Стела Камерън
Ангелът и грехът (4)

4

— Добро утро, мистър Брейкър.

— Добро утро, Ендерс.

Безупречно облечен в риза със защитен цвят, шорти и чорапи до коленете, Ендерс Лойд-Уорти склони елегантно глава и разкри кръглата плешивина на темето си, обкръжена с венец от сиви, късо отрязани, коси.

— Пъпешът ви чака на масата, сър.

Синжун въздъхна, блъсна вратата на кухнята и примигна под ярката светлина на утринното слънце, която се отразяваше в приборите и чашите, наредени на тръстиковата маса със стъклен плот.

Той се усмихна съзаклятнически на мисис Миджли, неговата превъзходна готвачка, и помоли:

— Яйца, ако обичате. Бъркани яйца.

Това доведе до обичайното укорително смръщване на Ендерс Лойд-Уорти, самопровъзгласилия се личен слуга и доставчик на пъпеши и други здравословни храни, които трябваше да продължат живота на Синжун.

Господарят му махна на Суифти и закрачи бос по хладните теракотени плочки към преградената с растения кухненска ниша, където обикновено закусваше.

— Холестерин — проговори обвинително Ендерс, без да поглежда Синжун, и намести стола му.

— Моля, с бекон, мисис Миджли.

Ендерс разстла с широк замах снежнобяла салфетка в скута на господаря си.

— Стесняване на артериите — допълни строго той.

— Ами да, какво щяхме да правим без артерии? — подкрепи го невинно Синжун. — Тази сутрин изглеждате великолепно, мисис Миджли. Зеленото ви отива.

Жената хвърли кратък поглед към Ендерс и се усмихна на Синжун. Тъмните очи под леко тонираните очила бяха изпълнени с топлота.

— Да препържа ли бекона, за да стане хрупкав, мистър Брейкър? — Мисис Миджли беше приятно закръглена четиридесетгодишна дама. Китайският й произход почти не личеше. Общото впечатление беше за завладяваща доброта. Синжун я получи в наследство от благодетеля си Бруно Керц и я настани за постоянно на остров Хел. Мисис Миджли имаше двадесет и една годишен син, Кембъл, но никой не знаеше дали съществува мистър Миджли и не питаше за него.

— Много обичам хрупкав бекон. — До чинията на Синжун бяха оставени купчина факсове. — Както виждам, Фран е вече на поста си.

Фран Симкокс, от осем години лична секретарка на Синжун, беше неотстъпно до него. Тя беше невероятно ефективна, най-добрата секретарка на света. Другото й добро качество беше, че упорито отказваше изгодните предложения за работа от други места. Синжун не можеше без нея и напълно го съзнаваше, затова често увеличаваше заплатата й и правеше всичко възможно чуждите предложения да не я привличат.

— Доколкото чухме, някой живее в бунгалото до лагуната — проговори почтително Ендерс и наля пресен портокалов сок във висока чаша. — Явно Чък се е погрижил да си създаде някакво разнообразие.

Синжун се ухили, но бързо прикри усмивката си зад чашата с кафе.

— Не просто чухме — намеси се мисис Миджли. — Ние знаем, че тя е там. Снощи й изпратих нещо за ядене. Кембъл й го занесе и каза, че дамата е много мила.

Кембъл, който учеше в колеж и прекарваше всяка ваканция на острова, се появи точно в този момент откъм градината. Едро момче с тъмна коса и приятно, открито лице. На пръв поглед мечтаният син на всички родители. Той мина през кухнята и застана зад майка си, без да поздрави нито Синжун, нито Ендерс.

— Добро утро, Кембъл — поздрави Синжун. Момчето беше вече трета година в колежа в Калифорния и все повече се затваряше в себе си. При внимателен оглед тъмните му очи изглеждаха или съвсем невинни, или просто празни. — Приятна ли е ваканцията?

— Чувствам го по-силно от всеки друг път — заяви Кембъл, без да отговори на поздрава. Докосна рамото на мисис Миджли и продължи: — Тук има редица отрицателни трептения. Ще имам много работа по отстраняването им.

Какво странно хлапе, помисли си Синжун. Той беше готов да изпрати Кембъл при някой добър терапевт, но мисис Миджли му бе заявила кратко и ясно, че категорично забранява да се намесват във възпитанието на сина й.

— Тъкмо казвах на мистър Брейкър, че си отнесъл нещо за ядене в бунгалото до лагуната, Кембъл — обясни кротко готвачката.

— И че според теб дамата е много приятна.

— Тя със сигурност не знае нищо за Чък — заяви строго момчето. — Искам да кажа, за Чък и Лорейн. Иначе нямаше да дойде.

Суифти опря голямата си рунтава глава на ръба на масата и проследи как мисис Миджли поднесе закуската на Синжун.

— Дамата се казва Анджелика Дийн — съобщи развеселено той. — Чък я доведе на острова по моя молба. Тя е журналистка и иска да разговаря с мен.

Ендерс извика изненадано.

— Да не би да е същата, която постоянно се обаждаше в Сиатъл и Кауай? — Той даде знак на Суифти да се отдръпне от масата, но кучето не се помръдна.

— Точно така. Тя бе една от водещите журналистки на „Верити“.

— Беше? Да не са я уволнили?

— Мисля, че я направиха военен кореспондент, Ендерс. Доколкото знам, това не й харесало и напуснала.

— Откъде знаете?

Такива въпроси бяха обичайни за Ендерс, който постоянно се тревожеше за сигурността и удобствата на Синжун, сякаш на света нямаше нищо по-важно от това.

— Дамата ми го разказа — отговори спокойно Синжун.

— Жените се поддават на моментни настроения — обобщи пренебрежително Ендерс. — Младото поколение няма здрав гръбнак. Тъжно е, че премахнаха всеобщата военна повинност. Младите мъже имат нужда от дисциплина, на каквато може да ги научи само армията. Освен това тя ги учи на чест и решителност.

— Мис Дийн не е млад мъж. — Господи, той наистина я защитаваше! — Ако съм я разбрал правилно, тя желае да се усъвършенства в ново поприще. — Според него качествата на това очарователно същество съвсем не се нуждаеха от разработване.

— Прав ли съм в предположението си, че сте проверили щателно историята й?

— Прав си — отговори с нарастващо нетърпение Синжун. — А сега би ли повикал Фран?

— Не мисля, че получих достатъчно информация защо тази личност толкова държи да разговаря с вас — настоя Ендерс, без да обръща внимание на молбата. — Мисля, че моментът не е подходящ да допускаме чужди лица на острова.

Синжун поклати глава, хвърли кратък многозначителен поглед към мисис Миджли и Кембъл и Ендерс замлъкна. Не беше нужно да безпокоят персонала.

— Мисля, че спокойно можете да ми се доверите. Владея положението — заключи твърдо той, макар че не вярваше много в думите си. Ако имаше поне малко разум, веднага щеше да изпрати Анджелика Дийн там, откъдето беше дошла, и да си намери постоянна охрана.

Уредбата в кухнята даде сигнал.

— Там ли сте, Синжун? — Високият глас на Фран Симкокс звучеше особено настоятелно.

— Да, тук съм, Фран — отговори Синжун, зает с чудесните яйца на мисис Миджли.

— Какво става? — попита сърдито Фран. — Да не сме открили ваканционно селище на острова? Мислех, че искаме да си остане само за нас.

Явно присъствието на мис Дийн не се посрещаше добре от персонала. Всички бяха изпълнени с подозрение.

— Не се бойте, Фран. Всичко е под контрол.

— Вие не контролирате нищо, приятелю. — Подобно на всички добри секретарки, и Фран си падаше чешит.

— Не можете ли да почакате, докато дойда при вас в кабинета?

— Кога ще дойдете? Питам само за да знам как да си подредя нещата.

Синжун се намръщи и изпи кафето си.

— Идвам веднага.

— Желая ви добър ден, партньоре — изрече тържествено Фран и изключи уредбата.

— Какви са тези австралийски нотки днес? — Синжун погледна учудено Ендерс, вдигна вежди, но веднага разбра, че е направил гаф. Според Ендерс беше абсолютно невъзможно Фран Симкокс да направи грешка.

— Сигурен съм, че мис Симкокс има основателна причина да говори така — отговори строго Ендерс. — Предлагам веднага да се осведомите лично какво става.

— Има моменти — промълви замислено Синжун, хвърли недокоснатия бекон на Суифти и стана, — в които се питам дали пък всички тук не са забравили кой всъщност е босът.

Ендерс Лойд-Уорти, роден в Англия, познавач на добрия вкус и човек, който знаеше как да прилага на практика познанията си, презираше целия персонал — мъж по мъж и жена по жена. С изключение на Фран Симкокс, съвършената секретарка с хапещото езиче.

Синжун си наля още една чаша кафе и се запъти бавно към кабинета си.

— Добър ден, Фран — поздрави непринудено той, наподобявайки австралийската й интонация отпреди малко. — Чудесен ден, нали?

Тя седеше зад неговото бюро, в неговото кресло.

— Защо някой си на име Бренда Батърс си позволява да изпраща факс на Анджелика Дийн на нашия номер?

Синжун се опря на бюрото и я погледна втренчено.

— Анджелика Дийн е изнервящото маце, което си е поставило за цел да се навре в панталоните ви, за да открие нещо ново. — Фран отговори спокойно на погледа му и сложи молива зад ухото си. Рядката светлокестенява коса се къдреше около тясното й лице. — Говоря за онази, дето е решила да проникне и в най-интимните ви тайни. — Тя се усмихна невинно и разкри широката дупка между предните си зъби.

— Фран — отговори Синжун, стараейки се да не загуби търпение, — вие сте най-добрата секретарка на света, но имате отвратително мръсен език. Не може ли да го поизчистите?

— Да, сър — промърмори тя, вдигна един лист към очите си и зачете високо и ясно: — „Здрасти, Ейнджъл, мерси за новината. Съжалявам, че пропуснах обаждането ти. Тук няма нищо, което да не може да бъде отложено. Страшно ми се иска да дойда и двете заедно да се попечем на плажа на господаря.“ — Фран махна молива от ухото си и посочи обвинително Синжун. — Това сте вие, или се лъжа? Слушайте по-нататък: „Помни какво ти обясних. Господинът има скандална слава — най-бързият цип в цяла Америка. Нетърпеливо очаквам впечатленията ти от близкия контакт. Вече съм на път. Доскоро. Бренда.“

Моливът падна шумно. Фран подаде факса на Синжун.

— Най-бързият цип в Америка. Думи на Бренда, не мои. Като че постоянно мъкнете със себе си десетина, вманиачени на тема секс, групари. Имате ли представа откъде дамата има тези сведения? И защо изпраща факс до Анджелика Дийн на острова?

— Анджелика Дийн е тук. — Тази хлапачка явно имаше нерви като въжета, щом си бе позволила да покани и приятелката си на острова.

Фран се изправи като свещ в креслото си.

— На Хел?

— В бунгалото край лагуната.

— Как е дошла?

— Вчера Чък я намерил в Кауай и я довел с хеликоптера.

— Защо? — Бледосините й очи засвяткаха възбудено.

Синжун прочете факса и го пъхна в джоба си.

— Дамата помоли за интервю и понеже ми беше скучно, се съгласих.

— Но…

— Край на дискусията.

— Някой се опитва да ви убие!

— Край на дискусията, Фран.

Тя заобиколи бюрото и се изправи пред него.

— В такъв случай ви съветвам да внимавате много за ципа си, шефе.

Синжун предпочете да не коментира.

— Кога пристигна факсът от тази Бренда Батърс?

— Получих го и веднага ви се обадих.

— Изпратете отговор. Пишете й да си стои вкъщи. Вероятно мис Дийн е изпратила факса, преди да тръгне от Кауай. Сигурно не е знаела, а и не е достатъчно хитра да се сети, че всеки факс, който идва тук, минава първо през нас. За щастие Бренда Батърс ще има нужда от ден или два, за да организира полет от Австралия, и още два пъти по два, за да стигне дотук.

— Тя не е в Австралия.

Синжун смръщи чело и потърка брадичка.

— Вижте началото на факса — обясни Фран. — Сиатъл. Може би вече седи в самолета.

— По дяволите!

— Чуйте, шефе, знам, че не понасяте добри съвети, но какво ви е прихванало, по дяволите? Защо изобщо позволихте на тази Дийн да дойде?

— Това не беше съвет, а критика. Не ви дължа обяснение. Ще ви кажа само, че никак не ми е приятно да седя тук и да безделнича.

— И по този случай решихте да поканите на Хел някаква си журналистка, която обича да рови в калта. — Фран разпери ръце. — Много добре, ще поема риска да ме хванете за гушата. Някой се опитва да ви убие, Синжун.

— Благодаря, Франсис. Подобни напомняния са стимулиращи…

— Оставете ме да довърша. Не знаем кой е този безумец. Имате ли поне гаранция, че мис Дийн не е скрила под полата си цял арсенал?

— Не, нямам гаранция. Но не обичам да се съмняват в оценката ми. Всяко движение на острова е под мой контрол. Може би тя наистина е атентаторката, която търсим. Или се познава добре с човека, който иска да ме убие. Макар че полицията не е на това мнение, аз съм убеден, че три смъртоносно опасни злополуки в кратък период от време трябва да се приемат много сериозно. Най-добре е да продължим собствените си разследвания. Реших да започна с мис Дийн. Има ли още някакви проблеми?

Фран го зяпаше невярващо с високо вдигнати вежди.

— Мисля, че се разбрахме. По-късно ще се погрижа лично за мис Дийн. Какво още имаме за днес? Чухте ли се с Мери? — Мери Барет беше главната му финансова консултантка и редовно го осведомяваше за хода на многобройните му транзакции.

— Доклад за Лейбър.

Още при споменаването на това име Синжун се ядоса.

— По дяволите, искам или да приключа окончателно тази история, или още сега да изляза от играта. Вече десет месеца се мотая с този тип и само си губя времето.

— Нашата Лорейн изцяло подкрепя това мнение — отговори без особено убеждение Фран.

Синжун се покашля. Все още не можеше да повярва, че Лорейн бе успяла да убеди Чък колко е луда по него и как само заради това е напуснала милиардера Гарт Лейбър. Все пак той запази мислите си за себе си и попита делово:

— Появявал ли се е Чък тази сутрин?

— Явно си има други занимания — отбеляза Фран и бързо прибави: — Да го повикам ли?

— Още не.

— Лейбър върви отлично. — Фран посочи дебелата папка за „Скин оф Силк“, прехваления нов козметичен продукт на „Лейбър Ентърпрайзис“, който трябваше да очарова трайно жените и да измести от върха „Ретин-А“. — Имало порой от редакционни съобщения и множество намеци по радиото и телевизията.

Синжун прегледа бегло доклада.

— „Светът чака!“ Дали ще продължи да чака и когато узнае, че Лейбър има сериозни финансови трудности? — Старият беше продал предварително големи дялове от новия продукт, за да попречи на остатъците от огромната клатеща се империя да се изплъзнат от ръцете му. Синжун трябваше да намери начин да се срещне с Гарт Лейбър, и то скоро. — Ще разгледам документацията. После ще се свържа с Мери. Има ли и друго?

— Първите цифри за проекта фанели изглеждат многообещаващи. Мери казва, че в момента не може да се направи нищо повече. Тя смята, че трябва постоянно да следите работата на Такър. Ще ви се обади, когато още веднъж провери цифрите.

Мери Барет беше най-добрата. Синжун можеше само да съжалява, че веднъж бяха прекрачили границата на деловите си отношения. След преживяното разочарование той се постара да преодолее бързо неловкостта и неприятните чувства. За съжаление Мери все още не можеше да забрави случилото се.

— Има ли спешни дела за уреждане?

— Нищо освен тази Бренда Батърс. Ще позволите ли на своята гостенка да кани приятелите си на Хел?

— Аз ще уредя това с мис Дийн — изръмжа нетърпеливо Синжун.

Той погледна през прозореца към огледално гладката повърхност на басейна в средата на вътрешния двор. Снощи не му беше лесно да заспи. Отново, и отново си представяше Анджелика Дийн, мокра и гола, с блестяща светла кожа. Тя просто не можеше да бъде враг. Но и той нямаше право да бъде лековерен… само защото бе очарован от една непозната.

— Ако се появи Чък, кажете му, че по-късно ще поговоря с него. — Синжун нахлузи сандалите си и отвори вратата към двора. Заобиколи басейна и излезе от оградената площ, в средата на която беше къщата, през голямата порта от ковано желязо, вградена във високата стена от черни вулканични камъни, обрасли с ярки бугенвилии. Бяха минали цели шест дни, откакто беше отново на остров Хел. Това беше любимото му кътче без съмнение. Но мястото беше повече от скучно. Скуката го правеше раздразнителен. Затова бе позволил на Анджелика Дийн да дойде и да му хаби нервите със смешната си идея за биографията.

Тихо изръмжаване зад гърба му сигнализира, че Суифти е решил да го придружи на разходката. Синжун щракна с пръсти и голямото куче се втурна зарадвано към него. Потънали в блажено мълчание, двамата прекосиха гъстата джунгла, която заобикаляше къщата от всички страни и се спускаше към морския бряг.

Преплетените растения бяха дали убежище на безброй птици, които се надпяваха в многогласен хор. Вкопчени в палмовите стъбла, те създаваха ярки цветни петна. Под краката на Синжун блещукаше влажната, добре утъпкана, ръждивочервена почва, осеяна с нападалите ярки листа и ароматни плодове. Когато слънчевите лъчи успяваха да проникнат през гъстата зеленина, Синжун виждаше как фини водни капчици падаха бавно на земята и винаги ги оприличаваше на замъглени лазерни лъчи. Той познаваше много добре пътеката и можеше да я намери на тъмно и дори със затворени очи.

Растителността се разреди и той излезе на склона, който се спускаше към бунгалото. Вече беше девет часът и не беше много вероятно гостенката му да е още в леглото.

Беглото видение на Анджелика Дийн в леглото извика усмивка на устните му, ноздрите се издуха, а в стомаха му за пърхаха пеперуди. Твърдението, че я бе повикал тук, за да прогони скуката, бе напълно вярно. Но нито за миг не бе помислил, че ще срещне така въздушна, невероятно привлекателна жена с фантастично тяло.

Понякога късметът го спохождаше неочаквано.

Синжун се засмя развеселено. В последно време не беше благословен с късмет. И все пак — макар че не можеше да открие никаква връзка между Анджелика и безименната опасност, която го заплашваше, той нямаше право да се довери сляпо на тази узряла за женитба нимфа.

Той я видя, преди тя да го види.

Обърнала лице към морето, тя беше приседнала зад живия плет от жълти цветове.

— Стой тук, Суифти — прошепна съзаклятнически Синжун. — Не мърдай от мястото си. — По изключение кучето веднага изпълни заповедта.

Слънчевите лъчи превръщаха русата коса в разтопен мед. Анджелика беше сплела косите си на дебела плитка, спусната на гърба. В този момент тя клекна, залюля се, после подскочи високо във въздуха. Имаше стройни, добре оформени крака, облечени в съвсем къси шортички, които подчертаваха приятно закръглените хълбоци.

Синжун скръсти ръце пред гърдите си и проследи изпълнението на упражнението. След малко ги отпусна и промълви учудено.

— Това беше манометър.

Явно не беше достатъчно тих. Анджелика се обърна с бързо движение. Този път тя държеше в ръката си оръжие.