Стела Камерън
Ангелът и грехът (17)

17

— Казах на Гарт, че настояваш да му дадеш мястото с най-добрата гледка — заговори с усмивка Мери Барет. — Кажи му го още веднъж лично, Синжун.

— Непременно — потвърди учтиво той.

Това беше краят. Анджелика стисна с такава сила бележника в ръката си, че ръбът му се заби болезнено в дланта й. Гарт щеше да отвори уста и да каже:

— Малката ми Ейнджъл!

Тя стоеше напълно неподвижна, сякаш краката й бяха пуснали корени в мекия килим.

Гарт й се усмихна… учтиво.

Усмихна й се така необвързващо, сякаш никога не я беше виждал.

В същото време той поклати глава едва забележимо и в първия момент Анджелика не разбра.

— Много се радвам, мис Дийн — проговори учтиво той и пристъпи с протегната ръка към нея. — Значи пишете биографията на Синжун? Мисля, че досега не съм срещал човек с такава професия.

Тя въздъхна облекчено и сложи ръката си в неговата.

— Да — проговори сковано тя, когато той разтърси ръката й.

— Ето че нашият Синжун притежава скрити съкровища? Има ли и нещо по-интересно от онова, което вече познаваме? Хайде, Син, разкрийте ни някои от мрачните си тайни.

— Почакайте, докато излезе книгата — отговори с лека усмивка Синжун.

Погледът на Анджелика се премести от Гарт към Мери. Ако писмото на майка й казваше истината, Гарт беше единственият тук, който не знаеше нищо за заговора между Мери и Синжун.

Мери Барет пърхаше усърдно около изискания възрастен мъж.

— Какво ще кажете за едно питие? — попита любезно тя. — Син вероятно ще ви прави компания, а аз непременно.

— Ами, аз…

„Скоч“. Анджелика помнеше много добре как Гарт всеки път казваше това на майка й в красивата кухничка на изисканото жилище в Сиатъл, което мама трябваше да напусне. „И мъничко сода.“ Мама просто разцъфтяваше, когато Гарт идваше да я посети…

— Разбира се, ще пием по нещо — съгласи се Синжун. — Нека Питър да бъде така добър и да донесе напитките. Да ви представя Питър Ейкърс, Анджелика. Той е нашият експерт по дългосрочно планиране.

Анджелика едва успя да промърмори някаква дума за поздрав.

— Здравейте — отговори Ейкърс, нисък набит мъж около тридесетте с къса руса коса и невинни сини очи зад очила с никелови рамки. Той се запъти към нишата в стената, където беше барчето.

— Какво да ви донеса, Гарт? — попита той.

Гарт отново погледна Анджелика в очите.

— Тъй като мис Дийн е, така да се каже, най-интересният член на тази компания, предложете първо на нея. Какво желаете, мис Дийн?

— Анджелика — отвърна автоматично тя. — Не желая нищо, благодаря.

Той нямаше намерение да я издаде.

— Добре, Анджелика. — Гарт се обърна към Питър Ейкърс: — Скоч — каза той. — С мъничко сода.

Заля я нова вълна на слабост и тя се отпусна на най-близкия стол. В крайна сметка не беше нищо повече от прост писар. Не участваше в деловия разговор — освен като наблюдателка.

Гарт не искаше Синжун да узнае коя беше тя. Анджелика отвори бележника си. Копринената блуза беше залепнала за гърба й и тя се надяваше, че никой не го е забелязал. Позволи си един поглед към Гарт, установи, че той я наблюдава, и остана неподвижна.

Гарт беше готов да приеме лъжата й. Но защо?

Сигурно и Гарт беше ужасен не по-малко от нея, че се срещнаха точно тук. Сигурно се питаше защо…

Сервираха им питиета.

— Сигурна ли сте, че не сте жадна, Анджелика? — Това беше Чък Джил, изрядно облечен в тъмен костюм с бяла риза и вратовръзка. Той се беше разположил удобно и подчертано небрежно в другия край на масата и й се усмихна приятелски.

Анджелика поклати глава.

— Не, благодаря. — Тя беше напълно объркана и изпитваше огромното желание да се скрие вдън земя.

Гарт, Синжун и четиримата други мъже в помещението седнаха около масата. Мери си придърпа един стол до Гарт и седна толкова близо до него, че ръцете им почти се докосваха.

Говореха за „Скин оф силк“. Революционен козметичен продукт, който за много жени щеше да замести разкрасяващата хирургия. Въпреки че производството се пазеше в тайна, в медиите често се появяваха съобщения и „остаряващите жени от цял свят чакаха с нетърпение новия продукт“. Тези жена бяха в паника поради опасението, че продуктът ще излезе на пазара твърде късно. Те бяха „готови да дадат всичко, за да си възвърнат надеждата за нова младост, без да лягат на операционната маса“.

Със странно монотонен глас Питър Ейкърс напомни на Гарт, че „Керц-Брейкър“ вече има временно споразумение с „Лейбър Ентърпрайзис“ и че е крайно време да получат по-точни сведения кога продуктът ще излезе на пазара.

Чък слушаше внимателно.

Други двама мъже, дошли с Гарт, непрекъснато си водеха бележки, но почти не се обаждаха.

Анджелика погледна лявата ръка на Мери. Нямаше пръстен. Но Марлен не е имала непременно нужда от пръстен, за да знае, че е имало годеж — не и ако Гарт е подкрепил публично историята, разказана от Мери.

Твърде вероятно беше Гарт да е държал връзката си с Мери в тайна. Все пак той имаше сериозни основания да се опасява, че Синжун няма да одобри, ако главната му финансова консултантка се свърже с един от потенциалните му конкуренти.

Възможността да е разкрила истината, беше изумителна за Анджелика: Гарт вярваше, че единствено той и Мери знаеха какво се е случило в действителност.

Тя отвърна поглед и видя през прозорците покривите на други високи сгради. Усети, че очите й се пълнят със сълзи и примигна. Истината беше чиста като невинното синьо небе отвън. В стаята обаче от всички страни дебнеха измами. Стана й още по-гадно, като си помисли в каква мръсна история беше въвлечена против волята си.

— Не сме очаквали, че някой подлага на съмнение лоялното ни сътрудничество, Син — казваше тъкмо Гарт.

Лоялно сътрудничество. Анджелика едва се сдържа да не се изсмее.

— „Керц-Брейкър“ не се съмнява в това — отговори сериозно Мери.

Тази дама е шпионка — искаше да изкрещи Анджелика на Гарт. — Трябвало е да послушаш мама. Тя е била права. Твоята любима издава на врага ти всяка дума, която й казваш. Но тя не можеше да изрече това. Първо трябваше да намери начин да го убеди, че е станал жертва на измама. Иначе той нямаше да й повярва, както не беше повярвал и на майка й.

Отначало Синжун слушаше мълчаливо преговорите. Намеси се едва когато си изясни положението:

— Вие изисквате от „Керц-Брейкър“ да направи значителен компромис.

В помещението се възцари тишина.

— Това ви беше известно — отговори Гарт.

Анджелика драскаше в блока си, без да знае какво. Синжун прелисти документите, представени от Питър Ейкърс.

— Ние вече започнахме да отправяме предложения, които съответстват на първоначалното споразумение. А тези числа са двойно по-високи от уговорените преди.

— Преди? — Гарт стисна до болка ръба на масата. — Да, но това беше преди повече от осем месеца. Нещата се променят.

— Не и ако аз не го искам. Не и ако влагам собствените си пари.

— Син — опита се да посредничи Мери, — остави Гарт да се доизкаже.

Гарт нетърпеливо забарабани с пръсти по блестящата червена маса.

— Нямам какво повече да кажа. Вие искате петдесет и един процента от „Скин оф силк“. Аз се съгласих да ви ги продам.

— Вие ме помолихте да ги купя — поправи го Синжун. — Аз се съгласих с цената, а сега вие си въобразявате, че можете да я удвоите, и при това да задържите цели четиридесет и девет процента.

— Според мен вие трябва да инвестирате повече. Проектът погълна двойно по-големи суми, отколкото очаквахме. Аз също плащам двойно.

Синжун се приведе леко напред.

— И какво би могло да ме накара да инвестирам повече? — Той вдигна един лист между палеца и показалеца си. — Вашият анализ на разходите не е мой проблем и аз със сигурност нямам желание да ви връча чек.

— Аз не искам чек. — Гарт изскърца със стола си. — Искам почтена цена за най-големия проект, който козметичният пазар някога е виждал.

— Това е ваше мнение — отвърна спокойно Синжун.

Един от хората на Гарт изпусна молива си на масата.

— Наше мнение? — попита възмутено той. — Това е резултат от шест години изследвания и сензационни успехи на тестовете.

Моливът се търкулна по масата и заблестя в златно.

Когато моливът стигна пред Синжун, той тежко отпусна ръка върху него.

— Покажете ми резултатите.

Собственикът на молива стана и се зае с проектора.

— Аз ще се погрижа за екрана — каза Чък и стана, за да натисне копчето, което раздвижи част от облицовката на стената.

— Не искам това — изръмжа Синжун, когато на екрана се появи образът на уморена, сбръчкана жена, заменен от същото женско лице, този път усмихнато и без бръчки. Той отмести стола си и стана. — Вие не ме разбирате, Гарт. Подобни снимки преди и след предлага всяка евтина рекламна кампания.

Гарт също стана.

— Какво трябва да означава това, по дяволите?

— Спестете си гневните думи — отговори Синжун. — Дайте ми факти, цифри и сметки. От лабораториите.

— Да не би да намеквате, че сме ви разказали лъжи?

— Не! Но е вероятно да сте пропуснали нещо. Мисля, че сте ни издали само толкова, колкото смятате за нужно, за да видите желаните пари, колкото се може, по-скоро. Аз нямам време да се занимавам с тази купчина снимки. Искам данни и цифри. В момента данните са по-важни от цифрите. Вие вече получихте цял куп пари от „Керц-Брейкър“. Ако желаете да получите още…

— Вие сте подписали споразумение — изрева ядно Гарт.

— Споразумението може да бъде анулирано — отговори спокойно Синжун. — Както вече казах: дали ще получите от нас още пари, или не, зависи от това, кога продуктът ще излезе на пазара.

— Момент, момент! — Един от хората на Гарт, дребен мъж с пясъчноруса коса и лице, напомнящо на загрижен спаниел, разпери ръце. — Само не прибързвайте!

Да, наистина — намеси се Мери и се засмя изкуствено. — Не желаете ли по още едно питие? Ако някой е гладен, ще поръчам също кафе и сандвичи.

Докато Гарт и Синжун продължаваха да си разменят остроти, Анджелика промърмори някакво извинение и излезе бързо от стаята.

— Къде е тоалетната? — попита тя безличната жена, която седеше зад едно от бюрата.

Жената я упъти любезно. Анджелика зави зад ъгъла и се отпусна облекчено на едно кожено кресло. До креслото имаше масичка с телефон. Тя се наклони встрани и притисна чело към хладната, облицована с дърво, стена.

Може би Синжун не знаеше нищичко за майка й. Нищо чудно Мери да й беше надрънкала куп глупости просто от чиста злоба. Може би изобщо не беше споменавала пред Синжун, че е разкрила плановете си пред трети човек.

Бренда със сигурност чакаше обаждането й. Анджелика вдигна слушалката.

Можеше да разкаже цялата история на Син и да го помоли да й отговори честно.

Той можеше да отрече всичко и да я изхвърли.

Възможно ли беше да е измислил историята за покушенията срещу него? Тя извади от джоба си листчето с номера на Бренда и започна да натиска копчетата на телефона. Връзката се осъществи бързо и телефонът даде сигнал свободно.

Анджелика протегна крака и си представи топлата мирна атмосфера.

Вече нищо не беше както преди.

Чуха се приглушени стъпки и тя вдигна глава. Гарт стоеше недалеч от нея, мушнал ръце в джобовете.

Никой не вдигаше. Анжделика отдалечи слушалката от ухото си, погледна Гарт и я сложи върху апарата.

— Моя малка Ейнджъл — проговори тихо Гарт.