Сюзън Джонсън
Блейз (11)

Глава 11

Примирила се с часовете самота, Блейз седеше на стола, разгърнала вестник, отпечатан във Вирджиния Сити преди един месец, когато вратата се отвори. Вдигайки глава, тя забеляза едно малко момче, застанало на пътя на слънчевите лъчи, проникващи през вратата. Буйната му светла коса беше разчорлена, очите му бяха сиви и сериозни, а жилавите му ръце държаха някакви завързани с канап пакети.

— Донесох малко мляко и месо — обясни той сериозно. — Фъргюсън закла вчера едно скопено добиче.

Блейз остави вестника в скута си още щом видя момчето и оправяйки страниците леко с пръсти, попита:

— Ти ли беше набрал къпините?

— Да, мадам — учтиво отвърна то.

— Влез — покани го Блейз и стана. — Ето, дай тук пакетите. — Тя ги занесе на плота до сухата мивка. — Искаш ли да хапнеш нещо? — поинтересува се тя, без да се съобразява с кулинарното си безсилие.

— Не, благодаря, мадам — отказа учтиво то.

Хейзард му бе казал, че тя не може да готви, когато се отби до мината, за да вземе поръчките за деня. Момчето започна да подрежда чиниите от последната вечеря.

— Не е нужно да правиш това… — Блейз спря, защото не беше сигурна как точно да се обърне към него.

— Джими, мадам, Джими Пернел — уточни момчето, поставяйки умело солта и пипера в центъра на масата.

— Няма нужда — започна пак Блейз, като наблюдаваше неговите плавни, сигурни движения. Той събра всички използвани съдове в края на чамовата маса.

— Той ми каза да го направя, мадам — отговори Джими и се протегна за ваната за чинии, окачена на един пирон до огнището. — Освен това ми каза да ви помогна за обяда.

— Той плаща ли ти? — Блейз беше удивена от безпогрешността на движенията му. В момента той подклаждаше огнището, след като бе проверил водата в резервоара.

— А, естествено, мадам — отвърна той, оставяйки за миг заниманието си. — Хейзард винаги плаща много добре. Мама му пере и глади ризите. Плаща й по пет долара на парче. А сестра ми Аби му преписва някои от новите закони за петак на дума. Само бебето още не може да заработва пари, но Хейзард казва, че то заслужава възнаграждение дори само за това, че му се усмихва и го развеселява. Той дава пари и за Джоуи всяка седмица и мама купува с тях още храна. Няма защо да се безпокоите, мадам. Хейзард е най-добрият.

Я виж, помисли си Блейз, усмихвайки се в себе си, какъв мил пример за геройско милосърдие, и какво сериозно месечно охарчване за Хейзард.

— А на вас, мадам, колко ви плаща за работата, която вършите?

— Ами, още не сме говорили за това.

Джими хвърли един поглед на необичайния безпорядък и добронамерено отбеляза:

— Когато посвикнете с нещата тук, сигурен съм, че ще започне да ви плаща много добре, точно както плаща на всички. Мама казва, че е благороден като принц. Така си е. И по-чист от всеки мъж, когото е срещала.

— Разбирам — каза Блейз на момчето, което навиваше делово ръкавите на домашно ушитата си риза, — неговото племе имало някакъв обичай за къпането.

— Не съм чувал за това, мадам, но мама казва, че след като създал Хейзард, Господ изхвърлил калъпа. Няма друг като него.

Тръпка на негодувание премина през Блейз. Това звучеше така, сякаш майката на Джими се ползваше от специални привилегии в благосклонността на героя.

— На колко години е майка ти? — попита тя с привидно безразличие.

— Стара е — заяви Джими по начина, по който децата говореха за всеки по-възрастен от дванадесет години. Отправил поглед към подредените вани за чинии, той добави: — Сигурно има доста годинки над вашите, мадам. Искате ли да ви покажа как се мият чиниите? Хейзард казва, че не можете да правите нищо. Аз мога да ви покажа. — Предложението беше напълно искрено, без следа от отрицателно отношение.

— Благодаря ти — отвърна Блейз с усмивка. — Много мило от твоя страна.

— Не се обиждайте, мадам — каза той, оглеждайки обърнатата с главата нагоре колиба, — но какво точно можете да правите?

— Боя се, че в образованието ми са пропуснали тоя тип умения.

— Е, не се притеснявайте изобщо — успокои я той още веднъж, — аз ще ви помогна във всичко.

— Благодаря ти, Джими. С удоволствие ще се възползвам. — Неговата детска прямота я очароваше и тя му се усмихна още веднъж. — Сега ми кажи, с какво трябва да започна?

— Да напълните до половина тези две вани от резервоара на огнището. Аз ще донеса студената вода и после ще ви покажа как се мият чиниите.

Той миеше чиниите, а тя ги подсушаваше с красиво украсените кърпи, избродирани от майка му и сестра му. Вгледана за миг в едно изящно цвете на кърпата, Блейз реши, че и тя би искала да се научи да бродира. Почувствала се бе някак особено, не на място в средата на хора, свързани от топло приятелство.

След като всички чинии бяха измити, Джими събра остатъците от натрошените съдове със забележително търпение. Той бе видял как веднъж майка му бе разбила една чиния в стената и после бе избухнала в плач, около година след като бе умрял баща му. Джими разбираше, че когато възрастните потрошат толкова много съдове, нещо не е наред. Така че, без да отрони дума, той събра парченцата, сложи ги в една стара кутия и ги изнесе навън.

— Мисля — каза той, когато се върна, усмихвайки се одобрително на опита на Блейз да оправи леглото, — че е време да се занимаем с обяда, защото Хейзард каза, че ще се върне точно в дванадесет.

Той беше много по-добър учител от Хейзард, защото беше и много по-добър готвач.

— От мама съм се учил — каза той, когато Блейз го похвали. Той забърка една доза бисквити така, сякаш това беше съвсем елементарна работа. — Сложете малко брашно на масата и аз ще ви покажа как да ги оформите. Огънят добре ли върви?

Той обясни на Блейз къде да погледне, след което тя докладва, че наистина огънят „върви добре“. И след невероятно кратко време за човек, боравещ с брашното, захарта и картофите като с непознат език, обядът беше готов. Бисквитите бяха току-що извадени от пещта, докато пържолите цвърчаха в огромен тиган, натопени в масло с лук, а малките пресни картофи димяха в млечен сос, напръскани с див чесън.

— Ти си невероятен — възкликна Блейз, изумена от уменията на момчето. — Как въобще успяваш да вършиш всичко това едновременно?

— Иска се само да умеете да броите, мадам. Не е трудно. Трябва първо да започнете с нещата, които отнемат най-много време.

— Всичко изглежда толкова лесно, когато го правиш ти — въздъхна Блейз.

— И вие помагахте, мадам — уточни той учтиво, без дори да намеква за няколкото малки бедствия, които Блейз щеше да причини с опитите си да помогне.

Когато Хейзард влезе пет минути по-късно, Джими се разпореди и масата беше сервирана. Хейзард беше щедър в напълно заслужените си похвали. Неговите собствени блюда бяха доста първични, така че ястията на Джими бяха оценени по достойнство.

— Той е направо чудесен — съгласи се Блейз и усмихнатият поглед на Хейзард я стопли. — Боя се обаче, че повече пречих, отколкото помагах. Кой би могъл да си помисли, че рязането на лука може да бъде толкова трудно?

— Не беше ваша грешката, че той се изтъркаля на пода, мис — Хейзард го поправи за неговото „мадам“. — Трябваше да ви кажа да го подрежете първо равно от едната страна. Пък и няма да ви трябва много време, за да се научите да месите тесто.

Блейз беше на друго мнение. Лепкавото тесто беше също така неподатливо, както и Хейзард напоследък, помисли си тя с усмивка.

— Месила си тесто? — попита Хейзард и устните му се изкривиха в доволна усмивка.

— Боя се, че по-скоро го развалях. То първо залепна за стъклото, после за масата и накрая за ръцете ми. — Тя прокара разсеяно ръка през косата си с очарователен жест, който накара Хейзард неочаквано да се сети, че ще й трябва още нещо за обличане, освен черните панталони и ленената риза. Сякаш това женствено движение бе направило дрехите излишни. Ако бе помислил по въпроса навреме, дрехите щяха да са едно от първите неща, с които би я снабдил. След като си отбеляза да се погрижи за гардероба й, той каза галантно:

— Сигурен съм, че Джими не би се справил без твоята помощ.

Дългите клепки на Блейз трепнаха при бързия поглед, отправен към Хейзард, припомнил й с галантната си забележка за невероятния мъж във вечерен костюм, поканен на областния бал. Това винаги я объркваше — изисканите обноски, култивираният глас, а от друга страна, пропукванията в кавалерското му държание. Видът му бе несъмнено индиански тук, в планината, полугол, с бронзови мускули и дълга черна коса. Когато видя, че по лицето му нямаше следа от подигравка, тя му отвърна по подобаващ начин:

— Напълно съм убедена, че би могъл, но въпреки това ти благодаря. Няколко нови комплимента никога не вредят.

— Мислиш ли тогава, че след около седмица ще можем да прибавим и бисквити към нашето меню от горещ шоколад и ягоди? — Смехът му беше чист като слънчевата светлина.

Нейната закачлива откритост го очароваше. Очите им се срещнаха над русолявата глава на Джими и жизнерадостен импулс прекоси малкото разстояние между тях.

— Дали пък някакво освещаване на кухнята няма да помогне? — подразни я той.

— Пепел ти на езика. Предците на майка ми ще се обърнат в методистките гробове. — Сините й очи блестяха усмихнати.

— Все ще преживея няколко разгневени духа, ако в замяна на това всеки път хапвам нещо толкова вкусно.

Джими не разбираше съвсем това, което ставаше над главата му, но усмивките му бяха понятни и той реши, че вече няма да има толкова потрошени съдове.

— Ще ви помагам винаги щом успея да се измъкна от Мактагърт и мама — предложи той.

Двамата възрастни го възнаградиха с благодарна усмивка.

— Виждаш ли, не е нужно да си губиш времето с обреди и ритуали. Джими ще се погрижи за моето обучение.

— Колко е послушен само. Че какво толкова не правя аз както трябва?

— Почти всичко — възползва се Блейз и добави благоприлично, — с изключение на едно, с което се справяш отлично.

Погледите, които си размениха, биха могли да подпалят прерията в сухо време.

— Дръж се прилично — каза Хейзард много меко, след като възстанови дишането си.

— Никога не съм се държала особено прилично. Толкова е досадно — отвърна Блейз развеселено, зарадвана от реакцията му.

— Е, аз мисля, че едва ли тук му е мястото и времето да те променяме.

— О, не знам — каза тя загадъчно със съблазнително очарователна усмивка. — Може и да поискам да се променя за нещо, ако ти пожелаеш да се промениш за някои неща. — Последната дума бе измъркана гърлено.

Овладя се твърдо, за да устои на страстта, Хейзард отбеляза безстрастно:

— Едва ли, предвид залозите в играта. Въпреки че — продължи той, олицетворявайки джентълменската учтивост, — повярвай ми, желание не ми липсва.

— Колко убедително.

— За мен е удоволствие. А сега — каза Хейзард, докато се изправяше, — да се връщаме на работа. Благодаря и на двама ви. — Той се поклони с бавно, леко движение, при което мускулите на гърдите му потрепнаха. Стигнал наполовина до вратата, той спря и се обърна към Джими: — Мини през мината, преди да си тръгнеш. Ще ти дам малко злато за поръчките.

— Дадено, Хейзард. Веднага щом с мис измием чиниите.

— Пак ли? — изтърси Блейз, изумена от мисълта, че всичко започва отново.

— Може пък татко да пристигне скоро — предположи Хейзард с развеселен поглед — и да те спаси от мъченията.

Блейз се смръщи леко.

— Независимо от това, дано успея да заслужа поне един истински комплимент за работата си, докато ръцете ми са още бели като лилии.

Тя наистина непрекъснато го забавляваше. Това не беше някаква свенлива женица. Тя беше самоуверена и безстрашна. И прекрасна. Жалко, че не можеше да й се наслади без никакви ограничения. При други условия… Но освен това, напомни си той рязко, едва ли някой би могъл да се сети за двама по-различни души, израснали в по-различни условия и култури.

На Блейз й се искаше да отиде при него, така както бе застанал в средата на стаята, и да го целуне леко по бузата. Той можеше така лесно да я накара да се усмихне и да я стопли със своята собствена целувка. Той я накара да изпита за пръв път в живота си някакво странно чувство на удовлетворение, когато се обърна към нея с цялата сила на тъмния си поглед. А високото му, стройно, широкоплещесто тяло беше така красиво. Жалко, помисли си тя, че е така отдаден на дълга си. Отгледана в свят, краен в своя егоизъм, тя приемаше подобна добродетел за интелектуално валидна, но емоционално незадоволителна.

— Ще видя какво мога да направя по въпроса — каза Хейзард, прекъсвайки размислите й.

Тя изглеждаше учудена.

— Имам предвид белите като лилии ръце — обясни той.

— Тя може да бърше — намеси се Джими, открил най-накрая нещо понятно в този разговор на възрастните.

— Добре, тогава всичко е уредено. — Хейзард се усмихна и излезе.

Когато след около час Джими тръгна надолу по билото, той носеше в ръката си дълъг, но ясно формулиран списък. Не трябваше да казва на никого нищо за жената в колибата, независимо че и бездруго цялото градче вече шушукаше по въпроса. Макар и толкова малък, той добре знаеше как да бъде дискретен, а предаността му към Хейзард отстъпваше само на тази към семейството му. Така че той изпълняваше поръчките внимателно. Младият отговорник на склада в смесения магазин на Клайн с удоволствие му продаде за една златна монета от двадесет долара нещо опаковано в голям пакет, въпреки че отдавна бяха затворили. Джими беше сигурен, че дори ако някой го попита, той не би споменал на кого го е продал.

Те натовариха рано на другата сутрин конете на Хейзард, които пасяха на ливадата на Пернел срещу месечна такса. И доста преди Даймънд Сити да започне да се разсънва, Джими вече бе преполовил пътя до колибата, прехвърляйки наум поръчките в списъка, за да се убеди, че не е забравил нищо.