Сюзън Джонсън
Блейз (18)

Глава 18

Хейзард работи до късно тази вечер и когато се върна, понесъл първите две ведра с вода, беше мокър и необичайно сдържан. Той напълни казана, постави допълнителните ведра до ваната, след това безмълвно помогна в приготвянето на вечерята, подтикван от непоносим глад, който му напомняше, че трябва да се храни с пригодна за ядене храна поне веднъж в денонощието. Макар и проста, вечерята беше питателна и след като похапна, почувствал се сит и успокоен, Хейзард се излегна удобно в своето меко легло до вратата.

Блейз отказа предложената помощ за миенето на съдовете и след допълнителните часове, прекарани в работа днес, той пожела да спори. Тя си пееше тихо, докато работеше, осветена от топлите златни отблясъци на огнището, и ако Хейзард не беше толкова отвикнал да се занимава с нещо подобно, щеше да се досети, че миенето й доставя удоволствие.

След като съдовете бяха измити, изсушени и подредени, Блейз изтегли медната вана пред камината и започна внимателно да прелива в нея водата от казана на огнището с помощта на една кана.

— Сигурно здравата си поработил днес — подхвърли тя с невинен глас. — Дрехите ти бяха по-мръсни от обикновено. — Тя се обърна и се усмихна, преди да занесе голямата кана до ваната.

Хейзард не помръдна, за да й помогне. Но когато тя премина край него със стройните си голи крака, така близо, че можеше да я докосне, той въздъхна продължително и дълбоко, преди да отговори:

— Започнах трета галерия. — Погледът му следеше гъвкавата й походка, а тонът му беше по-въздържан, отколкото мислите му.

Светлината на лампата очертаваше прекрасното й лице, поруменяло от усилието.

— Ще дойде ли пак скоро Изправен вълк? Или е още рано?

— Не съм сигурен. — Гласът на Хейзард изведнъж стана рязък. Тя леко се бе обърнала към него и сега огънят очертаваше пищната закръгленост на гърдите й през грубата материя на ризата.

— Съжалявам, нямах намерение да любопитствам — извини се Блейз, не разбрала правилно причината за раздразнението му.

— Няма нищо. — Думите бяха произнесени малко по-рязко, отколкото му се искаше, но той току бе видял как гърдите й се полюшват, докато се обръщаше към него.

— Да не би да те обидих? Знам, че твоето злато не ми влиза в работата и… — Гласът й затихна деликатно. Извинението бе поднесено със свежа наивност, която неочаквано му напомни, че до преди четири дни тя все още беше девствена. Той усети как го обзема очарователният спомен за изпитаното удоволствие и как това го възбужда. По дяволите, трябваше да се махне оттук, да излезе навън, докато тя се къпе. Да пренощува отвън. Но непрестанният дъжд, който все така барабанеше по покрива го възпираше. Мътните го взели, така щеше да прекара вир-вода не само деня, а и нощта.

— Няма защо да се извиняваш. Плановете на Изправен вълк са да няма планове през повечето време. Никога не знам със сигурност кога точно ще дойде. — Хейзард отговаряше механично, но разговорът така и не успяваше да задържи вниманието му. Той бе вперил поглед в подгъва на ризата, спускащ се над бедрата й, само на няколко сантиметра от онова апетитно местенце, което си спомняше така образно, че от мисълта за него пулсът му започна да се ускорява.

— О — тихо отвърна Блейз, все така загледана в него от няколкото метра, които ги деляха в слабо осветената колиба. — Разбирам. — И тя тръсна глава, за да отмести едно заблудено кичурче от челото си.

Това изящно движение го порази. За миг той си припомни множеството своенравни жени от своето минало. Едно обичайно съмнение се роди в главата му при това чувствено отмятане на кестенявата й коса, подобна на коприна, докосната от вятъра. Дали пък тази млада жена, познала любенето съвсем наскоро, не се опитваше да го води за носа? Дали тази неопорочена невинност тази свежа наивност, бяха толкова неподправени, колкото изглеждаха? Ами ако тя се опитваше да го съблазни, все едно дали го правеше поради безочливата си арогантност, или заради непресторената си наивност?

Твърдоглав по свой особен начин, дързък не по-малко от нахаканата мис Брадок, той чакаше, а мозъкът му размишляваше усилено в очакване да разбере дали тази вечер тя си бе наумила нещо, или просто несъзнателно бе решила да се изкъпе.

Тя не бързаше с пълненето на изрисуваната вана, разхождаше се лениво напред-назад на фона на златистите отблясъци, а неговите живи, пронизващи мрака очи я наблюдаваха с интерес.

Гърдите й помръдваха под тънкия плат при всяка нейна крачка, като узрял плод, полюшван от летния вятър. Бледият блясък на бедрата й, открити от падащите до средата им краища на ризата и леко позлатени от светлината на огъня, засилваше въздействието на спомена, извикан в съзнанието му.

Блейз усещаше как погледът му я преценява безстрастно. Но той все още не бе станал, за да излезе. Може би дъждът навън го възпираше да го направи. Или пък страстта и възбудата бяха причината? Колкото повече време минаваше и той продължаваше все така да я гледа, толкова по-уверена ставаше тя.

Той пък все повече се убеждаваше, че това, което я водеше, не беше. Точно обратното. Докъде ли щеше да стигне, се питаше той.

На свой ред тя се чудеше какво ли ще й се наложи да направи, за да успее да измъкне този непоклатим мъж от самотното му ложе? Какво ли щеше да й струва пренастройването на принципите, които ръководеха живота му, деспотичните ограничения, които той налагаше в тяхната връзка?

— Прости ми, че те държа буден — каза Блейз, наливайки последната кана със студена вода. Но когато сините й очи се отместиха бавно от ваната, в тях нямаше и капка разкаяние.

— Ти не ме държиш буден — каза Хейзард, също толкова неискрен.

На устните й се изписа леко подканяща усмивка.

— В такъв случай, да не се чувствам задължена да бързам?

— Не и заради мен — отвърна той безстрастно, но гневната искрица в очите му опровергаваше спокойния отговор.

— Колко мило — прошепна Блейз така, сякаш отговаряше по приетия начин на учтив комплимент по време на градинско увеселение. С вниманието на художник, който наглася модела си така, че да улови най-добре светлината, Блейз се излагаше на показ пред погледа на Хейзард. Тя усещаше как огънят пръска топлина, знаеше, че неговите просветвания подчертават формите на тялото й и придават блясък на кожата й. Знаеше от колко време Хейзард е без жена, а според слуховете във Вирджиния Сити въздържанието не бе по вкуса му.

Тя взе от масата иглата си за коса, една от трите игли, които бе носила в деня, когато се изкачи на хълма на път за парцела на Хейзард, събра пръсналата се по раменете й коса, вдигна ръце и започна да я прибира на върха на главата си. Дългата й бяла шия се откри в профил, гърдите й, повдигнали се от движението, замряха вирнати нагоре, а зърната им се очертаха през ризата. Бледите й бедра го подканваха, разкрити при повдигането на ръцете чак до нежната извивка на задничето й.

Хейзард почувства невероятния порив на страстта, усети как възбудата изпъва меката еленова кожа на панталоните, които бе облякъл, но така и не можеше да отдели очите си от нея.

— Истинска малка Джезабел — промърмори студено той. — Много мило, но ужасно прозрачно.

— Не разбирам за какво говориш — отвърна Блейз на мъжа, изтегнал се върху кожените завивки, скръстил ръце зад главата си. Ако можеше да види как под черната му копринена коса кокалчетата на ръцете му са побелели от притискане, тя би останала доволна от резултата.

— Много добре разбираш за какво говоря — изръмжа леко той и се помръдна, за да размести нарастващия натиск срещу еластичната кожа на панталоните си.

Чистите сини очи на Блейз, невинни като пролетното небе, преместиха ангелски непорочния си поглед върху изтегнатото му тяло.

— Просто не успях да се изкъпя по-рано през деня — каза меко тя, разкопчавайки бавно ризата, — с всички тия домакински задължения, на които ти държиш. — Тя се усмихна благонравно, освободи и последното копче и пусна памучната риза на пода. Плътта й излъчваше сладост и страст, а стегнатите й закръглени гърди потръпнаха, сякаш вече бяха усетили допира му. На устните й бе изписана усмивка — загадъчна, горда, покорна и свенлива, но преди всичко очакваща. Безкрайно нежна и очакваща.

Хейзард преглътна незабележимо дъха си.

— Много забавно — каза той, колкото можа по-безстрастно, въпреки че тялото му бе разтърсено от възбудата. — Забавно, но безсмислено.

— Какъв подозрителен мъж. — След като произнесе това, Блейз се обърна леко и бавно се наведе, за да провери температурата на водата в широката медна вана.

Изкушаващата позиция, разкриваща свободно и възбуждащо пред него всичко, което така отчаяно желаеше, го накара да поеме дълбоко въздух. Не трябва, помисли си той. Не трябва. Но това, което виждаше, му припомни за последния път, когато бе усещал това топло тяло, притиснато под своето и той отново почувства докосването й. Полежа вдървен още пет напрегнати, безмълвни секунди, погълнат от изкусителната женска плът, предлагаща му се така недвусмислено, след това изведнъж освободи гърдите си от задържания до задушаване въздух, изхвърли настрани лежащата под главата му възглавница и се изправи като излитащ ястреб, сякаш стройното му стегнато тяло бе издигнато на крилете на огъня.

Той преодоля на две крачки разстоянието, което ги делеше, притегли я към себе си, завъртя я и я прикова към грубата нерендосана дървена стена с такава сила, че усети как тя се сепна. Тялото му се притисна към нейната мекота с дивашка ярост и Блейз почувства с разтуптяно сърце неговата набъбнала възбуда, мощна и очебийна, изгаряща го от желание да я има.

— Проклета да си — прошепна той прегракнало. Ръцете му конвулсивно я сграбчиха и тя усети как тялото му се напряга. — Сладката бостънска кучка се е разгонила и миризмата й е неустоима, както отлично разбираш. Надявам се, че малкото ти тяло разбира с какво се е захванало.

Тя не отговори, вместо това малките й ръце се вкопчиха в твърдите му мускулести рамене. Той се прокле тихо още веднъж, преди окончателно да се предаде и да впие жадно устни в нейните. Последвалата целувка бе брутална, предизвикана от страстта му, от раздразнението и погазеното чувство за чест. Той се притисна към нея с груба сила, породена от изнервящото очакване, от мисълта, че бе пожелал нещо забранено. Тя бе победила и той се презираше за това, че я желаеше, но това продължи само още секунда, преди разумните причини да се стопят. Не можеше да чака повече, единствено това невъздържано, кипящо от желание чувство сега бе от значение.

Той разкъса гамашите си и устните му трескаво се впиха в нейните. Усещането, че е пометен от порой, го завладяваше с бясна скорост. С неистова грубост, дивашки, той притисна устните й, завладя я, опитвайки се да се освободи от кожените дрехи, които му пречеха. Събличането му отне не повече от две секунди и възбудата му бе на свобода. Той бързо я взе в ръцете си, изправи се и спря, неспособен да отдели дори няколко мига, за да я занесе до леглото или да я спусне на пода. Тя му отвръщаше необуздано и топло, обвила ръце около него така, сякаш искаше да го привърже към себе си с не по-малка ярост.

Прииждащото му желание бе отприщено отведнъж. Помитащите всичко спазми проникнаха дълбоко в нея, а тя ги посрещна със сила, която изненада и двама им. Той покри страните и очите й с целувки.

— Де ауа-гий-шик, де ауа-гий-шик — шепнеше й той, а топлият му дъх галеше нежно бузата й. Тя усети как тялото й отново пламва, разпръсвайки топлина, а от гърдите й се изтръгна яростна въздишка, която само този изключителен мъж можеше да потуши.

За няколко мига той остана безмълвен, с лице заровено в шията й. После повдигна глава, все така задъхан, извини се, мърморейки накъсано, след което я занесе до ложето от бизонски кожи, където прекара следващия час, доставяйки й удоволствие по всички начини, които така добре владееше.

След втория път той я подразни, доведе я до ръба, след което спря на шега. Тя продължи без него и след това се засмя в изблик на топло, бълбукащо веселие.

— Мога и без теб — заяви тя арогантно.

— Точно там е удоволствието — промърмори Хейзард, а косата му поглади страните й — … в откриването. Всеки път може да бъде различно. — И с всяка жена, помисли си той и се усмихна в отговор на сияещото й лице.

— Искам още.

— Ти винаги искаш още — целуна я Хейзард.

— И още, и още.

— Алчно дете. — Той отново я целуна. — Наслаждаваш ли се на празника на живота?

— Ммм. — Тя въздъхна, протегна се и го притегли към себе си.

Ръцете й бяха силни. Това винаги го учудваше.

— Това — попита Хейзард с развеселен глас, — „да“ ли би трябвало да значи?

Тя започна да го целува леко и нежно, плъзгайки устни по цялото му лице. Целуваше усмихнатите му устни, искрящите му очи, извивката на твърдо очертаната му челюст. Той отвърна на целувката й едва докосвайки сладките й устни. После тя го обърна по гръб с едно бързо и силно движение и започна да се спуска надолу с топлите си устни и език. Когато достигна до талията му, той докосна главата й.

— Не е задължително да го правиш — каза тихо, без да е сигурен в мотивите й.

Тя повдигна леко лицето си и горещият й, изпепеляващ поглед срещна неговия, изпълнен със страст. Мекото й розово езиче стигна до края на стегнатия му корем и тогава спря.

— Но искам да го направя — прошепна тя и продължи да се движи надолу.

Хейзард вдигна ръка, за да я дръпне, но тогава езикът й го докосна и ръката му се отпусна. Секунди по-късно той се възбуди до степен, граничеща с болката.

— Харесва ли ти така? — попита тя няколко мига по-късно, а езикът й го близна изкусително.

Очите му се отвориха при произнасянето на въпроса и той с усилие се измъкна от назъбения ръб на екстаза. Тъмните му клепки се повдигнаха с безкрайна унесеност и той погледна надолу към жената с кадифен глас, която лежеше между краката му.

— Ммм — въздъхна той тихо, загубил способността си да говори.

Езикът й се появи отново и тя докосна гладката му като кадифе кожа, раздразвайки неговите пламнали нервни окончания.

— Това — на пълните устнички се появи усмивка — „да“ ли означава? — Езикът й проследи бавно пътя на пулсиращите му вени до масивната връхна точка. Поел дълбоко въздух, той кимна.

Блейз се наслаждаваше на усещането за силата, която й даваше това докосване, наслаждаваше се на удоволствието, което му доставяше, наслаждаваше се на неговата капитулация. Тя усети как пръстите му се впиха в косата й и той потръпна.

Изведнъж Хейзард я повдигна и тя се озова легнала по гръб. Копнежът му по нея се бе превърнал в инстинктивно движеща го сила. Той искаше да проникне в нея, да види лицето й в мига на своята кулминация. Само за миг желанието да я докосне бе станало толкова важно, колкото и тя да го докосва. Той я притисна яростно към себе си, плъзгайки се в нея като в уютно, познато място. Първичният стремеж към притежание го завладя, този път изцяло. Той никога не се бе чувствал така преди и ако този факт бе достигнал до съзнанието му, това едва ли би го зарадвало.

Тя му отвърна със същия изумителен плам, който го поразяваше еднакво силно всеки път. Блейз се изпъваше страстно, за да го усети по-дълбоко в себе си, вкопчила потрепващите си пръсти в основата на гърба му, така че да може да го задържи поне секунда повече при всяко проникване. Телата им се бяха слели в делириум, светът и вселената им принадлежаха.

Без вино, рози, скъпи подаръци или бижута, без възбуждащи средства или страстна поезия, без престорена свенливост или елегантна размяна на остроумия. Само чувства. Една разголена, сляпа искра между две диаметрално противоположни души, възбудила копнеж така силен, така взаимен, както и сливането на телата им. Това се бе случило и с двама им, без да го очакват, бе ги помело диво, неудържимо, отхвърляйки всичко останало встрани като ненужно, в тази осветена от огъня колиба, на върха на покрития с борове хълм, на три хиляди метра надморска височина.

Двамата любещи се наближаваха стратосферата и продължаваха да се изкачват.

— Де ауа-гий-шик — прошепна той отново до обърканите къдрици зад ухото й, — де ауа-гий-шик.

— Сега, Джон. Сега. — И тя извика накрая, от нея се изтръгна нежна, стенеща въздишка на любовно облекчение.

 

 

Те лежаха много топли и доволни на бизонските кожи, осветени от огъня. Изпънал се по гръб, Хейзард държеше Блейз в лека прегръдка, а тя се бе отпуснала върху гърдите му.

— Де ауа… де ауа гий — каза насечено тя, без да произнася правилно думите, а дъхът й докосна на леки вълнички кожата му. — Какво означава това?

Очите му се разшириха от изненада. Макар и оформена наполовина, той разпозна фразата „Обичам те“. Не си спомняше да я бе казвал. Той сви рамене едва-едва.

— Любовни думи, това е. Нежни обръщения.

Блейз не можеше да види очите му. Тя само видя и почувства свиването на раменете.

— Разбирам, но какви точно любовни думи? — Пръстът й се спусна по очертанията на ребрата му.

— От тия, които жените обичат да чуват — каза той колебливо под напора на нейната настойчивост.

— Преведи ми ги. — Този път тя опря брадичката си върху гърдите му и се вгледа в него с оная прямота, която винаги му напомняше за любопитно десетгодишно дете.

Той докосна съвършено изваяното й носле с върха на пръста си.

— Биа кара — каза той с усмивка, — това е една от ония засукани разговорни фрази, които се губят при превода.

— И биа кара ли се изгубва по същия начин? — попита тя и в сините й очи се появи мъничка закачлива искрица.

— Не — отвърна той, почувствал, че е стъпил на сигурна почва. — Това, котенце — пръстите му се плъзнаха по сочната й долна устничка, — означава „сладка моя“. А ти си чад-гада-хиш-аш, моята малка червена лисичка, най-сладкото от сладурчетата. — Той повдигна глава от възглавницата и целуна кичурчетата по челото й. — Мислиш ли — продължи той, повдигайки се така, че да се опре на лакти, — че можем да се възползваме от тая вана? — Това, помисли си той, щеше да бъде един вид отклонение от въпросите й, на които той не искаше да отговаря.

— Не, прекалено съм изморена — отвърна Блейз, все така положила глава на гърдите му. — А между другото — въздъхна тя, почувствала твърдите му мускули под бузата си, — водата сигурно вече е изстинала.

Хейзард я повдигна с такава лекота, сякаш беше коте, и я постави на разбърканите кожи.

— Ще затопля водата, биа кара, и ще те занеса до ваната. — Той я гледаше с очи, меки като кадифе. — Това едва ли ще е толкова изморително за теб.

— В такъв случай… — Блейз се усмихна бавно и лениво.

Първоначалният й отказ не беше категоричен и нетърпящ възражение. Даже напротив. Тя просто бе ужасно заситена — едно ново усещане, което й се искаше да задържи. Беше доволна. Не, тази дума беше прекалено слаба, реши тя. Тя трябваше да бъде окичена с блестящи златни орнаменти и фойерверки в добавка, за да изрази напълно задоволството, което изпитваше Блейз.

Хейзард я целуна леко и стана от постелята, а нейните очи го проследиха, поглъщайки голата му красота, отбелязвайки безупречното съвършенство на стройното, широкоплещесто тяло. Погледът й се плъзна бавно по мускулестия му гръб и тя се стресна от кървавите белези, които вероятно бяха оставили ноктите й. Гласът му прекъсна мислите й:

— Правиш ме много щастлив, биа кара, макар че — той замълча, а усмивката му стана порочно лукава — ти си най-мързеливата жена, която познавам.

Тя запрати възглавницата по него с не по-малко порочна усмивка, а той се измъкна ловко.

— Каква лъжа — запротестира тя. — Току-що прекарах цял час, като те забавлявах, а преди това ти сготвих вечеря.

Той изръмжа.

— Не ми напомняй. Тъкмо я бях забравил. Предполагам, че едва ли ще искаш да извикам някоя от жените от моето племе, за да ми готви.

Тя присви очи.

— Правилно предполагаш.

Той се усмихна, очарован от нейната ревност.

— Това може да се окаже доста важно, биа кара — каза той, все така усмихнат. — Трябва или да се научиш да готвиш, или ще умрем от глад.

— Хейзард Блек! — Тя беше леко възмутена, защото наистина се бе напрегнала за вечерята. — Аз също мога да се науча да го правя. Само ми намери готварска книга и ще ти покажа.

— Дадено, котенце.

Той занесе казана до ваната, напълни го отново, постави го на печката и стъкна огъня. Ако някой от племето му го бе видял, безмилостните подигравки нямаше да му се разминат. Воините на абсароките не прислужваха на жени. Поне не пред свидетели. Когато бяха влюбени, естествено, те се държаха като всички други мъже. Джон Хейзард никога не бе прислужвал на жените, докато ги бе опознавал. Случваше му се за пръв път. Но сега той дори не забеляза това.

Докато Блейз си почиваше, топла, щастлива и несъмнено влюбена в мъжа, когото гледаше, Хейзард измъкна една кожена кесия изпод някакви резервни завивки на рафта, извади от нея шепа изсушени листа и ги пусна в казана.

— Лимонова трева — каза той в отговор на въпросителния поглед на Блейз. — Ще ти хареса уханието на водата.

— Откъде знаеш всички тия неща?

— Аз съм отраснал тук, биа — каза той и седна на масата. — Познавам всеки сантиметър оттук до Уинд Ривър, всяка птичка, всяко дърво и животно. Всяко стръкче трева, всеки връх и всеки речен бряг. Това е моята земя. — Последното изречение прозвуча като поетична строфа, леко приглушено.

Дали някога, питаше се тя, ще може да разбере чувството му за единство с природата? За нея съществуваха само вещи, придобивки. Той познаваше земята, планетата, на която живееха така, сякаш бе част от нея.

— Какво си правил като дете? — попита го тя тихо. Искаше да опознае мъжа, когото обичаше, искаше да научи за неговата земя, неговата култура и народ.

Хейзард се обърна към нея, потънал допреди миг в своите собствени мисли, и я погледна така, сякаш бе непозната. Косата й не би трябвало да бъде златисточервена, а черна и права, помисли си той, а кожата й да е по-тъмна. Защо сега лежеше в неговата постеля? Тогава изведнъж я разпозна с настъпването на отрезвяващото припомняне. Мис Блейз Брадок — неговата „осигуровка живот“. Поне засега. Причината, поради която не се отказваше от парцела — изтънялата граница между оцеляването и изчезването на племето му. Би трябвало да я мрази. Той мразеше всичко, което стоеше зад нея — богаташките привилегии, стремежа към отнемане, вещоманията.

Тя лежеше върху кожите, потънала в естествена отнесеност, дясната й ръка бе спусната грациозно над главата й, гърбът й леко изпънат, единият й строен крак леко вдигнат, а другият лениво изтегнат.

— Какво си правил като дете? — повтори тя, без да е сигурна дали я е чул, защото очите му бяха така замъглени и далечни.

— Това, което правят повечето деца — отвърна неопределено той.

Настроението му се бе променило неочаквано в меланхолично. Имаше нещо толкова познато в начина, по който лежеше тя. В главата му нахлу старият спомен за една друга жена, легнала в постелята на младото момче до едно планинско пасище преди толкова много лета. Загледан в жената, той се опита да подчини видението, защото не искаше Блейз Брадок да се превърне в нов незаличим спомен в съзнанието му. Тя и бездруго бе успяла вече да обсеби със своята хубост и прищевки голяма част от настоящето му. Той се отдръпна интуитивно, възвърнал усещането си за това, кое е правилно, противопоставил съзнателните си доводи на чувствата. Блейз Брадок беше просто заложница, неговата осигуровка, но за това утре. А след тази вечер, след като бе провалила неговия заслужаващ уважение опит за въздържание, тя щеше да изпълнява ролята, която бе искала от самото начало, роля, която той бе оспорвал недостатъчно — тази на любовница. Сега, когато мисловната му борба бе изгубила смисъла си, Хейзард възнамеряваше да се възползва от нея. Често.

— Ела тук — каза той и протегна ръка. — Седни в мен и ми разкажи за своето детство. Моето беше безинтересно.

Той я бе прегърнал, докато тя говореше, и я слушаше само отчасти. Нейният глас усмиряваше ужасяващите създания, които заплашваха бъдещето му. Вслушваше се от време в някое изречение, усмихваше се, целуваше я леко по бузата, по ухото, прокарваше бавно ръката си по гърба й. Нейната топла плът в момента бе център на съществуванието му, един уханен талисман, който възпираше злите духове.

Тя го поглеждаше, докато говореше. Очите му бяха полудиви, непокорни и толкова красиви под фино извитите му вежди, че тя установи, че се взира в тях толкова често, колкото човек е способен да се възхищава на една съвършена роза за удоволствието, с което тя го дарява. Високият свод на носа му се спускаше в безупречен профил, сякаш изваян от умела ръка. Блейз се протегна и прокара върха на пръста си по неговата гладка повърхност и така, докоснала се до изчистената му естествена сила, тя успя да почувства нещо твърде близко до неговото съвършенство.

Той повдигна разсеяно ръка и притегли нейния блуждаещ пръст към устните си, след което го целуна лениво с жеста на обигран джентълмен.

— Знаеш ли, обичам те.

Тези простички думи разрушиха привидното равновесие на Хейзард. Ръката му се отпусна рязко. При първия бегъл поглед, който й отправи, той забеляза, че очите й бяха също така спокойни, както и изражението й. Не, отдръпна се той като опарен. Не, това не може да бъде, отказваше да приеме това със съзнанието си.

— Това в повече ли ти дойде? — попита тя спокойно, сякаш бе очаквала подобна реакция. Той остана безмълвен още няколко мига, докато топлата му ръка все така леко докосваше гърба й.

— Ти не знаеш какво говориш — отвърна бавно той, търсейки внимателно пролуката между отговорността и съвестта си.

Тя само кимна утвърдително, погледът й бе все така спокоен и овладян.

— Младите момичета си мислят, че са влюбени в първия мъж, който…

— Им отнеме девствеността?

— Щях да кажа „се люби с тях“.

— О, нима? — каза тя. Изражението й беше скептично и демонстративно невярващо.

— Така съм чувал — додаде бързо той. Скептицизмът в усмивката й се стопи и на негово място се появи нещо, което напомняше огряно от слънчевите лъчи маково поле.

— Никой друг не ме интересува. Обичам теб. Няма защо да се притесняваш — продължи тя, без спокойствието да й изневери, — не очаквам ти да ми отвърнеш със същото. — Макар и неопитна в любовта, тя имаше опит в отношенията с мъжете. Няма смисъл, прецени тя, да очаква отговор толкова скоро.

— След като баща ти дойде, за да те вземе, ние няма да се видим повече. Ти ще се омъжиш за някой млад наследник със състояние и положение в обществото, подобни на твоето, и ще отгледаш богати дечица.

— Мога да остана тук — възрази тя.

— И защо? — Въпросът беше прям, почти нетактичен.

— За да наглеждам участъците на татко — каза тя, без да се засяга от неговата безцеремонност. Предпочиташе такова отношение пред студената незаинтересованост.

— И да завладееш земята ми.

— Само мините.

— Все едно. Някой прошепва „злато“ и всички се изсипват тук.

— Бих могла да ти помагам.

Той се изсмя по момчешки жизнерадостно.

— Знам. И ти си една сладка биа — каза той, а тонът му говореше за неподправено възхищение, — наистина е така. — Устните му се снижиха и се сляха с нейните. Не му се искаше да приказва за мините, за бледоликите и за това, което те биха могли да направят след година, след месец, след седмица… За всички останали пречки и затруднения. Не искаше да си спомня сега за нищо такова. Искаше да забрави за това. Пък било то и само за тази нощ.

Той я притисна към себе си. Дясната му ръка бе обгърнала раменете й, дългите му пръсти се протягаха към шията й, придържайки главата й неподвижно, за да може да се наслади на устните й, да прокара езика си между тях и да усети нейната взаимност, да я запази за себе си колкото може по-дълго, като жадувана награда. Другата му ръка, обхванала налятата долна извивка на гърдите й, се движеше бавно нагоре, през набъбналите й зърна, и след това обратно надолу, за да усети как връхчетата им се втвърдяват. Това протяжно движение нагоре и надолу действаше и на двама им като заклинание, отварящо портите на страстта.

— Обичам те — прошепна тя, когато той освободи за малко горната й устна, за да захапе леко долната.

— Знам — отговори той дрезгаво и неочаквано стисна зъбите си по-силно. — А аз искам ти, биа кара… да изгасиш огъня.

Хейзард я сложи внимателно да седне в креслото, целувайки нежно топлите й устни, а ръцете му, с вниманието на златар, отметнаха няколкото къдрици от раменете й. След това той отдели устните си от нейните, така бавно, че тя потръпна от усещането, коленичи между краката й и навеждайки се напред, целуна гърдите й. Докосна едното от розовите връхчета съвсем леко, за да могат нейните усещания да се нагодят към едва доловимия допир. Тя се изпъна в тръпнещо очакване, но езикът му само обиколи стегнатото пламнало връхче и след това се премести, за да погали другата й розова пъпка. Лекото докосване на устните му, топло и възбуждащо, бе само едно дразнещо въображението обещание и всеки фин допир на зъбите му или близване на езика му изпращаше надолу спирали от удоволствие, докато тя усети, че би умряла, ако не се люби с него.

Тя се протегна и се опита да го докосне. Неговата възбуда, както видя през мъглата на страстта, бе не по-малка от нейната.

— Не — меко каза той и отмести ръцете й.

— Няма да чакам. — Тонът й прозвуча заповеднически, не оставяше съмнение относно желанието й. Тя се протегна отново, но той спря лесно ръцете й, сключвайки пръстите си около китките й.

— Ще ти се наложи.

— Не искам… — Тя се опитваше да се освободи, но без да влага усилие, той я удържаше.

— Хич няма да му е леко на съпруга ти, бостънче — подразни я той. — Надявам се да е от издръжливите, при това твое отчаяно желание да раздаваш заповеди. Ами ако нещо не стане, както ти го искаш?

— Винаги става, както аз искам.

— Ставаше — поправи я той, а тъмните му очи предизвикателно се вгледаха в нейните.

— Ти си досаден. — Тя се нацупи и пълните й устнички се свиха чаровно. — Защо трябва да си в конфликт с всекиго?

— Защото не си се научила да бъдеш отстъпчива, котенце — прошепна той. — Ето затова. Искаш ти да командваш парада, но аз не приемам заповеди, особено от жена.

— Не искам да става така — каза тихо тя, спускайки се няколко сантиметра по-надолу, докато се озова съблазнително близо до набъбналата мъжественост на Хейзард. — Повече ли щеше да ти хареса, ако бях изчакала ти да ме помолиш? — Трогателно невинният й поглед можеше да разтопи и камък.

Той се засмя. От очите му заструи веселие. Смееше се на нейните номерца, на обърканите си задръжки, на красивата авантюристка с ярка коса и необикновен темперамент, който той, неясно защо, чувстваше, че трябва да овладее.

— О, по дяволите — предаде се Хейзард с омагьосваща усмивка, — какво значение има…

И той внимателно обви краката й около кръста си, настани я удобно в креслото и проникна в нея. И двамата усетиха как светът се разтърси.

 

 

Доста по-късно, галейки тъмнокосата глава в скута си, Блейз обяви тихо:

— Водата се е стоплила.

— Сега пък аз съм прекалено уморен. — Думите бяха заглушени от бедрото й. Хейзард се бе проснал на пода до креслото, заровил глава в скута й. Влажната му коса галеше бедрото й като набран сатен.

— Аз ще приготвя ваната. — Тя се опита да стане, но не успя дори да помръдне тялото му.

— Дай ми пет минути — чу тя същия приглушен глас.

— От мен да мине.

Тя по-скоро усети, отколкото чу хихикането му. Минаха пет минути, през които всеки от тях се наслаждаваше на покоя посвоему.

— А аз си мислех, че абсароките са най-големите чистници на света.

— Защо жените никога не играят по правилата? — изръмжа той, без да се помръдне.

— Да не вземеш да заспиш. — Блейз разтърси рамото му.

Той се надигна и няколко мига, след като отдели главата си от скута й, се изправи на крака. Беше изцеден.

— Това, което ми е далеч по-необходимо от къпането, е един здрав сън — каза той, докато погледът му нежно галеше Блейз.

— Само една бърза ваничка — настоя Блейз.

— Ако вляза в тая вана с теб, едва ли ще ми се размине толкова лесно.

— Много мило.

— Адски си изтощаваща, да знаеш.

— Но любвеобилна — натърти тя.

Хейзард се усмихна с нежност.

— Но любвеобилна — съгласи се благосклонно той.

— Аз ще я напълня — предложи тя.

Той въздъхна.

— Аз ще я напълня. — Направи две крачки и спря. — Ако ми обещаеш нещо.

— Каквото и да е — безгрижно се съгласи тя.

— Не казвай „още“, поне не преди полунощ — добави той.

— Обещавам — прихна Блейз.

Той също се разсмя и тръгна към огнището.

Банята се оказа приятна и освежаваща. Хейзард отпусна глава на облегалката и въздъхна доволно, обхванал плътно Блейз. Тя бе седнала между краката му, опряла глава на гърдите му.

— Къпал ли си се преди с жена?

— Не — излъга той.

— Защо не? Много е приятно.

— Нито веднъж — излъга отново той.

— Мисля, че ваната за двама е едно велико откритие.

— Сетили са се за нея преди поне четири хиляди години, сладурче. Сексът не е много оригинален като хрумване.

— Нима? — подразни го тя. — Искаш да кажеш, че ние не сме първите?

— Може би сме първите по тоя склон на Биг Белт Маунтин на територията на Монтана, в колибата на парцел номер хиляда и четиринадесет също, но не и нещо повече.

— Какъв студен, груб реалист.

— Светът ни прави такива, биа, отнема ни илюзиите. Често под дулото на карабината. Не мога, разбира се, да говоря от името на бостънските госпожици. Техните разочарования вероятно приемат по-скоро формата на пръстен с изумруд, по-малък от гълъбово яйце.

— Няма защо да ставаш саркастичен.

— Съжалявам, права си. Тази вечер изживях една илюзия, заедно с някои други омайни… усещания. — Пръстите му погалиха нежно извивката на бедрото й.

— Освен това госпожиците от висшето общество не се занимават само с броене на бижута. Ние правим и всякакви други неща — каза тя с едва доловим намек за възвишено благоволение.

— И все пак, биа кара, дълбоко се съмнявам, че между тях има и нещо… полезно — добави той, усмихвайки се на вперените й нагоре очи. — Кажи ми, сладурче, тоя път сериозно. Моите пристъпи на глад до момента много успешно конкурират сексуалния ми апетит. Мислиш ли, че някое от твоите „всякакви други неща“ би ти помогнало да направиш шоколадов кейк, ако ти намеря готварска книга? Чувствам, че ме завладява мисълта за шоколадов кейк.

— По-силно от страстта ти към мен?

— В никакъв случай, биа — отвърна Хейзард, безупречен джентълмен както винаги, макар и с леко съмнение в усмивката си. — Ти си шоколадовият кейк на живота ми. Бих предпочел да схрускам теб, пред всичко друго на света.

— Развратник — каза тя, докато се смееше и въртеше в ръцете му и след това го пръсна с шепа вода.

— Вината си е твоя — смъмри я той и я притегли в обятията си. — Проклет да съм, ако мога да направя нещо срещу това.

— Да не би някой да иска това от теб? — попита тя сладко.

Развеселен, той докосна нослето й с устните си.

— Ти си най-дръзката жена, която познавам, шоколадово кейкче на живота ми. — Тя беше по-дръзка от всичко, което си бе представял и бе срещал.

— По-дръзка и от Луси Атънбъроу?

За миг той се престори, че премисля.

— Аха.

— Добре — каза Блейз с много доволно изражение на красивото си лице. — В такъв случай се чудя… ако мога така да го формулирам…

Той започна леко да се усмихва.

Клепките й трепнаха леко в унисон с ъгълчетата на устните й, което подсказваше едва доловимо, че последвалите думи не бива да се приемат буквално.

— Искам да кажа, след като това не е някакво неуместно предизвикателство…

Очите на Хейзард грейнаха весело.

— Става въпрос… имайки предвид колко добре, изглежда, си се… освежил… — Сините й очи срещнаха погледа му с неприкрито желание и тя усети как освежената му твърдост нараства равномерно до бедрото й. — Само още веднъж — прошепна тя.

— Боговете не позволяват — запротестира той и тя сякаш усети топлината на усмивката му по бузите си.

— Не ме разбирай буквално — прошепна тя невинно. Последната й сричка се изплъзна в нещо средно между въздишка и лек стон, защото Хейзард, подчинявайки й се с усмивка, я обхвана леко с големите си ръце и бавно плъзна в нея символа на своята войнствена възбуда. Дали може човек да умре и от удоволствие, запита тя.

 

 

Доста по-късно, Хейзард пренесе много унесената и безкрайно доволна млада жена до меката постеля от бизонски кожи и я зави. Тя бе заспала още преди той да успее да намести одеялото върху нея. Погледна я и се усмихна. Сладка като захарен памук, заключи той, оглеждайки нежното поруменяло лице сред облака от копринена коса. Сладка от горе до долу, припомни си той и изведнъж умората завладя всяка частичка от тялото му. Имала нужда от него, не бе спряла да го повтаря тази вечер, но, дявол да го вземе, той също имаше нужда от нея и до тази вечер не бе осъзнал колко му липсва жената до него.

Хейзард се обърна отново към ваната и леко тръсна рамене, откъсвайки се от мислите, които в най-добрия случай трябваше да забрави. Той погледна локвичките вода по неравния под. Можеше да остави тая бъркотия и за утре сутрин, Блейз можеше да се погрижи за нея. Или пък не можеше? Той се усмихна на себе си. Дали щеше да го направи? Хейзард бе отгледан в среда, където всички домакински грижи бяха задължение на жената и в това отношение много малко се различаваше от повечето мъже през деветнадесети век, независимо от тяхната раса.

— О, по дяволите — промърмори той и се пресегна за парцала.

След десет минути подът беше подсушен, ваната изпразнена отвън, а мокрите кърпи окачени да съхнат. След това той легна до Блейз и спа така добре, както не бе спал от дни насам.