място. Мъжете никога не яздеха мустангите си преди началото на лова, за да ги запазят свежи. По-леките жени нямаше да могат да уморят силните животни.

Те яздеха покрай Потока на стрелата в сянката на тополите. Слънцето едва бе започнало своя път по небосклона и високите дървета им даваха прохлада. Бизонското стадо бе забелязано да пасе на юг от скалата, до която можеше да се стигне за около час бърза езда. При този бавен ход щеше да им отнеме два пъти повече време, за да стигнат дотам. Изправен вълк и неговата настояща изгора яздеха точно пред Блейз и Хейзард в колона от ездачи, която се проточваше на около миля разстояние.

Докато ловците и техните придружителки следваха бавно извиващия се поток, младоците, съблечени до кръста, се надпреварваха, като препускаха по протежението на процесията, демонстрирайки своите ездачески умения на любимите си. Това бе най-майсторската езда, която Блейз бе виждала някога. За части от секундата те пъргаво скачаха на земята и после пак обратно на конете, които препускаха през цялото време в галоп. Гъвкави като акробати, те балансираха без усилие върху гърбовете на носещите се вихрено мустанги и с лекота увисваха под коремите им, на косъм от летящите копита.

Един строен, мускулест воин направи странично премятане на гърба на мустанга си, грациозно го възседна отново и изтрополи встрани само на някакви си два метра от Пета.

— Бе-се-че-уак, Дит-чилияш — Харесвам я, Хейзард — извика през рамо той и препусна напред. Приятелката на Изправен вълк се изкикоти. Блейз все още не можеше да се опомни от проявената дързост.

Полуобърнат, с ръка опряна на задницата на коня, Изправен вълк каза на абсарокски с дяволита усмивка:

— Както виждам, Орлов дух е в обичайната си форма.

— Някой ще трябва да му даде един урок някой ден — отвърна Хейзард на родния си език, контролирайки внимателно тона си.

— Този някой ден може и да настъпи по-скоро, отколкото си мислиш — отвърна Изправен вълк и леката му усмивка премина в ухилване. Нежна закрила пак се изкикоти и прошепна нещо на Изправен вълк. Той се обърна отново към Хейзард й каза:

— Малка луна казва, че…

— Чух вече — прекъсна го Хейзард.

— Нова ситуация за теб — подхвърли Изправен вълк, смеейки се. — Какво е усещането?

— За какво става въпрос? — намеси се Блейз в прелитащите фрази на абсарокски, избавяйки така Хейзард от необходимостта да опише чувствата си.

Той винаги бе ухажвал жените по начина, по който Орлов дух бе направил това днес — открито, пред очите на всички от клана. Но за пръв път неговата жена беше обект на ухажвания, а той се бе оказал в ролята на защитаващ се.

— Момчешки игри. Обичат да се показват — отвърна спокойно Хейзард, но чувството му на собственик беше вече нащрек.

— Както ти правеше някога — подразни го Изправен вълк, провлачвайки на абсарокски.

— Твърде много приказваш — изръмжа Хейзард, но лицето му беше усмихнато и Блейз разбра, че казаното е на шега.

Докато продължаваха пътуването си, Хейзард изреди на Блейз цял списък от мерки за безопасност.

— Когато веднъж стадото се понесе нанякъде, нищо не може да го спре. Може и да ти се стори великолепно и драматично, ако никога не си виждала нещо подобно, но всичко, което се окаже дори в края на пътя им, няма да оцелее. Стой доста по-назад от другите жени. Пета ще ти напомня. Не бъди глупава и не поемай рискове.

— Да ти приличам на човек, който ще се набута сред стадо бизони? — попита Блейз някак възмутено, след като търпеливо бе слушала монолога от указания на Хейзард през по-голямата част от петте мили.

Хейзард, който яздеше до нея, се обърна и я погледна добронамерено.

— Според моя опит, принцесо — каза той дружелюбно, — ти си способна да направиш всичко, което ти хрумне.

— Може и така да е — съгласи се тя, — но нямам никакво намерение да се набутвам сред стадо бизони.

— Облекчение е за мен да го чуя.

— Освен това не дера бизони.

Той се засмя.

— Това би могло да те направи бостънска знаменитост, скъпа. Може би трябва да опиташ. — Мрачният поглед, който тя му хвърли, го накара бързо да добави: — Не се притеснявай, любима. За разлика от другите племена, при нас дрането на бизоните не е женска работа. Мъжете убиват, одират, нарязват и донасят месото в лагера. След като го оставя обаче пред входа на вигвама, то се превръща в твой проблем.

— Къде ще намеря толкова голям тиган?

— Но пък — поправи се той бързо, припомняйки си нейните готварски умения, без да е сигурен дали забележката й не е била напълно сериозна — винаги можем да променим плановете си.

— Е, сега пък аз се чувствам облекчена — отвърна Блейз, смеейки се и двамата продължиха малко по-спокойни.

 

 

Когато конниците се приближиха на около миля от стадото, всички разговори бяха прекратени и вече се използваха само знаци. Бизоните, като повечето четириноги, се ориентираха по миризмите, носени от вятъра, но слухът им си беше съвсем нормален. Затова приближаващите се по обраслата с трева земя неподковани мустанги и техните ездачи не трябваше да вдигат никакъв шум. Когато изминаха още половин миля, съгледвачът се появи на един хълм и им направи оттам знак, който означаваше, че стадото е наблизо и скоро ще го видят. По сигнала всички се разпръснаха. Хейзард слезе от мустанга и съблече кожената си риза и гамашите. Той и Блейз си размениха конете, без да продумат, и след като я целуна леко, Хейзард се метна на ловния си мустанг. Съгледвачът махна с дрехата си още два пъти над главата си и след това я пусна. Още преди тя да е паднала на земята, всички коне се бяха понесли в галоп, оставяйки зад себе си облачета прах и откъсната трева. Дорестият мустанг на Хейзард, украсен с пера по гривата и опашката, се понесе бясно след миризмата на стадото. На билото се появиха бизоните, около две хиляди, разпръснали се, за да пасат. Преди облаците от прах да покрият всичко, Блейз успя да види как Хейзард застрелва първия си бизон. Той се бе навел ниско, прилепнал към дорестия врат, мушнал върховете на пръстите си под предните крака на коня, за да запази равновесие. След това галопиращото стадо го измести извън полезрението й.

Един час по-късно прахът се уталожи по тревистата равнина и стотици бизони лежаха мъртви на земята. Жените, заедно със старците и момчетата, поведоха надолу товарните коне. Блейз намери Хейзард на около миля по-надолу да насича на парчета една тлъста женска. Разгорещен под жарките лъчи на слънцето, той режеше месото с точни и силни движения. Ръцете му за пореден път привлякоха вниманието на Блейз със своята грациозност и мощ. Няколко солидни порции месо вече бяха наредени върху одраната кожа.

— Това вероятно ще ми отнеме доста време — промърмори той, оставяйки още едно голямо парче месо върху кожата. — Ако предпочиташ, можеш да се прибереш в лагера.

— Колко още ще трябва да нарежеш?

— Застрелях пет, но чичовците ми ще се погрижат за три от тях. — Хейзард погледна към слънцето. — Работата ще ми отнеме поне още два часа. — Слънцето печеше безмилостно, вече почти достигнало връхната си точка. Ловният му кон дишаше тежко. Изпотеното тяло на Хейзард, прикрито само от препаската, блестеше на слънцето.

— Защо не отидеш някъде на сянка? — предложи той и духна един кичур коса от очите си.

— Слънцето не ми пречи — отвърна Блейз и скочи от Пета.

Хейзард я огледа. Тя нямаше нищо на главата си, ръцете и краката й също бяха незащитени.

— Висшето общество на Бостън едва ли ще одобри загара ти.

— Няма да се връщам там, тъй че мога да почернея колкото поискам.

Хейзард не отговори и продължи да разрязва месото със сигурност, придобита от предходните ловувания на бизони. Единственото нещо, което го вълнуваше, беше удоволствието от мисълта за нейното оставане.

— Чу ли ме? — попита Блейз, крачейки надолу по отъпканата трева.

Тогава ножът му спря. Леко обърнат към нея, той я изгледа изпод тъмните си клепки.

— Ами ако баща ти има други планове, или пък майка ти, или Янси Страхан?

— Ти искаш ли да се върна в Бостън? — Тя зачака отговора, затаила дъх.

Очите му не трепнаха.

— Знаеш, че нямам право да мисля за това, какво искам аз. Трябва да се грижа за своя народ.

Това не беше отговорът, който бе желала да чуе, но пък и не беше отрицателен. Тя пое отново въздух.

— А като се изключат тези проблеми? — импулсивно настоя тя, с неочаквано плах глас, тъй като никога в задоволения си живот не бе искала нещо друго толкова силно.

— Ако не броим тези проблеми, то не трябва да броим и останалия свят, биа — каза тихо той, разсичайки безцелно земята с върха на ножа си.

— Да речем, че това е възможно.

— Свят на мечтите. — Той й се усмихна топло. — Това ли имаш предвид?

— Да. Тогава какво? Кажи, Хейзард, тогава какво? — настоя тя.

— Тогава, сладко котенце — каза той меко, — бих искал да останеш с мен. Не бих могъл да си представя живота си в този свят на мечтите без теб.

— Ще стане — отвърна щастливо Блейз с необорим оптимизъм. — Само почакай и ще видиш.

— Както винаги е ставало при закриляната мис Брадок, нали? — подхвърли меко Хейзард.

— Точно така — пламенно се съгласи Блейз и се спусна към Хейзард като ураган от щастие и ресни. Тя го събори по гръб върху проснатото животно и го разцелува страстно, без да я е грижа за останалите, осъзнавайки само, че за нея той е всичко на света.

Неговата реакция беше също така невъздържана — той притисна тялото й към себе си и отвърна на целувките й. Смеейки се на глас, те се затъркаляха като играещи си котета, а свежият аромат на утъпканата трева изпълваше ноздрите им.

— Ти си едно апетитно усложнение — прошепна й Хейзард след доста време, останал почти без дъх, — но…

— Но какво? — попита тя леко задъхана от разиграната схватка.

— Но мравките ще изядат двата бизона, които аз трябваше да нарежа.

— Наистина ли? — прошепна игриво Блейз.

— Честна дума. Какво ще кажеш да се уговорим за след…

— Час?

Хейзард хвърли един бърз поглед към двете животни, които трябваше да довърши.

— Нека бъдат два и аз ще ти покажа едно потайно езерце с мъхести брегове, недалеч оттук.

— Дадено — каза тя с широка усмивка. — Нека да ти помогна.

Хейзард се отдръпна и каза троснато:

— Ако ти ми помагаш, часовете ще станат три.

— И пръстчето няма да си мръдна — съгласи се тя бързо.

Хейзард постави нов рекорд при одирането на втория бизон.